Определение по дело №1880/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3655
Дата: 20 декември 2023 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20237050701880
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

3655

Варна, 20.12.2023 г.

Административният съд - Варна - XXVI състав, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

РАЛИЦА АНДОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело № 20237050701880 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 вр.чл.149 от ЗУТ и е образувано по жалба от К.Х.П., ЕГН **********, и П.Х.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.И.И. ***, с искане за обявяване нищожността на Разрешение за строеж №17/17.03.2008г на главния архитект на Община Долни Чифлик. Твърди се, че същото е издадено в противоречие с предвижданията на действащия ПУП (след отмяната с решение на ВАС - София на Заповед №1143/03.07.2006г на и.д. кмета на Общината, с която е одобрено изменение на дворищната регулация на УПИ ХIII в кв.7); на лице, което няма качество на възложител по см.чл.161 ал.1 от ЗУТ; при липса на дадено съгласие от тях като съсобственици на недвижимия имот; и е обременено с тежки и радикални пороци, които го правят правно нетърпимо и обуславят нищожността му. С тези аргументи се настоява за обявяването му за нищожно.

Съдът в настоящия си състав е изискал преписката по издаване на оспореното РА от Община Долни Чифлик, от където е получена информация с писмо рег. №1100-310/26.10.2023г, че след обстойна проверка в техническия архив на общината РС №17/17.03.2008г, одобрен инвестиционен проект и приложените към тях книжа не са намерени. Във връзка с данните за водени съдебни производства, настоящият съдебен състав е изискал информация от РС - Варна относно налични при тях документи. С писмо изх. №16514/2016г от 06.11.2023г съдия при ВС – Варна е посочил, че по тяхно гр.д. №16514/2016г не е налична преписката по РС №17/17.03.2008г, тъй като тя не е била изисквана, съответно – и прилагана по делото. Представени са копия от приложените към исковата молба заверени за вярност документи.

След анализ на наличните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от мотивите на решение по гр.д. №717/1999г на ВРС, ХІV с-в, със Заповед №19/17.01.1994г на кмета на Община Долни чифлик е възстановена собствеността на Х.П.С. върху недвижим имот – парцел ХІІ в кв.7 по новия ЗРП на с.Шкорпиловци, обл.Варна. С решението по гр.д. №717/1999г на осн.чл.108 от ЗС Железа Маринова Демирова е осъдена да предаде на наследниците на Х.П.С. – настоящите жалбоподатели К.Х.П. и П.Х.П., владението върху 408 кв.м. от имот пл. №19 по КП-1996г, представляващ част от парцел ХІІ в кв.7 по РП на вилна зона „Шкорпиловци“; а Митю Коев Пенчев, Кръстю Коев Пенчев, Василка Коева Куртева, Гина Колева Русева, Кою Пенчев Коев и Станка Пенчева Георгиева са осъдени да предадат на наследниците на Х.П.С. – настоящите жалбоподатели К.Х.П. и П.Х.П., владението върху 305 кв.м. от имот №29 по КП-1996г, представляващ част от парцел ХІІ в кв.7, по РП на вилна зона „Шкорпиловци“. Решението е обжалвано пред ВОС и след потвърждаването му е влязлов законна сила на 01.12.2000г. Според писмо изх. №94.00/Р-30/-1 от 01.04.2013г. от кмета на Община Долни Чифлик, жалбоподателите К.П. и П.П. са подали молба за вписването им като собственици на УПИ ХІІ в кв.7 по регулационния план на вилна зона „Шкорпиловци“ в разписния лист с молба от 12.08.2009г с приложеното решение на ВОС, и са вписани там на 13.08.2009г.

Три години преди това вписване, със Заповед № 1143/03.07.2006г на Изп. длъжността кмет на Община Долни Чифлик на осн.чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ е одобрено изменението на дворищната регулация на УПИ ХІІІ в кв.7, УПИ ХІХ, ХХ, ХХІ в кв.10 и УПИ ХХ в кв.11 по плана на вилна зона „Шкорпиловци“. Видно от съдържанието на решение №188/30.01.2012г по адм.д. №89/2010г на Административен съд – Варна, ХVІІ с-в, в площтта на новообразувания със заповедта УПИ ХІІІ в кв.7 е включена част от площта на собствения на жалбоподателите К.П. и П.П. УПИ ХІІ в кв.7 по КП-1968г чрез изменение на границите му. Година и половина преди вписването на жалбоподателите като собственици в разписния лист е издадено и Разрешение за строеж №17/17.03.2008г на главния архитект на Община Долни чифлик, с което на осн.чл.148 ал.1, ал.2, ал.4 и ал.8 от ЗУТ на собственика на новообразувания със Заповед №1143/03.07.2006г УПИ ХІІІ в кв.7 Гинка Маринова Илчева е разрешено да извърши в имота строеж „жилищна сграда“, пета категория.

Според изявленията на жалбоподателите К.П. и П.П. в жалба вх. №РД-94/О-Р-/10326.11.2009г на Община Долни чифлик (л.3 абз.3 от жалбата), Заповед №1143/03.07.2006г на кмета на Община Долни чифлик, и РС №17/17.03.2008г на гл.архитект на Общината са им съобщени на 06.11.2009г – както на тях като наследници на бившия собственик Х.П.С., вписани като такива в разписния лист, така и на още 25 заинтересовани страни. В 14-дневния срок след връчването К.П. и П.П. са я обжалвали по съдебен ред, в резултат на което Заповед №1143/03.07.2006г на кмета на Община Долни чифлик е отменена като незаконосъобразна с решение №188/30.01.2012г по адм.д. №89/2010г на Административен съд – Варна, ХVІІ с-в, оставено в сила с решение №15112/28.11.2012г по адм.д. №7847/2012г по описа на ВАС – София, ІІ отд. РС №17/17.03.2008г не е обжалвано от жалбоподателите в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Жилищната сграда, построена въз основа на това РС, е въведена в експлоатация с Удостоверение №17/10.07.2012г, т.е. четири месеца преди влизане в сила на съдебния акт за отмяна на Заповед №1143/03.07.2006г за образуване на УПИ ХІІІ в кв.7.

С решение №5498/21.11.2014г по гр.д. №3744/2013г на ВРС, ХІ с-в, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г.М. И. (собственик на УПИ ХІІІ в кв.7 и на изградената в същия жилищна сграда въз основа на РС №17/17.03.2008г.) иск с пр.осн.чл.124 ал.1 от ГПК за приемане на установено, че наследниците на Х.П.С., вкл. настоящите жалбоподатели К.П. и П.П. не са собственици на поземлен имот, представляващ реална част с площ 216 кв.м., представляваща южната част на парцел ХІІ в кв.7 по КРП-1968г; решението е потвърдено с решение №632/01.04.2015г по въз.гр.д. №290/2015г на ОС – Варна, гр.отделение.

При така установената фактология съдът намира от правна страна, че предявената от К.П. и П.П. жалба за обявяване нищожността на РС №17/17.03.2008г на гл.архитект на Община Долни чифлик е процесуално недопустима, тъй като съгл.чл.156 ал.8 от ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.

На първо място в горецитираното съдържание на жалбата на вх. №РД-94/О-Р-/10326.11.2009г на Община Долни чифлик се съдържа изявление на К.П. и П.П., че РС №17/17.03.2008г им е съобщено от администрацията на Община Долни чифлик на 06.11.2009г, което е обяснимо с факта, че те са се вписали като собственици на УПИ ХІІ в кв.7 в разписния лист едва през м.08.2009г. Администрацията няма задължение да следи и издирва съдебните решения, с които се възстановява/признава собственост върху недвижими имоти на тяхна територия, за да съобразява произнасянията си с тях – напротив, съгласно изричния текст на чл.131 ал.1 от ЗУТ, неизменяна в тази й част от ДВ бр.65 от 2003г, заинтересовани страни при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. След като в продължение на девет години след влизане в сила на легитимиращите ги съдебни актове от 2000г жалбоподателите като собственици на УПИ ХІІ в кв.7 са бездействали и не са заявили вписването си в разписния лист към плана на вилна зона „Шкорпиловци“, както към 2006г при издаване на Заповед №1143/03.07.2006г на кмета на Община Долни чифлик, така и към 2008г при издаване на РС №17/17.03.2008г на гл. архитект на Общината, те не са притежавали качеството „заинтересовано лице“ по см.чл.131 ал.1 от ЗУТ, и администрацията не е била длъжна да им връчва тези ИАА. След вписването им през м.08.2009г администрацията им е съобщила и двата акта на 06.11.2009г., при това не само на тях, а на общо 28 заинтересовани страни.

Посочването на тази конкретна дата и на връчването на РС на всички заинтересовани страни представлява признаване на неблагоприятни за жалбоподателите факти. След проверка в деловодната система на АС – Варна се установява, че в периода от м.11.2009г до м.12.2023г единствената жалба против РС №17/17.03.2008г е тази, по която е образувано настоящото съдебно производство. От тези факти следва извод, че процесното РС е съобщено на всички заинтересовани страни по см.чл.131 от ЗУТ, не е обжалвано от никого от тях в законоустановения 14-дневен срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е влязло в законна сила. Поради това и съгл. изричната забрана на горецитирания чл.156 ал.8 от ЗУТ отмяната на това влязло в сила през 2009г разрешение за строеж е недопустима. С цитирания текст на влязлото в сила РС е придаден засилен стабилитет, и законодателят е предвидил, че то не подлежи на отмяна, вкл. и по извънредните способи – чрез искане за обявяването му за нищожно, какъвто е настоящия случай.

Нещо повече – в случая строежът, за чието изграждане е издадено процесното разрешение за строеж, е въведен в експлоатация с Удостоверение №17/10.07.2012г., от който момент нататък РС е изгубило правното си значение и има единствено удостоверителен характер. (Определение № 9177 от 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2022 г., II о.). Горното означава не само че искането за обявяване нищожността на РС №17/17.03.2008г е недопустимо, но и че за жалбоподателите липсва и правен интерес от него, понеже то няма да доведе до никаква промяна в правното положение на изградения строеж, т.е. обявяването на РС за нищожно няма да направи изградения въз основа на него строеж незаконен, каквато е крайната преследвана от жалбоподателите правна цел.

Изложеното безалтернативно налага оставяне на жалбата на К. и П. Петрови без разглеждане като процесуално недопустима на две самостоятелни основания – чл.159 т.1 и т.4 от АПК, и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство.

Искания за разноски не са направени.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.159 т.1 и т.4 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на К.Х.П., ЕГН **********, и П.Х.П., ЕГН **********,***, с искане за обявяване нищожността на Разрешение за строеж №17/17.03.2008г на главния архитект на Община Долни чифлик, и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.д. №1880/2023г по описа на Административен съд – Варна, ХХVІ с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС – София.

Преписи от определението да се връчат на жалбоподателите чрез адв. адв.И.И. ***, и на гл. архитект на Община Долни чифлик.

Съдия: