Решение по дело №628/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Х. Х. И., [държава], с [ЛНЧ], с адрес: [населено място], [жк], против Решение №2166/05.03.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Същото било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на закрила. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и сочи, че тежките посегателства може да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Изложил добросъвестно пред административния орган причините, поради които напуснал [държава], но те били неправилно възприети от него. Счита, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденецът не е заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице и той не можел да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Поради възникналите в [държава] нови обстоятелства и свалянето от власт на Б. А. изпитвал опасения за живота си. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 държавата носела отговорност при извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвала в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като съответният жалбоподател напуснал своята държава на произход.

По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение със законните последици от това. Оспорването се поддържа в съдебно заседание, чрез процесуален представител.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в писмени отговор чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира атакуваното решение за правилно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105400-4334/09.10.2024г. по описа на СДВНЧ – София (л.63) Х. Х. от [държава] е поискал закрила в Република България. С молба вх.№4345/16.10.2024г. (л.62), регистрирана в ДАБ с рег.№УП-35226/16.10.2024г., желанието за закрила е потвърдено.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-35226/16.10.2024г. (л.60), като е посочил имена Х. (собствено) И. (бащино) Х. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – а., роден на [дата]. в [държава], [населено място], област И., със същия постоянен адрес, с начално образование, професия – з., религия – м. с., н., без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на лицето, всички с местонахождение в [държава].

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег.№УП-35226/16.10.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.39), видно от която същият е индивидуализиран, както следва: Х. Х. И., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], област И..

Видно от Решение №4263/15.10.2024г. с рег.№УП-35226/16.10.2024г. (л.44), чужденецът е бил настанен в РПЦ – Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 15.10.2024г. му е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег. № УП-35226/18.10.2024г. (л.35), началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№М-109/08.01.2025г. (л.32), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в България на Х.Х.И., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 29.01.2025г. е било проведено интервю Х. Х. И. като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег.№УП-35226/31.10.2025г. (л.23), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто той заявил, че напуснал [държава] в през септември 2024г., когато нелегално преминал в [държава], където останал 4-5 дни, след което преминал на българска територия. След като стигнал до [населено място] се обадил на приятел, който го посъветвал да се предаде на полицията и той го послушал. Адресът му бил [населено място], област И., но живя там до преди 5 години, след това се преместил в друг село от същата област, а последно живял 4 месеца в [населено място], отново в област И.. Напуснал родното си село, защото цялото било разрушено. В селото, в което се преместил първоначално положението било по-стабилно, но имало бомбардировки през 2024г. и затова се преместил в [населено място]. Там също имало бомбардировки понякога. Имало и по-спокойни места в [държава]. Финансовото положение също било лошо. Баща му и малкия му брат били глухи и се наложило да дойде в България за да работи. Споделил, че бил свидетел на военни действия през 2020г., когато Свободната армия свалила самолет на Редовната армия, виждал и бомбардировки. В [населено място] 2 - 3 дни имало инциденти, свързани със сигурността. Напуснал [държава] именно заради войната, като не го сторил по-рано, защото нямал финансова възможност. Семейството му живеело в [населено място] и проблема там сега бил, че имало кражби и отвличания. Подал молба за закрила в Българи, тъй като парите му стигнали за пътя до тук, нямало как да продължи. Посочил, че не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не му било казвано насилие и не бил заплашван или преследван. Не участвал в политически партии или други организации. Нямал впроблеми с официалната власт в родината си.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до председателя на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-35226/25.02.2025г. (л.15), с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на търсещия закрила.

С оспореното Решение № 2166/05.03.2025г., председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Х. И., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 14.03.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 17.03.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут на лицето при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

От данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява председателят на ДАБ да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденец. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в [държава] и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Ето защо не се споделят твърденията за неспазване на чл.35 чл.36 от АПК, изразени в жалбата.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснал по собствена воля [държава] и не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ. Изтъкнатите в хода на административната процедура поводи за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата мотиви в коментираната насока не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Жалбоподателят не е заявил пред ДАБ спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

Съдържащите се в справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ данни не дават основание да се приеме, че както към дата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и данните от общодостъпни източници на информация за актуалното положение в тази държава. Според тях, в началото на март 2025г. е възникнала ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци в западната част на [държава]. Според данните в някой медии (вж. DW, БТА, 24 часа, [интернет адрес], [Наименование], [интернет адрес] и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А.. Посочва се, че официалната сирийска власт е положила усилия за овладяване на положението и за наказване на виновните. Тази информация се съдържа и най-актуалната справка от 08.04.2025г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, представена по делото.

Следва да се има предвид, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Не са налице обстоятелства, които да водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По изложените съображения, и към днешна дата правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Правилна е и преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващият, а и не се установява, в държавата му по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице ситуация, пораждаща сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. №МД-02-60/29.01.2025г. (издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ), информация относно Сирийска арабска република. Предвид изложеното в нея е посочил, че независимо от наличието на инциденти ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се е подобрила значително и към настоящия момент не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. Въпреки сложната ситуация, страната се връщала обратно към нормалния живот след падането на режима на Б. А., а хиляди сирийци се завръщали доброволно в своята родина. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидат. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Лицето не било изложено на реална опасност да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Не бил за пренебрегване и факта, че в [населено място], област И. живеело семейството му и факта, че те не напуснали [държава] обосновавал ниската вероятност да бъдат изложени на опасност от тежки посегателства.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава], както и с личното положение на последната, относими към периода на издаване на обжалваното решение.

Видно от информацията в приложените по административната преписка Справка с вх.№МД-02-60/29.01.2025г. и представената в хода на съдебния процес Справка с вх.№ МД-02-200/08.04.2025г. и Справка с вх.№ МД-02-78/03.02.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било по-изразено само в отделни области, докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. Данни за последното се съдържат в най-актуалната справка на ДАБ – от 08.04.2025г., в която са изложени и данни за хиляди завръщащи се в [държава] лица.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти след 08.12.2024г. не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към днешна дата продължава да се работи активно за възстановяване на реда страната. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват.

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в западни крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. и за военни операции от страна на [държава] и [държава], не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по скоро обнадеждаващо що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 08.12.2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно на първо място не е повсеместен и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Принципно съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната по-горе разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод са съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на оспорващия го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни, и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на атакувания акт е правилна.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът намира процесния акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Х. И., [държава], с [ЛНЧ], против Решение №2166/05.03.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.