Решение по дело №2771/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 647
Дата: 22 август 2025 г. (в сила от 10 септември 2025 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20252120202771
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 647
гр. Б., 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
в присъствието на прокурора Б. Люб. К.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202771 по описа за 2025 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата Е. Д. П. - ЕГН: **********, родена на
*****************, за ВИНОВНА в това, че 27.11.2024г., в гр. Б., без надлежно
разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП държала в себе си и в магазин „Т.“,
находящ се в гр. Б., ул. „Гл.“, високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1,
т. 1, и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1 - Списък № I от същата
“Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,
както следва:
- метамфетамин с тегло 0,274гр. /нула цяло двеста седемдесет и четири грама/
със съдържание на активно вещество метамфетамин - 31,30 %;
-метамфетамин с тегло 0,838гр. /нула цяло осемстотин тридесет и осем грама/
със съдържание на активно вещество метамфетамин - 44,30 %;
-метамфетамин с тегло 0,131гр. /нула цяло сто тридесет и един грама/ със
съдържание на активно вещество метамфетамин - 43,60 %;
-метамфетамин с тегло 0,250гр. /нула цяло двеста и петдесет грама/ със
съдържание на активно вещество метамфетамин - 36,30 % ;
или метамфетамин с общо тегло 1,493 грама, на обща стойност 104,51 лв. /сто и
четири лева и четиридесет и четири стотинки/ определена съгласно Постановление № 23 на
1
МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството и
- смес от тютюн и коноп с тегло 0,541гр. /нула цяло петстотин четиридесет и
един грама/ със съдържание на тетрахидроканабинол - 9,90 % ;
-смес от тютюн и коноп с тегло 0,093гр. /нула цяло нула дветдесет и три грама/ със
съдържание на тетрахидроканабинол - 10,00 %
- коноп /канабис марихуана/ с тегло 0,056 гр. /нула цяло нула петдесет и шест
грама/ със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -
16,10%,
или общо коноп /канабис марихуана на обща стойност 13.80 /тринадесет лева и
осемдесет стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като
случаят е маловажен- престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК,
поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и й налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева.

ОТНЕМА в полза на Държавата на основание чл.354а, ал.6 от НК веществени
доказателства- наркотични вещества, предадени на съхранение в ЦМУ – гр. София, с писмо
рег.№338800-1378/05.02.2025г., които да бъдат унищожени.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - 1бр. хартиен плик с мокър,
мастилен печат на БНТЛ, ОДМВР - Б., съдържащ опаковки, намиращ се на л. 61 от ДП, да се
унищожат като предмети без стойност по реда на ПАС.

ДА СЕ УВЕДОМИ ЦМУ в едномесечен срок от влизане на решението в сила, че
намиращите се на съхранение в ЦМУ- гр.София наркотични вещества следва да бъдат
унищожени.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемата Е. Д. П. - ЕГН:
**********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Б. направените по делото в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 1226,92 /хиляда двеста двадесет и
шест лева и 92ст./ лева.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемата Е. Д. П., ЕГН: **********,
да заплати 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен съд Б.
в петнадесетдневен срок, считано от днес.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение № 647/22.08.2025г. по АНД № 2771/2025г. по описа на РС-Б.

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. Б., с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Е. Д. П. - ЕГН: **********,
родена на **********************************, за това, че на 27.11.2024г., в гр. Б., без
надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП държала в себе си и в магазин
„Т.“, находящ се в гр. Б., ул. „Гл.“, високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1, и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1 - Списък № I от същата
“Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,
както следва:
- метамфетамин с тегло 0,274гр. /нула цяло двеста седемдесет и четири грама/ със
съдържание на активно вещество метамфетамин - 31,30 %;
-метамфетамин с тегло 0,838гр. /нула цяло осемстотин тридесет и осем грама/ със
съдържание на активно вещество метамфетамин - 44,30 %;
-метамфетамин с тегло 0,131гр. /нула цяло сто тридесет и един грама/ със
съдържание на активно вещество метамфетамин - 43,60 %;
-метамфетамин с тегло 0,250гр. /нула цяло двеста и петдесет грама/ със
съдържание на активно вещество метамфетамин - 36,30 % ;
или метамфетамин с общо тегло 1,493 грама, на обща стойност 104,51 лв. /сто и
четири лева и четиридесет и четири стотинки/ определена съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството и
- смес от тютюн и коноп с тегло 0,541гр. /нула цяло петстотин четиридесет и
един грама/ със съдържание на тетрахидроканабинол - 9,90 % ;
-смес от тютюн и коноп с тегло 0,093гр. /нула цяло нула дветдесет и три грама/ със
съдържание на тетрахидроканабинол - 10,00 %
- коноп /канабис марихуана/ с тегло 0,056 гр. /нула цяло нула петдесет и шест грама/
със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -16,10%,
или общо коноп /канабис марихуана на обща стойност 13.80 /тринадесет лева и
осемдесет стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като
случаят е маловажен- престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението, като моли да бъде
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Защитникът на обвиняемата- адв. Б. К. от АК-Б., моли за налагане на наказание в
минимален размер, под предвидения минимум от 1000 лева.
В съдебно заседание обвиняемата, редовно уведомена, се явява лично и моли за
наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

1
От фактическа страна:

Обвиняемата Е. Д. П. - ЕГН: **********, е родена на
**********************************.
На 27.11.2024 автопатрул на 05 РУ МВР- свидетелите Я.Р. и К.Г., били уведомени от
служител на сектор КП при управлението, че обвиняемата Е. Д. П., ЕГН **********, се
очаква около 02.00 часа след полунощ да държи на работното си място в магазин „Т.“ в гр.Б.,
наркотични вещества.
Двамата служители отишли в магазина за да извършат проверка. В хода на проверката
обвиняемата заявила, че държи наркотични вещества и поставила върху фризер за сладолед
пред входа на магазина опаковки с наркотични вещества -обект 1/1 съдържащ метамфетамин
с тегло 0,274гр. /нула цяло двеста седемдесет и четири грама/ със съдържание на активно
вещество метамфетамин - 31,30 %;- обект1/2 съдържащ метамфетамин с тегло 0,838гр. /нула
цяло осемстотин тридесет и осем грама/ със съдържание на активно вещество метамфетамин
- 44,30 %;-обект 1/3 -съдържащ метамфетамин с тегло 0,131гр. /нула цяло сто тридесет и
един грама/ със съдържание на активно вещество метамфетамин - 43,60 %;-обект 1/4
съдържащ метамфетамин с тегло 0,250гр. /нула цяло двеста и петдесет грама/ със
съдържание на активно вещество метамфетамин - 36,30 % ;обект 2/1 самоцелно свита цигара
с филтър съдържащ - смес от тютюн и коноп с тегло 0,541гр. /нула цяло петстотин
четиридесет и един грама/ със съдържание на тетрахидроканабинол - 9,90 % ;обект2/2 част
от цигара съдържащ -смес от тютюн и коноп с тегло 0,093гр. /нула цяло нула дветдесет и три
грама/ със съдържание на тетрахидроканабинол - 10,00 %.
Отделно с протокол за личен обиск по делото бил иззет от обвиняемата същият ден,
когато е задържана, полиетиленов плик, който тя е държала в магазина през цялото време,
съдържащ пластмасов гриндер - мелничка със стрита суха зелена растителна маса- коноп
/канабис марихуана/ с тегло 0,056 гр. /нула цяло нула петдесет и шест грама/ със съдържание
на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -16,10 %. Обвиняемата
пояснила ,че наркотиците са за лична употреба.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на К.И.Г., Я.Ч.Р., Св.К.Н., И.Т.П., протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за оглед на ВД, изготвените физикохимични експертизи и
ДНК експертиза, както и от останалите приобщени по досъдебното производство писмени и
веществени доказателства.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът основава своето решение и на заключението на изготвената на досъдебното
производство експертиза, която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и
достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
2
едни от тях за сметка на други.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, за което й е повдигнато
обвинение.
Налице е предметът на престъплението- метамфетамин и канабис, като същите
подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, който в чл. 30 разпорежда, че се забранява притежанието на растенията,
наркотичните вещества и техните препарати от Списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от
ЗКНВП. Тази забрана не важи за определени цели, за които се издава разрешение за
извършване на дейности с посочените обекти. Това разрешение се издава по ред, установен с
наредба, приета от Министерски съвет- Наредба за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП. По делото безспорно се установи, че такова
разрешение по отношение на П. не е налице.
От обективна страна е налице и изпълнителното деяние, като безспорно доказано е и
неговото авторство. С действията си, обвиняемата е осъществила изпълнителното деяние
„държане“. Същата е осъществявала фактическа власт върху наркотичните вещества, като е
безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о.). П. е държала веществата в себе си.
Настоящата инстанция намира, че деянието може да се квалифицира като „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. В Решение № 241 от 11.06.2014 г. по н.д. № 679/2014 г.
на ВКС е посочено, че когато се обсъжда наличието на маловажен случай следва да се
интерпретират в кумулативна даденост както относимите към тежестта на престъпното
деяние обстоятелства ( времеви и пространствени измерения на престъплението,
реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата
или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи
дееца, социалните отражения и отзвук на престъплението), така и тези досежно личността
на автора.
Безспорно в конкретния казус не може да се обсъжда наличие на вредни последици,
разбирани като общественоопасен резултат, тъй като престъплението е на формално
извършване. При това следва да се обсъдят останалите обстоятелства, които имат значение за
определянето на случая като маловажен. Определящо, макар и не единствено обстоятелство
за престъпленията, свързани с наркотични вещества, е самият предмет на престъплението.
Касае се за държане на сравнително малко количество от двата вида вещество, като
канабисът е под един грам.
Следва да бъде наблегнато и личността на дееца. П. не е осъждана, като същата е
изразила съжаление за стореното и е съдействала на органите на разследването още от
самото начало.
Всички тези изброени обстоятелства, както тези, характеризиращи деянието, така и
тези, характеризиращи дееца, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
3
извършеното деяние, съпоставено с обществената опасност на други престъпления от същия
вид, каквото е и изискването на чл. 93, т. 9 НК.
Следва да се отбележи, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2
НК, тъй количеството все пак се касае за два вида наркотични вещества.
От субективна страна П. в действала при форма на вината пряк умисъл, тъй като е
съзнавала, че в себе си, без надлежно разрешение държи наркотични вещества, за които е
налице забранителен режим и е целяла с деянието си за нея да съществува възможност да
осъществява фактическа власт върху тях.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемата беше призната за виновна, законът
предвижда наказание „глоба” до хиляда лева. В същото време по отношение на нея са
налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години; 2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди; 3) към процесната дата обвиняемата е неосъждана и не е била
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са
налице множество престъпления. Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК
са неприложими по настоящото обвинение.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът по принцип следва да
отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В конкретния случай
обаче, съдът счита, че не може да бъде наложена различна санкция от „глоба” в размер на
1000 лв., като законът не оставя възможност за налагане нито на по-висок размер, нито на
по-нисък. Това произтича от тълкуването на чл. 78а, ал. 5 НК, съгласно който, когато за
престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно,
идеята на законодателя е била е да ограничи размера на наказанието, което може да бъде
наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции- административната по чл. 78а и
наказателната, посочена в съответния текст на Особената част на НК, когато последната
предвижда като най-тежка санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за
извършеното престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по-леко
наказание) и размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лв., то съдът следва да наложи
административно наказание по чл. 78а НК именно в по-ниския размер.
Не може обаче да се приеме обратното- че когато в особената част на НК е
предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лв., то съдът при
приложението на чл. 78а НК, може да определи размер на административното наказание под
установения в ал. 1 на същия член размер. Освобождаването от наказателна отговорност е
винаги по-благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените граници
на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично въведено, както
е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва изрично правило за изменение на
минималния размер на санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги трябва да се
взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би утежнило положението на
дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на глобата,
доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си, административното наказание по
4
чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
Аргумент за това е и липсата на текст в НК, който да урежда хипотеза, при която за
извършеното престъпление е предвидено единствено наказание (или няколко наказания),
което е по-леко от глобата съобразно посочената в чл. 37 НК последователност. Съгласно
действащия Наказателен кодекс, всяко от предвидените в чл. 37 наказания има характера на
главно, т.е. формално може да бъде наложено самостоятелно, тъй като липсва разделението
на наказанията на главни и допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред с
главните), каквото разделение е съществувало например в чл. 13 от Наказателния закон от
1896 г. Т.е., макар практически такава хипотеза да не съществува към момента, е напълно
възможно законодателят да предвиди за дадено престъпление да бъде наложено единствено
някое от наказанията, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл. 78а НК
не е уредена обаче такава хипотеза, следва да се приеме, че в този случай деецът трябва да
бъде освободен от наказателна отговорност с определяне на административно наказание
глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено наказание,
което е по-леко от глоба. По аргумент за по-силното основание, когато видът на двете
санкции- административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията за размера на
административната касаят единствено предвидения в ал. 1 на чл. 78а НК максимум на
основание ал. 5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл. 78а НК е винаги 1000 лв.,
освен в случаите, когато в Особената част на НК е предвидено най-тежко наказание „глоба”
в размер до 1000 лв., когато по същество е налице съвпадение между минимум и максимум
на санкцията по чл. 78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да надвишава
максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен. В тази насока е и
съдебната практика, като в Решение № 69 от 29.03.2010 г. по нак.д. № 684/2009 г. на ВКС, е
прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 НК, когато е приложима разпоредбата на чл. 78а
НК, съдът не може да определи административното наказание глоба под предвидения в чл.
78а, ал. 1 НК минимален размер.
Поради изложеното, съдът наложи на обвиняемата наказание „глоба” в размер на
1000 лв.
Изложените съображения на практика обезсмислят съобразяването на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, но за пълнота следва да се посочи, че по делото
липсват отегчаващи обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива- изразеното
съжаление от обвиняeмата, както и пълното съдействие от негова страна в хода на цялото
производство за изясняване на обективната истина. Като смекчаващо обстоятелство следва
да се отчете и чистото съдебно минало на обвиняемата. Действително, предпоставка за
прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. В случая тя е
неосъждана за каквито и да е престъпления, което следва да бъде отчетено в нейна полза при
преценката за неговата обществена опасност.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай, обвиняемата бе осъдена да заплати в полза на РС-Б. 5,00 лева за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист, както и 1226,92 лева в полза на ОД
МВР гр. Б. за извършена в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза.
По веществените доказателства:
На основние чл. 354а, ал. 6 и чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК се отне в полза на Държавата
предметът на престъплението – наркотични вещества, предадени на съхранение в ЦМУ – гр.
София, с писмо рег.№******-****/05.02.2025г., като същите следва да се унищожат.
5
Веществените доказателства - 1бр. хартиен плик с мокър, мастилен печат на БНТЛ,
ОДМВР - Б., съдържащ опаковки, намиращ се на л. 61 от ДП, следва да се унищожат като
предмети без стойност по реда на ПАС

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:


6
Съобщи за изтекли лични данни