№ 19972
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20251110110950 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по исковата молба на ищеца ***********
АД, ЕИК **********, срещу М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
***********. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1371.98 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по
застраховка "Гражданска отговорност" за застрахователно събитие, настъпило
на 01.08.2021 г. и за сторените ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до пълното
изплащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че на 01.08.2021 г. в срока на застрахователното
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени материални щети. Поддържа, че причина за настъпване на
застрахователното събитие е поведението на ответника, който към датата на
процесното ПТП е управлявал застрахования при ищеца лек автомобил
марка „********“ с рег. № **********. Според съставения от органите на КАТ
Протокол за ПТП №******* ответникът – М. К., не спрял на червен сигнал на
светофарната уредба, вследтвие на което ударил спряното пред него МПС
„***********“ с рег. № *******, собственост на трето за делото лице
************, като му нанесъл вреди в областта на задната броня и вратата на
багажника, оценени на стойност 1371.98 лв. Съгласно отразеното в протокола
– К. не изчакал пристигането на органите за контрол на движението по
пътищата и напуснал мястото на местопроизшествието. При ищцовото
дружество била образувана щета № *********** и било изплатено
застрахователно обезщетение на увреденото лице в посочения размер. След
отправяне на покана за доброволно плащане на възникналото регресно
вземане в полза на ************ спрямо отвеника М. К. и при липса на
изпълнение от страна на последния – се стигнало до търсене на дължимата
сума по съдебен ред. Предвид гореизложеното, моли съдът да постанови
1
решение , с което да осъди ответника М. К. да заплати на *********** АД
стойността на изплатеното застрахователното обезщетение, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, като се претендират и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез пълномощника си адв. Л.
В. е подал отговор на исковата молба, с който признава изцяло предявения иск
и моли да бъде постановено решение при признание на иска съгласно чл.237
ал.1 от ГПК. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца по аргумент от чл. 78 ал.2 ГПК, мотивирайки, че
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, защото причината да
не заплати доброволно задължението си е, че не е получил поканата, която
определя като ненадлежно изпратена с оглед на факта, че посоченият в нея
адрес не бил достатъчно добре индивидуализиран, поради което не му е
връчена. Моли при постановяване на решнието по делото съдът да приложи
разпоредбата на чл.241 ГПК и да отсрочи изпълнението на решението с 14-
дневен срок, считано от влизането му в сила, като в този срок ищецът да не
пристъпва към принудително изпълнение, с оглед желанието на ответника
доброволно да заплати сумата, за която е предявена исковата молба.
При така установеното от фатическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Правото, предмет на иска по чл.500, ал.1, т.3 КЗ, произтича от
осъществяването на следния фактически състав: 1) наличие на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2)
в срока на застрахователното покритие да възникне застрахователното
събитие и да бъде причинена действителна вреда; 3) вредата да е в резултат на
виновно и противоправно поведение на лицето, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ищеца; 4) застрахователят да е изпълнил договорното си
задължение, като е изплатил застрахователното обезщетение на увреденото
лице. Като допълнителна предпоставка е условието делинквентът да е
напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите на КАТ.
Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154 от
ГПК. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
обезщетението, както и в условията на обратно доказване да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Според приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в
Определение № 32257/ 31.07.2025 г., за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, включени във
фактическия състав на вземането. Безспорно между страните е , че е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, по вина и вследствие на
неправомерно поведение на отв. М. К., изразяващо се в непредприето спиране
на червен сигнал на светофарната уредба, нанасяне на удар и причиняване на
имуществени вреди на МПС „***********“, собственост на ************,
както и неправомерно напускане на местопроизшествието от страна на К.
преди пристигане на органите на КАТ. Образувана е щета № *********** от
застрахователя ************ и е изплатено застрахователно обезщетение на
увреденото лице в размер на 1371.98 лв. в изпълнение на договорно
задъжение по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
което от своя страна поражда регресното вземане на ищеца спрямо М. К..
С оглед на изложеното и предвид представените от ищеца
доказателства и направеното от ответника признание на иска , следва да
се уважи предявения иск като основателен и доказан.
Относно искането по чл. 241, ал. 1 ГПК:
2
Според чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може
да разсрочи или да отсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние
на страната или на други обстоятелства. В настоящото производство
ответникът М. К. чрез пълномощника си адв. Л. В. моли съда да отсрочи
изпълнението на решението с 14-дневен срок, считано от влизането му в сила,
като в този срок ищецът да не пристъпва към принудително изпълнение. С
оглед желанието на ответника доброволно да заплати сумата, за която е
предявена исковата молба, и при липса на възражение от страна на ищеца,
съдът намира, че е юридически и житейски обосновано изпълнението на
настоящото решение да бъде отложено (отсрочено) с 14-дневен срок от
влизане в сила на решението, с което да се даде възможност на длъжника да
изпълни дълга си, без да се стига до неоправдано утежняване на положението
му при евентуално образуване на принудително изпълнително производство.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
присъждането на разноски разполага само ищецът, доколкото ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, като и към настоящия
момент претенцията на ищеца не е погасена. Ищецът е поискал
присъждането на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. На основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК следва да му се
присъди сумата от 154,88лева , представляваща разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ вр. с чл.237 ГПК М. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *********** ДА ЗАПЛАТИ на ***********
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ************
сумата от 1371.98 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за застрахователно
събитие и за сторените ликвидационни разноски по щета № ***********,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 25.02.2025 г., до пълното изплащане на дължимите суми.
ОТСРОЧВА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на настоящото съдебно решение на
основание чл. 241, ал. 1 ГПК с 14-дневен срок, считано от влизането му в
сила.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** да
заплати на *********** АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ************, на основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата от
154,88лева , представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3