Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… декември 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на трети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№2155 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.247 и чл.248 ГПК.
По делото е постъпила молба от ищеца „Ф.“ АД, ЕИК ********,
чрез адв. И.Р., с вх.№362182/11.11.2021година, с което страната моли съда да
отстрани допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното
решение, засягаща датата от която се начислява законна лихва върху вземането на
ищеца, като вместо 17.10.2019година, на която дата е подадена исковата молба,
съдът е написал 17.10.2020г.Моли съда да измени решението в частта за
разноските, като му присъди претендираните разноски по изпълнителното
производство и разходите за превод на съдебните книжа.
Съдът се е разпоредил препис от тази молба да се
връчи на ответниците „Е.“ АД, ЕИК ******** и „Е.С.“, чрез техния процесуален
представител адв.М.Ч.. Молбата е връчена на адв. Ч. на 19.11.2021 година и в
законовия срок отговор на искането на ищеца не е постъпил по делото.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По чл.247 ГПК.
Молбата е допустима и разгледана по същество-
основателна.
По т.д.№2155/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6
състав, е постановено решение №261475/05.11.2021година, с което съдът е уважил
предявените от ищеца спрямо ответниците, при условията на пасивна солидарност,
осъдителни претенции с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.304 ТЗ и
чл.121 ЗЗД за сумата от 315 894,80евро, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.304 ТЗ неустойка в размер на 9 000евро, като е присъдил, съобразно
искането на ищеца и законната лихва върху главното вземане, начиная от датата
на подаване на исковата молба. При изписване на датата на постъпване на
исковата молба съдът е допуснал техническа грешка и неправилно е посочил година
– 2020 година. Исковата молба е постъпила в съда на 17.10.2019г.
Тъй като се касае за техническа грешка, съдът
приема, че не е налице основание да отхвърли искането на ищеца, а следва да
отстрани тази грешка, чрез изписване на вярната година.
По чл.248 ГПК.
Молбата за изменение на решението в частта за
разноските, е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и с оглед на
представения списък на разноски от страната по чл.80 ГПК.
По нейната основателност.
Ищецът е поискал присъждане на разноски,
представляващи: държавна такса, адвокатско възнаграждение, по които съдът се е произнесъл,
но същата така и разходи за превод на съдебните книжа, с оглед осъществените
съдебни поръчки но Република Северна Македония, общо в размер на сумата от
1 396,80лева и за разноски по изп.дело № 20198400401132, по които разходи
не е налице произнасяне.
Към представения списък по чл.80 ГПК е представена
фактура №16523/11.11.2019г., издадена от ЧСИ М.Ц.по изп. дело № 20198400401132,
за сумата от 108 лева, разноски по делото и сметка от същата дата. Липсва
отбелязване на сметката, че тази сума е внесена в брой или по банков път.
Липсват представен от ищеца банков документ за извършено плащане, както и номер
на ПКО, което следва да е отбелязано на сметката, съставена от ЧСИ. Ето защо
искането за присъждане на тази сума се явява неоснователно, тъй като
претендираният разход не е установен.
По отношение на сумата от 1 396,80лева, които
ищецът твърди да е платил за извършените преводи на съдебните книжа.
Към списъка са представени преводни нареждания, от
които се установява, че извършеното плащане на банков път за преводите е общо в
размер на 1 396,80лева. Поради това съдът приема, че тази разноска, като
реално направена, следва да се присъди на ищеца.
Водим от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТСТРАНЯВА, на основание чл.247 ГПК, допусната
очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по т.д.№2155/2019г.
решение №261475/05.11.2021година, на ред седемнадесети от горе надолу, като
вместо: “…. начиная от 17.10.2020година….“, следва да се чете : „…. начиная от 17.10.2019година…“.
ДОПЪЛВА, на основание чл.248, ал.1 ГПК, решение
№261475/05.11.2021година, постановено по т.д.№2155/2019г. по описа на СГС, ТО,
6-6 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** и „Е.С.“, БУЛСТАТ*****, със седалище и адрес на управление
Република Северна Македония, гр.Скопие, ул.“Юрий *****и двете дружества със
съдебен адрес ***, чрез адв.М.Ч., да
заплатят солидарно на „Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, Промишлена зона – Запад, със съдебен адрес ***, чрез адв.И.Р., сумата от 1 396,80лева,
представляваща разноски по делото и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за
присъждане на разноски в размер на 108лева, направен разход по изп.дело№
20198400401132 по описа на ЧСИ М.Ц., с район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: