РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Варна, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100501229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електропазпределение Север“ АД, гр. Варна
срещу Решение № 996/23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 8185/2022 г. по описа на
Районен съд - Варна, ХXV състав, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 422 от
ГПК против Х. Г. Х. за приемане за установено, че последният дължи, както следва:
разликата над сумата от 1323.87 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия,
начислена по фактура, издадена на 15.07.2021 г. за обект с клиентски №***, абонатен №***
с адрес на потребление *** до пълния размер на претенцията от 1655.09 лева и разликата
над сумата от 92.67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на
фактурата до 04.04.2022 г. до пълния размер на претенцията от 115.86 лева, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №2484/15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 4808/2022 г. по
описа на ВРС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в
отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявения
иска. Прави се искане за събиране на нови доказателства, а именно: приемане на Наредба №
3/09.06.2004 г. и допускане на СТЕ. Претендират се разноски.
1
Въззиваемият Х. Г. Х. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Х. Г. Х. срещу Решение № 996/23.03.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 8185/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХXV състав, с което е
прието за установено, че дължи на „Електроразпределение Север” АД, гр. Варна, както
следва: сумата от 1323.87 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия,
начислена по фактура, издадена на 15.07.2021 г. за обект с клиентски №***, абонатен №***
с адрес на потребление *** и сумата от 92.67 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от падежа на фактурата до 04.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.04.2022г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№2484/15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 4808/2022 г. по описа на ВРС, на основание
чл.422 ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иска. Прави се
искане за събиране на нови доказателства, а именно: приемане на справка от АГКК от
19.04.2023 г. и справки от имотен регистър. Претендират се разноски.
Въззиваемият „Електроразпределение Север” АД, гр. Варна в срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила
на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Електроразпределение Север” АД
– Варна с правно основание чл. 422 от ГПК против Х. Г. Х. за приемане за установено, че
ответникът дължи следните суми: сумата от 1655.09 лева, представляваща главница за
незаплатена ел.енергия, начислена по фактура, издадена на 15.07.2021г. за обект с клиентски
№***, абонатен №*** с адрес на потребление *** и сумата от 115.86 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от падежа на фактурата до 04.04.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.04.2022
г. до окончателното й изплащане по издадена Заповед за изпълнение №2484/15.04.2022 г.,
издадена по ч.гр.д. № 4808/2022 г. по описа на ВРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Оспорва, че остойностеното количество ел.енергия е
2
било доставено, респективно реално потребено от страната. Оспорва констатациите,
обективирани в констативен протокол № 5101672/13.07.2021г., в това число посоченият в
протокола свидетел да е присъствал на проверката от самото начало до нейния край.
Поддържа на следващо място, че ако и да е налице основание за прилагане на корекционна
процедура, то не е приложена правилната такава, а оттук и неточно е изчислено
количеството ел.енергия. Претендират се разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на
установителния иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение
от ответника срещу дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д № 4808/2022 г. по описа на ВРС.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
В тежест на въззивника - ищец е чрез главно и пълно доказване да установи
законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В тежест на ответника – въззиваем е да установи правопогасяващите си възражения.
Настоящия съдебен състав приема, че с оглед представените по делото доказателства,
се установява качеството на потребител на Х. за посочения адрес. Следва да се има предвид,
че пред първоинстанционния съд същия не оспорва собствеността си на обекта на
потребление – ***. Такива възражения са направени за пръв път пред въззивната инстанция,
поради което същите се явяват недопустими като преклудирани. Всички представени от
ищеца доказателства – КП, фактура, справки за потребление, извлечения за фактури са за
идентични абонатен и клиентски номер. В този смисъл е и ТР № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС. Въз основа на това съдът приема, че въззиваемият има задължението да
заплаща използваната ел. енергия, т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения
3
за доставка на ел.енергия, за посочения обект с клиентски №***, абонатен №***.
Въззивното дружество се позовава на предвидената в чл. 50, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа
енергия за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1,
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната
характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ /ДВ бр.74 /2006г. в сила от 01.07.2007г./, крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. чл. 50, ал. 1 т.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ приложими за процесния случай, е предвидено, че, „когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско
измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово
ползване на електрическа енергия от клиента“. В тези случаи именно операторът на
електроразпределителната мрежа /в случая „Електроразпределение Север“ АД/ следва да
изготви справка за преизчислените количества ел. енергия, както и да издаде фактура за
сумата по корекцията, която потребителят следва да му заплати /арг. от чл. 56 ПИКЕЕ/.
Въведеното от ищеца основание за възникване на вземането му в исковия размер е
извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Съгласно чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
4
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, извършено при действащите Правила, е обусловена от изпълнение на
предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи,
предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай
констатацията за наличие на неправомерно механично въздействие, довело до промяна на
схемата на свързване на СТИ, съответно за несъответствие при отчитането на потреблението
на ел. енергия в обекта на въззивника е обективирана в констативен протокол. Изрично
оспорени в отговора на исковата молба са формалната редовност на съставения констативен
протокол, както и материалните предпоставки за преизчисление в хипотеза на чл. 50, ал. 2
от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и
отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен
такъв.
В конкретния случай констативният протокол от проверката, извършена на
13.07.2021 г. е подписан от свидетели в хипотеза на отсъствие на клиента. В протокола е
отразено, че констатациите са направени в отсъствие на клиента от проверката. Изрично
оспорена в отговора на исковата молба е законосъобразността на процедурата по
констатиране на неправомерното въздействие, обосновано с оспорване, че обективираното в
КП не отговаря на обективната истина; че исковата сума е начислена въз основа на
презумирана неизправност, че количеството ел. енергия, предмет на корекцията не е реално
доставено и потребено от ищеца за посочения в справката период. Така заявените доводи са
неоснователни с оглед доказателствата по делото. Установено е в тази връзка, както от
съдържанието на КП, така и от свидетелските показания на свидетелите О. и С., че
проверката на електромера е извършена от служители на дружеството оператор на мрежата,
които имат уредено правомощие за извършване на технически проверки на място, както
съгласно чл. 46 от ПИКЕЕ, така и по силата на обвързващите страните ОУ към ДПЕЕЕМ.
От друга страна обективираните в КП факти и обстоятелства, са установени и с
кредитираните като преки и кореспондиращи със съдържанието на констатациите в КП
показания на свидетелката О.. Ето защо съдът приема оспорването на така установените
факти за недоказано. Ангажираните от ответника гласни доказателства – показанията на
свидетеля Д. Я. С. не следва да бъдат ценени от съда, тъй като същите противоречат на
5
елементарната житейска логика. Същият твърди, че подписва КП от 13.07.2021 г., защото е
помолен от служители на „Електроразпределение Север“ АД, въпреки, че не е видял кабел,
който отива в имота на Х.. Горните твърдения обаче са вътрешно противоречиви, тъй като в
самия констативен протокол ясно е отразено, от кой е съставен, за кой обект и титуляр се
отнася, във връзка с какво е изготвен и какви констатации са обективирани в него. По
делото не са наведени твърдения, а и не са ангажирани доказателства свидетелят да е
неграмотен или да не разбира свойството и значението на своите действия и по конкретно
полагането на подпис като свидетел в КП. Т.е. по делото не са ангажирани годни
доказателства, които да оборят констатираното от служителите на въззивното дружество в
деня на проверката в обекта на въззиваемия.
Без значение в тази връзка е началният момент на неотчитане в обекта, както и
точното количество реално доставено и потребено количество ел. енергия от потребителя,
доколкото сумата по коригиращата сметка не се претендира като цена на реално доставена и
потребена ел. енергия.
Въз основа на съвкупността на доказателствата по спорния факт, съдът приема, че КП
отразява действителното фактическо положение, така както то е осъществено, отговаря на
изискванията за редовност от формална и съдържателна гледна точка, поради което
съставлява законосъобразно проведен етап от производството по корекция на сметка
съобразно изискването на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ и съставлява годно основание за
последващо коригиране на сметката на ползвателя. Установено е също от заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, че констатираното въздействие в случая се свежда до промяна на схемата на
свързване на СТИ с ЕРМ, вследствие на което е налице неотчитане от измервателната
система на цялата преминала по захранващия неправомерно свързан от ел. мрежата кабел
към електроконсуматорите на абоната ел. енергия. Извършеното неправомерно
вмешателство в схемата на свързване на СТИ с обекта е причина цялата потребена ел.
енергия да не се измерва и отчита, както и да не се заплаща цената й. Следователно, по
делото е установена промяна в схемата на свързване на СТИ, водеща до неизмерване на
целия обем доставена и потребена ел. енергия, като елемент от фактическия състав на
правомощието по чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ. Установеното чрез експертно заключение в този
смисъл не е опровергано с други доказателства по делото, поради което съдът приема, че
предпоставките на основанието за преизчисление по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ са били
осъществени и извършената на това основание корекция на сметка е законосъобразно
извършена. В заключение, съдебният състав приема, че извършената от ответника корекция
на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е законосъобразно
проведена, поради което начислената чрез преизчисление сума се дължи от ползвателя.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета пред първоинстанционния
съд допълнителна СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
безспорно се установява, че съоръженията, с които е изградена електрозахранващата
инсталация в обекта, могат да се натоварят безаварийно с мощност до 12 кW, което
6
означава, че предоставената мощност в обекта е под 100 кW. В измервателната група на
електромер фабричен №1125071210512324 няма прикачени токови трансформатори.
Електромерът е преминал през метрологична проверка през 2019 г., като метрологичната му
годност изтича през 2025 г. Пропускателната способност на един многожилен проводник
със сечение 16 мм2 е 80А., като при това положение за период от 90 дни през него може да
премине ел.енергия в размер на 6335 кW, чиято левова равностойност е 1323.87 лева. С
оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е
основателен за сумата от 1323.87 лева, като за разликата над нея до пълния размер на
претенцията от 1655.09 лева същата се явява неоснователна и като такава подлежи на
отхвърляне.
Частичната основателност на главния иск предполага и частична основателност и на
акцесорния за обезщетение за забава. Падежът на задължението на въззиваемия да заплати
сумата по фактура № **********/15.07.2021 г. е до 26.07.2021 г., като считано от следващия
ден същият изпада в забава, съобразно разпоредбите на чл. 86 от ЗЗД и чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, а
именно: от 27.07.2021 г. Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС.
Доколкото правно релевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ,
определян с решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за
установяване на размера на лихвата за периода от 27.07.2021 г. до 04.04.2022 г. не са
необходими специални знания, налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на
изчисление, при използване на софтуерния продукт „АПИС-ФИНАНСИ”, съобразно
обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера
на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 1323.87 лева за процесния период
на 92.67 лева, като за разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 115.86
лева иска се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Дължи се законна лихва върху присъдената главница от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 13.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед гореизложеното, въззивните жалби се явяват неоснователни, поради което
обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на въззивника „Електроразпределение Север“ АД,
съобразно уважената част от иска следва да се присъдят разноски в общ размер на 486.81
лева, от които сумата от 50 лева – държавна такса за въззивно обжалване и сумата от 558.61
лева – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС съобразно представени договори за
правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания /листи 64-66 и 68-70/ и
намалено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на Х. Г. Х. за
прекомерност се явява основателно предвид това, че минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 465.51
лева /без вкл. ДДС/ или 558.61 лева с вкл. ДДС, като производството пред настоящата
инстанция не се характеризира с фактическа и правна сложност предвид броя на
7
проведените съдебни заседания /едно/ и липсата на извършени процесуални действия по
събиране на доказателства.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия Х. Г. Х. следва да се присъдят
разноски, съобразно отхвърлената част от иска в общ размер на 103.46 лева, от които сумата
от 51.48 лева – държавна такса за въззивно обжалване и сумата от 465.51 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение без вкл. ДДС съобразно представен договор за правна защита и
съдействие /лист 72/ и намалено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възражението на „Електроразпределение Север“ АД за прекомерност се явява основателно
предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 465.51 лева /без вкл. ДДС/, като производството
пред настоящата инстанция не се характеризира с фактическа и правна сложност предвид
броя на проведените съдебни заседания /едно/ и липсата на извършени процесуални
действия по събиране на доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 996/23.03.2023 г., постановено по гр.д.№
8185/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХXV състав.
ОСЪЖДА Х. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е сумата от 486.81 /четиристотин
осемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ лева – разноски за въззивното
производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 103.46 /сто и три лева и
четиридесет и шест стотинки/ лева – разноски за въззивното производство, на основание
чл.78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9