Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІIб въззивен състав, в публичното
заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.с.
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от мл. съдия
Киримов в.гр.дело № 9497 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С решение № 60940 от 09.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 43601/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50
състав, С.О. е осъдена на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
да заплати на И.Д.И. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от
увреждане на здравето – болки в челюстта, контузия на китката на дясна ръка и
счупване на капачка на дясно коляно, както и сумата от 693,38 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
медицински изделия и лечение по фактура № **********/06.04.2016 г., издадена от
„Р.“ ЕООД, № **********/19.01.2017 г., издадена от „СБР-НК“ АД и квитанция №
**********-7549/19.01.2017 г., издадена от „Д.З.“ АД, настъпили в резултата от
увреждането на здравето на 06.04.2016 г., при преминаване през необезопасена
метална скара, разположена на тротоарната площ на ул. „Граф Игнатиев“ в гр.
София, ведно със законна лихва върху
сумата от 06.04.2016 г. до окончателното и заплащане, като искът за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер
от 10000 лева, е отхвърлен.
Съдът се е произнесъл по реда на
чл. 78 от ГПК относно дължимите в производството разноски, като е осъдил
ответника да заплати на ищцата сумата от 983,23 лева.
Ищцата И.Д.И. обжалва в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният от нея иск за разликата над 6000 лева до пълния претендиран размер
от 10 000 лева. В жалбата излага съображения за неправилност на обжалвания
съдебен акт, с твърдения за нарушения на материалния закон и по-конкретно на
чл. 52 от ЗЗД, тъй като размерът на определеното обезщетение не кореспондирал с
принципа на справедливостта. Застъпва се, че Софийски районен съд неправилно
бил преценил характера и тежестта на получените травматични увреждания и
понесените от ищцата по повод на тях неудобства, болки и страдания. Сочи се, че
по време на лечение, което продължило около четири месеца, ищцата е била в
невъзможност да се движи изобщо, както и да извършва трудова дейност. Твърди
се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил в
съвкупност събраните по делото доказателства и това е довело до неправилен
извод относно размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Предвид изложеното, се моли първоинстанционното решение да бъде отменено
в обжалваната му част и да бъде постановено ново, с което искът за претърпени
неимуществени вреди да бъде уважен в цялост, като в полза на ищцата бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от
ответника С.О. не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по наличието на противоречие
с императивните правни норми, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата състав намира постановеното
от СРС, 50-ти състав, решение, постановено от районния съд за валидно и
допустимо. Във връзка с доводите в жалбата намира от фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени
следните медицински документи: епикриза от 07.04.2016 г. от МБАЛ „Люлин“ ЕАД,
съгласно която ищцата е постъпила в болница на 06.04.2016 г. и е изписана на
07.04.2016 г., с окончателна диагноза счупване на пателата, закрито. Посочено
е, че е извършената операция № **, със средна сложност – направена безкръвна
репозиция и гипсова имобилизация – тутор под анестезия. Посочено е, че при
операцията няма усложнения. Снета е анамнеза по данни на ищацата, съгласно
която при процесното падане е ударила дясно коляно и дясна ръка, усетила болки
в коляното, не можи да стъпи на крака. Посочено е за дясна колянна става –
наличие на оток в коляното, хематом, силно болезнени до невъзможни движения.
Сетивност и циркулация на крайника – запазени. Посочен е и постоперативен
статус и ход на заболяването след операцията – гладък следоперативен период,
раздвижена; оперативната рана зараства първично. Записан е изход от
хоспитализацията – с подобрение, както и че ищцата е с временно загубена
трудоспособност.
Представени са болнични листи /л.
8-11/, съгласно които ищцата е ползвала болничен за периода от 06.04.2016 г. –
05.08.2016 г..
Представена е фактура и фискален
бон за закупуване на накитник SL
21 от 06.04.2014 г., както и фактура от
19.01.2017 г. за проведена комплексна здравна услуга в с. Павел Баня.
Представени са амбулаторни листи от
02.06.2016 г., 08.06.2016 г.,06.07.2016 г.,08.07.2016 г., както и от 14.12.2016
г., като в първите четири е посочена основна диагноза – счупване на пателата, а
в последния – първична генерализирана /остео/артроза. Посочено е обективно
състояние на ищцата: променена статика. ДКС с палпаторна болезненост латерално
на ставна цепка на ДКС. Ограничени и болезнени активни и пасивни д-ния в
ставите – S 0- 0 -110.
Пред Софийски районен съд са
изслушани двама свидетели – Х.Д.Д.– брат на ищцата и И.Р.К..
От показанията на свидетеля Д. се
установява, че вследствие на процесното съприкосновение ищцата е изпитвала
много силни болки в дясното коляно, дясната ръка и в челюстта, тъй като си
ударила зъбите. Твърди, че ищцата била около два месеца на легло, след като
била изписана от болницата. В първия месец ищцата единствено лежала, тъй като
лекарите ѝ били казали да избягва всякакво движение, като единствено с
помощта на бастун и човешка подкрепа успявала да ходи до тоалетна. След като
ѝ била свалена шината тръгнала на рехабилитация, на която била карана от
свидетеля, тъй като ищцата не можела да си сгъва коляното и да шофира. Сочи, че
някъде около третия месец от рехабилитациите ищцата вече могла да ходи –
първоначално с патерици, после с бастун, но не могла да шофира около половин
година. Сочи, че се е грижел за ищцата през това време защото била сама.
Твърди, че ищцата изпитвала силни болки, особено първия месец, взимала
болкоуспокояващи, не могла да спи, притеснявала се, че ме може да упражнява адвокатската
си професия, а в същото време имала насрочени дела на клиенти и се наложило да
търси колеги да се явяват вместо нея. Отделно сочи, че освен дясното коляно
ищцата лекувала и дясната си ръка, която била в шина и дълго време я боляла,
като и за нея били извършвани процедури и лечението продължило известно време.
Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетеля и след преценка по чл.
172 от ГПК, доколкото същият е брат на ищцата. Независимо от тази обективна
роднинска връзка настоящата инстанция намира показанията на този свидетел за
правдиви, доколкото същите кореспондират с останалия докзателствен материал,
свидетелят е имал непосредствено възприятие върху състоянието на ищцата и
показанията му се открояват със систематизираност и вътрешна непротиворечивост,
поради което съдът ще гради крайните си изводи въз основа на тях.
Свидетелката К. сочи, че от ищцата
узнала, че последната е пострадала след падане на ул. „Граф Игнатиев“, като си
е счупила коляното и не могла да се движи. Сочи, че е помагала на ищцата с хигиенни
дейности. Установява се, че през периода на възстановяване ищцата изпитвала
силни болки, пиела лекарства. Излага, че ищцата продължава да се оплаква от
болки при промяна на времето. Показанията и на този свидетел следва да бъдат
кредитирани в цялост, доколкото същите са обективни и безпристрастни,
кореспондират с останалия доказателствен материал и допринасят за установяване
на релевантната по делото фактическа обстановка.
Пред първоинстанционния съд е
изслушано заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, което е
изготвено от вещо лице след извършване на проверка на представените по делото
медицински документи и извършен личен преглед на ищцата. Експертът посочва, че в
приложената по делото медицинска документация за състоянието на пострадалата
след инцидента на 06.04.2016 г. е описано само състоянието на травма на дясно
коляно. Дава заключение, че така описаното увреждане се дължи на действие на
твърд тъп предмет със значителна травмираща сила и може да се получи при пряк
удар след падане от собствен ръст напред и контакт на дясно коляно с терена. За
останалите травмирани зони – нос, зъби и китка липсва описани в приложената
медицинска документация. Сочи, че теоретично е възможно такива да са били
налице, но да не са описани, а също така, че наличие на подобни травми
позволява само теоретичен отговор, че те също биха могли да се причинят след
падане напред при въпросния инцидент. Вещото лице дава заключение, че от
травмата на коляното ищцата е изпитвала силни, усилващи се при движение болки,
налагащи задължително прием на обезболяващи и имобилизация. Сочи, че
функционално възстановяване след подобно увреждане, при благоприятно протичане
на оздравителния процес настъпва за около 2,5 – 3 месеца от датата на травмата,
като съобразно случая, както и в конкретния е възможно и по – продължителен
възстановителен процес – 4 месеца. През този периода болките придружаващи
травмата са били налице, но с отслабващ интензитет. Сочи, че при проведения преглед се отчита
пълно функционално възстановяване на ищцата с пълен обем на движения на крака в
коленната става, като следва да се има предвид, че след подобни счупвания е
възможно и в бъдеще при пострадалата, след по-продължително натоварване на
крака и/или резки смени на времето да се изявява слаба болезненост в зоната на
причиненото увреждане.
Въззивният състав изцяло кредитира
приетото заключение и казаното от вещото лице в съдебно заседание, доколкото
същото е изготвено в рамките на неговите професионални знания въз основа на
събраните по делото доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни
действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да
се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се
установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала
деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
По делото не е спорно, че е настъпил
фактическият състав по чл. 49 от ЗЗД. Единственият спорен въпрос е по отношение
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
По отношение на размера на
дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настоящият
състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда,
като съобразно разясненията дадени в ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на това заместващо обезщетение. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и пр.
Съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства, гласни такива, и заключението на приетата СМЕ
сочат, че определената от първоинстанционния съд сума от 6000 лв. не се
явява адекватна на установеното травматично увреждане, претърпяната от ищцата
операция – с извършена репозиция и гипсова мобилизация, периода на
възстановяване – около четири месеца, от
които първия месец не е имала възможност да става от леглото и в било
необходимо съдействие за удовлетворяване на елементарни физиологични нужди,
интензитета на болките и страданията и битовия дискомфорт, установени от
приетата съдебно-медицинска експертиза, болнични листове и показанията на свидетеля Д., търпения дискомфорт
в резултат на счупването на пателата при промяна на времето или
по-продължително натоварване на крака като типично проявление на травмата
според вещото лице, за които свидетелства на свидетелката К.. От друга страна
не е оценено в пълнота от първия съд и съпътстващото увреждане на дясната ръка
на ищцата, което макар да не се изразява в счупване, а в навяхване е довело до
допълнителен дискомфорт и неприятни преживявания за същата, като в същото време
е отнело известно време / съгласно показанията на свидетеля Д./ за
възстановяване от травмата. Всичко установено по-горе води до извода, че
заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания и
увреждания, с оглед и трайността им, е в размер на сумата от 10 000 лв., тоест
– цялата търсена от ищцата сума. За определяне на този размер въззивният съд
съобрази освен гореизложеното, така и практиката на съдилищата по сходни
случаи, като намира и че наред с указаните в ППВС № 4/68 год. критерии следва
да бъде взета предвид и икономическа конюнктура в страната към релевантния за
спора момент- увреждането на дата 06.04.2016 г. Поради
частично разминаване в изводите на двете съдебни инстанции, решението в частта,
в която искът е отхвърлен за сума над 6000лв. до 10 000 лв., подлежи на
отмяна и уважаване на иска и за разликата от 4000лв.. В останалата част
решението е влязло в сила като необжалвано. По разноските:
Съобразно изхода на спора, следва да се определят от въззиния съд и разноските
по делото и за двете инстанции. На ищеца ответникът дължи още 592,37 лв. разноски за първата инстанция / до общ размер
1575,60 лв. За въззивната инстанция: С
оглед изхода на спора право на разноски има въззивницата, която е сторила
такива в размер на 930 лева, от които 80 лева за държавна такса и 850 лева за
адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства, че
действително са заплатени /л. 24/, поради което същите следва да се възложат в
тежест на ответника.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 60940 от 09.03.2020 г. по гр.д. №
43601/2018 г. на СРС, 50 състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО е отхвърлен предявеният от И.Д.И.
*** на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. чл. 52 ЗЗД за разликата над
сумата от 6 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лв., като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
С.О., седалище гр. София, ул. „********, да
заплати на И.Д.И., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 във вр. чл. 52 ЗЗД, още 4000 лв./ разликата над 6000 лева. до пълния
предявен размер от 10000 лева./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от травма претърпяна на 06.04.2016 г., изразяваща се в болки и страдания
в резултат от счупване на капачка на дясното коляно и контузия на китка на
дясната ръка, ведно със законна лихва от 06.04.2016 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.О., седалище гр. София, ул. „********, да
заплати на И.Д.И., ЕГН: **********, с адрес ***
още 592,32 лв. разноски за първата
инстанция, както и 930 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е влязло в сила в
останалата част като необжалвано.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.