№ 291
гр. А., 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20215310100728 по описа за 2021 година
Предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, 79,86 ЗЗД.
Теленор България ЕАД, със седалище и адрес на управление гр
София, жк Младост 4 Бизнес Парк София, сграда 6 моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено вземането му по отношение
на АН. П. М., с посочен адрес за призоваване гр А. ул „Р.“ № 81по ЗИ,
издадена по ч гр д 2293/2020г на АРС в размер на 160,13лв представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 20.11.2018г до 19.03.2019г, сумата от 175,80лв
представляваща незаплатени 19 лизингови вноски по договор за лизинг от
06.12.2018г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане. Твърди, че между страните е сключен договор за
мобилни услуги от 06.12.2018г, по силата на който ответникът е абонат на
ищцовото дружество доставчик на мобилни услуги с клиентски № *********
и титуляр на мобилен номер 35989398884 по избран абонаментен план Тотал
26,99 със срок на действие 24 месеца. Между страните е сключен и договор за
лизинг към мобилен номер 35989398884 от 06.12.2018г, по силата на който на
абоната е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J4
PlusDual Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова
1
вноска в размер на 8,79лв съгласно уговорен погасителен план. Ответникът е
ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, а за потребените услуги за
периода 20.11.2018-19.03.2019г са издадени ф-ра № **********/20.12.2018г
за отчетен период 20.11.2018-19.12.2018г на стойност
48,96лв,**********/20.01.2019г за отчетен период 20.12.2018-19.01.2019г на
стойност 74,25лв, **********/20.02.2019г за отчетен период 20.01.2019-
19.02.2019г на стойност 35,85лв. Длъжникът не е изпълнил задължението се
да заплати дължимите месечни абонаменти в общ размер на 159,06лв, към
която сума са добавени начислените лизингови вноски към 20.03.2019г и е
сторнирана сумата от 6,43лв или задължението е в размер на 16,013лв.
Поради неизпълнението на .задължението да заплати начислените суми от
страна на ответника, договорите между страните са прекратени едностранно
от ищеца и е издадена крайна ф-ра7287699291/20.04.2019г. Поради
прекратяване договора за мобилни услуги считано от 16.04.2019г дължимите
месечни вноски са обявени за предсрочно изискуеми. Неизпълнението от
страна на ответника е довело до предсрочно прекратяване на договора за
лизинг и предсрочна изискуемост на дължимите лизингови вноски. Ищецът
се е снабдил за вземането си със заповед за изпълнение в образуваното ч гр
д2293/2020г на АРС. Ангажира доказателства, претендира разноски в
заповедното и настоящото производство.
Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва обстоятелството, че
ищецът е предоставял на ответника описаните в исковата молба услуги, както
и че е предоставил описаното устройство. Оспорва и обстоятелството, че на
ответника са предоставяни общи условия, които го обвързват. Прави
възражение за недействителност на договорите, от които ищецът твърди, че
произтичат задълженията на ответника, тъй като същите не отговарят на
императивните разпоредби на Закона за електронните съобщения, което води
до тяхната нищожност. Твърди, че не са спазени разпоредбите на чл. 228 ЗЕС,
тъй като в представените към ИМ договори липсва яснота по отношение
предмет, посочване вида на предоставената услуга и нейното описание, не се
установяват параметрите на договора и постигнато то съгласие между
страните относно предоставената услуга, цена и срок на договора. Поради
това счита, че договорите са нищожни по смисъла на чл. 26 ал.1 ЗЗД тъй като
липсва описание на услугата предмет на договора, и не са породили правно
действие. Оспорва представените с исковата молба договори, фактури и
2
извлечения от системата на мобилния оператор, като твърди че не са
подписани от ответника и удостоверяват изгодни за издателя факти.
Възразява да са предоставени сочените услуги, поради което не дължи
заплащане. Твърди, че предоставената на ответника информация от ищеца
преди сключване на договора представлява нелоялна търговска
практика,освен това процесните договори съдържат неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ЗЗП. Моли да бъде постановено решение, с което исковете
да бъдат отхвърлени, ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна: Между ищеца
доставчик на мобилни услуги и ответника е сключен договор за мобилни
услуги от 06.12.2018г за предпочетен номер +359********* с абонаментен
план Тотал 26,99лв със срок на договора 24 месеца, и договор за лизинг от
същата дата за предоставяне на мобилен апарат SAMSUNG Galaxy J4
PlusDual Black с обща лизингова цена с абонаментен план 259,67лв., платима
на 1 първоначална вноска от 57,50лв и 23 месечни вноски, всяка една в
размер на 8,79лв Неразделна част от така сключения договор са ОУ на
договор за лизинг на устройство. Ответникът е декларирал че е получил
подписан от представител на оператора екземпляр от ОУ на Теленор
България ЕАД, както и че му е предоставена информацията по чл 4 ал 1 от
ЗЗП/л.79/. За потребените от абоната услуги ищецът е издал ф-ри №№
**********/20.12.2018 за отчетен период 06.12.2018-19,12,2018г на стойност
48,96лв от които 2,49лв разговори, данни съобщения , месечни и еднократни
такси 32,65лв, 8,79лв вноска лизинг, № **********/20.01.2019г за отчетен
период 20.12.2018-19.01.2019г на стойност 123,21лв, от които 48,96лв
задължение предходен период, № **********/20.02.2019 за отчетен период
20.01.2019-19.02,2019г на стойност 159,06лв, от които 123,21лв задължения
предходен период 8,79лв вноска лизинг, 27,06лв такси и разговори,
съобщения , № **********/20.03.2019 г за отчетен период 20.02.2019-
19.03.2019г на стойност 160,13лв , от които 159,06лв задължения предходен
период вноска за лизинг 8,79лв. Ищецът е издал една крайна ф-ра №
**********/20.04.2019г за сумата от 578,42лв, от които 160,13лв задължения
предходен период, 175,80лв вноска за лизинг, 242,49лв неустойки предсрочно
прекратяване на договори за услуги. Към всяка от издадените фактури е
представена детайлна справка извлечение от потреблението на абоната.
3
Съгласно заключението на допуснатата СТЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено,
за период на потребление от 20.11.2018г до 19.03.2019г, в Таблица 1 е
показал предоставено на абоната потребление на мобилни услуги за
мобилен номер +359********* за периода 06.12.2018-19.03.2019г, и абонатът
е потребявал предоставените мобилни услуги.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422
от ГПК, 79,86 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 2293/2020г по описа на АРС. От приложеното в настоящото
производство ч.гр.д. 2293/2020г се установява, че установителният иск е
допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледани по същество. Твърди се от ищеца, че вземането
произтича от 160,13лв дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
потребление мобилни услуги за периода 20.11.2018-19.03.2019г. и 175,80лв
по договор за лизинг от 06.12.2018г. Ответникът прави възражение на първо
място, че ищецът не е предоставил на ответника описаните в м услуги. Това
възражение е неоснователно/СТЕ/. На следващо място оспорва, че е
предоставено посоченото в договора за лизинг устройство. Това възражение
също е неоснователно. В чл 4 от Договор за лизинг от 06.12.2018г абонатът е
декларирал че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за
употреба, функционално изрядно и съответстващо напълно на договорените
технически характеристики , окомплектовано с цялата документация, вкл
гаранционна карта. Оспорва твърдението да са предоставяни ОУ, които да го
обвързват. Това възражение също е неоснователно. Ответникът – абонат по
договорите изрично е декларирал, че е получил ОУ, неразделна част от
договорите/л.77,79/. На следващо място възразява, че договорите са
недействителни поради противоречието им с чл. 228 ЗЕС – поради
непосочване предмета на договора, а това ги прави нищожни по смисъла на
чл. 26 ал 1 ЗЗД. Това възражение също е неоснователно. Представените
договори съдържат изрично посочване вида на услугата – Тотал 26,99,
срок за активиране на услугата, срок за заплащане на услугата. Ответникът
твърди, че процесните договори съдържат неравноправни клаузи, без обаче да
4
уточнява кои счита неравноправни. При служебна проверка на процесните
договори не се установи наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 ЗЗП. Налице са валидно сключени договори за предоставяне на
мобилни услуги и договор за лизинг от 06.12.2018г, ищецът е изпълнил
задължението си да предостави посочените в договорите мобилни услуги и
устройство. Ето защо в тежест на ответника е възникнало задължението да
заплати стойността на предоставените услуги и мобилни устройство.
Ответникът не доказа да е сторил това. Доказателства да е преодставяно
потребление на услуги за периода 20.11.2018-06.12.2018г не са представени,
нито пък такива да са ползвани. поради което следва да бъде признато за
установено вземането на ищеца по ЗИ издадена по ч гр д 2293/2020г в размер
на в размер на 160,13лв представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
06.12.2018г до 19.03.2019г, и сумата от 175,80лв представляваща незаплатени
19 лизингови вноски по договор за лизинг от 06.12.2018г, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 14.12.2020г до окончателното плащане,
като искът бъде отхвърлен за периода 20.11.2018-06.12.2018г
При този изход на делото следва да бъде разпределена отговорността
за разноските, като в полза на ищеца се присъдят разноски по заповедното
производство в размер на 205лв, както и разноски по настоящото
производство в размер на 797,50лв
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.
София, жк Младост 4 Бизнес парк София по отношение на АН. П. М. ЕГН
**********, с посочен адрес за призоваване гр А. ул „Р.“ № 81 по ЗИ,
издадена по ч гр д 2293/2020г на АРС в размер на 160,13/сто и шестдесет лв и
тринадесет ст/лв представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребените мобилни услуги по договор за мобилни
услуги от 06.12.2018г за периода от 06.12.2018г до 19.03.2019г, както и
сумата от 175,80/сто седемдесет и пет лв и осемдесет ст/лв представляваща
5
незаплатени 19 лизингови вноски по договор за лизинг от 06.12.2018г, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението - 14.12.2020г до
окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за периода 20.11.2018-
06.12.2018г
ОСЪЖДА АН. П. М. ЕГН **********, с посочен адрес за
призоваване гр А. ул „Р.“ № 81 да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София, жк
Младост 4 Бизнес парк София разноски по заповедното производство в
размер на 205/двеста и пет/лв, както и разноски по настоящото производство
в размер на 797,50/седемстотин деветдесет и седем лв и петдесет ст/лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6