Определение по дело №351/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 394
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Емилия Колева
Дело: 20211000600351
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 394
гр. София , 01.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600351 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения И. Х. Т. срещу протоколно
определение от 17.03.2021г. на СГС, НО, 21 състав, постановено по Н.Ч.Д. № 937/2021г., с
което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, несправедливо и взето при
непълно изследване на обективната истина.Твърди, че не е наказван, награждаван е,
стриктно спазва правилата на вътрешния ред и дисциплина, не е конфликтна личност,
толерантен е към л.св. и служителите, трудово е ангажиран, активно участва в културни и
спортни мероприятия, поддържа отношения със семейството си, и има собствен
дом.Твърди, че осъзнал допуснатата грешка и декларира, че приема присъдата си за
справедлива.Режимът му не бил променен, тъй като размерът на наказанието е малък и не е
имало технологично време за това.
Моли да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в
съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение
констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде
потвърдено, по следните съображения:
И. Х. Т. е осъден с присъда по НОХД № 9143/2016г. по описа на СРС с наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 1 година.
Видно от приложена по делото справка от Затвора гр.София, за изтърпяване на
1
наказанието същият е постъпил в затвора на 08.08.2020г., като към 17.03.2021г е изтърпял
фактически 7 месеца и 10 дни, от работа 2 месеца и 1 ден, или всичко 9 месеца и 11 дни,
като му остава да изтърпи още 2 месеца и 19 дни.
От 03.09.2020г. е разпределен в ЗО ТО „Казичене“.
Видно от заповед № 241/06.10.2020г. л.св. Т. изпълнява трудови задължения като „общ
работник“ на работен обект извън пределите на ЗО „Казичене“ - във фирма „Румениге-2006”
ЕООД. Според отразеното в доклада по чл.155 от ЗИНСЗ той се справя добре с поставените
му работни задачи и е отговорен при изпълнение на ангажиментите си в работна среда.
Същият не инициира и не участва в конфликтни ситуации. В пределите на общежитието,
контактува с лишени от свобода близки по начин на мислене.Спазва ЗИНЗС и режимните
изисквания. С дължимото отношение към служителите. Включил се е активно в изпълнение
плана на присъдата му.
Т. е ненаказван. Награден е на основание чл.98, ал.1, т.5, ал.2 от ЗИНЗС с „удължено
свиждане за срок от 4 / четири / часа”, проведено на 24.12.2020г., съгл. заповед №
141/24.12.2020г.
Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР С.А., при
изготвената първоначална оценка на риск от рецидив /актуална/ са констатирани ниски
стойности – 28 т. Ясно изразени дефицити в зоните на нуждите са отчетени, както следва:
Настоящо правонарушение“ - користен извършител. Наличие на криминални нагласи и
Умения за мислене“ - не разпознава проблемите си в пълен обем, което води до липса на
способност за тяхното адекватно разрешаване; не осъзнава напълно последствията от
собствените действия; липса на умение за поставяне на дългосрочни цели и тяхното
реализиране. Риск от сериозни вреди за обществото и лишения от свобода е „среден“, а за
персонала в затвора и другите лишени от свобода – „нисък“.Във връзка с подадената молба
от л.св.Т. за условно предсрочно освобождаване, становището на инспектора е, че целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК все още не са постигнати. Корекционната работа следва
да продължи до постигането им.Обосновал се е с това, че не е осъществен принципа на
прогресивната система при изпълнение на наказанието / режимът на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, не е заменен на „лек“.
Като доказателство по делото е приложен и план на присъдата от 16.09.2020г., подписан
от И.Т., където като единствена проблемна зона е набелязана „Умения за мислене“ с
продължителност за въздействие една година.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване към
доказателствата по делото са приобщени и становищата на Началника на Затвора гр.София
и на Началник сектор ЗО “Казичене“. Същите са отрицателни, като главно се позовават на
експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа. Посочено е, че
все още не са изпълнени целите на наложеното наказание по чл.36 от НК.
2
При така установената по делото фактология въз основа на документите,
съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и тези, постъпили ведно с
молбата на осъдения с искане за предсрочното му освобождаване, правилно
първостепенният съд е приел, че корекционното и възпитателното въздействие спрямо
осъденото лице следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите
на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Запазване на оценката за риска от рецидив в непроменена
стойност, както и актуалността на, констатираните в първоначалния доклад дефицитни зони
у молителя означава, че не е постигната положителна промяна в способността му за анализ
и адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.
Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са
настъпили положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Т., изключващи
категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на
свобода. Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него за постигне на набелязаните в плана на присъдата
цели и задачи. В този смисъл обжалваното определение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Възраженията на жалбоподателя се концентрират около това, че Т. има семейство и
непълнолетни деца и би искал да бъде освободен, за да се грижи за тях. В тази връзка следва
да се посочи, че подкрепата на семейството, жилищното устройване и съхранените връзки с
близките във всички случаи съставляват ресурс на личността, но същите не могат сами по
себе си да обосноват приложението на чл.70, ал.1 от НК. За да остави без уважение искането,
първостепенният съд е отдал значение на установените по отношение на Т. зони с дефицит,
като в тази връзка правилно и законосъобразно е кредитирал съдържанието на изготвения
във връзка с молбата на осъдения за предсрочното му освобождаване доклад по чл.155, ал.1
от ЗИНЗС, където е обоснован актуалният риск от рецидив. Посредством методите,
използвани при работата с него, респ. техниките и прийомите за корекция, компетентните
длъжностни лице са установили продължаващо наличие на посочените по-горе дефицитни
зони. Тук е мястото да се посочи, че инспекторите, назначени в затвора освен, че са
професионално подготвени, са лицата, които в най-голяма степен са запознати с успеха на
корекционната работа по отношение на лишените от свобода. Следва да се посочи още, че
СГС е съобразил съдебния си акт и със съдебната практика, вкл. тълкувателната такава,
обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на
чл.70, ал.1 от НК. Верен по същество е изводът на СГС, че към настоящия момент осъденото
лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне, поради което е постановил
отказ за уважаване молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
на наложеното му наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на
осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите на наложеното
му наказание.
3
Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за коригиране изводите на
първата инстанция при отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да
бъде потвърдено атакуваното определение.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр. 341, ал. 2 от НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.03.2021г. постановено по Н.Ч.Д. № 937/2021г., на
СГС, НО, 21 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4