Р Е Ш Е Н И E
№ 105 25.03.2016 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд
граждански състав
на първи
март две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар
Жана Кметска
прокурор
като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер 457 по описа за 2014 година.
Производството по настоящото дело е образувано по
повод исковата претенция на ,,Бургас 2012“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Люлин, ж.к.,,Люлин“,бл.808,вх.А, ет.5,
представлявано от изпълнителния директор Антон Пирев,
чрез адв.Димка Тортоланова-
Гемеджиева- БАК и адв.Жени
Ранкова- БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Поп Георги №5, ет.2, против ,,Андра БГ“ЕООД(предишно наименование ,,Кондор
травел“ООД), ЕИК *********, с настоящо седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Цар Симеон“ №№22В, ет.3, представлявано от
управителя Красимир Георгиев, с която се иска да бъде обявен за окончателен сключения между
страните предварителен договор от 30.11.2010г. за покупко- продажба на недвижими имоти,
подробно описани в исковата молба.
Ищецът
поддържа, че страните са сключили валиден предварителен договор, по който
дружеството е изправна страна, тъй като е изпълнило поетите задължения за
заплащане на уговорената цена. В съдебно заседание претенцията се поддържа,
представят се и се ангажират доказателства.
Ответникът е депозирал отговор и допълнителен отговор
на исковата молба, с който е въвел възражения за недействителност на
предварителния договор поради невъзможен предмет към датата на сключването му, липса
на съгласие (воля) и заобикаляне на закона. Твърди, че облигационната връзка е
прекратена поради развалянето ѝ от ответника, както и че ищецът е неизправна страна поради
неизпълнение на задължението му за заплащане на уговорената цена.
В съдебно заседание възраженията се поддържат,
ответникът представя и ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че на 30.11.2010
год. е подписан предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти между „Андра БГ“
ЕООД, представлявано от Л.К. в качеството му на
едноличен собственик на капитала и управител на „Андра
холидейс“ ЕООД, което дружество е едноличен
собственик на капитала на „Андра БГ“ ЕООД, и „Бургас
2012“ АД, с който страните са се задължили да сключат окончателен договор за
покупко-продажба, с който продавачът „Андра БГ“ ЕООД
да прехвърли на купувача „Бургас 2012“ АД общо 5 самостоятелни обекта в сграда
с идентификатор 39164.15.320.42 и притежаваните
идеални части от поземлен имот с идентификатор 39164.15.320,
целият с площ от 14004 кв.м., за сумата от
37 200 лв.общо за всички имоти. Страните са
уговорили, че цената за всички имоти се заплаща наведнъж в брой при
подписването на договора, за което продавачът издава фактура (чл.3 ал.2 от договора). Срокът за
сключване на окончателен договор е до края на м.декември
2010 год. (чл.4).
Предварителният договор има
за предмет договаряне за сключване на окончателен договор. Основанието на
предварителния договор е страната да придобие преобразуващото право да иска по
съдебен ред сключване на окончателен договор по чл.19
ал.3 от ЗЗД, ако не получи доброволно изпълнение.
Страните спорят по
валидността и съществуването на облигационната връзка, както и по изправността
на ищеца, който е поискал обявяване на предварителния договор за
окончателен.
От формално-логична гледна
точка най-напред следва да бъдат разгледани възраженията на ответника за
недействителност на договора.
Според ответника, договорът
има невъзможен предмет, тъй като към момента на сключването му обектите не са
били в степен на завършеност „груб строеж“, не са били въведени в експолатация по ЗУТ и следователно не са били годни обекти
на правото на собственост. Според чл.181 ал.2 от ЗУТ,
след завършване
на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната)
администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда
или самостоятелни части от нея. Легалната дефиниция на понятието „груб строеж“
се съдържа в §5 т.46 от ДР
на ЗУТ - сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и
покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. В чл.23 т.2 от ЗКИР сградата, вкл.изградената в груб строеж, е посочена като обект на
кадастъра и като такава подлежи на отразяване в кадастралната карта (чл.29 от ЗКИР).
Както се установява от
съдържанието на самия предварителен договор, към датата на сключването му
отделните самостоятелни обекти и сградата, в която се намират, са били нанесени
в кадастралната карта и са имали собствени идентификатори, от което по
логически път може да бъде направен извода, че след като сградата е била
заснета, е била в степен на завършеност най-малко „груб строеж“. По повод
защитното възражение за нищожност на договора поради невъзможен предмет, ищецът
е представил с допълнителната искова молба заповед №КД-14-02-894/25.04.2006
год. на Началника на СК Бургас, с която е одобрено изменение
на КККР на с.Кошарица за определени сгради, вкл.тази с идентификатор
39164.15.320.42, състоящо се във вписване на
собствениците ѝ съгласно разрешение за строеж №15/06.06.2005
год. – „Кондор травел“ ООД и
„Менабрия и ко“ ООД. По повод
на същото възражение, преди първото съдебно заседание, ищецът е поискал
издаване на съдебно удостоверение, чрез което се е снабдил с удостоверение изх.№20-40072/15.07.2015 год. на Началника на СГКК Бургас, за това, че сграда с
идентификатор 39164.15.320.42
към дата 25.04.2006 год. е
била нанесена. Верността на горното удостоверение е била оспорена от ответника
в съдебното заседание на 15.09.2015 год., в резултат на което е открито производство по 193 от
ГПК, в което доказателствената тежест се носи от оспорващата страна. По повод
откритото производство по чл.193 от ГПК, всяка от
страните е предприела действия за снабдяване с документи за извършване на
проверка по чл.194 от ГПК. Ищецът е представил
удостоверение №55/27.03.2007 год.
за въвеждане в експлоатация на строеж „обслужваща сграда с жилище за
персонала“ с идентификатор 39164.15.320.42, издадено от гл.архитект
на Община Несебър. Ответникът е представил копия от документите, послужили за
издаване на оспореното удостоверение, а именно заявление, разрешение за строеж,
проект за заснемане. В съдебно заседание на 01.12.2015
год. ответникът е оспорил верността на удостоверение№55/27.07.2007 год.
на гл.архитект на Община Несебър, в резултат на което
е открито производството по проверката му, с указание, че тежестта на доказване
пада върху оспорващата страна. Въпреки снабдяването си с удостоверение,
ответникът не е представил документи по чл.194 ал.1 от ГПК, чрез които да се извърши проверка на верността
на оспорения документ.
При така проведените от
страните процесуални действия, съдът стигна до следните правни изводи:
Доколкото ЗКИР свързва
нанасянето на сграда в кадастралната карта с нейното изграждане поне до степен
„груб строеж“, тази презумпция ползва страната, която извежда определената
степен на завършеност, позволяваща разпоредителни действия със сградата или
отделни части от нея (чл.181 ал.2
от ЗУТ), от факта на заснемането. Действително, според Закона за устройство на
територията степента на завършеност „груб строеж“ се удостоверява със съответен
протокол, издаден от съответната администрация (т.е.
от длъжностно лице в кръга на службата му), но опосреден извод за наличие на
определена степен на завършеност може да бъде направен и чрез позоваването на
друг нормативен акт – ЗКИР и предприетите по същия действия по нанасянето на
сградата в КК. В конкретния случай ищецът не разполага с удостоверението за
въвеждане в експлоатация, поради което за него по-лесният път за защита е било
позоваването на заснемането и нанасянето на сградата в КК. Едва след
предприетите действия по оспорване от ответника, ищецът се е снабдил и е
представил документ, доказващ пряко твърдението му за ползващата го степен на
завършеност - удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация, и това
доказателство не е преклудирано, независимо от това в
кое съдебно заседание е било представено, тъй като страната е била принудена да
се снабди с него по повод оспорване на своевременно ангажираното удостоверение изх.№20-40072/15.07.2015 год. на Началника на СГКК Бургас. Както се установява от
доказателствата, послужили за издаването на последното, процесната
сграда, в която се намират обещаните самостоятелни обекти, действително е била
нанесена в КК на с.Кошарица към дата 25.04.2006
год, което прави оспорването недоказано. Недоказано е
и оспорването на удостоверение №55/27.07.2007 год. на гл.архитект на Община Несебър, понеже оспорващият не е
ангажирал нито едно доказателство, чрез което материалната доказателствена сила
на удостоверението да се разколебае. В резултат на горното, оспорванията на
двата документа следва да се обявят за недоказани със съдебното решение, а по
съществото на спора да се направи извод, че към датата на сключване на договора
последният е имал годен предмет.
Второто правоизключващо
възражение на ответника почива на твърдението му, че не е изразил воля за
сключване на предварителния договор, тъй като договорът не е подписан от Л.К., а ако е подписан - договарящият Л.К.
не е бил вписан за управител на „Андра БГ“ ЕООД, нито
е бил упълномощен с надлежно писмено пълномощно по чл.37
от ЗЗД от тогавашния управител на продавача – Г.К.
От заключението на
съдебно-графическата експертиза се установява, че подписът, положен за продавач
в договора, е изпълнен от Л.К. За да достигне до това
заключение, в.л.Николов се е позовал на множество
съвпадения в общите и частните признаци на изследваните обекти. Ответникът е
оспорил заключението, но не е внесъл депозит за тройна експертиза,поради
което последната е заличена. Съдът изцяло кредитира заключението на в.л.Николов като обосновано и обективно и в резултат на
това намира оспорването на документа за недоказано, а възражението, почиващо на
твърдението за неавтентичност – за неоснователно.
Буквалният прочит на
съдържанието на договора показва, че Л.К. е действал
в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „Андра холидейс“ ЕООД, което
дружество е едноличен собственик на капитала на „Андра
БГ“ ЕООД. Тук изобщо не може да се говори за пряко доброволно представителство,
че да се обвързва валидността на договора от наличието на упълномощителна
сделка във формата на чл.37 от ЗЗД. Самото съдържание
на текста на договора изключва Ковачев да е действал като пълномощник по волята
на представлявания. От друга страна, в текста на договора няма позоваване и на
органово представителство, при което овластяването
произтича от решение на съответния орган на дружеството – липсва изявление, че Л.К. действа като назначен управител на „Андра БГ“ ЕООД. Единственото изявление е, че Ковачев
предприема действия като едноличен собственик и управител на „Андра холидейс“ ЕООД – дружество,
което е едноличен собственик на „Андра БГ“ ЕООД от
момента на учредяването му, както се установява от справка в партидата на
ответника в ТР. Или, при сключването на договора стриктно е била спазена
нормата на чл.147 ал.1 изр.второ от ТЗ, която урежда управлението на едноличното
ООД. В случаите, в които едноличният собственик на капитала на ООД е юридическо
лице (в случая е дружество), неговият ръководител или определено от него лице
управлява дружеството. В нормата на чл.147 ал.1 изр.второ от ТЗ съдържа две
различни хипотези на представителство – законово, когато ръководителят на
юридическото лице, едноличен собственик на капитала, управлява едноличното ООД,
и органово – когато този собственик определи лице (управител). В конкретния
случай от справка по партидата на „Андра холидейс“ ЕООД в ТР се установява, че от 27.10.2010 год. като едноличен
собственик и управител на това дружество е вписан Л.К..
Горното означава, че към датата на сключването на процесния
договор по арг.от чл.147 ал.1 изр.второ предл.първо от ТЗ именно той е следвало да управлява и
представлява „Андра БГ“ ЕООД. Поради същата причина
решението за придобиване на процесните имоти е взето
с протокол от 30.11.2010 год.
от Л. К. Действително, към 30.11.2010 год. продавачът е имал вписан управител, а именно Г. К., но както се установява от документите, приложени към
заявление 20101202094509, на същата дата -
30.11.2010 год.
едноличният собственик на капитала на „Андра БГ“ – „Андра холидейс“ ЕООД е взел
решение за освобождаване на управителя Г.К., като
дружеството ще се представлява от едноличния собственик и управител на капитала
на „Андра холидейс“ ЕООД – Л.К.. Съгласно трайната практика на съдилищата, вкл.на ВКС (решение № 690 от 3.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II т. о., ТК;
решение № 135 от 9.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 184/2009 г., I т. о., ТК; решение № 39 от 15.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 526/2010 г., I т. о., ТК, и др.),
решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на
съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения
между дружеството и неговите съдружници или неговия управител, пораждат
незабавно действие, а след регистрацията
се консолидират и поражда своя краен ефект и спрямо трети за съответния
търговец лица. Това в конкретния случай означава, че от момента на вземане на
решението за освобождаване на управителя Г.К., същото
е произвело действие в отношенията съдружник (едноличен собственик на капитала)
– управител, ето защо законовото представителство по чл.147
ал.1 изр.второ предл.първо от ТЗ е останало единствено възможно. Няма как
да се очаква при снемане на доверието от управителя и освобождаването му от
едноличния собственик на капитала този управител да продължи да представлява и
управлява дружеството-продавач до извършване на съответното вписване на
промените. От изложеното до тук съдът прави извод, че Л.К.,
действайки като едноличен собственик на капитала и управител на „Андра холидейс“ ЕООД, валидно е
задължил „Андра БГ“ ЕООД по предварителния договор.
Третото възражение за
нищожност на договора почива на твърдението за заобикаляне на закона. В с.з. на 30.06.2015 год. пълномощникът на ответника е уточнил, че нищо не е
препятствало сключването на окончателен договор, предвид заплащането на пълната
продажна цена, и е извършено заобикаляне на закона, тъй като между страните не
е имало съгласие за сключване на такава сделка. Поради ненавеждане
на факти, относими към порока заобикаляне на закона,
това възражение не следва да се обсъжда по същество.
Ответникът оспорва
основателността на иска с твърдения, че процесният
предварителен договор е бил развален от него поради виновно неизпълнение на
ищеца на основание чл.87 ал.2
предл.втото ЗЗД с нотариална покана, връчена на
„Бургас 2012“ АД на 11.04.2014 год.
чрез залепване на уведомление на адреса на управление. Ответникът твърди, че
неизпълнението на ищеца се изразява в неплащане на цената повече от три години
след сключването на предварителния договор. Последният аргумент за
неоснователност на претенцията, изложен от ответника, е неизправността на ищеца
като страна по предварителния договор, поради неплащане на цената. Доколкото
фактите, относими към последните две възражения за
неизправност, са едни и същи, съдът следва да ги разгледа и обсъди
едновременно.
За доказване плащането на уговорената цена
ищецът представя фактура № *********/20.11.2010
год. и разходен касов ордер №21/30.11.2010
год., оспорени от ответника с твърдения за неавтентичност и невярност. Както се установява от
заключението на в.л.Николов двата документа са
подписани от Л.К., ето защо твърдението за неавтентичност е неоснователно. От тези документи, РКО има
характеристиките на разписка за плащане, т.е. частен
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила само
в случаите, когато удостоверява неизгодни за издателя му факти. В конкретния
случай с подписването на РКО Л.К. е удостоверил получаването на сумата от
37 200 лв. по предварителен договор, който факт
се отрича от ответника и следователно удостоверителното изявление е неизгодно
за „Андра БГ“ ООД и ползва ищеца. От
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че задължението на „Бургас 2012“
АД по предварителния договор от 30.11.2010 год. е отразено в счетоводството на дружеството въз основа
на фактура №1000035/30.11.2010 год.
със счетоводна статия №17 от същата дата, която
отразява увеличение на собствените активи и задължение към „Андра
БГ“ ЕООД на стойност 37 200 лв. По информация от
сметката за отчитане на паричните средства в касата на дружеството, на 29.11.2010 год. наличността е
била в размер на 260 657,02 лв.
Експертизата посочва, че на 30.11.2010 год. са извършени три плащания по фактури, в това число процесната на стойност 37 200 лв.,
като в таблицата на стр.2 от заключението са отразени
начално и крайно салдо и плащанията по съответните фактури. Експертизата не е извършила проверка в
счетоводството на ответника поради отговора на пълномощника му, че няма налична
счетоводна документация – изявления на в.л.Вълчева в с.з. на 15.09.2010 год. В същото съдебно заседание ответникът е представил
кредитно известие №000004/01.07.2015 год. за заличаване на стопанската операция по фактура №1000035/30.10.2010 год. Въз
основа на удостоверителното изявление в РКО и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза съдът намира за установено по делото, че на 30.11.2010 год. ответникът е
получил чрез Л.К. уговорената в предварителния
договор цена. Възпрепятстването на вещото лице да извърши проверка в
счетоводството на ответника с твърдения, че изобщо няма счетоводна
документация, следва да бъде преценено от съда по чл.161
от ГПК. Освен това, твърдението за липса на счетоводна документация е очевидно
невярно, след като ответникът е съставил кредитно известие за счетоводна
операция, която по неговите данни не е отразена в счетоводството му. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че още на 30.11.2010 год. при подписване на предварителния договор цялата
продажна цена е била изплатена от предварителния продавач. Дори и да е вярно
твърдението, че сумата от 37 200 лв. е била
получена от Ковачев в лично качество, а не като представител на ответника,
както и че тя не е била отчетена от него в касата на „Андра
БГ“ ЕООД, то тогава на основание чл.75 ал.2 от ЗЗД съдът приема, че длъжникът е платил валидно и
се е освободил от задължението си, понеже всички обстоятелства са сочели, че
Ковачев е овластен да получи изпълнение за ответника.
От това се налагат два
извода – че ищецът е изправна страна по предварителния договор и че към момента
на отправяне на нотариалната покана – 26.03.2014 год. не са били налице основания за разваляне на договора
по реда на чл.87 ал.2 предл.второ от ЗЗД и следователно договорната връзка
съществува.
След като договорът е
валиден и обвързва страните, съдът дължи произнасяне по основателността на
претенцията за обявяването му за окончателен. Според нормата на чл.19 ал.3 от ЗЗД всяка от
страните може да предяви иск за
сключване на окончателен договор, а твърдението на ответника, че при
неизправност ищецът не може да иска сключване на окончателен договор, не почива
на закона и е отречено със задължителна за съда практика на ВКС – решение №28/01.07.2011 год. по т.д.№207/2010 год. ІІ т.о., с
което се приема, че неизпълнението на задължението по предварителния договор и
неизправността на ищеца не е пречка за
упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, щом
предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на
окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен. Това
решение е продължение на възприетото с ППВС №3/29.03.1973 год.,
а именно, че изпълнението на поетите с договор задължения и постигането на
реалните цели, които страните са си поставили със сключването на договора, е
основен принцип в българското облигационно право.
Както се каза в случая, процесният договор е валиден и не е развален, доколкото изявлението
за разваляне няма никакво правно действие, щом не са налице предпоставките на
закона, а отделно от това, не могат да бъдат споделени твърденията на
ответника, че ищецът е неизправна страна, поради съображенията, изложени
по-горе.
Когато е поето задължение за
прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява дали са налице
предпоставките за прехвърляне на правото по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота – чл.363
от ГПК.
От представените от ищеца
договори за доброволна делба, сключени на 30.12.2003 год. и 20.03.2007 год., вписани съотв.под №77, том ІІІ, вх.рег.№9572/30.12.2003 год.
и под №220, том І, вх.рег.№1802/21.03.2007 год. на Св.Вп. Несебър, се установява, че в дял на ответника са
били поставени пасище, мера с площ от 5.001 дка в м.“Солуджана“ в землището на с.Кошарица,
имот №015294 по КВС, както и самостоятелните обекти в
сграда, предмет на предварителния договор, а именно СО с идентификатори 39164.15.320.42.2, 39164.15.320.42.3, 39164.15.320.42.4, 39164.15.320.42.5
и 39164.15.320.42.7.
Както се установява от разрешение за строеж №15/06.06.2005
год. и от удостоверение за въвеждане в експлоатация
на строеж №55/27.03.2007 год.,
сградата с идентификатор 39164.15.320.42 е била
построена от съсобствениците „Кондор травел“ ООД и „Менабрия и ко“ ООД в поземлен
имот с идентификатор 39164.15.320 (б.имот пл.№015320), който, както
е видно от представената скица, издадена от СГКК Бургас, е с обща площ от
14 004 кв.м. и е съсобствен
на три лица, между които ответника, който участва в съсобствеността с площта,
придобита с договора за доброволна делба от 30.12.2003
год. От горните доказателства съдът прави извод, че обещателят е собственик на недвижимите имоти, предмет на
предварителния договор. Със задължителна за настоящия съд практика на ВКС,
включително постановена по чл.291 от ГПК, е
възприето, че волята на страните по предварителния договор следва да се
изтълкува, дори когато тя е неясна, и едва тогава съдът да направи извод за
основателност или неоснователност на претенцията, както и че непълнотата в
описанието на имотите не е липса на предмет като съществено условие на
сделката, ако идентифицирането е осъществено по такъв начин, който доказва
достатъчно ясно волята на страните за определен обект (така р.№364/30.04.2010
год. по гр.д.№689/2009 год. ІV г.о., р.№347/11.10.2011 год. по гр.д.№290/2010 год. ІV г.о., както и цитираните в същите съдебни
актове). В конкретния случай в
предварителния договор е обективирано съгласието на
страните за прехвърляне на притежаваните от обещателя
ид.ч. от поземления имот, без конкретното им
посочване, но това не представлява пречка за уважаване на иска, тъй като
участието на ответника в правото на собственост върху имота може да бъде
установено от представените писмени доказателства и то е в размера, посочен в
исковата молба.
Крайният извод на съда е, че
претенцията е основателна и следва да бъде уважена и като следствие от това в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни
разноски по представен списък в размер на 5 377,34
лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по иска с правна
квалификация чл.19, ал.3 от
ЗЗД, предявен от ,,Бургас
2012“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, ж.к.,,Люлин“,бл.808,вх.А, ет.5,
представлявано от изпълнителния директор Антон Пирев,
чрез адв.Димка Тортоланова-
Гемеджиева- БАК и адв.Жени
Ранкова- БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Поп Георги №5, ет.2, против ,,Андра БГ“ЕООД с ЕИК *********, с настоящо седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.“Цар
Симеон“ №№22В, ет.3,
представлявано от управителя Красимир Георгиев, сключеният на 30.11.2010 год. предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който „Андра БГ“ ЕООД се е задължило да прехвърли на „Бургас 2012“
АД правото на собственост върху следните недвижими имоти: а/Самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 39164.15.320.42.2, с
адрес съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри с.Кошарица,
м.Сулуджана, ет.0, намиращ
се в сграда №42, разположена в поземлен имот с
идентификатор 39164.15.320, с предназначение на
самостоятелния обект – за спортна и развлекателна дейност, на едно ниво, с площ
от 45.00кв.м., при граници на самостоятелния обект:самостоятелни обекти на същия етаж- 39164.15.320 42.6 и 39164.15.320.42.3,
под обекта- няма, над обекта- самостоятелен обект с идентификатор 39164.15.320.42.6; б/Самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 39164.15.320.42.3, с
адрес съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри:с.Кошарица,
м.Сулуджана, ет.0, намиращ
се в сграда №42, разположена в поземлен имот с
идентификатор 39164.15.320, с предназначение на
самостоятелния обект - склад, на едно ниво, с площ 15.00кв.м.,
при граници на самостоятелния обект: самостоятелни обекти на същия етаж- 39164.15.320.42.2 и 39164.15.320.42.4,
под обекта- няма, над обекта- самостоятелен обект с идентификатор 39164.15.320.42.6; в/
Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 39164.15.320.42.4,
с адрес съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри:с.Кошарица,
м.Сулуджана, ет.0, намиращ
се в сграда №42, разположена в поземлен имот с
идентификатор 39164.15.320, с предназначение на
самостоятелния обект - склад, на едно ниво, с площ 27.00кв.м.,
при граници на самостоятелния обект :самостоятелни
обекти на същия етаж- 39164.15.320. 42.3 и 39164.15.320.42.5, под обекта- няма, над обекта-
самостоятелен обект с идентификатор 39164.15.320.42.7;
г/Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 39164.15.320.42.5, с адрес съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри:с.Кошарица, м.Сулуджана, ет.0, намиращ се в
сграда №42, разположена в поземлен имот с
идентификатор 39164.15.320, с предназначение на
самостоятелния обект- обслужваща, битова дейност, на едно ниво, с площ 26.00кв.м., при граници на самостоятелния обект:
самостоятелен обект на същия етаж- 39164.15.320.42.4,
под обекта- няма, над обекта- самостоятелни обекти с идентификатор 39164.15.320.42.7 и 39164.15.320.42.10;
д/Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 39164.15.320.42.7, с адрес съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри:с.Кошарица, м.Сулуджана, ет.0, намиращ се в
сграда №42, разположена в поземлен имот с
идентификатор 39164.15.320, с предназначение на
самостоятелния обект- търговска дейност, на едно ниво, с площ 62.00кв.м., при граници на самостоятелния обект:
самостоятелни обекти на същия етаж- 39164.15.320.
42.6; 39164.15.320.42.8; 39164.15.320.42.9;
39164.15.320. 42.10, под обекта- 39164.15.320.42.4
и 39164.15.320.42.5, над обекта- самостоятелни обекти
с идентификатор 39164.15.320.42.11
и е/Притежаваните от дружеството идеални части, а именно:5001/14004 кв.м ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 39164.15.320,
с адрес на поземления имот:с.Кошарица, общ.Несебър, местност Сулуджана,
целия с площ от 14004кв.м, с начин на трайно
ползване: ,,за туристическа база, хижа“, с граници на
имота: имоти с идентификатори 39164.15.56; 39164.15.180; 39164.15.103; 391.15.178; срещу общата цена от 37 200 лв.
ОБЯВЯВА за недоказано оспорването от „Андра
БГ“ ЕООД на следните документи:
удостоверение изх.№20-40072/15.07.2015
год. на Началника на СГКК Бургас, удостоверение№55/27.07.2007
год. на гл.архитект на
Община Несебър, предварителен договор, фактура № **********/30.11.2010г.,
разходен касов ордер№21/30.11.2010 год.
ОСЪЖДА ,,Бургас 2012“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.,,Люлин“,бл.808,вх.А, ет.5,
представлявано от изпълнителния директор Антон Пирев,
на основание чл.85, ал.2, вр.чл.87 ЗННД да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Бургаски окръжен съд нотариална такса в размер на 378,10 лв.
(триста седемдесет и осем 0.10), а по
сметка на Община Несебър - местен данък по
ЗМДТ в размер на 1 116 лв.
(хиляда сто и шестнадесет), за
които суми служебно да се впише възбрана върху гореописания имот.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл.364, ал.2 ГПК, че препис от настоящото
решение няма да му бъде издаден, преди да представи доказателства за заплащане на горните суми
по сметка на БОС и Община Несебър , както и на доказателства, че са заплатени дължимите данъци и такси
за имота от „Андра БГ“ ЕООД.
ОСЪЖДА ,,Андра БГ“ЕООД с ЕИК
*********, с настоящо седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.“Цар Симеон“ №№22В, ет.3, представлявано от управителя Красимир Георгиев, да заплати на ,,Бургас 2012“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.,,Люлин“,бл.808,вх.А, ет.5,
представлявано от изпълнителния директор Антон Пирев,
сумата от 5 377,34 лв. (пет хиляди триста седемдесет и седем
0.34) разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на на въззивно
обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: