№ 1641
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330203858 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.А.Щ., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
***, чрез адв. Н.П. против Електронен фиш серия Г № 0022180 за налагане
на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание
чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
250 (двеста и петдесет) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 638,
ал. 4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят
твърди, че не е управлявал процесния автомобил на датата на извършване на
нарушението. Поддържа да е допуснат порок от категорията на съществените
при описанието на нарушението. Моли електронният фиш да бъде отменен.
Претендира разноски. С допълнителна молба с вх. № 39553/15.07.2021 г.
заявява, че поддържа жалбата и няма доказателствени искания. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 2-3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема
становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието
си, правилно да са определени правната квалификация на нарушението и
1
размерът на административното наказание. Поддържа нарушението да е
установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за
употреба, преминало последваща метрологична проверка, както и да е
попълнен протокол за използването му. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от С.А.Щ., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Административнонаказващият орган (АНО)
съгласно писмото на лист 18 от делото не разполага с доказателство за датата
на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради
което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се
доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо
жалбоподателя. По делото няма данни и за въведена дата на връчване в
системата АИС АНД. По тези съображения съдът приема срокът по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП за спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва
да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 16.09.2020 г. в 15:17 часа в град Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“
до № 51 с автоматизирано техническо средство – преносима система за
контрол с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
с фабричен № 11743ca, било заснето движението на лек автомобил с марка и
модел „БМВ Х 5“ с рег. № ***. Собственик на автомобила бил
жалбоподателят С.А.Щ.. Превозното средство било регистрирано на
територията на Република България с рег. № *** и към 16.09.2020 г. не било
спряно от движение. Към момента на заснемането му от мобилната система за
видеоконтрол ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca за процесния лек автомобил
„БМВ Х 5“ с рег. № *** нямало сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
като последно сключеният договор бил прекратен на дата 18.08.2020 г.
За това деяние и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ против жалбоподателя
Щ. бил издаден електронен фиш серия Г № 0022180, с който му било
наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
2
От справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата
данни на Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС с рег. № *** не е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към дата 16.09.2020 г. Установява се още, че сключената
застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 31.01.2020
г. и крайна дата на покритие 30.01.2021 г. е била прекратена, считано от
18.08.2020 г.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото е
собственост на жалбоподателя С.А.Щ., а регистрацията му е прекратена
служебно на 28.10.2020 г.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е
преминало последваща проверка на 30.09.2019 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-29652/17.09.2020 г. се установява, че на дата
16.09.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743ca е заснела статични изображения с поредни номера от
0357308 до 0357492, с начален час на работа 12:00 ч. и краен час на работа
17:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ до № 51 в
посока от изток към запад.
От приложения снимков материал от радар с № 11743ca се изяснява, че е
заснето движението на лек автомобил с рег. № *** на дата 16.09.2020 г. в
15:17 часа и в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят Щ. е извършил административното
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. От обективна страна датата, а и
точният час на извършване на нарушението се установяват от заснетия от
АТСС снимков материал, представляващ веществено доказателствено
средство. Автомобилът е заснет на 16.09.2020 г. в 15:17 часа. Мястото на
извършване на нарушението се установява от протокола за използване на
АТСС с рег. № 1030р-29652/17.09.2020 г., съгласно който за времето от 12:00
ч. до 17:00 ч. на 16.09.2020 г. контрол с техническото средство е
осъществяван в град Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ до № 51 в посока
на движение на контролираните МПС от изток към запад. Именно това място
е вписано като локация на заснемането на движението на процесния
автомобил и в приетата към доказателствените материали по делото снимка.
3
На следващо място от обективна страна се доказа и че притежаваният от
жалбоподателя лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № *** е бил регистриран на
територията на Република България и не е бил спрян от движение към
16.09.2020 г. нито по искане на собственика, нито служебно от органите на
МВР. Това обстоятелство се изяснява от представената по преписката справка
от АИС-КАТ Регистрация, в която съгласно чл. 42 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства се съхранява информация за датата и причината на спирането от
движение. В случая от посочената справка се установява, че регистрацията на
автомобила е прекратена на дата 28.10.2020 г., като преди това той е бил
регистриран на 09.11.2018 г. Следователно към датата на деянието -
16.09.2020 г., процесният лек автомобил с рег. № *** е бил регистриран на
територията на страната. Доказа се и че към интересуващата делото дата
жалбоподателят Щ. е нямал сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Такъв договор
жалбоподателят е сключил на 31.01.2020 г., с начала дата на покритие 14:30
часа на 31.01.2020 г. и крайна дата – 23:59 часа на 30.01.2020 г. Този договор
е бил прекратен, считано от 00:00 часа на 18.08.2020 г. След този момент и до
датата на деянието не се установява да е имало следващ сключен договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Прекратяването на действието на сключения на 31.01.2020 г. договор се
приравнява на неизпълнение на задължението за сключване на договор по
смисъла на чл. 638, ал. 1 от КЗ. Това е така, тъй като от датата на
прекратяването занапред застрахователят престава да носи застрахователния
риск, което може да доведе до препятстване възможността за евентуално
имуществено удовлетворяване на трети пострадали от ПТП лица. Именно в
това обстоятелство се изразява обществената опасност на нарушението. По
тези съображения съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят Щ.
не е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на деянието.
Доказано е и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя
Щ.. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ е със специален
субект – собственика на моторното превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото по категоричен
начин се доказа, че собственик на процесния автомобил към датата на
деянието е бил жалбоподателят Щ. съгласно приетата като писмено
доказателство справка за собственост. Това обстоятелство не и спорно между
страните. Именно върху собственика тежи задължението да сключи
застрахователен договор за задължителната застраховка по чл.461, т.1 от КЗ и
в случай на виновно неизпълнение на това задължение той следва да понесе
4
неблагоприятните последици от противоправното си бездействие. В тази
връзка неотносимо се явява възражението по жалбата, че не жалбоподателят
бил управлявал автомобила на посочените в електронния фиш време и място.
Ирелевантно за определянето на субекта на нарушението е кой е бил
фактическият водач на автомобила. Следователно дори и МПС да е
управлявано от трето лице, както се твърди по жалбата, то отново
административнонаказателната отговорност следва да понесе
жалбоподателят, който е предоставил автомобила си за управление на
другиго, но без за него да има сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с
осъществяването на всички признаци от състава му, без необходимост от
настъпването на определен вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението, а именно съзнавал е, че процесният лек автомобил е негова
собственост, т.е. че притежава МПС, че то е регистрирано на територията на
Република България и към датата на деянието не е било спряно от движение,
съзнавал е и че е няма действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като
последно сключеният е бил прекратен. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че дори и поради някаква причина жалбоподателят да не е узнал за
прекратяването на застрахователния договор, сключен на 31.01.2020 г., то той
е могъл и е бил длъжен да стори това, поради което деянието му отново би
било съставомерно от субективна страна.
Тъй като нарушението е установено чрез използване на автоматизирано
техническо средство или система – в случая на преносима система за контрол
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която
при функционирането си заснема статични изображения във вид на снимков
материал, то съдът при служебно извършената проверка намира, че са
спазени нормативните изисквания за използване на мобилно техническо
средство. На първо място снимковият материал по делото, съдържащ данни за
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, е
заснет от одобрен тип средство за измерване, използвано в срока на своята
валидност. Към датата на заснемане на нарушението конкретното техническо
средство с фабричен номер 11743ca е преминало последваща периодична
проверка и е доказано съответствието му с одобрения тип. Използваното
техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от
допълнителните разпоредби на ЗДвП. В тази връзка съставен е протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено
доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно
е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно
5
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено при
законосъобразно използване на мобилно техническо средство за
видеоконтрол.
Възражението за липса на надлежно описание на нарушението съдът
намира за неоснователно. В случая жалбоподателят е наказан за извършено
административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В обстоятелствената
част на ЕФ се съдържа твърдение за проявлението в обективната
действителност на всички признаци от състава на това нарушение, а именно
датата, включително и конкретния час и мястото на извършване на
нарушението, индивидуализирано е МПС чрез марка, модел и
регистрационен номер, описано е специалното качество на жалбоподателя,
определящо го като субект на нарушението, посочено е, че превозното
средство е регистрирано на територията на Република България и не е спряно
от движение, като и липсата на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения с
оглед на правната квалификация на нарушението, който обуславя
съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в
осъществяването му, а следователно обуславя и редовността на описанието на
нарушението. Съгласно т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК
на ВКС всякакви други обстоятелства, които не са част от състава на
престъплението (в случая на нарушението), могат да се установяват и в хода
на съдебното следствие. Осъществяването в съвкупност само на тези факти е
достатъчно, за да бъде нарушението довършено. Обстоятелството дали то е
установено при управление или не на съответното превозно средство, за
което няма сключен и действащ договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, има значение не за
преценката дали нарушението е извършено или не, а само за реда, по който
може да бъде реализирана отговорността на дееца. Следователно факта на
управление на МПС определя дали наказанието може да бъде наложено и с
електронен фиш или е необходимо да се спазва общият ред чрез съставяне на
акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него
издаване на наказателно постановление. Установяването на управление се
явява предпоставка за издаването на ЕФ и въобще за допустимостта
отговорността на дееца да бъде реализирана по този ред. Все в тази връзка,
ако управление не бъде установено, това не означава, че нарушението по
чл.438, ал. 1, т. 1 от КЗ не е извършено, а единствено, че отговорността на
дееца е трябвало да бъде осъществена чрез издаване на наказателно
постановление. Следователно управлението на МПС е предпоставка за
допустимостта за извършеното нарушение да бъде издаден ЕФ, подобна
например на предпоставката по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. при нарушенията за скорост по чл. 182 от ЗДвП.
Същевременно фактът на управление на процесния лек автомобил „БМВ
Х 5“ с рег. № *** към времето и мястото, описани в ЕФ, е категорично
6
доказан по делото. Това обстоятелство се установява от заснетата от
техническото средство снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е
веществено доказателствено средство в процеса. За пълнота на изложението
следва да се посочи и че доколкото възражения с идентично съдържание и
друг път са релевирани пред съдилищата, то в актуалната си практика
касационната инстанция последователно приема същите за неоснователни.
Съгласно Решение № 25 от 07.01.2021 г. по к.а.н.д. № 2814/2020 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив:
„следва да се посочи по повод конкретно на възражението по
касационната жалба, че никъде в обжалвания електронен фиш не било
посочено да е заснето управление на МПС, че съгласно чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Очевидно е от приложената снимка към електронния фиш, че в
същата е отразена скорост на МПС, сиреч същото е било в движение.
Нарушението е заснето на път, което предполага ползване от участник в
движението. От съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. на МВР е видно, че техническото средство е
използвано в режим, заснемащ приближаващи се автомобили. Следователно
безспорно е установено, че автомобилът е бил в движение, сиреч бил е бил
управляван, поради което и нарушението е извършено именно при
управлението му. Съгласно цитираната Наредба от 2015 г. техническите
средства се използват за контрол на участниците в движението по
пътищата, който се осъществява от структурните звена, осъществяващи
контрол на пътното движение. В тази насока и с оглед самия характер на
осъществения контрол с АТСС без съмнение остава обстоятелството, че към
момента на установяване, че за описаното в електронния фиш МПС не е бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, то е било
управлявано, сиреч заснето е управление на такова МПС. В тази връзка и
фактът, че изрично не е отразено в електронния фиш, че нарушението е
извършено при управление на МПС не съставлява съществено по своя
характер нарушение на процесуалните правила, защото по никакъв начин не
се отразява върху адекватното упражняване правото на защита на
санкционирания субект, включващо и възможността да разбере за какво
именно нарушение бива наказван и въз основа на кой нормативен акт.“. В
този смисъл са и Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2214/2020 г.
на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1120 от
03.06.2021 г. по к.а.н.д. № 1113/2021 г. на Административен съд – Пловдив, в
които макар като краен резултат електронният фиш да е отменен, то
причината е липса на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., какъвто е наличен по настоящото дело. В мотивите и на
двете посочени решения обаче разгледаното възражение е оценено за
7
неоснователно и е прието, че то не обуславя основание за отмяна на
електронния фиш. Настоящият съдебен състав изцяло споделя указанията по
приложението на закона, изведени в практиката на касационната инстанция, и
намира, че те са съответно приложими и към процесния казус. Така
мотивиран, съдът приема и това възражение на жалбоподателя за
неоснователно.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, правилно
АНО е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва
да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В конкретния
случай управлението на процесното МПС без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е установено на
16.09.2020 г. От доказателствата по делото се установи, че срокът на
последно действалата застраховка не е изтекъл в кратък период преди
настоящото деяние. Застрахователният договор е бил прекратен на 18.08.2020
г., което е почти един месец преди датата на нарушението, като през целия
период за автомобила не е имало сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а следователно не е било
осигурено и задължителното застрахователно покритие през този период.
Нарушението е на поставяне в опасност, която опасност в случая е била
съществуваща към извършването на деянието, а именно опасността от
препятстване на възможността за евентуално имуществено удовлетворяване
на трети лица, пострадали от ПТП. С факта на поставянето на другите
участници в движението в такава опасност, деянието вече е разкрило
типичната си степен на обществена опасност и това, че конкретни вреди не са
настъпили за никое лице, не обосновава само по себе си маловажност на
случая.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер. При определянето и индивидуализацията
на наказанието/имуществената санкция разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ
препраща към нормата по чл. 638, ал. 1 от КЗ. В случая правилно привръзката
е направена с т. 1 на чл. 638, ал. 1 от КЗ, тъй като собственик на превозното
средство, с което е извършено нарушението, е физическо лице, съответно
правилно по вид е наложено административно наказание глоба, което е
индивидуализирано в единствения възможен размер от 250 лева. Неправилно
в жалбата се твърди, че с атакувания електронен фиш е наложено наказание
глоба от 600 лева. В последния ясно е посочено, че глобата е в размер на 250
лева. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието
глоба под предвидения най-нисък размер.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
8
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2-3 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят С.А.Щ..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0022180 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на С.А.Щ., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр.
с чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
ОСЪЖДА С.А.Щ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да заплати
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10