№ 940
гр. Бургас, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20232120106448 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Ж. Б. М. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б. ***, GSM *** СРЕЩУ : Държавата, на осн.чл.
чл. 31, ал. 2 от ГПК, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, представител на Българската държава на основание с предствител
по чл. 32, ал. 4 ,по пълномощие: Областния управител на област Бургас, със съдебен
адрес: гр. Б. *** и Община Бургас.
От съда се иска да постанови решение, с което да се приеме за установено
спрямо Държавата, Министрество на регионалното развитие и благоустройството и
Областен управител Бургас, а при условията на евентуалност - спрямо Община Бургас,
че ищцата Ж. Б. М. ЕГН ********** е придобила по давност имот, находящ се в гр.
Б. ***/, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, адрес на имота: гр. Б. ***; Самостоятелният обект се намира в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***; Предназначение на
самостоятелния обект: за офис; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ
25.09 кв.м.; Прилежащи части съответните ид.ч. от общите части са сградата; Ниво 1
Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: няма, както и на и 30 /тридесет/кв.м. ид.ч. от застроен и незастроен ПИ
идентификатор *** по кадастралната карта карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
1
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот е от 01.09.2022г.; Адрес на ПИ : гр. Б. ***; Площ 274 кв.м.; Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: ниско
застрояване/до 10 м./; Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план:
486,488, квартал: 179, парцел III.
В случай, че не се приеме, че е придобила по давност 30 кв.м. от поземления
имот, при условията на евентуалност се иска приемане за установено, че същите
представляват прилежащ терен и общи части.
В исковата молба се твърди, че ищцата знаела от съпруга си С. М., че
последният е бил сключил предварителен договор за покупко-продажба на описания
имот, като е заплатил на собственик определена цена. При извършена проверка в
Служба по вписванията Бургас не установила наличие на нотариален акт.
В тази връзка, на 06.11.2019г. подала в Областна администрация Бургас молба-
декларация, с оглед снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот,
находящ се в гр. Б. ***/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. Б. ***;
Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
***; Предназначение на самостоятелния обект: за офис; Брой нива на обекта: 1;
Посочена в документа площ 25.09 кв.м.; Прилежащи части съответните ид.ч. от
общите части са сградата; Ниво 1 Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма.
От вписването и в Адвокатска колегия Бургас на 30.05.1997 г. и до сега ищцата
твърди, че ползва обекта явно, спокойно, необезпокоявано и без претенции от трети
лица, като адвокатска кантора. Всички собственици на ПИ, описан по-горе знаят, че
„адвокатката е собственик на имота“
Преди това и съпругът С. М. ползвал същия обект като ЕТ и като адвокат, вписан в
АК Бургас с Решение на Адвокатски съвет № 4/06.03.1996 г. /като имал открити
партиди за ел.енергия и ползване на телефон, като впоследствие партидата му за
телефон била прехвърлена на ищцата, а таксите за същия продължава да заплаща и
понастоящем. Изразходваната ел.енергия заплащала тя на негово име и продължава да
я заплаща и понастоящем/.
От заверената на 19.10.2019г. от Областна администрация молба-декларация
станало ясно, че “има информация за наличие на акт за държавна собственост“, поради
което преустановила процедурата за снабдяване с нотариален акт.
След запознаване с преписката по АДС № 6084/11.03.1981г. се установило, че
към удържавените стая и салон, има удържавени и 30/тридесет/кв.м. ид.ч. от застроен
2
и незастроен ПИ идентификатор *** по кадастралната карта карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 01.09.2022г.; Адрес на ПИ : гр. Б. ***; Площ 274 кв.м.;
Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване:
ниско застрояване/до 10 м./; Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен
план: 486,488, квартал: 179, парцел III.
След постановяване от Конституционен съд на Република България на Решение
№ 3/24.02.2022г. и обнародването му в Държавен вестник, ищцата подала молба до
Областна администрация за деактуване на имота с вх.№94-00-2084/26.10.2022г.
На 18.10.2023 г. - почти една година по-късно получила Отказ за деактуване на
имота.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Твърди се, че имотът, предмет на иска, е държавна собственост, вкл. и към
настоящия момент. АДС №6084/11.03.1981 г. имот представлява жилищни помещения
- стая и салон, на първия етаж от масивна триетажна жилищна сграда, застроени на
27,76 кв. м и 30 кв. м застроено и незастроено дворно място от парцел VI в кв. 266 по
плана на гр. Б. ***. Отправено е предлоЖ.е за продажбата им, вх. №1875/15.09.1980 г.
на ОбНС-гр. Бургас до Председателя на ОбНС-гр. Бургас от съпрузите П. и С. Б.,
собственици съгласно нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №112, т. VII,
дело №1973/15.10.1968 г. на нотариус при Бургаски народен съд (БНС). Извършена е
оценка на имота от назначена комисия, обективирана в Оценителен протокол от
25.08.1980 г. Въз основа на оценката е определена цената на имота от Председателя на
ИК на ОбНС-гр. Бургас с Решение от 25.08.1980 г. съгласно чл. 34 от ППЗСГ. С
решение на комисия при ОбНС-гр. Бургас, обективирано в Докладна записка до
Председателя на ИК на ОбНС-гр. Бургас, предвид, че имотът е без сервизни
помещения и не представлява пълноценно жилище за продажба на граждани, за
купувач съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСГ (отм.) е предложен Общински народен съвет - гр.
Бургас. Със Заповед №36/29.10.1980 г. на Председателя на ОбНС-гр. Бургас
жилищният имот е възложен на ОбНС-гр. Бургас, а дължимата цена за имота е
изплатена с платежно нареждане №130/16.02.1981 г. на ДСК Бургас.
Процесните помещения - стая и салон, на първи етаж от споменатата жилищна
сграда са обособени в дял I, включващ южната част на партера и 1/8 ид. част от
дворното място съгласно решение за съдебна делба №985 от 25.10.1956 г. по гр. дело
№815/1955 г. по описа на БНС. Съгласно Протокол от 18.01.1957 г. по rp. дело
№815/1955 г. на БНС, след теглене на жребие, дял I се пада в собственост на Ф. Г. Ч..
Нейните наследници продават наследения от тях дял I от посочената жилищна сграда
3
на П. и С. Б., праводатели на държавата. Триетажната жилищна сграда, реална част от
която представляват обособените в дял I помещения - стая и салон, е заварена от
ЗСГ(отм.). Същите не са образувани в отделно жилище със самостоятелни сервизни
помещения съгласно изискванията на приложимия ЗСГ, отделно от останалата част на
сградата. Поради това, държавата ги придобива през 1980 г. като обособен дял - реална
част от жилищната сграда, по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСГ (отм.). Жилищната сграда с
идентификатор ***.1 по действащата КК на гр. Бургас е обект на кадастъра, с
функционално предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, без обособени в нея
самостоятелни обекти. Съгласно чл. 97, ал. 2, т. 1 от действащата Наредба №7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони (Наредба №7/22.12.2003 г.) еднофамилна е жилищната сграда с
едно жилище. След придобиването от държавата на процесния обособен дял -
процесиите стая и салон, на първи (партерен) етаж, представляващи реална част от
жилищната сграда, за същите е съставен АДС №6084/11.03.1984 г.
Предвид статута на имота - жилищни помещения (стая и салон), необособени в
самостоятелен обект, разполоЖ. в съсобствена еднофамилна жилищна сграда, частна
собственост на физически лица и на държавата, по отношение на същия не се
установяват предпоставките на §7 от ПЗР на ЗМСМА и на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС
за трансформация на частната държавна собственост в общинска, вкл. не е постъпвало
искане за деактуването му от община Бургас, нито е налице спор за материално право
между държавата и общината за имота. Държавата е собственик на процесния имот и
към настоящия момент.
Оспорва се давностното владение, твърдяно от ищцата. Въвежда се възраЖ.е за
недопустимост, предвид характера и вида на имота и факта, че не е валидно
преустроен от жилищен в офис, като предназначение. Твърди се недоказаност на
владение.
Правното основание изрично заявено и поддържано от ищцовата страна е чл.
109 от ЗС.
При анализ на доказателствата по делото, съдът намира следното:
От доказателствата по делото се установява, че процесният имот е придобит от
държавата на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСГ (отм.) - чрез правна сделка.Имотът
представлява помещения - стая и салон, на първи етаж от жилищна сграда, обособени
в дял I, включващ южната част на партера заедно с 1/8 ид. част от дворното място
съгласно решение за съдебна делба №985 от 25.10.1956 г. по гр. дело №815/1955 г. по
описа на БНС и Протокол от 18.01.1957 г. на БНС.
Сграда с идентификатор ***.1 по действащата КК на гр. Бургас е обект на кадастъра, с
функционално предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, без обособени в нея
4
самостоятелни обекти.
За имота е съставен АДС №6084/11.03.1981 г., съответни на ид. части от ПИ с
идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, поради което по отношение на имота не се
установяват предпоставките §7 от ПЗР на ЗМСМА и на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Не
е настъпила трансформация на частната държавна собственост в общинска по силата
на закона.
За да се признае ищцата за собственик по давност на идеална част от процесния
имот, съответна на владяната реална част, следва да се установи, че между
собственика на сградата и ищцата не е имало условие за ползване на помещенията.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели, ищцата е приела ползването
на кантората, след като съпругът и се наложило да се измести и да работи на друго
място. Споделя се за вероятност да е сключвал някакви договори за придобиването, но
документи не са оформяни. Заявява се, че партидите за ползване на електроенергия и
ВиК били с титуляр фирмата на съпруга на ищцата.
От писмените доказателства се установява,че съгласно Заповед №36 от
29.10.1980г. процесния имот /описан в АДС като стая и салон , застроени на 27.76
кв.м. и 30 кв.м. застроено и незастроено дворно място/ е бил предоставен
безвъзмездно в оперативното управление на СП“Жилфонд“, като предназначението му
е било за ползване като канцелария на ДОТ /Доброволни отряди на трудещите се/ .Със
Заповед №6 от 24.01.1984г. на ОНС Бургас процесния имот е освободен от заплащане
на наем, възоснова на предлоЖ.е рег.№08-02-425 от 15.11.1983г.
Видно от съдържанието на представения договор за продажба на електрическа
енергия от 17.01.1995г. титуляр на партидата, касаеща процесния имот е ЕТ“Алкор
ЮФ“, представляван от С. М.-президент и С. М., като физическо лице.
По делото е налична справка от която е видно, че по отношение на С. М.,
праводател на ищцата в регистъра за гражданско състояние е вписан развод по гр.д.
№177/200г. с Решение №114 от 17.05.2000г. С. М. е починал на ***г.
Макар по делото да не се установява дата с категоричност, се извежда
заключение, че ищцата е приела държането на имота през 1997г. след като
помещенията са и били предоставени за ползване от страна на С. М., напуснал
адвокатската кантора.Същото обаче е било на правно и фактическо основание,
изводимо от посоченото по-горе.Т.е. праводателят ан ищцата е ползвал имота
възоснова на факта, че е следвало да се експоатира като канцелария и то безвъзмездно.
От една страна-предоставянето на безплатно ползване от страна на СП „Жилфонд“ , а
от друга-преустановяването на дейност в тези помещения от бившия съпруг а ищцата
и предоставянето им за ползване безвъзмездно на ищцата.
При така установените факти, които не се опровергават от останалите събрани
5
по делото доказателства, следва да се приеме, че Ж. М. е била допусната в процесния
имот като обикновен държател, доколкото фактическата и власт е произтичала от
гореописаното, и в този смисъл тази фактическа власт се е основавала на признаване
на правата на собственика. Именно защото не е имала собствен анимус да държи
имота за себе си,подобрения и дори козметични ремонти са били невъзможни без
изразяване на съгласие и воля на собственика.
Видно пък от съдържанието на скицата, като титуляри на правото на
собственост върху дворното място /вкючая и плрилежащото такова/ са посочени лица,
които не участват по делото. Практиката на ВКС е константна, че след като
основанието, на което е придобила фактическата власт, признава правата на
собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност
правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с
които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие
имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на
собственика. В противен случай презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за
опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по
давност на чуждия имот в срока по чл.79 ЗС /ТР № 1/ 06.08.2012 г. на ОСГК/. При
такава хипотеза, за да промени държанието във владение като предпоставка за
придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението за своене на имота /interversio possessionis/, която да е открито
демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да
предприеме действия за защита на правото си /Решение № 291/ 09.08.2010 г. по гр. д.
№ 859/2009 г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на ІІ г.о.,
Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 977/ 2016 г. на ІІ г.о./. Общият принцип на
справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се
черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност,
поради неведение, да се брани. Такова действие за първи път е демонстрирано от
ищцата с подаването на молба-декларация от ищцата до Община Бургас за признаване
н а право на собственост върху роцесния имот, чрез извършване на обстоятелствена
проверка /23.01.2019г. и последващо до Областния управител на Област Бургас, рег.
№94-00-2048 от 26.10.2022г. за деактуване на процесния имот.Очевидно е, че към
датата на завеждане на иска 27.10.2023г. не е изтекла 10-годишната придовибна
давност при недообросъвестно владение, каквото съдът приема за започнато на
23.01.2019г.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
положителен установителен иск за неоснователен.
При този изход на спора и предвид отправената претенция за заплащане на
6
разноски, такива се дължат на ответниците. Претендират се юрисконсултски
възнаграждения, които съдат определя на 200 лева за Областна управа и 200 лева за
Община Бургас.
Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Б. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. ***, СРЕЩУ:
Държавата, на осн.чл. чл. 31, ал. 2 от ГПК, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, представител на Българската държава на
основание с представител по чл. 32, ал. 4 ,по пълномощие: Областния управител на
област Бургас, със съдебен адрес: гр. Б. *** ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
спрямо Държавата, Министрество на регионалното развитие и благоустройството и
Областен управител Бургас, че ищцата Ж. Б. М. ЕГН ********** е придобила по
давност имот, находящ се в гр. Б. ***/, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. Б. ***;
Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
***; Предназначение на самостоятелния обект: за офис; Брой нива на обекта: 1;
Посочена в документа площ 25.09 кв.м.; Прилежащи части съответните ид.ч. от
общите части са сградата; Ниво 1 Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, както и на и 30 /тридесет/кв.м. ид.ч. от
застроен и незастроен ПИ идентификатор *** по кадастралната карта карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 01.09.2022г.; Адрес на ПИ : гр. Б. ***; Площ
274 кв.м.; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно
ползване: ниско застрояване/до 10 м./; Предишен идентификатор: няма, Номер по
предходен план: 486,488, квартал: 179, парцел III, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск на Ж. Б. М. ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Б. ***, СРЕЩУ: ОБЩИНА БУРГАС представлявана от Димитър Николов-кмет ЗА
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Държавата, Министрество на регионалното
развитие и благоустройството и Областен управител Бургас, , че ищцата Ж. Б. М. ЕГН
********** е придобила по давност имот, находящ се в гр. Б. ***/, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК,
7
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес
на имота: гр. Б. ***; Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
ПИ с идентификатор ***; Предназначение на самостоятелния обект: за офис; Брой
нива на обекта: 1; Посочена в документа площ 25.09 кв.м.; Прилежащи части
съответните ид.ч. от общите части са сградата; Ниво 1 Съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, както и на и 30
/тридесет/кв.м. ид.ч. от застроен и незастроен ПИ идентификатор *** по кадастралната
карта карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 01.09.2022г.; Адрес на ПИ : гр.
Б. ***; Площ 274 кв.м.; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин
на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 м./; Предишен идентификатор: няма,
Номер по предходен план: 486,488, квартал: 179, парцел III, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ж. Б. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. ***, на
основание чл. 78, ал. 8, ГПК, да заплати на Областния управител на област Бургас, със
съдебен адрес: гр. Б. ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Ж. Б. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. ***, на
основание чл. 78, ал. 8, ГПК, да заплати на ОБЩИНА БУРГАС, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
УКАЗВА правото на страните за отбелязване на съдебното решение в Службата
по вписвания при БсРС, след влизането му в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2- седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8