решение № 260064
гр. Севлиево,
24 ноември 2020 г.
в името на народа
РАЙОНЕН
СЪД Севлиево в открито заседание на 19 ноември 2020 г., в състав :
Съдия: радосвета Станимирова
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Станимирова гр. д. № 734 по описа за 2020 г. на РС Севлиево, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на
„БОЯДЖИЕВ-88" ЕООД, ЕИК204663767, ГР. СЕВЛИЕВО, УЛ.
„СТАРА ПЛАНИНА" № 143, ПРЕДСТАВЛЯВАНО
ОТ С.В. Б.- УПРАВИТЕЛ, адрес за призоваване: ГР. СЕВЛИЕВО, УЛ. „МАРА
БЕЛЧЕВА" № 7, ЕТ. 2- АДВ.М.М.; СРЕЩУ „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ"
ЕООД, ЕИК204352428, със седалище и адрес на управление: ГР.СЕВЛИЕВО, УЛ.
„СТАРАПЛАНИНА" № 150, ПРЕДСТАВЛЯВАНО
ОТ Г. И.М.- УПРАВИТЕЛ
ОСНОВАНИЕ: ЧЛ. 415, АЛ. 1 във връзка с чл. 422
ОТ ГПК
ЦЕНА НА ИСКА:
·
ГЛАВНИЦА:
2 680,08 ЛВ.
·
ЛИХВА:
304,98 ЛВ.
Ответната
страна не депозира
писмен отговор в едномесечния срок.
В исковата молба се твърди, че:
Срещу „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 462/
2020г. за сумата от 5 472.24 лв. - главница, ведно със законната лихва до
окончателното й изплащане и направени разноски.
Съгласно договор /устна договорка/ между
„Бояджиев-88" ЕООД и „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД е извършена обработка
на технологичен отпадък на дървен материал, за което са издадени фактури с
номера, както следва:
·
№ ********** от 27.09.2019г. за сумата от
1083.60 /хиляда осемдесет и три лв. и 60 ст./ лв.,
·
№ ********** от 30.10.2019г. за сумата от 1
827.84 /хиляда осемстотин двадесет и седем лв. и 84 ст./ лв.,
·
№ ********** от 27.11.2019г. за сумата от
964.32 /деветстотин шестдесет и четири лв. и 32 ст./ лв. и
·
№ ********** от12.12.2019г. за сумата от 1
596.48 /хиляда петстотин деветдесет и шест лв. и 48 ст./ лв.
Към фактура № ********** са приложени три
експедиционни бележки №№ 9, 10 и 11, съответно от 09.12.2019 г., 5 10.12.2019г.
и 11.12.2019г. Всички посочени фактури както и експедиционните бележки са
подписани от едно и също лице - Н.Минев, служител на „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ"
ЕООД. На 27.05.2020г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на дължимото
плащане в едно със законната лихва. Поканата е получена от Момчил Савов от
името на „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД на 28.05.2020г., за което е налице
обратна разписка. В дадения двуседмичен срок, паричното задължение не е
изпълнено, за което е образувано частно гражданско дело № 462/ 2020г. по описа
на Районен съд - Севлиево.„ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД доброволно е
изплатило сума в размер на 2
792.16лв., представляващо дължимо плащане по фактура № **********/
2019г. и фактура №**********/ 2019г., без законната лихва и разноски.
Останалите суми по фактури №********** и №********** както и законната лихва
/дължима на основание чл. 86 от ЗЗД/ към момента на подаване на исковата молба
не са платени от „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ"ЕООД на „БОЯДЖИЕВ-88" ЕООД.
Същите са дължими на основание издадените фактури,които прилагам като
доказателство. В законовия срок е направено възражение по реда на чл. 414 от ГПК и е отбелязано, че е налице частично плащане на задължението по заповедта
за изпълнение и че „ГЛОБАЛ ЛЕС Индъстри" ЕООД не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за фактури сномера № **********/ 2019г. и №
**********/ 2019г. Останалата сума по издадената заповед, ведно със законната
лихва и разноски все още са дължими на ищеца.В месечния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК и при наличието на правен интерес от моя страна предявявам настоящия иск
за установяване на вземането срещу „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД.С оглед
гореизложеното и приложените доказателства по делото както и съгласно
законовите разпоредби,
ИСКА ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че „ГЛОБАЛ
ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД, ЕИК204352428, ДЪЛЖИ на „БОЯДЖИЕВ-88" ЕООД, ЕИК: *********,
по издадената Заповед за изпълнение по
ч.гр. дело № 462/ 2020г. на Районен съд – Севлиево останалата част от сумата в размер на 2 680,08 лв., ведно със
законната лихва в размер на 304,98
лв. до 27.05.2020г., както и до окончателното й изплащане, направените
разноски по ч.гр. дело № 462/ 2020г. на Районен съд - Севлиево, както и
направените такива в настоящето производство в размер на 200.00 лв.,
представляващо адвокатско възнаграждение и сума в размер на 59.70 лв.,
представляваща държавна такса както и допълнително направените съдебно
деловодни разноски в настоящето производство.
ответната страна не взема становище в писмен отговор, но
в съдебно заседание оспорва иска.
Правна квалификация: Предвид изложеното
съдът намира, че предявените иск е за установяване, че
Ответникът дължи на ищеца
·
2
680,08 лв.,- остатък от
цена на обработка на технологичен отпадък на дървен материал по фактури:
- №
********** от 27.09.2019г. за сумата от 1083.60 /хиляда осемдесет и три
лв. и 60 ст./ лв.,
- №
********** от12.12.2019г. за сумата от 1 596.48 /хиляда петстотин
деветдесет и шест лв. и 48 ст./ лв.
·
ведно
със законната лихва в размер на 304,98 лв. до 27.05.2020г.
·
както
и до окончателното й изплащане
за което и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. 1528/2018 на
ГРС на основание чл. 422 от ГПК.
Обстоятелствата, които имат значение за исковете са-
·
възникването и съществуването на непогасено задължение на
възложителя да заплати на изпълнителя
възнаграждение 2 680,08 лв.
- остатък от цена на обработка на технологичен отпадък на дървен материал по
фактури:
- №
********** от 27.09.2019г. за сумата от 1083.60 /хиляда осемдесет и три
лв. и 60 ст./ лв.,
- №
********** от12.12.2019г. за сумата от 1 596.48 /хиляда петстотин
деветдесет и шест лв. и 48 ст./ лв.
- изпадането на длъжника в забава за изпълнението на тези задължения
поради липсата на пълно и точно изпълнение на падежа;
·
съществуването на непогасено задължение за законната лихва в размер
на 304,98 лв. до 27.05.2020г.
Като взе предвид
събраните доказателства, съдът от фактическа страна на приема следното:
От показанията на свидетеля Г. х.Г.,
се установява, че в
периода Септември – декември миналата година /2019 г./ работел в цеха на
ищеца, произвеждали дъски там от
отпадъчен материал. Производството, което беше отделно, се държеше под
отговорност и се приемаше от хората на другата фирма – Н.и М.понякога. Не
знае когато ги приемат какво става. Септември
и декември са произведени дъски, те се
водеха по отчет. Предавали ги под бройка и те ги приемали под бройка. В цех
на ответната фирма се прави последна обработка, тъй като работата имала три
операции и последната операция се извършвала в техен цех и там на техните
отговорници се предавали дъските. Един ден през декември, господин Б.– шефа
на ищцовата фирма казал, че няма пари да плаща и трябва да спрат производството и спрели, макар че имало материал
за дообработка, за още две операции и ги оставили, щом нямало средства да ни
плати. Не им платил. Първите две операции се извършвали в фирмата на г-н
Бояджиев, която е продадена, а последната – в трети цех, там се извършваха
двете операции– за кроенето и минаването на дебелината на материала. Първите
две операции са в цехове на г-н Бояджиев. На Г. ще е бил третият цех, защото
той го изгонил един път от цеха. С отпадъчен
материал работели, отпадъците от другата фирма– „Лескомерс“ на Г. и материалът,
който излизаше пак при него оставаше. Н.М.Н.е
участвал с отчитане на продукцията и го
помолвали с електрокара да им докара отпадъчен материал. Не работел при тях,
те му се молели и той им докарвал отпадъчен материал. Не знае дали е бил
работник на г-н Б.преди това. Н.не е служител на Б.
От показанията на
свидетеля Г. И.М.собственик на „Глобал Лес Индъстри“, се установява, че
тяхната фирма купила фирма „Изгрев- 90“ през 2019 г. С господин Б.имали
приятелски отношения, във времето когато изповядали сделка по закупуването на „Изгрев – 90“. Обещал
му като на човек на малко по-голяма
възраст да го остави, като човек който да му помага, да го въведе в самата
обстановка с обработката на дървесина. Той цял живот е правил това нещо, а на него нямало да му е в никаква тежест. Конкретно
за тези дъски- той видял, че имало един отпадък, който може да преработи и да
се направи някакъв детайл, който да го дообработят и да направят тип европалет.
За свидетеля нямало проблем да се
ангажира с този тип дейност в самото производство-имал свободно помещение, имало
отпадъчен продукт, който стоял и можело да го обработи. В процеса той го използвал
двама или трима негови работници. За
дъските се договорили той да започне да произвежда, да се види какво ще излезе като краен продукт, какво
количество ще излезе, на него какво ще му струва да заплати на работниците като
заплати и на каква стойност ще се заплати готовия детайл. Когато той произведе тези детайли вижда се колко са,
подписват се на приемно-предавателен
протокол и той да издава на база на този приемно-предавателен протокол фактури.
С няколко фактури, които бил написал се съгласил и му ги платили по тези цени, които той искал. Разбрали, че
цената по фактурите не ги устройва, защото той използвал техен отпадъчен
продукт, техни мотокаристи, използвал тяхно помещение, използва техен ток и в
един момент той искал само да го преработи с някакъв труд и да вземе пари. Казал му, че не е съгласен с тази цена, която той е
написал на фактурата и че от тук нататък не желае да преработва повече
отпадъка. Не платил останалите две фактури, защото не знаел, че има такива фактури. За тези
фактури разбрал наскоро- покана имал от него за плащане. Доколкото разбрал
техен работник, бивш негов работник е подписал приемно- предавателни протоколи,
експедиционна бележка е подписал и фактурите разписал. Този човек заемал длъжност
дърводелец и не е бил упълномощаван да представлява дружеството. Приел и платил
фактурите. Фактурите- първа, втора, трета му били оставяни на бюрото. Имало
фактури подписани от него. Тези фактури,
не искал да плаща, но платил част от тях, защото решил, че е извършил нещо.
Преди възражението
да бъде направено му е изпратена покана и платил две фактури, поканата била е
преди възражението. Не знаел за тези две фактури, за които в момента се води
делото. Нямало да ги плати, защото не е извършена дейност за тях. За да се
извърши някаква дейност трябва да види, че е извършена дейност, да приеме
стоката. Фактурите не кореспондират с експедиционните бележки, по никакъв
начин, количествата са различни.
От събраните писмени доказателства- Фактура № ********** от 27.09.2019г.; Фактура
№ ********** от 30.10.2019г.; Фактура № ********** от 27.11.2019г.; Фактура №
********** от 12.12.2019г.; Три броя експедиционни бележки №№ 9, 10 и 11,
съответно от 09.12.2019г., 10.12.2019г. и 11.12.2019г.; Покана за
доброволно изпълнение от 27.05.2019г. и обратна разписка за връчването и заключенията
на вещите лица М.В. и Г. Д. Г., допълнени в съдебно заседание, които съдът приема като обосновани и законосъобразни се установява, че:
Извършена е обработка на технологичен отпадък от
работници, наети от „Б.88" ЕООД в помещенията и машините на „Глобъл Лес
Индъстри" ЕООД, като е ползван и технологичния мотокар.
Количествата
детайли за изработка на палети, които са обработени от технологичния отпадък са
следните:
- от
експедиционни бележки:
·
1200-80-18 мм- 2440
бр.
·
800-80-18 мм- 1100
бр.
- от
приложените 4 фактури:
·
1200-80-18 мм- 9430
бр.
·
800-80-18 мм- 2160
бр.
Трите
експедиционни бележки, издадени през 12-и месец 2019 г. напълно отговарят
количествата по фактура № 8. Има съответствие по фактура 8,
издадена през декември 2019 г. с експедиционни бележки 9, 10 и 11. За
останалите фактури не са представени съответстващи експедиционни бележки.
Фактури
·
№
**********/30.10.2019 г. за 1 827.84 лв. и
·
№
**********/27.11.2019 г. за 964.32 лв.
са
приети от ответната страна, предадени са в счетоводството и са осчетоводени,
платени са от ответната страна на
11.06.2020 г. и е ползван данъчен кредит от ответната страна, съответно
през м. октомври и м. ноември 2019 г., когато са осчетоводени.
Размерът на законната лихва за периода от
настъпване на задълженията по посочените фактури в исковата молба до датата на подаване на заявлението -
03.06.2020 г. е в размер на общо
314.76 лв.
·
Ф-ра
№ **********/27.09.2019 г. за 1 083.60 лв. - лихва 75.56 лв.
·
Ф-ра
№ **********/30.10.2019 г. за 1 827.84 лв. - лихва 110.69 лв.
·
Ф-ра№**********/27.11.2019
г. за 964.32 лв.-лихва 50.90 лв.
·
Ф-ра№
**********/12.12.2019 г. за 1 596.48 лв. - лихва 77.61 лв.
Съобразно
гореизложеното, съдът приема следното от правна страна:
Установено е по делото, че между
ответникът, в качеството му на възложител и ищеца, в качеството му на
изпълнител е сключен устен договор за
изработка на детайли /дъски/ за изработка на палети, от технологичния отпадък, собственост на
възложителя, в помещения, с ел. енергия, машини и мотокар на възложителя, като възнаграждението на изпълнителя е уговорено
по единични цени, като размерът му се
установява при приемането на работата, съгласно чл. 266, ал. 1, изр.
Последно от ЗЗД.
Ищецът, като изпълнител, е изработил,
за времето от септември 2019 г. до декември 2019 г. 9430
бр. детайли с размери 1200-80-18 мм и 2160 бр. с размери - 800-80-18
мм и е издал за тях четири броя фактури, за всеки месец от периода:
1.
Фактура № ********** от 27.09.2019г.;
2.
Фактура № ********** от 30.10.2019г.;
3.
Фактура № ********** от 27.11.2019г.;
4.
Фактура № ********** от 12.12.2019г.;
С
единична цени:
·
0,41 лв. за
детайли с размери 1200-80-18 мм /дълги/;
·
0,30 лв. за детайли
с размери - 800-80-18 мм /къси/;
Готовите детайлите са получени от Н.Минев-
служител на ответника, който се е
подписал като получател и на експедиционните бележки и оставени на разположение
на ответника, тъй като са били изработени в негово помещение.
Фактури
·
№
**********/30.10.2019 г. за 1 827.84 лв. и
·
№
**********/27.11.2019 г. за 964.32 лв.
са платени от
ответната страна на 11.06.2020 г. и е ползван
данъчен кредит от ответната страна, съответно през м. октомври и м. ноември
2019 г., когато са осчетоводени.
Работа
по процесния договор за периода септември 2019 г.– декември 2019 г. е
приета от възложителя съгласно чл. 264 от ЗЗД, без възражения.
Възложителят се е отказал от договора
през декември 2019 г., когато преценил, че фактурираната от ищеца единична цена
на детайлите /която се явява само цена на вложения труд от работниците на ищеца
съгласно договора/ не го устройва, тъй като била висока и изпълнението е
спряло. Не се касае за възражение за неправилно изпълнение по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД.
Следователно изпълнителят е изпълнил
качествено и в срок възложените му работи. При това положение не е налице
основание възложителя да откаже да извърши плащане по договора, тъй като няма
данни уговорените работи да са направени некачествено или не в уговорения срок.
Освен това и в случай на отказ от
договора по чл. 268 от ЗЗД, възложителят е длъжен да заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа
и печалбата, която той би получили от изпълнението на работата.
Дори и извършената
работа да не е приета изрично /със съставянето на писмен акт, подписан от
възложителя/, достатъчни са конклудентните действия за това. Приемане с
конклудентни действия е налице с подписването
на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването на такава,
включването й в дневника за покупко- продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит.
Ако възложителят
откаже да подпише съответни писмен акт и по този начин да удостовери
предаването, респективно приемането на работата, без да изложи изрични възражения за неправилност на изпълнението,
отказът му не поражда в негова полза изгодни правни последици.
В този случай е
налице необосновано неприемане на
работата и макар да няма формално приемане на изработеното съгласно чл. 264,
ал. 3 ЗЗД, работата се счита за приета
без възражения, а за възложителя възниква задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да
заплати възнаграждението.
В настоящия случай
категорично се установи, че възложените на ищеца работи са изпълнени съобразно
договора по качество, количество и срок от подписаните от представителя на
възложителя по процесния договор документи, а че работа е приета с конклудентни
действия, се установява от това че, възложителят е ползвал на данъчен кредит по
две от фактурите;
Принципен отговор на въпроса за значението на
фактурата, счетоводните книги и усвоеният ДДС под формата на данъчен кредит
като доказателство за възникналото между страните правоотношение, недвусмислено признание на задължението и
доказателствената им сила за неговото съществуване е даден в решение №
138/17.10.2011 г. по т. дело № 728/2010 г. на ВКС, ТК, Второ
отделение, решение
№ 42/15.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, Второ
отделение, решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
За ответника на
основание чл. 266 от ЗЗД е възникнало на задължение да заплати
възнаграждение за приетата работа
– 2 680,08 лв.- изработка
на детайли /дъски/ за изработка на палети от технологичен отпадък на дървен материал по фактури:
- №
********** от 27.09.2019 г. за сумата от 1083.60 лв.,
- №
********** от12.12.2019г. за сумата от 1 596.48 лв.
Не се
установява ответното дружество да е изпълнило това си задължение.
Следва да
се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца 2 680,08 лв.,- възнаграждение за изработка на детайли /дъски/ за изработка на палети
от технологичен отпадък на дървен материал, ведно със законната лихва от 3-6-2020 г. до
окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху сумите за
възнаграждение по всички фактури- общо 304,98 лв., за периода от настъпване на
падежа им /тъй като фактурите са издадени от търговец по търговска
сделка/ до 27.05.2020г., тъй
като две от фактурите са платени след 3-6-2020 г. – на 11 юни 2020 г., а
вещото лице е изчислило, че тази лихва е
повече- 314.76 лв, до датата на
подаване на заявлението- 03.06.2020 г., за което е издадена заповед за изпълнение №249/8-6-2020 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. 1528/2018 на ГРС на
основание чл. 422 от ГПК.
Разноски
Съобразно уважаването
на предявените искове ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовата страна разноските й на основание чл.78, ал.1 от ГПК:
·
по
исковото производство в размер на 559,70
лв.;
·
по
заповедното производство 415,93 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ГЛОБАЛ ЛЕС
ИНДЪСТРИ" ЕООД, ЕИК204352428, със седалище и адрес на управление: ГР.СЕВЛИЕВО, УЛ. „СТАРАПЛАНИНА"
№ 150, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ Г. И.М.–
УПРАВИТЕЛ; дължи на „БОЯДЖИЕВ-88" ЕООД, ЕИК204663767; ГР. СЕВЛИЕВО,
УЛ. „СТАРА ПЛАНИНА" № 143, ПРЕДСТАВЛЯВАНО
ОТ С.В. Б.- УПРАВИТЕЛ, адрес за призоваване: ГР. СЕВЛИЕВО, УЛ. „МАРА
БЕЛЧЕВА" № 7, ЕТ. 2- АДВ. М.М.; 2 680,08 лв.- възнаграждение за изработка на детайли /дъски/ за изработка на палети от технологичен отпадък на дървен материал, ведно със законната лихва от 3-6-2020 г. до
окончателното изплащане и мораторна
лихва- 304,98 лв., за периода от настъпване на падежа на фактурите до 27-5-2020 г., за
което е издадена заповед за изпълнение
№249/8-6-2020 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
1528/2018 на ГРС, на основание чл. 422 от ГПК.
осъжда ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ"
ЕООД, ЕИК204352428, със седалище и адрес
на управление: ГР.СЕВЛИЕВО, УЛ. „СТАРАПЛАНИНА" № 150, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ Г. И.М.– УПРАВИТЕЛ; да
заплати на „БОЯДЖИЕВ-88" ЕООД, ЕИК204663767; ГР. СЕВЛИЕВО, УЛ. „СТАРА ПЛАНИНА" №
143, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ С.В. Б.-
УПРАВИТЕЛ, адрес за призоваване: ГР. СЕВЛИЕВО, УЛ. „МАРА БЕЛЧЕВА" № 7, ЕТ.
2- АДВ. М.М.; сумата от 756,89
лв. /седемстотин петдесет и шест
лева и 89 ст./ разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК- по
исковото производство- 559,70 лв.
и по заповедното производство- 415,93 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ГОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :