№ 7096
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100507352 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 413 от 09.01.2025 г., гр.д. № 3757/2024 г., СРС, 182 с-в се
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Л. И. С. на основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и
неудобство, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 10.12.2023 г.
около 06:00 часа в гр. София, в подлеза над надлеза на бул. „Сливница“, ведно
със законната лихва от 10.12.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 1
200 лв., представляваща разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 4 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна
жалба от ответника по него Столична община. Счита, че няма противоправно
поведение на ответника, който изпълнява вменените му задължения от закона
и общинската програма. Положена е дължимата грижа за овладяване
популацията на безстопанствените кучета чрез кастриране, ваксиниране и
връщане на място. Не е доказан фактическият състав на непозволено
1
увреждане – механизъм на инцидента, противоправност на деянието и
причинно-следствената им връзка с увреждането. Обезщетението е завишено.
Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да
се отхвърли иска.
Въззиваемият – ищецът Л. И. С. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал.1 вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Инцидентът по никакъв начин не е провокиран и настъпва изненадващо
за ищеца Л. И. С. докато отива на работа в района на гр. София, подлез над
надлеза на бул. „Сливница“ на 10.12.2023 г. около 06:00 часа, когато е
нападнат и хапан по дясна подбедрица от три безстопанствени кучета, като
едното голямо, които не са носели каишки и не са били водени от човек.
Свидетеля М. установява, че непосредствено след инцидента, ищецът е
уплашен, запъхтян и със скъсан панталон на десния крачол. В
2
района е виждал две глутници от около десетина кучета, които спели между
влаковата линия и кабинката на подлеза, както и две кучета-тартори, лежащи
до кабинка в подлеза. Известни са му и други подобни случаи на нападнати
хора от кучетата.
Според медицинската документация, от УМБАЛСМ „Н. Й. Пироков“
ЕАД е предписано лечение чрез антибиотик Аугментин, при последващи
посещения на 14.12.2023 г., 22.12.2023 г. и 26.12.2023 г. са извършени
манипулации за затягане на конци след ПХО, сутура, смяна на превръзка и
конци. Поставена е диагноза за открита рана на други части на подбедрицата.
Паралелно на 11.12.2023 г. и 10.01.2024 г. са извършени посещения и в
УМБАЛ „ИСУЛ“ ЕАД, като двукратно са поставени дози противобясна
ваксина. Констатирани са пунктиформени рани в латерална и медиална страна
на дясна подбедрица, с основна диагноза за ухапване или удар от куче.
От съдебно-медицинската експертиза и уточненията на вещото лице в
о.с.з. се установява мекотъкА. травма на десния долен крайник с четири
разкъсноконтузни рани на дясната подбедрица, причинила на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, от които са останали
следи към датата на прегледа от вещото лице. Възстановителният период на
този вид рани е около 20-25 дни. Към настоящия момент същите са заздравели
напълно с образуване на характерни белези. Констатирани са амнеститични
данни за остатъчна неврологична симптоматика, изразяваща се в схващания
на мускулите на подбедрицата и изтръпване в областта на лазите и по кожата
на стъпалото, като вероятността за възстановяване на тези оплаквания е
малка. Ухапванията на ищеца имат спецификата на подобни травми,
причинени от кучета или едър бозайник, който съответства по размер на едро
куче.
Противоправното поведение на служители при ответната Столична
община се състои в бездействие за изпълнение на задължението им по
чл. 47, ал. 1 от Закона за защита на животните да предприемат всички
необходими мерки за предотвратяване на агресивното поведение на
безстопанствените кучета, както и за изпълнение на общото им задължение за
опазване на живота, здравето и безопасността на гражданите и гостите на
Столична община. Дължимата грижа не се изчерпва само с овладяване
популацията на безстопанствените кучета чрез кастриране, ваксиниране и
връщане на място, но и с продължаваща превенция за последващо безопасно
поведение в съответното населено място.
Пряката причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат се установява от съдебно-медицинската
3
експертиза и се потвърждава от диагнозата, дадена от УМБАЛ „ИСУЛ“ ЕАД.
Предвид характера, интензитета и продължителността на болките и
страданията, преживеният стрес и уплаха, проведените медицински
процедури чрез шевове на раните и двукратно инжектиране с противобясна
ваксина, възстановителния период от около 20-25 дни, остатъчните белези и
неврологична симптоматика, при съобразяване релевантните към момента на
деликта възраст на пострадалия – 72 години и обществено-икономическия
критерий за справедливост в страната, въззивният съд определя по реда на чл.
52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за сумата 4 000 лв. Искът по чл.
49, ал. 1 ЗЗД е основателен до този размер.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал.1, изр.1, предл.1 ГПК
следва да се потвърди в частта, с която е уважен искът.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 413 от 09.01.2025 г., гр.д. № 3757/2024 г., СРС,
182 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4