Разпореждане по дело №391/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл. 55, ал. 1, предл. трето, във връзка с чл. 87, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искове, предявени при условията на обективно и субективно съединяване от „. Т. О., със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „. № 8, с ЕИК ********, представлявано от управителя К.С.Т., чрез адв. С.Х. срещу К. С. Ч., с ЕГН *, от гр. П., ул. “П.Д.П.” № 34, . 8, ап. 22, К. П. К., с ЕГН *, от гр. П., ул. “М. Б. № 72, . 5, ап. 22, Н. К. К., с ЕГН * от гр. Ч., обл. С., ул. „. А. № 4, . 8, ап. 32, Н. А. Р., с ЕГН * от гр. К., бул. “Б.” № 40, вх. А, . 1, ап. 4, С. К. Т., с ЕГН *, от гр. Ч., обл. С., бул. “В. Д. № 52 и П. А. П., с ЕГН *, от гр. З., обл. С., бул. “А.” № 43 за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми: 103 261.95 лв. /левовата равностойност на 52 797 евро/, представляваща авансово плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2011 г. до предявяване на исковата молба /24.01.2013 г./ в размер на 13 556.33 лв., както и законната лихва върху дължимата сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане и сумата от 103 261.95 лв. /левовата равностойност на 52 797 евро/, представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2011 г. до предявяване на исковата молба /24.01.2013 г./ в размер на 13 556.33 лв., законната лихва върху дължимата сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 14.07.2005 г. е сключил с ответниците Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /поземлен имот/, който е следвало да бъде обособен в имоти № ****** и № ******, чиято собственост е възстановена с Решение № 2128/30.11.2000 г. на ПК – гр. Ч. на наследниците на Р.П.П., бивш жител на гр. Ч., починал на 02.12.1962 г. Посочено е, че при подписването на предварителния договор ответниците, заедно с още две лица, са се легитиМ.али като наследници на починалия Р. П., като са поели задължение да осигурят подписването на договора и от останалите двама съсобственици. Наведени са аргументи, че ищецът е заплатил в брой половината от уговорената продажна цена 105 594 евро, а именно: 52 797 евро при подписването на предварителния договор, а окончателният договор е следвало да бъде сключен в 14-дневен срок от окончателното приключване на процедурите по обособяването на имота в самостоятелен, като фактическите и правните действия по обособяването след съответното упълномощаване е следвало да бъдат извършени от ищцовото дружество.

На следващо място е посочено, че П. П. се е разпоредил в полза на “Б.К.-А.Л.”, гр. С. със своята 1/12 ид. част от процесния имот, като на 09.09.2005 г. е сключил предварителен договор за покупко-продажба, а на 05.10.2005 г. е дарил своята част на едноличния търговец, която сделка е била прогласена за нищожна с Решение № 45/03.02.2009 г. по гр. д. № 6169/2007 г. по описа на ВКС. Във връзка с тези разпоредителни действия, извършени в нарушение на цитирания предварителен договор, върху процесния имот е била наложена възбрана и предприетите процедури пред АГКК са били възпрепятствани, като на 12.06.2008 г. страните по делото са подписали Анекс № 1 към предварителния договор досежно сключването на окончателен договор в едномесечен срок от окончателното приключване на процедурите по обособяването на недвижимия имот в самостоятелен. Посочено е, че на 25.01.2010 г. ищецът е финализирал процедурите по обособяването на имота, като впоследствие е разбрал, че ответниците не са единствените собственици на имота, тъй като наследниците на общия наследодател са поне още четири лица, които не желаят сключването на окончателен договор. Ищецът твърди, че във връзка с отправената до ответниците нотариална покана да се явят на 17.10.2011 г. в 10.30 ч. в канцеларията на нотариус Андон Великов и да изпълнят договорните си задължения, в противен случай ще е налице отказ от сключване на окончателен договор, както и покана за незабавно връщане на авансово платената цена, единствено ответниците К. К., Н. К., С. Т. и П. П. са се явили, но не могли да осигурят сключването на окончателен договор, а предварителният договор е бил развален, считано от 17.10.2011 г., поради неизпълнение от страна на продавачите. Посочено е, че ответниците са се обогатили със сумата, представляваща авансово плащане по предварителния договор и получена от тях на отпаднало основание, а евентуално и без основание, респективно ищецът се е обеднил. Направено е искане за осъждане на ответниците при условията на солидарна отговорност за заплащане на гореописаните суми.

Ответникът С. Т. е депозирала писмен отговор, с който е оспорила предявените искове и по основание, и по размер. Навела е доводи, че не е пасивно легитиМ.ана страна по делото, тъй като предмет на предварителния договор е имот с площ от 2 590 кв. м., а не целият от 3 090 кв. м., като е счела, че разликата от 500 кв. м. са именно нейният дял от процесния имот, от които 257 кв. м. по наследство и 243 кв. м., закупени от дела на Н. К. К., собствеността върху които все още не е прехвърлена. Посочила е, че положеният от нея подпис в процесния предварителен договор не е в качеството на продавач, а по повод съгласието й наследниците, които са и собственици на процесния имот да упълномощят купувача К.М.Т.да извърши необходимите действия за обособяване на имота. На следващо място твърди, че не е знаела за други наследници на починалия Р. П. и се е позовала на Удостоверение за наследници № 551/24.08.1998 г.

Ответникът Н. Р. с писмения си отговор е оспорила исковете като недопустими и е навела следните основания: че ищецът е собственик на идеални части от процесния имот и има право на делба, исковете се основават на нищожен договор и не са предявени срещу всички продавачи по договора. Посочила е, че въпреки уговорката за солидарна отговорност, тя следва да заплати само сумата, която е получила при подписването на договора. Направила е оспорване на исковете и по основание, и по размер, като е заявила, че въпреки договорната клауза за солидарна отговорност, всеки от ответниците е получил различни суми, съответни на наследствения му дял, които не са посочени в исковата молба и е релевирала твърдение, че не е налице виновно неизпълнение от нейна страна, тъй като и ищцовото дружество не е закупило жилище на С. Т.. На следващо място са наведени аргументи, че вината за сключването на нищожния договор е и на адвоката - пълномощник на ищеца, който е изготвил проекта и който разполага с документите, от които е видно, че има и други наследници, а също така и на ищеца, който по този начин е целял да си осигури безплатно ползване на около 3 дка от имота.

Ответникът Н. Р. е направила в писмения си отговор възражение за прихващане за сумата от 10 500 евро, впоследствие посочена като 10 175 евро, за това, че ищецът неоснователно е ползвал процесния имот, във връзка със закупения от него ресторант. С оглед дадените на ответницата указания да уточни коя част от имота твърди, че ищецът е ползвал, какъв е точният период на ползване и дали претендира неоснователно обогатяване на ищеца, респективно нейното обедняване или обезщетение за неправомерно ползване, предявено под формата на възражение, е депозирано заявление, в което е отразено, че ищецът неоснователно е използвал цялата площ на имота /3 090 кв. м./, като от датата на подписване на договора /14.07.2005 г./ до момента той е ползвал терен с площ от 2 840 кв. м., поради което дължи обезщетение в размер на 15 евро на месец за декар или за целия период – 4 175 евро, както и че през този период той е добивал дървесина от имота на стойност около 6 000 евро, тъй като не е добросъвестен владелец. Настоящата съдебна инстанция не е приела за съвместно разглеждане инцидентния установителен иск, предявен от ответника Н. Р. за прогласяване нищожността на процесния предварителен договор, тъй като дадените указания досежно нередовността му не са изпълнени в срок. Не е прието за съвместно разглеждане и възражението й за прихващане, поради неуточнено основание.

Ответникът Н. К. е депозирала писмен отговор, чрез адв. Д. К., с който е оспорила исковете както по основание, така и по размер, като е счела, че процесният предварителен договор и сключеният към него анекс са нищожни, тъй като описаният в тях имот не е идентифициран /по площ, граници, идентификатор/ и липсва съгласие на всички съсобственици на имота, а също така са подписани, включително и пълномощното от 19.07.2005 г., от недееспособния Г.Д.. На следващо място са релевирани аргументи, че скицата – проект към предварителния договор е изготвена от некомпетентен орган и не може да служи за идентификация на имота, който в скицата – проект № Ф03528/14.10.2005 г. на ОСЗГ – гр. Ч. е с различна площ и граници. Като нищожни са посочени и отделни клаузи от предварителния договор – чл. 1.1, чл. 5 и чл. 7. Развити са съображения, че в изпълнение на задълженията си по договора Н. К. е оказвала пълно съдействие на ищеца, който е разполагал с всички документи, включително и с Удостоверението за наследници № 551/24.08.1998 г., а неговият процесуален представител е бил упълномощен от Н. Р. по гр. д. № 196/2005 г. по описа на РС – гр. Ч.. Направен е извода, че предварителният договор не е развален, Н. К. не се е обогатила за сметка на ищеца, а солидарна отговорност между ответниците не е възникнала, тъй като такава не е уговорена и наследниците на имота притежават различни дялове и липсва основание.

Ответникът К. К. също е представил писмен отговор, чрез адв. Д. К., с който е оспорил исковете по основание и размер, като е навел същите доводи, изложени от Н. К., както и възражението, че според удостоверението за наследници той не е наследник на Р.П.П., поради което не носи отговорност за неизпълнение на процесния предварителен договор, а на още по-голямо основание и солидарна отговорност.

Ответникът К. Ч., чрез назначения особен представител адв. Б. К., счита исковете за допустими, но неоснователни и навежда същите доводи досежно нищожността на процесния предварителен договор, посочени от ответника Н. К.. На следващо място са обективирани аргументи, че претенцията за неустойка е с прекалено завишен размер и изобщо не е дължима, предвид нормата на чл. 34 от ЗЗД, както и че уговорка за солидарна отговорност не е налице, поради което исковата молба следва да бъде конкретизирана спрямо всеки един ответник.

Ответникът П. П. не е депозирал писмен отговор в законовия срок.

Производството по делото е спряно по взаимно съгласие, като с Определения № 1090/10.09.2014 г. и № 1106/12.09.2014 г. по гр. д. № 9/2013 г. по описа на ОС – гр. С. производството е прекратено спрямо ответниците Н. А. Р., П. А. П., Н. К. К. и К. П. К., поради отказ от иск спрямо тях. След възобновяване на производството по делото същото е продължило само срещу К. С. Ч. и С. К. Т..

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмените отговори, както и становището на страните по делото и обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 2128/30.11.2000 г. на ПК – гр. Ч. е възстановено правото на собственост на наследниците на Р.П.П., бивш жител на гр. Ч., върху следните имоти: 1/ 5.500 дка ид. части от целия кооперативен имот “Ч.г.”, представляващ ревир № 200; 2/ 1.200 дка ид. части от целия кооперативен имот “Х.”, представляващ ревир № 202; 3/ 1.400 дка ид. части от целия кооперативен имот “Н.п.”, представляващ ревир № 203; 4/ 0.800 дка ид. части от целия кооперативен имот “О.”, представляващ ревир № 205; 5/ 0.700 дка ид. части от целия кооперативен имот “Н.”, представляващ ревир № 209 и 6/ 63.364 дка ид. части от целия кооперативен имот “Х.”, представляващ ревир № 219.

Възникналите облигационни отношения между страните по делото се установяват от сключения между тях на 14.07.2005 г. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответниците като съсобственици са се задължили да продадат на ищцовото дружество този имот и да осигурят в правно валидна форма съгласието на Г.Г.Д. и Л.Д.Я за покупко-продажбата на имота, а именно: поземлен имот, трайно заселен, с площ 3 090 дка, находящ се в к. к. П., ревир “Х.” в землището на гр. Ч., като окончателният договор бъде сключен в 14-дневен срок от приключване на процедурите по обособяването на имота в самостоятелен. Страните са се уговорили действията по обособяването на процесния имот от имот с № ****** и № ******, възстановени с Решение № 2128/30.11.2000 г. на ПК Ч., да бъдат извършени от „. Т. О., гр. А., с ЕИК ********, след съответното упълномощаване. При подписването на предварителния договор бъдещият купувач – ищец в настоящото производство е платил в брой на бъдещите продавачи - ответници сумата от 52 797 евро, представляваща половината от уговорената продажна цена.

Въпреки поетите задължения по горепосочения предварителен договор, на 05.10.2005 г. П. П. е дарил на “Б.К.-А.Л.”, гр. С. своята 1/12 ид. част от процесния имот. Тази сделка обаче е прогласена за нищожна с Решение № 45/03.02.2009 г. по гр. д. № 6169/2007 г. по описа на ВКС.

На 12.06.2008 г. страните по делото са подписали Анекс № 1 към предварителния договор, с който са определили нов срок за сключване на окончателния договор, а именно: в едномесечен срок от окончателното приключване на процедурите по обособяването на недвижимия имот в самостоятелен.

На 25.01.2010 г. са издадени две скици – на поземлен имот с идентификатор № ********* и на поземлен имот с идентификатор № *********, с площ съответно 1 237 кв. м. и 1 853 кв. м. /или общо 3 090 кв. м./, с трайно предназначение на територията – съответно урбанизирана и горски и с начин на трайно ползване и за двата имота – иглолистна гора, а като собственици и на двата имота са посочени Н. К. К., С. К. Т., К.С.Т., К. П. К., К. С. Ч. и Г.Г.Д., съгласно Нотариален акт № ******, том I, рег. ******, дело ****** от 21.02.2007 г. и Нотариален акт № ******, том ******, рег. ******, дело ****** от 31.08.2007 г. и двата на Агенция по вписванията, Служба Ч.. С първия от цитираните нотариални актове, издаден на основание чл. 4****** от ГПК, е признато правото на собственост на Н. К. К., С. К. Т., К.С.Т., К. П. К., К. С. Ч. и Г.Г.Д. въз основа на Решение № 2128/30.11.2000 г. на ОСЗГ гр. Ч. и саморъчни завещания от 23.12.1999 г., а с втория нотариален акт е допусната поправка.

Ищцовото дружество е отправило нотариални покани до ответниците да се явят на 17.10.2011 г. в 10.30 ч. в канцеларията на Андон Великов – нотариус с рег. № 531 на НК, за да прехвърлят правото на собственост върху процесния имот, с предупреждение, че при неизпълнение на договорените задължения от страна на бъдещите продавачи „. Т. О. ще приеме, че е налице отказ от сключване на окончателен договор и продавачите са поканени незабавно да върнат авансово платената цена от 52 797 евро, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2005 г., както и неустойката по договора в размер на 52 797 евро. С. К. Т. е получила нотариалната покана на 29.09.2011 г., а в разписката за получаване от страна на К. С. Ч. няма положен подпис на получател или каквото и да е отбелязане, с изключение на датата на доставката – 05.10.2011 г. По същия начин е оформена и разписката за връчване на нотариалната покана на К. П. К. /само с дата на доставка, но без подпис на получател/, но същият се е явил пред нотариуса на 17.10.2011 г. Предвид обстоятелството, че поканата не е връчена на К. Ч. лично или чрез друго лице, посочената дата на доставката се явява ирелевантна, а поканата не е произвела своя ефект спрямо нея.

На 17.10.2011 г. част от бъдещите продавачи, вкл. С. Т. са се явили в кантората на Андон Великов – нотариус с рег. № 531 на НК и са заявили, че нямат готовност за сключване на окончателен договор, а друга част, включително К. С. Ч. не са се явили.

При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд наМ.а исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитиМ.ана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежни насрещни страни, от които производството е продължило спрямо С. К. Т. и К. С. Ч.. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на предявения иск с правно основание на чл. 55, ал. 1, предл. трето, във връзка с чл. 87, ал. 1 и неоснователността на исковете по чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а именно:

Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, обективирано в Предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот от 14.07.2005 г. и Анекс № 1/12.06.2008 г., обуславя взаимните и насрещни права и задължения на договарящите се. Възраженията за нищожност на предварителния договор се явяват неоснователни, тъй като процесният имот е идентифициран по площ, граници и скица – проект, която е неразделна част, както и конкретизация от кои имоти, възстановени на продавачите с горецитираното решение на Поземлената комисия, ще бъде обособен имотът, който ще бъде продаден. Предмет на бъдещата сделка е имот, който е следвало да бъде обособен от имоти №№ ****** и ******, т. е. бъдещ недвижим имот, следователно предметът на сделката се явява възможен, ако е възможно възникването на този имот /ако същият бъде обособен, съгласно уговореното/. Приложената скица – проект дава графичното му изображение, без да променя неговата конкретизация и сама по себе си не обуславя недействителност на предварителния договор. В настоящия случай няма спор между страните по делото досежно възникването на този бъдещ имот - поземлен имот с идентификатор № ********* и поземлен имот с идентификатор № *********, с площ съответно 1 237 кв. м. и 1 853 кв. м. /или общо 3 090 кв. м./, следователно предварителният договор не е нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като бъдещият недвижим имот е обособен, според уговореното.

На следващо място с процесния предварителен договор подписалите го страни не само са обещали продажбата на имота, но също така са се задължили да осигурят съгласието и на останалите наследници – съсобственици, а именно: Г.Г.Д. и Л.Д.Я за сключването на предварителен и окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот. Следва да се отбележи, че Г.Д. не е подписал предварителния договор нито лично, нито чрез друго лице, следователно той не е страна по него. Представеното доказателство за неговата недееспособност е Удостоверение от 27.03.2006 г., съгласно което Н. К. К. е назначена за негов настойник. Положените за Н. К. и Г.Д. подписи в Анекс № 1/12.06.2008 г. са видимо едни и същи /т. е. на Н. К. в лично качество и като настойник на Г.Д./, следователно не е налице твърдяното волеизявление на недееспособно лице /на Г.Д./, респективно облигационните отношения не са нищожни и поради липса на съгласие от страна на Г.Д..

Възражението на С. Т., че не е пасивно легитиМ.ана страна по делото се явява неоснователно, тъй като същата е подписала както предварителния договор, така и анекса към него при това в качеството на един от продавачите на процесния недвижим имот, а освен това не е изпълнила поетите от нея задължения.

В чл. 6 от процесния предварителен договор изрично е посочено, че в момента на подписването му купувачът е предплатил авансово на продавачите сумата от 52 797 евро, както и че “подписването на договора служи като разписка на страните за получената от купувачите сума”. Договорът не е оспорен от ответниците и по своята правна същност в тази част има стойността на разписка за платената сума. Освен това липсват други събрани по делото доказателства, които да оборват извода за направеното плащане.

Солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена между страните или в предвидените от закона хипотези. В настоящия случай солидарната отговорност на всички ответници по делото е възникнала по силата на чл. 5.2 от предварителния договор, според който при разваляне на този договор на някое от основанията по т. 5.1 продавачите дължат връщане на платената авансово сума и неустойка в размер на платената авансово сума, като за евентуалното връщане продавачите са солидарно задължени. Следователно възражението, че уговорка за солидарна отговорност не е налице се явява неоснователно.

В доктрината и в съдебната практиката категорично е прието, че при пасивна солидарност, както е в настоящия случай, кредиторът може да иска цялото вземане от всички длъжници или само от един от тях, по свой избор. Ответници по делото след възобновяване на производство са С. К. Т. и К. С. Ч., които се явяват солидарно отговорни за връщане на цялата авансово платена сума.

На следващо място се установява, че страните не са сключили окончателен договор по вина на ответниците, тъй като същите не са могли да осигурят необходимите документи и съгласието на останалите съсобственици на процесния имот за изповядане на сделката. С отправеното от страна на ищеца едностранно волеизявление до ответниците предварителният договор е бил развален. Настоящата съдебна инстанция наМ.а, че развалянето е настъпило с връчването на К. С. Ч. на препис от исковата молба, поради неизпълнение от страна на продавачите. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., ІІ т.о., ТК. До предявяване на исковата молба К. Ч. не е била уведомена за отправеното от страна на ищеца писмено волеизявления за прекратяване на предварителния договор, тъй като не е получила нотариалната покана, следователно ефектът на развалянето е настъпил с връчването й, чрез назначения й особен представител – адв. Б. К., на препис от исковата молба. Развалянето на договора има обратно действие, поради което всичко платено от страна на „. Т. О. подлежи на връщане, поради отпаднало основание.

Неоснователното обогатяване е извъндоговорен източник на облигационни отношения, при които едно лице на отпаднало основание е получило някаква имуществена облага от друго лице и е длъжно да му я върне, като това правоотношение възниква по силата на закона, а не по силата на облигационен договор.

Според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 26/28.02.13 г. по т. д. № 297/2012 г., IІ т. о., ТК, Решение № 69/27.04.2011 г. по т. д. № 644/2010 г. на ІI т.о., ТК и др., в тежест на ищеца по кондикционния иск в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е да докаже плащането на съответната цена на ответниците, а последните - основанието да я задържат.

Плащането на авансовата сума в размер на 52 797 евро по предварителния договор е установено. Ответниците обаче не са изпълнили своите задължения по предварителния договор и не ангажираха доказателства по делото, с които да установят, че са задържали сумата на годно правно основание. Възникналата облигационна връзка между страните по процесния предварителен договор е отпаднала с обратна сила, предвид развалянето на договора, поради което даденото подлежи на връщане на отпаднало основание. Основателността на главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД обуславя като последица и основателността на искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 52 797 евро, считано от завеждане на исковата молба /24.01.2013 г./ до окончателното й изплащане.

Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху авансово платената продажна цена, считано от 18.10.2011 г. до предявяване на исковата молба /24.01.2013 г./ в размер на 13 556.33 лв., се явява неоснователен, тъй като изискуемостта на това вземане е настъпила в деня на получаване на препис от исковата молба от страна на К. С. Ч. чрез особения й представител – 25.09.2013 г., след която дата ответниците са изпаднали в забава.

Що се касае до иска за неустойка, клаузи в този смисъл са уговорени в чл. 5.2 – при разваляне на договора и в чл. 7 от процесния предварителен договор, според който продавачите дължат неустойка в размер на платената авансово сума при отказ от тяхна страна за сключване на окончателен договор или ако междувременно продадат имота на трето лице или обременят същия с вещни или облигационни тежести. Неустойката представлява обезщетение за вреди, съществуващи към датата на предявяване на иска и настъпили в резултат на неизпълнение на договорно задължение, като същата е дължима само когато са налице елементите на фактическия състав, който я поражда, т. е. за онова неизпълнение, за което е уговорена. В настоящия случай ответниците са отказали да сключат окончателен договор, а предварителният е развален, считано от датата на връчване на К. С. Ч. на препис от исковата молба. Настъпването на изискуемостта на вземането за неустойка в размер на 52 797 евро след датата на предявяване на исковата претенция по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД обуславя неоснователността на този главен иск и на претенцията за присъждане на законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане, а оттук и неоснователността на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху неустойката, считано от 18.10.2011 г. до предявяване на исковата молба /24.01.2013 г./ в размер на 13 556.33 лв.

При съвкупната преценка и анализ на доказателствата може да се направи обоснован извод, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, във връзка с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен, поради което С. К. Т. и К. С. Ч. следва да бъдат осъдени при условията на солидарна отговорност да върнат на ищцовото дружество сумата от 52 797 евро, на отпаднало основание, а именно: разваленият Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2005 г., по силата на който Д.Л.Д, с ЕГН *, с адрес: гр. Ч., ул. „П.“ № 2, К. С. Ч., с ЕГН *, от гр. П., ул. “П.Д.П.” № 34, . 8, ап. 22, К. П. К., с ЕГН *, от гр. П., ул. „. Б. № 72, . 5, ап. 22, Н. К. К., с ЕГН * от гр. Ч., обл. С., ул. „. А. № 4, . 8, ап. 32, Н. А. Р., с ЕГН * от гр. К., бул. “Б.” № 40, вх. А, . 1, ап. 4, С. К. Т., с ЕГН *, от гр. Ч., обл. С., бул. “В. Д. № 52 и П. А. П., с ЕГН *, от гр. З., обл. С., бул. “А.” № 43 са се задължили да продадат на „. Т. О., със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „М.” № 6А, с ЕИК ********, представлявано от управителя К.С.Т. поземлен имот, трайно заселен, с площ 3 090 дка, находящ се в к. к. П., ревир “Х.” в землището на гр. Ч., който е следвало да бъде обособен от имот № ****** и имот № ******, възстановени с Решение № 2128/30.11.2000 г. на ПК Ч., както и да осигурят в правно валидна форма съгласието на Г.Г.Д. и Л.Д.Я за покупко-продажбата на имота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба /24.01.2013 г./ до окончателното й изплащане. Искът с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците С. К. Т. и К. С. Ч. при условията на солидарна отговорност да заплатят на ищцовото дружество неустойка в размер на 52 797 евро по цитирания предварителен договор, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците С. К. Т. и К. С. Ч. при условията на солидарна отговорност да заплатят на ищцовото дружество мораторната лихва върху авансово платената продажна цена, считано от 18.10.2011 г. до предявяване на исковата молба /24.01.2013 г./ в размер на 13 556.33 лв., както и мораторната лихва върху неустойката, считано от 18.10.2011 г. до предявяване на исковата молба /24.01.2013 г./ в размер на 13 556.33 лв. се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски, С. К. Т., с ЕГН *, от гр. Ч., обл. С., бул. “В. Д. № 52 и К. С. Ч., с ЕГН *, от гр. П., ул. “П.Д.П.” № 34, . 8, ап. 22 солидарно следва да заплатят на „. Т. О., със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „. № 8, с ЕИК ********, представлявано от управителя К.С.Т. направените от дружеството разноски в размер на общо 8 825.16 лв., представляващи внесена държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител и платено адвокатско възнаграждение, съответни на уважената част от исковите претенции.

Искането на ответника С. К. Т. за присъждане на разноските по делото се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като същата е представила Списък по чл. 80 от ГПК преди приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания, но доказателството за платено адвокатско възнаграждение е депозирано на 03.12.2014 г. в 11.27 ч., т. е. след закриване на заседанието в 10.20 ч., поради което същото не следва да бъде взето предвид.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С. К. Т., с ЕГН *, от гр. Ч., обл. С., бул. “В. Д. № 52 и К. С. Ч., с ЕГН *, от гр. П., ул. “П.Д.П.” № 34, . 8, ап. 22 при условията на солидарна отговорност да върнат на „. Т. О., със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „. № 8, с ЕИК ********, представлявано от управителя К.С.Т. сумата от 52 797 евро /петдесет и две хиляди седемстотин деветдесет и седем евро/, на отпаднало основание, а именно: разваленият Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2005 г., по силата на който Д.Л.Д, с ЕГН *, с адрес: гр. Ч., ул. „П.“ № 2, К. С. Ч., с ЕГН *, от гр. П., ул. “П.Д.П.” № 34, . 8, ап. 22, К. П. К., с ЕГН *, от гр. П., ул. „. Б. № 72, . 5, ап. 22, Н. К. К., с ЕГН * от гр. Ч., обл. С., ул. „. А. № 4, . 8, ап. 32, Н. А. Р., с ЕГН * от гр. К., бул. “Б.” № 40, вх. А, . 1, ап. 4, С. К. Т., с ЕГН *, от гр. Ч., обл. С., бул. “В. Д. № 52 и П. А. П., с ЕГН *, от гр. З., обл. С., бул. “А.” № 43 са се задължили да продадат на „. Т. О., със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „М.” № 6А, с ЕИК ********, представлявано от управителя К.С.Т. поземлен имот, трайно заселен, с площ 3 090 дка, находящ се в к. к. П., ревир “Х.” в землището на гр. Ч., който е следвало да бъде обособен от имот № ****** и имот № ******, възстановени с Решение № 2128/30.11.2000 г. на ПК Ч., както и да осигурят в правно валидна форма съгласието на Г.Г.Д. и Л.Д.Я за покупко-продажбата на имота, ведно със законната лихва върху главницата от 52 797 евро, считано от датата на предявяване на исковата молба /24.01.2013 г./ до окончателното й изплащане, по предявения от „. Т. О., със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „. № 8, с ЕИК ********, представлявано от управителя К.С.Т., чрез адв. С.Х. срещу С. К. Т., с ЕГН *, от гр. Ч., обл. С., бул. “В. Д. № 52 и К. С. Ч., с ЕГН *, от гр. П., ул. “П.Д.П.” № 34, . 8, ап. 22 при условията на солидарна отговорност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, във връзка с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „. Т. О., със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „. № 8, с ЕИК ********, представлявано от управителя К.С.Т., чрез адв. С.Х. срещу С. К. Т., с ЕГН *, от гр. Ч., обл. С., бул. “В. Д. № 52 и К. С. Ч., с ЕГН *, от гр. П., ул. “П.Д.П.” № 34, . 8, ап. 22 искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на солидарна отговорност да заплатят на ищцовото дружество неустойка в размер на 52 797 евро /петдесет и две хиляди седемстотин деветдесет и седем евро/ по цитирания предварителен договор, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на солидарна отговорност да заплатят на ищцовото дружество мораторна лихва върху авансово платената продажна цена, считано от 18.10.2011 г. до предявяване на исковата молба /24.01.2013 г./ в размер на 13 556.33 лв. /тринадесет хиляди петстотин петдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/, както и мораторна лихва върху неустойката, считано от 18.10.2011 г. до предявяване на исковата молба /24.01.2013 г./ в размер на 13 556.33 лв. /тринадесет хиляди петстотин петдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/, като неоснователни.

ОСЪЖДА С. К. Т., с ЕГН *, от гр. Ч., обл. С., бул. “В. Д. № 52 и К. С. Ч., с ЕГН *, от гр. П., ул. “П.Д.П.” № 34, . 8, ап. 22 солидарно да заплатят на „. Т. О., със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „. № 8, с ЕИК ********, представлявано от управителя К.С.Т. направените от дружеството разноски в размер на общо 8 825.16 лв. /осем хиляди осемстотин двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, съответни на уважената част от исковите претенции.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. К. Т., с ЕГН *, от гр. Ч., обл. С., бул. “В. Д. № 52 за присъждане на разноските по делото, като недоказано.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: