РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Благоевград, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102209 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№2209/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№г., подадена от „А със седалище и адрес на управление:
гр.Спредставлявано от управителя И чрез пълномощника - юрисконсулт С. С., против Н. Н.
С., ЕГН **********, адрес: гр.Б, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във
вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. чл.146, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.9, ал.1 от
ЗПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът Н. Н. С. дължи на ищеца „Аследните суми: 600
лв. - главница; 40.70 лв. - договорна лихва за периода от 08.08.2023г. до 30.11.2023г.; 34.39
лв. - наказателна лихва за периода от 01.10.2023г. до 14.05.2024г., дължими по Договор за
кредит №2818034, сключен на 08.08.2023г. между „К и Н. Н. С., обезпечен с Договор за
предоставяне на поръчителство между „А и Н. Н. С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2024г. до
окончателното изплащане на вземането; 18.77 лв. - възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство, 1.69 лв. - законна лихва за забава по Договор за
предоставяне на поръчителство за периода от 01.10.2023г. до 14.05.2024г., които суми са
предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№688/07.06.2024г. по ч.гр.д.№1533/2024г. по описа на Районен съд Благоевград.
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2023г. Н. Н. С., ЕГН ********** е кандидатствал
онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ ЕАД, като процедурата е
започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет
страницата на Кредисимо, а именно -
След изпълнение на процедурата за кандидатстване, по реда на ЗЕДЕУУ на 08.08.2023г.,
между кредитора „К и кредитополучателя Н. Н. С. е сключен Договор за кредит №. за
сумата от 600 лв. - главница и уговорен срок на погасяване на кредита - 30.11.2023г., при
лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.
Твърди се, че лицето е усвоило заемната сума в брой на 08.08.2023г. на каса на „Из
Твърди се, че при кандидатстването си за кредит от „К кредитополучателят Н. С. сам е
избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на „А,
като е имал възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция
като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III, т.12 от ОУ. Твърди се, че договорът за
предоставяне на поръчителство не е бил задължителен за сключване.
Навежда се, че „А е изпълнил задълженията си по Договора за предоставяне на
поръчителство и сключил с „К Договор за поръчителство, по силата на който се е задължил
1
да отговаря пред „К... солидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения по
Договора за кредит, както и за всички последици от неговото неизпълнение.
Навежда се, че Н. Н. С. се е задължил да върне заемната сума по Договора за кредит,
съгласно уговореното, както и да заплаща ежемесечно възнаграждение на „А за
предоставената услуга по Договора за предоставяне на поръчителство.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради
което на 16.05.2024г. „К е отправило искане за плащане до поръчителя „А.... На длъжника
своевременно било изпратено уведомление по чл.143 от ЗЗД по имейл за предстоящото
погасяване на задълженията от поръчителя. Ответникът не платил в дадения срок и на
17.05.2024г. „А ЕООД изпълнил задълженията си като поръчител и погасил всички
дължими от ответника суми към „К, а именно: 600 лв. /главница/, 40.70 лв. /договорна
лихва/, 34.39 лв. /наказателна лихва/ и 150 лв. за извършени административни разноски.
В допълнение на вземанията, за които „А... е встъпило в правата на кредитора „К, се
твърди, че „А има свои самостоятелни вземания към ответника по Договора за предоставяне
на поръчителство, като се претендира и сумата от 18.77 лв. - възнаграждение по Раздел II на
Приложение №1 към Договора за предоставяне на поръчителство, и 1.69 лева - законна
лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство, дължима за периода от
01.10.2023г. до 14.05.2024г.
Сочи се, че за горните дължими вземания кредиторът „Ай Тръст“ ЕООД е подал
заявление за издаване на заповед да изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№1533/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград. Съдът уважил заявлението,
издавайки заповед за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение било подадено
възражение от длъжника. Горните обстоятелства обуславяли правния интерес на ищеца от
предявяване на установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен.
Оспорват се твърденията, че е налице облигационна връзка между Н. С. и „К, по силата
на която за ответника да е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми.
Оспорват се твърденията, че ответникът е получил процесната сума под формата на паричен
кредит.
На следващо място се навежда довод, че договорът за кредит не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Сочи се, че в
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
според ответника води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин /чл.10, ал.1 от ЗПК/.
Твърди се, че Договорът за кредит №2818034/08.08.2023г. и Договорът за предоставяне на
поръчителство, макар и да са сключени отделно, са взаимно обвързани и дългът по
кредитното правоотношение и този по поръчителството следва да се разглеждат като едно
цяло, поради което задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от упълномощен адвокат, който
оспорва иска и пледира за отхвърлянето му. Не се оспорва, че “А в качеството си на
поръчител, е заплатил на първоначалния кредитор „Кпретендираните в настоящото
производство суми по договора за кредит и се е суброгирал в правата на удовлетворения
кредитор. Упълномощеният адвокат представя писмени бележки по съществото на спора.
Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание. Представя
писмено становище. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на
насрещната страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 08.08.2023г. между „К като заемодател и Н. Н. С. като заемател е сключен Договор за
потребителски кредит №2818034 при следните параметри на отпуснатия заем съгласно
Приложение №1 към Договора: размер на отпуснатия заем 600 лв.; вид на кредита:
потребителски кредит с условие с погасителен план по продукт Credissimo плюс; срок на
кредита – 3 месеца; брой погасителни вноски – 3; първа погасителна вноска – 30.09.2023г.;
2
последна вноска – 30.11.2023г.; лихвен процент по кредита – 40.00%; ГПР – 48.21%; общ
размер на всички плащания – 640.70 лв. По делото е представен оригинал на Разписка №от
08.08.2023г., видно от която Н. Н. С. е получил в брой на каса на „И“ сумата от 600 лв., с
наредител „К и с основание за превода – „плюс 45 – 2818034“, като получаването на сумата
е удостоверено с подписа на ответника, а документът не е оспорен по делото.
Съгласно чл.4 от Договора в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че
ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: да предостави на К... банкова гаранция съгласно общите
условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице /“поръчител“/ в
срок до 48 часа от подаване на заявлението.
На 08.08.2023г. между Н. Н. С. като потребител и „А... като поръчител е сключен Договор
за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи
Договор за поръчителство с „К..., по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора
за паричен кредит, както следва: - задължение за връщане на заемната сума в размер на 600
лв.; - задължение за плащане на възнаградителна лихва; - задължение за плащане на всички
дължими от потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора
за потребителски кредит; - задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на
забава за плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски
хонорари /чл.2/. По силата на чл.1, ал.2 за поемане на задължението по ал.1 потребителят
дължи възнаграждение на поръчителя, като същото е уговорено в размер на 187.69 лв.,
платимо разсрочено на вноски, на посочени падежни дати, съвпадащи с падежните дати по
договора за паричен заем. Уговорено е, че потребителят заплаща възнагражданието по
начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем, като „К...е овластено да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство /чл.8, ал.5/.
„А е изпълнил задължението си по чл.1 от Договора за предоставяне на поръчителство, и
на 08.08.2023г. е сключил Договор за поръчителство с „К, по силата на който се е задължил
да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията по договора за паричен кредит.
По делото не се оспорва, че “А в качеството си на поръчител, е заплатил на
първоначалния кредитор претендираните в настоящото производство суми и се е суброгирал
в правата на удовлетворения кредитор. За извършеното плащане от поръчителя към
кредитора е представено Удостоверение от „К, което не се оспорва. Представено е изпратено
до длъжника Уведомление за предстоящото плащане от поръчителя /л.28/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, като установи наличието на валиден договор, сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, а
именно предоставяне информация на потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР, получаване
съгласието на потребителя за сключване на договора, предаването на уговорената сума на
ответника, настъпването уговорения падеж на договора и изискуемостта на претенциите,
както и да установи вземанията си по размер.
По отношение на договора за предоставяне на кредит от разстояние се прилагат
правилата на Закона за задълженията и договорите, Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския
кредит.
Съгласно дефиницията в чл.6 от ЗПФУР финансовите услуги се предоставят въз основа на
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
3
комуникация от разстояние. В чл.7 от ЗПФУР са посочени субектите, които могат да бъдат
страни по договора – това са потребителят и доставчика съгласно дефиниците на чл.7, ал.2 и
ал.3 от ЗПФУР. Вида на финансовите услуги, които могат да бъдат предмет на договора са
посочени в §1, т.1 от ДР на ЗПФУР. Това са услуги по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на
доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние, между които: че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага ЗЕДЕП /към настоящия момент ЗЕДЕУУ - Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, бр.85 от 2017г./.
Изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях /чл.18,
ал.2 и 3 от ЗПФУР/.
Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което
може да съдържа и несловесна информация /чл.2 от ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за
подписано при условията на чл.13, ал.1 от закона - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство /чл.3, т.10 от Регламент /ЕС/ №910/2014/. Законът
придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис /чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ/, но също така допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен /чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/.
Представените от ищцовата страна доказателства установяват сключването на процесния
Договор за кредит между кредитора „К и кредитополучателя Н. Н. С.. От същите се
установява спазването на предвидената в ОУ процедура по сключване на договора чрез
средствата за комуникация от разстояние – кандидатстване през уеб сайта на кредитора,
изпращане от кредитора по имейл на преддоговорната информация, ОУ и Проекта на
договора /л.14-16/, потвърждаване сключването на договора от кредитополучателя с
натискане на съответния бутон в профила.
За потвърждаване самоличността на лицето, с което се сключва договора за кредит,
кредиторът е изискал от кредитополучателя да изпрати – снимка на личната си карта – лице
и гръб; автопортретна снимка /селфи/ с личната карта до лицето. Потребителят е
предоставил снимка на личната си карта – лице и гръб /л.11/; автопортретна снимка с
личната карта до лицето /л.11/. От същите е видно и без специални знания, че лицето на
автопортретната снимка е същото като това от снимката по документа за самоличност. При
сключването на договора кредиторът е положил дължимата грижа, за да установи
самоличността на кредитозаявителя. Приобщени по делото доказателства в достатъчна
степен установяват сключването на договор за кредит между страните по реда на ЗПФУР.
Кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит и е предоставил заемната
сума на кредитополучателя по посочения от него начин – на каса на Изипей. Усвояването на
заемната сума се установява по безспорен начин от представената в оригинал разписка от
Изипей, с която кредитополучателят е удостоверил с подписа си получаването на сумата от
600 лв. от „Кредисимо“ ЕАД, а като основание за превода е посочен номера на договора за
кредит. В този смисъл възраженията на ответника, че не сключвал договор за кредит и не е
получил заемната сума са неоснователни и недоказани.
Срокът на договора е изтекъл на 30.11.2023г. с падежа на последната погасителна вноска.
Към договора за кредит на същата дата е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и Н. Н. С. като потребител.
По възраженията на ответната страна за нищожност на договора за кредит и договора за
предоставяне на поръчителство:
Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
4
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да
осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява
диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ
спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице
неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният договор за кредит е недействителен на
основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от
неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски
кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване
на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови
изисквания не са спазени.
В настоящия случай в Договора за кредит е посочен ГПР от 48.21%. Според съда обаче
възнаграждението за поръчителя представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде
калкулирано при изчисляването на ГПР.
Макар отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и поръчителя да са
представени като две отделни и самостоятелни правоотношения, произтичащи от отделни
договори /от договор за паричен заем и от договор за предоставяне на поръчителство/, то в
случая се касае за взаимно свързани и обусловени правоотношения. От справка в ТР се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът
„Кредисимо“ ЕАД. В чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент
на разходите, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. Независимо че произтича от друг договор, възнаграждението
за поръчителя съставлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото
икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите
парични задължения по договора за заем – главници, лихви и пр., като същото съгласно
условията на договора е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на
погасителните вноски по договора за кредит. Възнаграждението за поръчителство не попада
в изключенията по чл.19, ал.3 от ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите,
които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. В
настоящия случай в Договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 48.21%. Този
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
5
кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
сключен от потребителя с „А Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора. В същото време, съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на
поръчителство, “Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. При
включването на дължимото възнаграждение за поръчителя, ежемесечно начислявано в
погасителните вноски по кредита и представляващо скрито възнаграждение за
кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда, посредством онлайн калкулатор
възлиза на 286.62%, който надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният
размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира.
Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен, поради което нищожен се явява и акцесорния договор за предоставяне на
поръчителство и акцесорния договор за поръчителство. В разглеждания случай е несъмнено,
че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договора за предоставяне
на поръчителство от страна на кредотополучателя, с който е било уговорено последният да
заплати възнаграждение. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на
дружеството-поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за заем, сключен с „К доколкото, плащайки задължението на
потребителя де факто поръчителят плаща вземането си сам на себе си. С уговарянето на
допълнително възнаграждение под формата на такса за поръчителство, оформена като
отделно съглашение с трето лице, свързано с кредитора по смисъла на пар.1, т.5 от ТЗ, която
такса е платима с вноските по договора за кредит, и която води до допълнителни разходи за
потребителя, се цели единствено заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от
ЗПК, ограничаваща максималния процент на разходите по кредита, и оттам обогатяване на
кредитора. Със сключването на този договор се цели единствено набавянето на
допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за кредит, в нарушение на
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Като краен резултат, сключвайки договора за
предоставяне на поръчителство, ответникът се е задължил да заплати още едно
възнаграждение в полза на кредитора си „К, който е едноличен собственик на капитала на
дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по
договора за поръчителство, тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си.
Доколкото в случая се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване
на законни средства, то договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорът за предоставяне на
поръчителство накърнява добрите нрави, има неравноправен характер и заобикаля закона. В
обобщение, както договорът за кредит, така и договорът за предоставяне на поръчителство
са недействителни.
Предвид гореизложеното, съдът приема за нищожни договора за кредит, договора за
предоставяне на поръчителство, както и акцесорния договор за поръчителство, доколкото
същият обезпечава задължения по нищожен договор за кредит.
В настоящия случай ищецът „А основава претенцията си срещу длъжника в качеството
му на поръчител, погасил главния дълг по договора за кредит и суброгирал се в правата на
кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението,
встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел
6
за даденото поръчителство.
Съгласно разпоредбата на чл.138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може
да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за
условно задължение. При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху
задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство
може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните
параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва
изрично да са посочени в сключения между поръчителя и кредитора договор за
поръчителство, като при паричен дълг основният индивидуализиращ елемент е неговият
размер.
По настоящото дело е представен Договор за поръчителсво, сключен между „Ай Тръст“
ЕООД в качеството на поръчител, и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор, с който е
обезпечено вземането на последното дружество по Договор за кредит №2818034 от
08.08.2023г., сключен с ответника Н. Н. С.. Поради установената нищожност на главния
договор за кредит, нищожен се явява и акцесорния такъв за поръчителство. Доколкото по
делото не е доказано наличието на валиден договор за поръчителство, исковете, базирани на
погасяване на главния дълг от поръчителя, се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне. „Ай Тръст“ ЕООД макар да е платило чужд дълг, то това не е сторено в
качеството му на поръчител, а при липса на основание за плащането. Съответно би могъл да
претендира възстановяване на сумите не на основание изпълнение като поръчител, а като
платени без основание. Същевременно съдът, изхождайки от принципите на диспозитивното
и състезателното начало в гражданския процес, не може да присъди суми или да признае за
установени вземания на непредявено основание, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени. В случая искът е квалифициран по чл.146, ал.1 от ЗЗД, тъй като видно от
изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си,
предмет на иска е вземане на поръчител, изпълнил задължението, срещу длъжника по
главния дълг. Касае се за претенция, основавана на регресни права, произтичащи от
поръчителство, а не за предявен иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД. В този
смисъл е Определение №600 от 24.08.2011г. по к.т.д.№959/2010г. на ВКС, както и практиката
на окръжните съдилища /напр. Решение №562 от 27.11.2023г. по в.гр.д.№418/2023г. на
Софийски окръжен съд и др./. Вземането не се претендира и на основание чл.74 от ЗЗД, а се
претендира на основание суброгационно право на поръчителя по чл.146 от ЗЗД. Уредената в
чл.74 от ЗЗД законна суброгация освен изпълнение на задължение, включва като елемент от
фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Правният интерес се разбира като
опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на
изпълняващия чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с кредитора по
първоначалното вземане. В случая за поръчителя е липсвал интерес да изпълни чуждия дълг.
Този извод следва от направения по-горе анализ на отношенията между кредитор и
поръчител и съществуващата между тях свързаност, при която е видно, че поръчителят
всъщност не е поел реално задължение към кредитора, тъй като е обезпечил задължението
сам пред себе си, а плащайки на кредитора де факто плаща на себе си. Не се доказа
твърдението, че кредиторът изобщо е отправил покана до поръчителя да изпълни вместо
главния длъжник. Тоест липсва правен интерес поръчителят да изпълни на кредитора. Съдът
е длъжен да даде защита на нарушеното субективно материално право само в рамките и по
начина поискани от ищеца. По делото не е доказано възникването на валидно
поръчителство, респ. за сочения като поръчител не са възникнали правата по чл.146 от ЗЗД и
същият няма вземания към ответника. Доколкото договора за поръчителство обезпечава
нищожен договор за потребителски кредит, той той също е нищожен. За разлика от
хипотезите, при които кредитополучателят дължи на кредитора чистата стойност по
кредита, макар договорът да е признат за нищожен, нищожният договор за поръчителство не
произвежда действие, като на основание чл.138, ал.2 от ЗЗД поръчителство може да
съществува само за действително задължение. Задължението по чл.23 от ЗПК е за
реституиране на даденото по едно недействително правоотношение и няма как да бъде
обезпечено чрез договорно поръчителство по самия договор. По същия начин по всеки друг
нищожен договор страните се дължат връщане на даденото по него и задължението по
7
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД не е обезпечено от поръчителя на недействителния договор.
Предвид изложеното, поръчителят не е платил на валидно правно основание, в негова
полза не е възникнало правото по чл.146 от ЗЗД, същият не е имал и правен интерес да
изпълни чуждото задължение.
Предвид нищожността на договора за кредит и сключения въз основа на него договор за
поръчителство, ищецът не се явява активно материалноправно легитимиран да получи
претендирания вземания по договора за кредит.
Нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство води до извод за
неоснователност на претендираните въз основа на този договор вземания за възнаграждение
за поръчителя и законна лихва върху същото.
По разноските:
При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно
предвид фактическата и правна сложност на делото, извършената от адвоката работа, като
същото е в минималния размер по наредбата, която служи като ориентир за съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца „А, седалище и адрес на
управление гр.С, бул.“В „Б представлявано от управителя И, против ответника Н. Н. С., ЕГН
**********, адрес: гр.Бл положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. чл.146, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.9,
ал.1 от ЗПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът Н. Н. С., ЕГН **********, дължи
на ищеца „Айледните суми: 600 лв. - главница; 40.70 лв. - договорна лихва за периода от
08.08.2023г. до 30.11.2023г.; 34.39 лв. - наказателна лихва за периода от 01.10.2023г. до
14.05.2024г., дължими по Договор за кредит №2818034, сключен на 08.08.2023г. между „К Н.
Н. С., обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство между „А Е и Н. Н. С., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането; 18.77 лв. - възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство от 08.08.2023г. към Договор за кредит №2818034;
1.69 лв. - законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода
от 01.10.2023г. до 14.05.2024г., които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №688/07.06.2024г. по ч.гр.д.№1533/2024г. по описа на
Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА „Аседалище и адрес на управление гр.С“, представлявано от И да заплати на
Н. Н. С., ЕГН **********, адрес: гр.Бл, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8