Р Е Ш
Е Н И Е
№ 77 / 13.04.2020 година
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Втори наказателен състав
на девети март две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Районен съдия : Даниела Николова
секретар:Елена Драганова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
АН дело №151 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба от "Марка 7" ЕООД, град Хасково, представлявано от Д.И.М. - управител,
чрез адв. В.Ч. срещу Наказателно постановление № К-0048159 от 20.12.2019 г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище
Пловдив, с което на дружеството жалбоподател
на основание чл. 211 от
Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лв. ,а на основание чл.214 от ЗЗП са наложени две имуществени
санкции в размер на 1000 лв. В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено в нарушение на процесуалните правни норми,
конкретно цитирани с жалбата и на материалните норми. Твърди се, че в случая не
била ясна волята на АНО относно датата или периодите на извършване на всяко
едно от твърдяните нарушения ,в
противовес с изискванията на чл.42 т.3 и 4 и чл.57 т.4 и 5 от ЗАНН . Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково,
дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от упълномощения
по делото процесуален представител - адв. В.Ч., който заявява, че поддържа
жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната
основателност.
Административно - наказващият орган - Директора на Регионална дирекция
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на КЗП, редовно призован не
изпраща представител. В депозирано писмено становище оспорват жалбата и аргументират доводи за нейната
неоснователност. Молят да бъде потвърдено атакуваното с нея наказателно
постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което
е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й
и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената
проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено
следното:
На 28.10.2019 г. в офиса на КЗП
свидетелите А.П.К. - Главен инспектор в
КЗП, Териториален отдел, град Хасково към
РД - Пловдив и А.М.К. - сътрудник в КЗП,
извършили последваща проверка за проследяване произхода на опасни стоки ,след
като преди това на 15.10.2019г. от тяхна страна била осъществена проверка в магазин „Приказен свят“ ,находящ се в
гр.Хасково,бул.“Съединение“ №2
,стопанисван от фирма „Таня Трейд“ЕООД.
При първоначалната проверка било
установено наличие и предлагане за продажба на детски суитшъри с марка „COMERSE“ два модела –ватирани и неватирани за деца с размери
6;8;10;12;14,предназначени за деца на възраст от 7 години и от 7 години до 14
години .Детските суитшъри били
изработени с качулки ,снабдени с връзки
със свободни краища и в явно несъответствие с изискванията за безопасност на
детските облекла ,съгласно нормативно установените изисквания на стандарт БДС EN 14
682:2015“Текстил.Безопасност на детско облекло .Връзки и шнурове на детското
облекло .Изисквания т.3.2.1,т.3.3.1.За
детските суитшъри фирма „Таня Трейд“ ЕООД представила фактура №********** от
11.10.2019г. ,издадена от фирма „Марка 7“ЕООД ,гр.Хасково. Целта на
извършваната проверка била да се проследи произхода на посочените детски
суитшъри .В тази връзка на
28.10.2019г. в офиса на КЗП се явил управителя на Марка 7“ЕООД ,гр.Хасково
и писмено декларирал ,че с фактура №********** от 11.10.2019г.е продал 27 бр.
детски суитшъри с марка „COMERSE“ ,произведени по негова поръчка и модел от
производствен цех на ул.“Зайчар“ в гр.Хасково,които са идентични с показаните
му в офиса снимки. На 08.11.2019г. с протокол за проверка на документи били
приети договор за изработка от 16.08.2019г. ,сключен между „Марка 7“ЕООД, в
качеството на възложители и „Константа 456АС“ЕООД, в качеството на изпълнител с
предмет-изработка на пълно ишлеме на 27 бр. детски суитшъри ,съгласно
изискванията за качество ,количество ,вид ,конкретизирани в приложение №1 към
договора.Базирайки се на събраните в хода на проверката документи контролните
органи на КЗП достигнали до извод,че фирма „Марка 7“ЕООД е производител на
детски суитшъри марка „COMERSE“
ватирани и неватирани ,изработени с качулка ,снабдена с връзки със свободни
краища,предназначени за деца на възраст до 7 години и от 7 години до 14
години ,които са в явно несъответствие с
изискванията за безопасност на детските облекла ,съгласно нормативно
установените изисквания на стандарт БДС EN 14
682:2015“Текстил.Безопасност на детско облекло .Връзки и шнурове на детското
облекло .Изисквания т.3.2.1,т.3.3.1.
и като производител предлага на потребители стоки за деца процесните детски
суитшъри ,които не отговарят на нормативно установените изисквания за безопасност,съгласно БДС EN 14 682:2015 и не са безопасни по смисъла на
чл.71 от ЗЗП.Прието е също така,че в издадената от фирма „Марка 7“ЕООД фактура
от 11.10.2019г. за доставка на детски суитшъри няма вписани идентификационни
данни на стоката.Фактура е издадена на дистрибутор ,участващ във веригата на
разпространение на стоката. Контролните органи констатирали, че към
процесните суитшъри има пришит текстилен етикет
със следната информация „COMERSE“ ;Sport wear Made in
Bulgaria ;95 %coton;5% ликра и прикачен картонен етикет със следната
информация :“Оригинален продукт;състав;символи за третиране Made in Bulgaria;телефон; и на
обратната страна Made in Bulgaria,
www.comerse.com., без да се
съдържа вписване името на производителя
и друга информация за него или за партидата стоки,към които тя принадлежи ,т.е.
производителя не е осигурил условия за проследяване на стоката по цялата верига
на доставка ,за да може тя да бъде инеднтифицирана.С оглед констатираните при
извършената проверка обстоятелства, контролните органи достигнали до извод за
извършени нарушения, поради което на дружеството жалбоподател е съставен от св.А.К. Акт за установяване на административно
нарушение № К-0048159/08.11.2019 г.Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на управителя на "Марка 7" ЕООД,
град Хасково – Делян Иванов Марчев, който
подписал АУАН, а в съответната графа не били вписани обяснения и възражения, а
единствено, че такива ще бъдат представени допълнително. Възражения са
депозирани допълнително и в рамките на законоустановения срок, в които се
оспорват констатациите в съставения АУАН и се изтъкват допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалноправните норми.
При издаване на наказателното постановление, административно -
наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за
установяване на административно нарушение,налагайки три имуществени санкции на
дружеството.
Изложената фактическа обстановка
е установена от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.К. и А.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН,
както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:Според относимите към случая норми на чл. 69, ал.1 и чл. 71 от
Закона за защита на потребители: чл. 69, ал.1 -Стоката или услугата се смята за безопасна,
когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на
които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара.; чл. 71 ЗЗП ал.1 - Стоката или услугата се смята за безопасна,
когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на
които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара;ал.2- Стоката или
услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове,
обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски
стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в
"Официален вестник" на Европейския съюз;ал.3 При липса на нормативни
изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите
изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид:т1. българските
стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2;т.2.
българските стандарти, които са разработени на национално ниво - при липса на
стандарти по т. 1;т.3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за
оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т. 2;т.4.
правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или
услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т. 3;т.5.
актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра
практика по т. 4; и т.6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за
безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на
науката и техниката; и ал.4 - Съответствието на стоката или услугата с
изискванията за безопасност по ал. 1 - 3 не е пречка контролните органи да
предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или
услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от
потребителите, или за преустановяване предлагането на услугата, когато въпреки
съответствието стоката или услугата е опасна.По силата на чл. 211 от ЗП за нарушение на чл. 69, ал. 1 на виновните лица
се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена
санкция, в размер от 5000 до 25 000 лв. Следователно, деянието, за което е
наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо
с административна санкция.Съгласно разпоредбата на чл. 76, т.
1 и т.2 от Закона за защита на
потребителите, производителят е длъжен да осигури условия за
проследяване на стоката по цялата верига на доставката, като за тази цел
маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде идентифицирана, като
постави обозначение върху стоката или опаковката й, съдържащо името на производителя,
друга информация за него или за партидата от стоки, към които тя принадлежи и
т.2 - вписва идентификационните данни на
стоката, посочени в т. 1, в документите, които издава на дистрибуторите,
участващи във веригата на разпространение на стоката. По силата на чл. 214 от
ЗЗП, за нарушение на чл. 76 на виновните лица се налага глоба, а на
едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1000
до 3000 лв.
По отношение на нарушението по т.1 от
НП съдът намира следното :
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление в тази
му част, съдът констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния
акт. От обективна страна административното
нарушение се характеризира по време и място на извършване, поради което за
предвидени като задължителен реквизит на НП и АУАН, респективно по чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 3 от ЗАНН, като тяхното изрично посочване гарантира правото на
защита на нарушителя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
като време и място е извършил, за да организира защитата си, а също и
спазването на принципа на законосъобразност на административното производство.
В конкретния случай деянието по чл.69 ал.1,вр.чл.71 от ЗЗП от обективна страна следва да включва
действия по предлагането на стоки на потребителите и бездействие в друг аспект-
липса на съответствие на стоката с
нормативно установените изисквания за безопасност, като извършване на деянието
е подчинено на особената му форма действия предлагане на артикула на
потребителите, без да е налице съответствие при оценката за безопасност във
връзка със спецификата на изискванията за артикула. Следва да се посочи, че ЗЗП
борави с термина пускане на пазара на стоки, съгласно
$13 т. 6 от ДР
към ЗЗП, който визира първото
поставяне на стока или услуга на разположение на потребителите срещу заплащане
или безплатно с цел нейното използване или употреба, поради което по аргумент
от посочената дефиниция всяко последващо поставяне на стоката на разположение
на потребителя е предлагане, което всъщност се инкриминира от АНО. Никъде обаче
в АУАН и НП не се коментира самата
дата на предлагане на пазара или
в търговската мрежа на стоката, за която е наказан жалбоподателя . При това
положение липсва изричен реквизит - дата на извършване на нарушението в АУАН и
НП,което не само ограничава правото на
защита на нарушителя, но също така е пречка за решаващия орган да направи
преценка за цялостна законосъобразност на НП. В конкретния случай
обстоятелството, че контролните органи на КЗП
са извършили две
на брой проверки /първата в търговски обект ,а втората
в офиса на КЗП/ не може да
замести ясното посочване на датата на извършване на нарушението, тъй като в
описателната част на АУАН и НП освен датите на двете проверки, се сочат и други
дати, свързани с искането и получаването на информация, свързана с
безопасността на стоките. АУАН и НП са издадени в противоречие с разпоредбите
на чл. 42, т. 3,
предл. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗАНН - при липса на съществен реквизит ,а именно
мястото на извършване на нарушението, макар да
се установи ,че проверката по проследяване произхода на опасни стоки е
извършена в гр.Хасково . Нито в
АУАН, нито в наказателното постановление се сочи място на извършване на
нарушението, а само такова на осъществяване на проверката в КЗП. Съгласно
утвърдената практика, нарушението, изразяващо се в действие е сторено там,
където е следвало да бъде осъществено дължимото действие. Предвид това, съвсем
не е очевидно, че дружеството е следвало да предлага на потребителите стоки в
съответствие с нормативно установените изисквания за безопасност в КЗП. В преписката са събрани доказателства за забрана за
реализация на продуктите на пазара и фактура за реализацията им в търговската
мрежа в определено населено място , като по никакъв начин не става ясно къде
АНО счита, че е извършено /довършено/ нарушението, за което се сочи, че е
извършено чрез предлагане на стоки на потребителите. За разлика от
актосъставителя К. , административно-наказващия орган при издаване на НП се е
ангажирал единствено с твърдения за дата на установяване на нарушението-
08.11.2019 г., но не и кога и къде е извършено нарушението.Единствено за
пълнота на изложението съдът счита за необходимо да отбележи, че датата
08.11.2019 г. не може да се приеме като дата на нарушението по чл. 69, ал.1
от ЗЗП, защото на тази дата / според собствените твърдения на АНО и
събраната по делото доказателствена маса/ са представени документи от управителя на дружеството до контролния орган на КЗП относон
проверяваните детски суитшъри . Според съда касае се за процесуален
порок, ограничаващ възможността за организиране защитата на жалбоподателя в
пълен обем, защото същият нито е длъжен, нито следва да бъде поставян в
положение да тълкува по отношение на деяние, реализирано на коя именно дата е
привлечен към административнонаказателна отговорност. При осъществяване на
съдебния контрол върху законосъобразността на обжалваното НП съдът нито следва
да извлича от описателната част на АУАН и НП коя е датата на нарушението, нито
следва сам да определя правилния момент на нарушението. Това следва да го
установи и надлежно посочи административно-наказващия орган, който в процесния
случай не е постъпил така, както му повелява закона. Същевременно, датата на
извършване на нарушението е особено съществена с оглед преценката за спазване
на уредените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокове за образуване на
административнонаказателното производство.Така допуснатите процесуални нарушения
са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му
част .
По отношение на нарушенията по т.2
и 3 от НП
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление в тези
им части ,съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на законния
представител на дружеството - жалбоподател. На следващо място, АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от оправомощено длъжностно лице,
съответно от компетентен орган, спазена е формата и редът за издаването му, а
по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Конкретно относно датата на
извършване на нарушението, следва да се отбележи, че и в АУАН, и в НП е
посочено, че в хода на извършена на дата 28.10.2019 г. проверка са установени
обстоятелствата, мотивирали извод за допуснато нарушение по чл. 76, т.
1 т.2 от ЗЗП. С оглед
характера на това нарушение и механизма на осъществяване на изпълнителното
деяние - чрез бездействие, без обаче в цитираната норма да е посочен краен
срок, до изтичане на който правно дължимото се действие - осигуряване условия
за проследяване на стоката по цялата верига на доставката да бъде предприето,
следва да се приеме, че това неизпълнение продължава в един траен непрекъснат
период от време. В този смисъл, процесното неизпълнение, което се твърди от актосъставителя, че е допуснато
и констатирано към датата на самата проверка, следва да се приеме, че съдържа и
твърдения за датата на извършване на двете нарушения . Те.е ясно и
недвусмислено се заявява, че нарушенията , в посочените форми на изпълнително деяние са извършвани
към датата на тяхното установяване. В този смисъл и въпреки, че неведнъж
да е отбелязвано от съда, че макар датата на извършване на нарушението и тази
на неговото установяване да е възможно да съвпадат, те се различават иманентно
една от друга и за тези различия е необходимо да се държи сметка, то в
конкретната хипотеза следва да се приеме, че такива твърдения се съдържат и те
са достатъчно ясни, поради което не е допуснато нарушение на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, което да се прецени като
съществено.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, би могло да се приеме, че се установяват. Доказано е, че "Марка 7" ЕООД, град Хасково било произвело 27 бр.детски сиутшъри с пришити текстилни и прикрепени картонени етикети с надписи „COMERSE“ , произведено в България и на двата етикета имало символи и знаци за поддържане на текстилни продукти, на текстилния етикет имало цифра, означаваща състава, а на картонения етикет били вписани телефонен номер и адрес на електронна страница в интернет. От изложеното действително би могло да се изведе отрицателният факт, че на етикетите не се съдържа името на производителя /в конкретния случай наименованието на юридическото лице/. Също така няма спор, че това лице има качеството "производител" по смисъла на ЗЗП и по принцип може да се възприеме като годен субект на административно - наказателна отговорност за твърдяното нарушение на задълженията по чл. 76, т. 1 и т.2 ЗЗП. Изводът на актосъставителя и впоследствие на наказващия орган, че такова е осъществено обаче, не отговаря на установените по делото факти, преценени в тяхната взаимовръзка и в аспекта на изискванията на фактическия състав на цитираната разпоредба. Съгласно нейното съдържание, на производителя е вменено задължение да осигури условия за проследяване на стоката по цялата верига на доставката, като за тази цел следва да маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде идентифицирана, като постави обозначение върху нея или опаковката й, съдържащо името на производителя, друга информация за него или за партидата от стоки, към които тя принадлежи,както и да впише идентификационните данни на стоката, посочени в т. 1, в документите, които издава на дистрибуторите, участващи във веригата на разпространение на стоката.От горното следва, че не се въвеждат задължителни реквизити за съдържанието на етикета, който се поставя на стоките от производителя,както и на документите,които издава на дистрибуторите , за да се обезпечи изпълнението на визираното задължение, включително и за посочване наименованието на производителя и идентификационни данни на стоката . Целта на нормата е да се осигурят условия за проследяване на стоката. Това задължение, в случая е изпълнено с оглед предоставените данни - име на марката, адреси, телефони и адрес на електронна страница, посочени по - горе и явяващи се напълно достатъчни за проследяване на стоката от производителя до доставчика и съответно до крайния потребител, поради което в противоречие с материалния закон е ангажирана отговорността на дружеството - жалбоподател за нарушения по чл. 76, т. 1 ЗЗП. Освен това ако волята на законодателя е била да обвърже съдържанието на етикета с информацията, дължима от производителя, то абсолютно неприложим би бил в този случай раздел ІІ, глава ІІ от Закона за защита на потребителите и по-конкретно правилата за етикетирането на съответните стоки. Нарушение в тази насока обаче не е вменено във вина на жалбоподателя, а именно: че поставяните от него етикети (текстилни и от картон) не отговарят на законоустановените изисквания в Закона за защита на потребителите и нормативните актове по прилагането му. Нарушението, вменено във вина на жалбоподателя обаче не е обвързано и с нарушение на Наредбата за етикетирането на текстилните продукти, приета на основание чл. 12, ал.1 от Закона за защита на потребителите с ПМС № 114 от 17.05.2006 г., обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2006 г., в сила от 10.06.2006 г.От друга страна вмененото нарушение на жалбоподателя за липса на индентификационни данни на стоката в издадената от него фактура от 11.10.2019г. по начина на описанието му в АУАН и в НП единствено възпроизвежда част от законовия текст по т.2 на чл.76 от ЗЗП ,без да се сочат кои конкретно данни, идентифициращи стоката се имат предвид. Фактурата е частен документ съгласно ГПК, но и първичен счетоводен документ съгласно Закона за счетоводството, тъй като обективира извършена стопанска операция - по арг. от чл. 6 от Закона за счетоводството. Представената пред органите на КЗП фактура има императивно изискуемото съгласно чл. 6 от ЗСч. съдържание и като такава е напълно достатъчна и годна за проследяване на стоката от производителя до доставчика, поради което в противоречие с материалния закон е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател и за нарушения по чл. 76, т. 2 ЗЗП.Междувпрочем , въз основа на процесната фактура самите контролни органи на КЗП са стигнали до дружеството –жалбоподател,впоследствие установен като производител на предлаганите на дистрибутор детски сиутшъри С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира ,че наказателно постановление по т.2 и 3 , като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № К-0048159 от 20.12.2019
г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.