№ 6187
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221100109372 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Х. Б. П., с ЕГН:
********** и адрес:гр. София, ул. „*******, чрез адв. С. О.,САК, срещу срещу Д. И. П.,
ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „Света *******, с която е предявен иск с правно
основание чл. 108 ЗС, с който се иска да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на апартамент, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******, с площ от 88,41 кв.м (осемдесет и осем цяло и четиридесет и
една стотни), заснет в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени
със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на изп.дир на АГКК, с последно изменение засягащо
имота от 02.09.2022 г., като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.303.57.6.32
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, триста и три, точка, петдесет и
седем, точка, шест, точка, тридесет и две), заедно с избено помещение № 5 (пет), както и
5,953% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
като бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението, което упражнява без правно
основание, върху същия недвижим имот.
Ищецът твърди, че е единствен наследник по закон на баща си ******* И. П.,
починал на 27.09.2011г.
Приживе ******* И. П. е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент, въз основа на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане № 24, том XXXVI, дело № 6784/1991г. на нотариус Д. Т., сключен на
3 юни 1991г. между ******* П. и родителите му М. ******* П.а и Й.Д.П..
С нотариалния акт от 3 юни 1991г. М. ******* П.а и Й.Д.П. прехвърлят на сина си
******* П. правото на собственост върху спорния апартамент срещу задължение за гледане,
като си запазват пожизнено правото на ползване върху него.
Й.Д.П. е починал през 10.11.1997 г., а М. ******* П.а е починала на 01.08.2022 г.
Ответникът Д. И. П., владее без основание спорния апартамент и отказва да го
предаде на ищеца и по този начин Х. П. не може да упражнява правото си на собственост
върху недвижимия имот.
1
В законоустановения срок ответникът Д. И. П. е подал отговор, с който оспорва иска
и фактите, на които същият се основава, като иска отхвърлянето му като неоснователен.
Ответникът твърди, че ищецът Х. П. няма качеството на наследник на баща си *******
П..Ответникът твърди, че както той, така и покойната му майка М. П.а се искали да се
развали договора за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане № 24, том XXXVI, дело № 6784/1991г. на
нотариус Д. Т., сключен на 3 юни 1991г. майка му дори е завела дело за това, но няма
постановено решение. Майка му е написала и саморъчно завещание от 04.04.2014г. , с което
е посочила, че завещава на ответника Д. П. процесния апартамент „след излизане на
решение на СРС, по искова молба за разваляне на договор за гледане, с починали я ми син
******* И. П..“ Ответникът излага и други факти, въз основа на които прави извод, че
процесният апартамент следва да остане в негова собственост.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Съгласно приетото в т. 2А на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014г.,
ОСГК, искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания: да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот, както и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по
чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение
Съгласно постоянната съдебна практика за да се уважи иск за ревандикация на
недвижим имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен
начин, че ищецът е собственик на спорния недвижим имот, че ответникът го владее или
държи, т.е. упражнява фактическа власт върху вещта, като ищецът следва да докаже
правото си на собственост и упражняването на фактическа власт върху вещта от страна на
ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт
върху имота, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е
установил владението или държането на имота.
Видно от удостоверение за наследници ищецът е единствен наследника на баща си
******* И. П., починал на 27.09.2011г. ******* И. П. е брат на Д. И. П..
Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане № 24, том XXXVI, дело № 6784/1991г. на нотариус Д. Т., сключен на 3 юни 1991г.,
М. ******* П.а и Й.Д.П. прехвърлят на сина си ******* П. правото на собственост върху
спорния апартамент срещу задължение за гледане, като си запазват пожизнено правото на
ползване върху него.
Й.Д.П. е починал през 10.11.1997г., а М. ******* П.а е починала на 01.08.2022г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал, че притежава правото
на собственост върху процесния апартамент по наследство от баща си ******* П..
С протоколно определение от о.с.з. н СГС от 06.04.2023г. е определено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че ответникът владее
процесния апартамент от момента на построяването му до настоящия момент. Предвид
гореизложеното съдът намира, че е безспорно доказано, че ответникът владее процесния
2
апартамент.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал и втората предпоставка
на иска по чл.108 ЗС.
Доколкото ответникът не е доказал правно основание на упражняваната фактическа
власт върху процесния имот, то и процесният ревандикационен иск следва да бъде уважен
като основателен.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.Недоказано е възражението на ответника, че ищецът Х. П. няма качеството на
наследник на баща си ******* П.. Видно от приложеното към исковата молба
удостоверение за наследници на ******* П., ищецът Х. П. е посочен като единствен
наследник на баща си. Това удостоверение е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
2.Между страните няма спор, че въз основа на искова молба от М. П.а пред СРС е
било образувано гр.д. № 11621/2014г., I ГО, 21-ви състав, с предмет: разваляне на договора,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане № 24, том XXXVI, дело № 6784/1991г. на нотариус Д. Т.. С влязло в сила
определение от 30.03.2015г. исковата молба е върната на ищеца и производството по делото
е прекратено. Поради това и съдът намира, че същият договор е породил вещно-
прехвърлителен ефект спрямо процесния апартамент в полза на наследодателя на ищеца.
3.Саморъчното завещание на М. П.а от 04.04.2014г. е представено в копие от
ответника и е надлежно оспорено от ищеца. И двете страни твърдят, че не разполагат с
оригинал на същото, поради което и представеното копие подлежи на изключване от
доказателствата по делото. Съдът намира за нужно да отбележи, че дори и при наличие на
оригинал на същото завещание, то същият не би могъл да легитимира ответникът като
собственик на процесния имот. Този извод на съда се основава на това, че както към
момента на извършване на завещанието - 04.04.2014г., така и към момента на откриване на
наследството на М. П.а - 01.08.2022г., същата не е била собственик на процесния
апартамент и не е могла да извършва действия на разпореждане с чужда вещ.
4.Ответникът е представил множество документи, въвел е възражения, факти и
обстоятелства, които са ирелевантни за предмета на настоящето дело.
По разноските:
Ищецът претендират заплащане на направените по делото разноски в общ размер на
3952,17лв., от които сумата от 3240,00лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 646,27лв.
за държавна такса и сумата от 65,90лв. за вписване на исковата молба, за което е представен
и списък по чл.80 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени доказаните в настоящето производство разноски в общ размер на 3952,17лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Х. Б. П., с ЕГН: ********** и
адрес:гр. София, ул. „*******, чрез адв. С. О.,САК, срещу Д. И. П., ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. „Света *******, с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на
апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с площ от 88,41 кв.м (осемдесет и осем
цяло и четиридесет и една стотни), заснет в кадастралната карта и кадастралните регистри
3
на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на изп.дир на АГКК, с последно
изменение засягащо имота от 02.09.2022г., като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.303.57.6.32 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
триста и три, точка, петдесет и седем, точка, шест, точка, тридесет и две), заедно с избено
помещение № 5 (пет), както и 5,953% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, като бъде осъден ответника да предаде на ищеца
владението, което упражнява без правно основание, върху същия недвижим имот, КАТО
ОСЪЖДА ответника да предаде на ищеца владението на същия имот.
ОСЪЖДА Д. И. П., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „Света *******, да заплати на
Х. Б. П., с ЕГН: ********** и адрес:гр. София, ул. „*******, чрез адв. С. О.,САК, сумата от
3952,17лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 3240,00лв. за
адвокатско възнаграждение, сумата от 646,27лв. за държавна такса и сумата от 65,90лв. за
вписване на исковата молба,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4