№ 18092
гр. ///, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110130559 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 174951/29.05.2024
г, с която ЗД „//“ АД, ЕИК // е предявило срещу ЗК „/“ АД, ЕИК // обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ осъдителен иск с
правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 5000,00, лева, частично от пълния размер на претендираната
сума от 17 817,73 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 26.07.2023 г. в района на републикански път I-2 (//),
км 36+000, по вина на водача на влекач „//“, с рег. № //, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по
трактор „Кейс Пума“, рег. № //, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/29.05.2024 г./ до окончателното й изплащане; 2/ осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 275,80 лева, частично от пълния размер на претендираната сума
от 5000,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.01.2024 г. –
29.05.2024 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования при ищеца трактор „Кейс Пума“, рег. №
1
//. В тази връзка се сочи, че на 26.07.2023 г., в района на републикански път I-2 (//),
км 36+000, водачът „//“, с рег. № //, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, поради недостатъчен контрол върху управляваното
МПС, не съобразил поведението си и не спазил достатъчно дистанция до
движещия се пред него трактор „Кейс Пума“, рег. № //, поради което при
предприета от водача на трактор „Кейс Пума“, рег. № // маневра за завой наляво,
същият навлязъл частично в дясното платно за движение, при което било
реализирано ПТП между двете МПС-та. Твърди, че при твърдяното в исковата
молба ПТП били причинени материални щети по трактор „Кейс Пума“, рег. № //.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗД „//“ АД,
ЕИК // е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на
застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното
ПТП увреденото при последното МПС – трактор „Кейс Пума“, рег. № //, е било
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № //, със
срок на застрахователното покритие от 30.05.2023 г. до 30.05.2024 г. Поддържа, че
при ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по щета №
**********/02.08.2023 г., като увреденият автомобил бил прегледан от експерти,
описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП, във връзка
с което на правоимащото лице, била изплатена сума в размер на 35635,45 лева, в
това число и разходите за репатриране на увреденото имущество в размер на 1900
лева.
Сочи, че вредите по трактор „Кейс Пума“, рег. № //, застрахован при
ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на „//“, с рег. № //, като
гражданската отговорност на водача „//“, с рег. № //, била застрахована при
ответното дружество. Предвид изложените по-горе съображения се поддържа, че
след изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу лицето
причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му отговорност, за
стойността на застрахователното обезщетение, изплатено по имуществената
застраховка. Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата
сума, като по регресната претенция ответно дружество не извършило изплащане
на обезщетение, а напротив, постановило отказ за изплащане на такова.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
5000,00, лева, частично от пълния размер на претендираната сума от 17 817,73
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
2
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 26.07.2023 г. в района на републикански път I-2 (//), км 36+000, по
вина на водача на влекач „//“, с рег. № //, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по трактор „Кейс
Пума“, рег. № //, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /29.05.2024 г./ до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 275,80 лева, частично от пълния размер
на претендираната сума от 5000,00 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 08.01.2024 г. – 29.05.2024 г.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗК „/“ АД,
ЕИК // е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният
иск. Оспорва се твърденият в исковата молба механизъм на реализиране на
процесното ПТП, както и размера на определеното от ищеца застрахователно
обезщетение. Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение на
водача на „//“, с рег. № // за реализиране на процесното ПТП и за причиняване на
вредоносния резултат, изразяващ се в причинени щети по трактор „Кейс Пума“,
рег. № //. Поддържа се, че изключителна вина за реализирането на процесното ПТП
има водачът трактор „Кейс Пума“, рег. № //. Посочва, че не е налице причинно-
следствена връзка между реализираното ПТП и твърдените в исковата молба
вреди, реализирани по трактор „Кейс Пума“, рег. № //. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на трактор „Кейс
Пума“, рег. № //, доколкото същият е нарушил разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 1,
ЗДвП, чл. 36, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Оспорва се претенцията и по размер,
като завишена. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава.
Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
С определение от 07.10.2024 г., постановено в проведено на същата дата
открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал искано от ищеца
изменение в цената на предявените за разглеждане в настоящото производство
искове, като искът за главница, след допуснатото изменение, се счита предявен за
сумата от 17 817,73 лева, която сума представлява пълния размер на претенцията
на ищеца, а искът за мораторна лихва, след допуснатото изменение, се счита
предявен за сумата от 982,83 лева, която сума представлява пълния размер на
претенцията на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
3
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
както следва: 1/ осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 17 817,73
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 26.07.2023 г. в района на републикански път I-2 (//), км 36+000,
по вина на водача на влекач „//“, с рег. № //, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника, при което са причинени щети по трактор
„Кейс Пума“, рег. № //, застрахован по имуществена застраховка при ищеца,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/29.05.2024 г./ до окончателното й изплащане; 2/ осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 982,83 лева, представляваща мораторна лихва за периода
08.01.2024 г. – 29.05.2024 г.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително
възражението си за за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на трактор „Кейс Пума“, рег. № //.
4
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството: че към датата на реализиране на процесното ПТП /26.07.2023 г./ за
трактор „Кейс Пума“, рег. № // е била сключена застраховка „Каско“ –
застрахователна полица № //, със срок на застрахователното покритие от
30.05.2023 г. до 30.05.2024 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/26.07.2023 г./ гражданската отговорност на лицата, управляващи влекач „//“, с рег.
№ //, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е определил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на
35635,45 лева, заплатено в полза на ползващото се по имуществена застраховка
„Каско“ – застрахователна полица № //, лице.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от събраните по делото
доказателства, в това число констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
26.07.2023 г., заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и
неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа експертиза, както и
показанията на свидетелите Й. Б. Р. /водач на трактор „Кейс Пума“, рег. № // към
момент на реализиранен на процесния пътен инцидент/ и М. О. М. / водач на
влекач „//“, с рег. № // към момент на реализиранен на процесния пътен инцидент/,
от които се установява следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: на
26.07.2023 г., около 18:30 часа, влекач „// Р 420 ЛА“, с рег.№ //, с прикачено към
него полуремарке с рег. № РР3812ЕА, се движи по Републикански път 1-2, с посока
от гр. Разград към гр. Русе, и в района на км 36+000 (отклонението за е. Сваленик),
поради движение с несъобразена с пътните условия и пътната обстановка скорост,
водачът реализира ПТП с извършващия пред него маневра за завой на ляво трактор
„Кейс ИХ Пума 240“, с рег. № //, с прикачен към него инвентар (плуг), който при
извършване на маневрата за завой на ляво частично е навлязъл в дясната лента за
движение. Вследствие на удара трактор „Кейс ИХ Пума 240“, с рег.№ //, се е
обърнал на лявата си страна.
Описаният по-горе механизъм на реализиране на процесното ПТП се
установява от събрания по делото доказателствен материал, в това число
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.07.2023 г., заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по
делото съдебна автотехническа експертиза, както и показанията на свидетелите Й.
Б. Р. /водач на трактор „Кейс Пума“, рег. № // към момент на реализиранен на
процесния пътен инцидент/ и М. О. М. / водач на влекач „//“, с рег. № // към момент
5
на реализиранен на процесния пътен инцидент/.
В показанията си пред съда, свидетелят Й. Б. Р. /водач на трактор „Кейс
Пума“, рег. № // към момент на реализиранен на процесния пътен инцидент/ заяви,
че на 26.07.2023 г. управлявал трактор, с който участвал в ПТП, което било
реализирано в землището на с. Цар Калоян към гр. Русе. На мястото, където се
случило проишествието имало две платна за движение, по една пътна лента във
всяка посока, като на кръстовището, където бил реализиран ударът, в средата
имало платно за извършване на маневра за ляв завой. Свидетелят посочи, че преди
удара другото МПС било далеч от него, но когато почти бил завил, влекачът минал
в лентата, в която се намирал тракторът и закачил плуга му. Посочи още, че ударът
настъпил в уширението за завиване наляво, както и че на трактора имало закачен
плуг, в който именно настъпил удара.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля Й. Б. Р. в
частта, в която същият посочва непосредствено преди удара, влекачът минал в
лентата, в която се намирал тракторът и закачил плуга му, както и в частта, в която
сочи, че ударът настъпил в уширението за завиване наляво. В тази част
показанията на свидетеля Й. Р. са изолирани от останалия събран по делото
доказателствен материал и се опровергават, както от събраните гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля М. О. М. /водач на влекач „//“, с рег. № //
към момент на реализиране на процесния пътен инцидент/, така и от събраните
писмени доказателства, в това число констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 26.07.2023 г. и представените от Районна прокуратура – Русе писмени
документи, от които се установява, че ударът действително е настъпил в
прикачения към трактор „Кейс Пума“, рег. № // инвентар /плуг/, но не в
уширението за извършване на ляв завой, както сочи свидетелят Й. Р., а в дясната
пътна лента за движение /тоест в лентата за движение на влекач „//“, с рег. № ///.
Тук следва да се посочи, че така описания механизъм на реализиране на
проишествието, посочен в констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
26.07.2023 г. не е оспорен от водачът Й. Б. Р., на място, пред органите на реда, което
е индикация, че същият се е съгласил с описаното в протокола за ПТП. Освен това,
както се посочи и по-горе, така описания механизъм се потвърждава и от
останалия събран в производството доказателствен материал, докато показанията
на свидетеля Р. в горепосочените части, са изолирани и се опровергават от
останалите събрани в производството доказателства.
Същевременно в производството се установи и обстоятелството, че причина
за реализиране на проишествието е и поведението на водача на влекач „//“, с рег. №
6
//.
В показанията си пред съда, свидетелят М. О. М. / водач на влекач „//“, с рег.
№ // към момент на реализиранен на процесния пътен инцидент/ посочи, че се
движел по главен път и тракторът бил пред мен, като се намирал в изчакваща лента
за извършване на маневра за завой наляво. Посочи още, че докато се намирал в
изчакващата лента, водачът на тракторът изчакал преминаващите в лентата за
насрещно движение автомобили и малко преди да го застигне предприел маневра
за ляв завой, при което прикаченият към трактора плуг се изнесъл в дясната лента
за движение /където се движел управляваният от свидетеля М. М., влекач „//“, с
рег. № ///, в резултат от което между плуга и предната и лява част на влекач „//“, с
рег. № //, настъпил удар. Посочи още, че непосредствено преди удара е управлявал
влекача със скорост от порядъка на 60-65 км/ч.
От така събраните в производството доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че причина за реализиране на проишествието е и поведението на
водача на влекач „//“, с рег. № //. Същият изрично посочи, че е възприел спрелия
пред него в изчакваща лента и сигнализирал намерението си за извършване на
маневра за ляв завой трактор „Кейс Пума“, рег. № //, възприел е, че върху трактора
е монтиран инвентар /плуг/, които излиза извън габаритите на превозното средство,
за което е прикачено /което обстоятелство се установява от събраните в
производството доказателства и е видно и от приложения на л. 209, 210 и 212 от
делото снимков материал/, като независимо от горните обстоятелства, същият,
непосредствено преди удара, се е движил със скорост /от порядъка на 60-65 км/ч./,
която не е била съобразена с установените по делото пътни условия и пътна
обстановка, и която не му е позволила да спре в рамките на опасната зона, без да
настъпи съприкосновение с извършващия пред него маневра за завой на ляво
трактор „Кейс“, с монтиран върху него инвентар /плуг/.
Горното се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа
експертиза, от която се установи, че от техническа гледна точка, причините за
настъпване на процесното ПТП са: 1/ поведението на водача на влекач „//“, който е
управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре
в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с извършващия пред
него маневра за завой на ляво трактор „Кейс“ с монтиран на него инвентар /плуг/;
2/ поведението на водача на трактор „Кейс“, който при извършваме на маневра за
завой на ляво частично навлиза в дясната лента за движение с монтирания върху
него инвентар /плуг/.
7
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се
установява в производството, че причина за реализиране на произшествието, е и
поведението на водача на влекач „//“, с рег. № //, който независимо, че е възприел
спрелия пред него в изчакваща лента и сигнализирал намерението си за
извършване на маневра за ляв завой трактор „Кейс Пума“, рег. № // и че върху
трактора е монтиран инвентар /плуг/, които излиза извън габаритите на превозното
средство, за което е прикачено, се е движил със скорост /от порядъка на 60-65
км/ч./, която не е била съобразена с установените по делото пътни условия и пътна
обстановка, и която не му е позволила да спре в рамките на опасната зона, без да
настъпи съприкосновение с извършващия пред него маневра за завой на ляво
трактор „Кейс“ с монтиран върху него инвентар /плуг/.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че са установени по делото, при
условията на пълно и главно доказване, настъпването на процесното ПТП,
неговият механизъм, участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника и вината на същото за настъпване на процесното ПТП
от 26.07.2023 г.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по трактор „Кейс Пума“, рег. № // са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП от 26.07.2023 г. Спорно е и дали изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на размера
необходим за възстановяване на щетите, причинени по трактор „Кейс Пума“, рег.
№ // в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - трактор „Кейс
Пума“, рег. № // и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
8
пострадалия обезщетение.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на трактор „Кейс Пума“, рег. № //, към датата на
процесното събитие /26.07.2023 г./ е 1 година и 14 дни, считано от датата на
първоначалната му регистрация, както и че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния трактор „Кейс Пума“, рег. №
//, определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 37
566,54 лева. Установява се още, че стойността, необходима за възстановяване на
трактор „Кейс Пума“, рег. № //, определена на база пазарни цени, съгласно
приложена по делото фактура /на л. 30 и л. 31 от същото/, издадена от Тайтън
Машинъри България ЕАД /официален вносител на марката „Кейс“/ към датата на
ПТП е 40 482,54 лева, както и че обичайните разноски за ликвидиране на щета по
риск Каско при ПТП са в размер между 15,00 лева и 25,00 лева.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
9
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.,
І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице
да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с
овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с
по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а и
в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 37 566,54 лева, като към тази сума следва да се прибавят 15,00
лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на 37
581,54 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т.
д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС,
ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.
10
51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се
изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи
на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2
ЗЗД цели намаляване на отговорността си към правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото се установява водачът на трактор „Кейс
Пума“, рег. № // да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния
резултат от реализираното на 26.07.2023 г., пътно-транспортно проишествие.
От събраните по делото доказателства се установи, че инициалния удар
действително е настъпил в прикачения към трактор „Кейс Пума“, рег. № //
инвентар /плуг/, но не в уширението за извършване на ляв завой, както сочи
свидетелят Й. Р., а в дясната пътна лента за движение /тоест в лентата за движение
на влекач „//“, с рег. № ///. Установи се още, че монтираният върху трактор „Кейс
Пума“, рег. № // инвентар /плуг/ не е бил сигнализиран и обезопасен по никакъв
начин от страна на водача на трактора. Установи се още, че при извършване на
маневрата за завой на ляво, управляваният от водача Й. Р. трактор „Кейс Пума“,
рег. № // с прикачен към него инвентар /плуг/ частично е навлязъл в дясната лента
за движение, в която се е движил влекач „//“, с рег. № //, с което безспорно е станал
причина за реализиране на процесния пътен инцидент и за настъпване на
вредоносния резултат.
Горното обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна
11
автотехническа експертиза, от която се установи, че от техническа гледна точка,
причините за настъпване на процесното ПТП са: 1/ поведението на водача на
влекач „//“, който е управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са му
позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с
извършващия пред него маневра за завой на ляво трактор „Кейс“ с монтиран на
него инвентар /плуг/; 2/ поведението на водача на трактор „Кейс“, който при
извършваме на маневра за завой на ляво частично навлиза в дясната лента за
движение с монтирания върху него инвентар /плуг/.
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, съдът
намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на трактор „Кейс Пума“, рег. № //, се явява основателно, като приносът на
всеки от водачите, участвали в процесното ПТП е в размер на 50 %.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до размера от 18790,77 лева. Доколкото
от ищеца се претендира сума в по-нисък размер, а именно 17 817,73 лева, то искът
за главница се явява основателен и доказан за пълния предявен размер и следва да
бъде уважен.
Върху главницата, чиято дължимост се установи в настоящото
производство, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда /29.05.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, настоящият
съдебен състав намира следното:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата гражданска
отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може
да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а
длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на 30-дневен срок от
представянето на всички доказателства, в който застрахователят трябва да
определи и изплати размера на задължението си по предявената претенция или
мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По
делото се установява, че ищцовото дружество е отправило до ответника покана за
изпълнение на паричното му задължение, същата е получена от последния на
08.12.2023 г. Следователно ответникът е изпаднал в забава в изпълнението на
12
задължението си за изплащане на обезщетение по предявената регресна покана,
считано от 08.01.2024 г. и дължи мораторно обезщетение в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 08.01.2024 г. до 28.05.2024 г. включително /за
деня 29.05.2024 г. – денят на депозиране на исковата молба в съда, в полза на
ищцовото дружество се дължи законна лихва и за същия не следва да се определя и
повторно обезщетение за забава за един и същи ден/, което е в размер на сумата от
969,18 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор за законна лихва/. За посочената сума акцесорният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 982,83 лева и за деня 29.05.2024 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса за разглеждане на предявените искове в
размер на 752,02 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебна автотехническа експертиза в размер на 300,00 лева, за
заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в размер на 180,00 лева и
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00 лева,
като са представени и доказателства за извършването на претендираните разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „/“ АД,
ЕИК //, със седалище и адрес на управление: гр. ///, бул. /, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ЗД „//“ АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление
гр. ///, бул. „/” № 43, сумата от 1381,02 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на уважената част от предявените искове.
От името на ответното дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството
съдебна автотехническа експертиза в размер на 450,00 лева и за заплатен депозит
за свидетел при режим на призоваване в размер на 180,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00 лева, като са
представени и доказателства за извършването на претендираните разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ЗД „//“ АД, ЕИК
//, със седалище и адрес на управление гр. ///, бул. „/” № 43, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ответника ЗК „/“ АД, ЕИК //, със седалище и адрес на
13
управление: гр. ///, бул. /, сумата от 0,57 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „/“ АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление: гр. ///,
бул. / да заплати в полза на ищеца ЗД „//“ АД, ЕИК //, със седалище и адрес на
управление гр. ///, бул. „/” № 43, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от 17
817,73 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 26.07.2023 г. в района на републикански път I-2 (//), км 36+000, по
вина на водача на влекач „//“, с рег. № //, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по трактор „Кейс
Пума“, рег. № //, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /29.05.2024 г./ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „/“ АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление: гр. ///,
бул. / да заплати в полза на ищеца ЗД „//“ АД, ЕИК //, със седалище и адрес на
управление гр. ///, бул. „/” № 43, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 969,18
лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.01.2024 г. до 28.05.2024 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над уважения размер от 969,18 лева до пълния предявен размер от
982,83 лева и за деня 29.05.2024 г.
ОСЪЖДА ЗК „/“ АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление: гр. ///,
бул. / да заплати в полза на ищеца ЗД „//“ АД, ЕИК //, със седалище и адрес на
управление гр. ///, бул. „/” № 43, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1381,02
лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА ЗД „//“ АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление гр. ///,
бул. „/” № 43 да заплати в полза на ЗК „/“ АД, ЕИК //, със седалище и адрес на
управление: гр. ///, бул. /, сумата от 0,57 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
14
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15