Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
От публичен регистър, том
№……,стр……..
Гр.Тервел,04.04.2022 година
Решение от книга за открити заседания №……….. от 04.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Тервел, в публично
съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря Жулиета Жекова с участието на
прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия Ганчо Драганов гр.дело
№346 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба с вх. № 260580/12.11.2020г., от Ф.З.Б. ЕГН ********** ***, гр.
Измир и Ф.Й./Ф.З.Б./ ЕГН ********** живуща в Р. Турция, гр. Измир - и двамата
чрез пълномощника си Адв. Т.И.Г. адрес ***. Св. Кирил и Методий № 2 срещу
В.М.С. ЕГН **********
с адрес ***, Д. Н. Д. ЕГН **********с адрес ***, М.П.Д. ЕГН ********** с адрес ***,
Е.А.И. ЕГН ********** с адрес ***, Е.З.И. ЕГН **********с адрес *** и И.М.Й. ЕГН:
**********, с адрес: *** с предявени обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.26 от ЗЗД.
С молбата се иска от съда да постанови решение, с което:
1. Да бъде признато по отношение на ответниците, В.М.С., Д.Н.Д. и М.П.Д.,
ищците Ф.З.Б. ЕГН ********** и Ф.Й./Ф.З.Б./ ЕГН ********** са собственици на
имот представляващ, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, начин на трайно ползване - НИВА от 22.001/ двадесет
и два дка, нула, нула един/ кв.метра с идентификатор 03215.1.14. стар
номер 001014 - четвърта категория, в местността „Коджа анлък” при съседи: имот
№03215.1.28., 03215.1.29., 03215.1.17., 03215.1.58 и 03215.36.2. по КВС на
землището на с. Безмер общ. Тервел и да постанови да им бъде върнато владението
на имота.
2. Да бъде признато по
отношение на ответниците В.М.С., Е.А.И. и Е.З.И. и И.М.Й., че ищците Ф.З.Б. ЕГН **********
и Ф.Й./Ф.З.Б./ ЕГН ********** сме собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, начин на трайно
ползване - НИВА от 14.000 /четиринадесет/ дка с идентификатор 03215.2.4. стар
номер 002004 - четвърта категория, в местността „Бабилезини ниви” при съседи:
имот №03215.2.5.,03215.2.3., 03215.600.201., 03215..0.40. по КВС на землището
на с. Безмер общ. Тервел и да постанови да им бъде предадено владението на
имота.
3. На основание чл. 26 от ЗЗД
да бъде обявен за нищожен договорът за покупко продажба на недвижим имот
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 5, том IV per. № 2777,
н.дело № 442/13.10.2016 година на нотариус Д.П с per. № 174 на нотариалната
камара, вписан в СВ гр. Тервел, вх. per №. 2116, акт № 98, TOM.VI, дело №
1118/13.10.2016 година с който първият ответник В.М.С. в качеството си на
пълномощник на майка ни А.И.Б., продава на Д.Н.Д. - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ начин на
трайно ползване- НИВА от 22.001/ двадесет и два дка, нула,нула един/ кв.метра с
идентификатор 03215.1.14. стар номер 001014 - четвърта категория, в местността
„Коджа анлък” при съседи: имот № 03215.1.13., 03215.1.28., 03215.1.29.,
03215.1.17., 03215.1.58 и 03215.36.2. по КВС на землището на с. Безмер общ.
Тервел поради липса на съгласие.
4. На основание чл. 26 от ЗЗД да бъде обявен за нищожен договорът за
покупко продажба на недвижим имот обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № 7, том IV per. № 2779 н.дело № 444/13.10.2016 година на
нотариус Д.П с per. № 174 на нотариалната камара, вписан в СВ гр. Тервел, Вх.
Per. 2118, акт № 100, TOM.VI, дело № 1020/13.10.2016 година с който първият
ответник В.М.С. в качеството си на пълномощник на майка ни А.И.Б., продава на Е.А.И.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, начин на трайно ползване - НИВА от 14.000 /четиринадесет/ дка с
идентификатор 03215.2.4. стар номер 002004 - четвърта категория, в местността
„Бабилезини ниви” при съседи: имот № 03215.2.5., 03215.2.3., 03215.600.201.,
03215..0.40. по КВС на землището на с. Безмер общ. Тервел, поради липса на
съгласие.
5. На основание чл. 26 от ЗЗД
да бъде обявен за нищожен договорът за покупко продажба на недвижим имот
обективиран в нотариален акт № 30, том. II, per. № 1116, н.дело №
125/18.04.2017 година на нотариус Д. П с per. № 174 на нотариалната камара,
вписан в СВ гр. Тервел, вх. per. № 762/18.04.2017 год., акт № 177, том. II,
дело № 274/2017 год., с който Е.А.И. и съпругата му Е.З.И. продават на И.М.Й.,
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, начин на трайно ползване - НИВА от 14.000 /четиринадесет/ дка с
идентификатор 03215.2.4. по КВС на землището на с. Безмер общ. Тервел за
нищоожен по право.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на своя дядо ЮСМИ С. ***
починал на 09.03.1997 година в Р. Турция с пресъставен акт за смърт №
128/30.09.2016 год. на община Тервел гр. Тервел.
Майка им А.Ч./ А.И.Б./ с ЕГН ********** почина преди дядо им на 04.08.1993
година също в Р. Турция и била единствена негова дъщеря.
Дядо им Ю.С.А.имал възстановени земеделски имоти в землището на с. Безмер
общ. Тервел както следва:
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, начин на трайно ползване - НИВА от 22.001/ двадесет и два
дка, нула,нула един/ кв.метра с идентификатор 03215.1.14. стар номер 001014,
четвърта категория, в местността „Коджа анлък” при съседи: имот № 03215.1.13.,
03215.1.28., 03215.1.29.,
03215.1.17., 03215.1.58 и 03215.36.2. по КВС на землището на с. Безмер общ.
Тервел.
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, начин на трайно ползване - НИВА от 14.000/четиринадесет/
дка с идентификатор 03215.2.4. стар номер 002004 -четвърта категория, в
местността „Бабилезини ниви” при съседи: имот № 03215.2.5., 03215.2.3.,
03215.600.201.,03215.. 0.40, по
КВС на землището на с. Безмер общ. Тервел.
Имотите били възстановени с Решение № 16/22.05.1996 год на ОСЗ гр. Тервел.
През 2018 година ищците дошли в Р. България да подновят документите си за
самоличност и да пресъставям смъртният акт на майка им в Община гр. Тервел,
както и да получит полагащата ни се рента от ЗК с. Безмер.
Тогава именно установили, че двете ниви били продадени.
Тъй като майка им и дядо им били починали много отдавна, те като наследници
на тези имоти, а и не били упълномощавали никой да ги продава, извършили
справка в АВ гр. Тервел, където установили, че първият ответник В.М.С. в
качеството си на пълномощник на майка им А.И.Б. с пълномощно от 2016 година на
Втори нотариус гр. Чорлу Р. Турция е продал двата имота както следва:
- С нотариален акт за покупко-продажба № 5, том IV per. № 2777 н.дело №
442/13.10.2016 година на нотариус Д.П с per. № 174 на нотариалната камара,
вписан в СВ гр. Тервел, вх. per. 2116, акт № 98, TOM.VI, дело № 1118/13.10.2016
година, първият ответник В.М.С. в качеството си на пълномощник на майка ни А.И.Б.,
продава на вторият Д.Н.Д. - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ начин на трайна ползване -НИВА от
22.001 / двадесет и два дка, нула, нула един/ кв.метра с идентификатор
03215.1.14. стар номер 001014 - четвърта категория, в местността „Коджа анлък”
при съседи: имот № 03215.1.13., 03215.1.28., 03215.1.29., 03215.1.17.,
03215.1.58 и 03215.36.2. по КВС на землището на с. Безмер общ. Тервел. Имота е
придобит от Д.Н.Д. в условията на СИО с ответника М.П.Д..
- С нотариален акт за покупко-продажба № 7, том IV per. № 2779 н.дело №
444/13.10.2016 година на нотариус Д.П с per. № 174 на нотариалната камара,
вписан в СВ гр. Тервел, вх. per. 2118, акт № 100, TOM.VI, дело №
1020/13.10.2016 година, първият ответник В.М.С. в качеството си на пълномощник
на майка ни А.И.Б., продава на четвъртият Е.А.И. - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ начин на
трайно ползване - НИВА от 14.000 /четиринадесет/ дка с идентификатор 03215.2.4.
стар номер 002004 -четвърта категория, в местността „Бабилезини ниви” при
съседи: имот №03215.2.5., 03215.2.3.,
03215.600.201., 03215..0.40. по КВС на землището на с. Безмер общ. Тервел.
Имота е придобит от Е.А.И. в условията на СИО с ответника Е.З.И..
Ищците сочат, че не познавали ответника В.М.С. нито майка им му е давала
пълномощно, тъй като същата е починала още през 1993 година в Р. Турция.
Първият ищец, подал жалба до РП гр. Тервел за извършената измама.
С разпореждане по чл.131 от ГПК съдът
е изпратил на ответниците препис от исковата молба и от доказателствата към
нея.
В
законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от И.М.Й., с ЕГН: **********,
като сочи, че предявените искове са допустими и основателни, поради което ги
признава изцяло.
Моли да се вземе предвид, че същият
е придобил добросъвестно процесният имот на годно правно основание, без да е
бил уведомен за наличието на пороци в прехвърлителната сделка между първия и
втория ответник, не е бил извънсъдебно поканен от ищците да предаде доброволно
владението на имота и не възразявам срещу последното, поради което счита, че не
е дал повод за завеждане на настоящото производство срещу него. В тази връзка,
моли на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК разноските да бъдат възложени в тежест на
ищците, като в условие на евентуалност, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като
моли съдът да намали същото до минималния размер, посочен в НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба №
1/. Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба N2 1 при мат. интерес от 1000 до 5000
лв., адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лева + 7 % за горницата над
1000 лв (т.е. 35 лева) или общо 335 лева. Счита, че с оглед признанието на иска
от негова страна, делото не се отличавало с правна и фактическа сложност.
Съобщенията до ответниците В.М.С.
с ЕГН ********** с адрес *** Е.А.И. с ЕГН ********** с адрес *** и Е.З.И. с ЕГН
********** с адрес *** са върнати в цялост, със забележка, че не са намерени на
адреса след многократно посещение, като в указания срок същите не са се явили да получат книжата по делото. По делото са
приложени справки от Национална база данни „Население”, като на ответниците
са изпращани повторно съобщения, като е спазена процедурата по чл.47 от ГПК, а именно връчване на съобщението чрез залепване на уведомление. Направени
са справки и в Търговския регистър, както и в ТД на НАП, от които е видно, че
ответниците нямат актуален регистриран
трудов договор и не осъществяват
стопанска дейност. Предвид това на тези трима ответници бе допуснат и
назначен особен представител, който в законоустановения месечен срок е
представил писмен отговор по исковете, с който не оспорва същите по основание.
В законоустановения едномесечен
срок е получен писмен отговор от Д. Н. Д. и М.П.Д. чрез пълномощника им адв. С.Н.
***, с който считат исковете за допустими но неоснователни.
Оспорва се, че ищците са активно
материалноправно легитимирани по предявения ревандикационен иск ;
Оспорва се, че ищците са
собственици на Поземлен имот с площ от 22.001 дка с идентификатор 03215.1.14 ,
находящ се в землището на село Безмер , община Тервел ;
Оспорва се, че лицето Ю.С.А.е бил
собственик на Поземлен имот с площ от 22.001 дка с идентификатор 03215.1.14 ,
находящ се в землището на село Безмер, община Тервел;
Оспорва се, че в полза на лицето Ю.С.А.е
налице земеделска реституция по ЗСПЗЗ, както и че са налице предпоставките в
закона за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на Поземлен имот с площ от
36 дка , находящ се в землището на село Безмер , местността „Узунбой“;
Оспорва се, че в полза на
наследодателите на ищците е налице възстановяване по ЗСПЗЗ на Поземлен имот с
площ от 22.001 дка с идентификатор 03215.1.14 , находящ се в землището на село
Безмер , община Тервел, както и че са налице предпоставките за земеделска
реституция;
Оспорва се, че преди
кооперирането на имота и внасянето му в ТКЗС собственик на имот с площ от 36
дка в местността „Узунбой“ в землището на с.Безмер е бил лицето Ю.С.А.,
респективно негови наследодатели;
Оспорва се идентичността на
лицето А.Ч./А.И.Б./ в качеството си на наследодател на ищците и лицето А.Ч./ А.И.Б.
/ в качеството си на представлявано лице в договор за покупко- продажба,
обективиран в нот. акт №5, T.IV, дело 442/2016г на нотариус с район на действие
гр.Тервел.
Оспорва се, че към момента на
нотариалната сделка по покупко- продажба на процесния имот на доверителите й,
лицето А.Ч., в качеството си на представлявано лице е починало;
Оспорва се, че нотариалната
сделка на доверителите й се явява нищожна, поради ненастъпил вещноправен ефект,
както и че по отношение на същата е налице порок - невъзможен предмет.
Твърди се, че договорното
правоотношение, обективирано в нот. акт №5, T.IV, дело 442/2016г. на нотариус с
район на действие гр.Тервел е валидно и съществува и е породило своето правно
действие.
Ответниците са придобили
Поземлен имот с площ от 22.001 дка с идентификатор 03215,1,14, находящ се в
землището на село Безмер, община Тервел по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт №5, T.IV, дело 442/ 2016г. на нотариус
с район на действие гр.Тервел и в тази връзка се явяват добросъвестни владелци,
установили владение на правно основание, което е годно да ги направи
собственици.
Твърди, че от 13.10.2016г.
до настоящия момент ответниците владеят имота, като в тази връзка правят
възражение за придобиване на имота по давност, упражнявана в периода от
13.10.2016г. до предявяване на иска, като към същата присъединяват
упражняваното владение на праводателите на ответниците, които са владяли имота от 1996 до 2016г. В
тази връзка периода от 24 години е достатъчен за придобиване на имота по
давност дори и по дългата 10 годишна давност.
Твърди, че процесният имот
е придобит от доверителите й от А.Ч., в качеството си на наследник на Х.С.А.,
на който е възстановен имота по силата на Решение №16 /22.05.1996г. на ОСЗГ-
гр.Тервел. Последното е постановено въз основа на съдебно решение по чл.11,
ал.2 от ЗСПЗЗ на Районен съд - Тервел, по силата на което се признава за
установено по отношение на ОСЗГ- гр. Тервел , че Х.С.А. притежава 36 дка в
местността „Узунбой“ в землището на село Безмер.
В условия на евентуалност
сочи, че ако в хода на производството ищецът твърди и установи идентичност на
наследодателя си и лицето посочено, като правоимащ в Решение от 16.04.1996г. по
гр.д.№ 36/1996г. на Районен съд - Тервел, както и Решение №16 /22.05.1996г. на
ОСЗГ- гр.Тервел, то прави следните възражения :
- Твърди се, че Решение №16
/22.05.1996г. на ОСЗГ- гр.Тервел е нищожно и незаконосъобразно, като моли на
основание чл.17, ал.2 от ТПК да се произнесете инцидентно по валидността и
законосъобразността на административния акт, като държите сметка за това, че
доверителите ми не са били участници в административното производство по
издаването му и обжалването му.
Твърди се, че Решение от
16.04.1996г. по гр.д.№ 36/1996г. на Районен съд - Тервел е нищожно, като
постановено по нередовна искова молба, предвид липсата на индивидуализация на
имота и ищеца, като моли на основание чл.270, ал.2 от ГПК след като съдът констатира
порока на съдебния акт, да обезсили същия.
В съдебно заседание ищците
не се явяват лично, представляват се от адв.Т.Г., като поддържат исковата
молба.
В открито съдено заседание
ответниците Д. Н. Д. ЕГН **********с адрес ***, М.П.Д. редовно призовани не се
явяват, представляват се от адв.С.Н., чрез който оспорват така предявените
искове и претендират исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани и да им бъдат присъдени съдебно деловодни разноски.
В открито съдебно
заседание ответниците срещу В.М.С., Е.А.И. и Е.З.И. не се явяват представляват
се от особения представител адв.Д.Ц. чрез който не оспорват предявените искове.
В открито съдебно
заседание ответника И.М.Й. редовно призован не се явява не се представлява и не
взема становище.
По делото бяха представени и приети писмени доказателства от ищцовата
страна:- заверени копия от: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот-земеделска земя №5, том 4, рег.№2777, дело №442, вписан в СП Тервел с
вх.рег.№2116, акт №98, том 6, дело 1018/13.10.2016г., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя №7, том 4, рег.№2779, дело
№444, вписан в СП Тервел с вх.рег.№2118, акт №10, том 6, дело
1020/13.10.2016г., удостоверение за наследници с изх.№79/10.11.2020г.,
препис-извлечение от акт за смърт, генерално пълномощно, жалба от Ф.З.,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя №30, том 2,
рег.№1116, дело №125, вписан в СП Тервел с вх.рег.№762, акт №177, том 2, дело
274/18.04.2017г., скица на поземлен имот 15-1099712/24.11.2020г., скица на
поземлен имот 15-1099714/24.11.2020г., 2 бр. удостоверения за данъчна оценка, акт
за раждане на Ю.С.А., удостоверение за идентичност на имена на лицето А.И.Б.–А.Ч.,
удостоверение за идентичност на имена на лицето Ю.С.А., Ю.С.А., Х.С.А.ш и Ю.С.А.–
са имена на едно и също лице; удостоверение за идентичност на имена на лицето А.И.Б.,
А.И.Б., А.И.Б.и А.Ю.Б. – са имена на едно и също лице, заявление за
възстановяване на земи, решение №16/22.05.1996г. на ОС„Земеделие“ гр.Тервел, заверено
копие на преписка от ОС“Земеделие“ гр.Тервел и пълна история на имот с №001014
находящ се в землището на с.Безмер към 11.10.2021година, заверени преписи на
искова молба от Х.С.А.ш и влязло в сила на 30.04.1996 година решение
№257/16.04.1996г. по гр.д. №36/1996година по описа на Тервелски районен съд, удостоверение
с изх.№48/01.11.2021г., удостоверение за идентичност на лице с различни имена с
изх.№27/01.11.2021г. относно лицето Ю.С.А./Ю.С.А./, както и личен
регистрационен картон на И.С.А./Ю.С.А., удостоверение за наследници на Ю.С.А. с
изх.№61/07.10.2021г. на кметство с.Безмер, удостоверение за раждане на Ю.С.А. и
справка от НБД за данни за лица променили името си, писмо от ОС„Земеделие“ гр.Тервел, както и
извадка от електронен регистър на решение №16/22.05.1996 година по преписка
№5548/22.05.1996 година, заверени копия
от трудови договори и допълнителни споразумения на лицата участвали в
издаването на решения на Поземлена комисия Тервел.
СЪДЪТ, след като анализира представените по делото доказателства - по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете, като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд
се явяват допустими. Разгледани по същество се явяват частично основателни по
следните съображения.
На първо място съдът следва да се произнесе по отношение на направените
оспорвания от страна на ответниците Д. Н. Д. и М.П.Д. по отношение решение
№16/22.05.1996 година по преписка №5548/22.05.1996 година, на Поземлена комисия
Тервел.
Ноторно известно е, че поземлените комисии в по голямата си част в страната,
са издавали само едно решение в оригинал, което е връчвано за заявителя. Препис
от това решение не е оставяно по преписките, а се е базирало в електронен
регистър. Именно от този регистър е и взето представеното по делото решение което е подписано от лица, които в момента
работят в Поземлена комисия Тервел, тъй като преписът следва да бъде подписан
от тези длъжностни лица. Това не прави издаденото решение нищожно. Нещо повече,
самото решение на Поземлена комисия Тервел е издадено на база влязло в сила
решение №257/16.04.1996г. по гр.д.
№36/1996 година по описа на Районен съд – Тервел.
С оглед горното, съдът по извършения инцидентен контрол намира, че решение
№16/22.05.1996 година по преписка №5548/22.05.1996 година, на Поземлена комисия
Тервел е валидно и законосъобразно издадено.
По възражението на ответниците Д. Н. Д. и М.П.Д. по отношение на това, че Ю.С.А.,
Ю.С.А., са имената на едно
и също лице, както и че на него не са възстановени процесните имоти с решение
на поземлена комисия Тервел.
От представените по делото от ищцовата страна, удостоверение за идентичност
на лице с различни имена с изх.№27/01.11.2021г., и удостоверение с
изх.№48/01.11.2021г. както и личен регистрационен картон на И.С.А./Ю.С.А. се
установява безспорно, че имената Ю.С.А./Ю.С.А./И.С.А. и Ю.С.А. са имена на едно
и също лице, още повече, че ЕГН –то на това лице с различни имана навсякъде е
едно и също. Това, че земята е
възстановена именно на това лице Ю.С.А. или Ю.С.А.които са имена на едно и също
лице се доказва също и от представения заверен препис на искова молба от Х.С.А.ш,
в която отново е посочено същия единен граждански номер а по този иск има и
влязло в сила на 30.04.1996 година решение №257/16.04.1996г. по гр.д. №36/1996 година
на Районен съд – Тервел на базата на което пък е и издадено решение
№16/22.05.1996 година, на Поземлена комисия Тервел. С Това решение на поземлена
комисия Тервел са възстановени процесните имоти именно на наследодателя на
ищците Ю.С.А.. Именно поради това
възраженията на ответниците Д. Н. Д. и М.П.Д. в тази част са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на ответниците и в по отношение на идентичността
на лицето А.Ч./ А.И.Б./ в качеството си на наследодател на ищците и лицето А.Ч./
А.И.Б./ в качеството си на представлавано лице в договор за покупко- продажба.
От представените удостоверение за идентичност на имена на лицето А.И.Б.–А.Ч.,
А.И.Б., А.И.Б., А.И.Б.и А.Ю.Б. става ясно,
че това са имена на едно и също лице с едно и също ЕГН.
Съдът намира, че за правилното изясняване на спора е необходима да се
произнесе първо по предявените искова по чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Съдът ще разгледа двата иска по чл.26 ал.2 предл. II от ЗЗД, тъй като фактическите
положения и по двата са идентични и съответно правните изводи за тях, а именно:
Да бъде обявен за нищожен договорът за покупко продажба на недвижим имот
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 5, том IV per. № 2777,
н.дело № 442/13.10.2016 година на нотариус Д.П с peг. № 174 на нотариалната
камара, вписан в СВ гр. Тервел, вх. Peг. №. 2116, акт № 98, TOM.VI, дело №
1118/13.10.2016 година с който В.М.С. в качеството си на пълномощник на А.Ч./А.И.Б./
продава на Д.Н.Д. - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ начин на трайно ползване- НИВА от 22.001/
двадесет и два дка, нула,нула един/ кв.метра с идентификатор 03215.1.14. стар
номер 001014 - четвърта категория, в местността „Коджа анлък” при съседи: имот
№ 03215.1.13., 03215.1.28., 03215.1.29., 03215.1.17., 03215.1.58 и 03215.36.2.
по КВС на землището на с. Безмер общ. Тервел поради липса на съгласие.
Да бъде обявен за нищожен договорът за покупко продажба на недвижим имот
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 7, том IV per. № 2779 н.дело
№ 444/13.10.2016 година на нотариус Д.П с peг. № 174 на нотариалната камара,
вписан в СВ гр. Тервел, Вх. Peг. 2118, акт № 100, TOM.VI, дело №
1020/13.10.2016 година с който първият ответник В.М.С. в качеството си на
пълномощник на майка ни А.Ч./А.И.Б./ продава на Е.А.И. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, начин на
трайно ползване - НИВА от 14.000 /четиринадесет/ дка с идентификатор 03215.2.4.
стар номер 002004 - четвърта категория, в местността „Бабилезини ниви” при
съседи: имот № 03215.2.5., 03215.2.3., 03215.600.201., 03215..0.40. по КВС на
землището на с. Безмер общ. Тервел, поради липса на съгласие.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен
предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма,
основание, както и привидните договори, т. е. когато има липса на фактически
състав. Тогава, когато няма съвпадение на насрещните волеизявления, има липса
на съгласие, какъвто е настоящия случай, а именно: неучастието на
действителните собственици, в качество им на страна по сделката прави тази
сделка нищожна поради липса на съгласие.
В конкретния случай видно от представеното ., удостоверение за наследници с
изх.№79/10.11.2020г. на общия наследодател Ю.С.А.починал на 09.03.1997 г. е
имал само една дъщеря А.И.Б. – А.Ч., както по горе се установи, че това са
имена на едно и също лице, която е починала преди своя баща на 04.08.1993 г. в
Р.Турция. Това е видно и от представения смъртен акт който е бил пресъставен в
Р.България. Предвид на това преки наследници описани в същото удостоверение за
наследници са останали именно двамата ищци по настоящото производство Ф.З.Б. ЕГН ********** и Ф.Й./Ф.З.Б./
ЕГН **********.
И в двете сделки изповядани на един и същ ден пред един и същ Нотариус в
гр.Тервел, като продавач е записана А.Ч./ А.И.Б./ която се е представлявала от пълномощник
ответника В.М.С. с пълномощно от втори нотариус гр.Чорлу Р.Турция съставено на
23.09.2016 г.
Както бе посочено по горе А.Ч./ А.И.Б./ е починала още през 1993 г., поради
което няма как да е упълномощила през 2016г. представилия се за неин
пълномощник В.М.С., поради което е безспорно, че е липсвала такава
упълномощителна сделка, а представеното пълномощно се явява неистински
документ.
Към момента на изповядване и на двете сделки - 13.10.2016 г., касателно
двата процесни земеделски имота, собственици на същите по наследство са били
ищците по настоящото производство. С оглед на това съдът намира, че към момента
на изповядване на сделката е липсвало съгласието на собствениците на двата
земеделски имота, поради което съдът приема, че тези две сделки са нищожни, в
хипотезата на чл.26 ал.2 предл.II от ЗЗД - поради липса на съгласие и следва да уважи тези два иска.
По исковете по чл.108 от ЗС:
В предметното съдържание на ревандикационния иск за недвижим имот обаче се включват две части:
първата, с която се признава или отрича ищецът да е носител на претендираното
право на собственост и втората, с която се уважава искането ответникът да бъде
осъден да предаде владението на имота на собственика, в случай, че ищецът е
признат за такъв.
За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да
докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на
ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание.
По първия иск по чл.108 от ЗС - Да бъде признато по отношение на
ответниците, В.М.С., Д.Н.Д. и М.П.Д., че ищците Ф.З.Б. ЕГН ********** и Ф.Й./Ф.З.Б./
ЕГН ********** са собственици на имот представляващ., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, начин на
трайно ползване - НИВА от 22.001/ двадесет и два дка, нула, нула един/ кв.метра
с идентификатор 03215.1.14. стар номер 001014 - четвърта категория, в
местността „Коджа анлък” при съседи: имот №03215.1.28., 03215.1.29.,
03215.1.17., 03215.1.58 и 03215.36.2. по КВС на землището на с. Безмер общ.
Тервел и да им бъде върнато владението на имота.
В случая са налице и трите кумулативно предвидени предпоставки за уважаване
на този иск.
Не се оспорва от ответниците Д.Н.Д. и М.П.Д., че имота е във тяхно
владение.
На първо място процесния имот е възстановен на
наследодателя Ю.С.А.с решение №16/22.05.1996 година по преписка
№5548/22.05.1996 година, на Поземлена комисия Тервел. Видно от приложените по делото акт за смърт и две
удостоверения за наследници с изх.№79/10.11.2020г., и с изх.№61/07.10.2021г. на
кметство с.Безмер, Ю.С.А./Ю.С.А./ е починал на 09.03.1997 г., като е имал
– дъщеря А.И.Б./А.Ч./ починала преди него на 04.08.1993 г., като тя е оставила
двама наследници - ищците Ф.З.Б. и Ф.Й./Ф.З.Б./.
По направеното от ответниците възражение за изтекла придобивна давност,
съдът намира следното. Доколкото няма доказателства ответниците да са знаели за
порока на сделката към момента на нейното изповядване, то същите се явяват
добросъвестни владелци и в тяхна полза е текла кратката пет годишна давност по
чл.79 ал.2 от ЗС. Ответниците в тази връзка са придобили владението върху
процесния имот на 13.10.2016 г. Исковата молба срещу ответниците е предявена в
съда на 12.11.2020 г. т.е. са изтекли 4 години и 30 дни. С оглед на това, че не
са изтекли пет години от датата на установяване на владението върху недвижимия
имот от страна на ответниците Д.Н.Д. и М.П.Д.,
възражението им за придобиване на имота по давностно владение се явява
неоснователно.
При тези установени факти собственици на
процесния имот по наследство са именно двамата ищци по делото, с което се
установява първата кумулативна предпоставка.
Безспорно е, че към момента имотът се владее от ответниците Д.Н.Д.
и М.П.Д., но предвид и приетата от настоящия състав
нищожност на сделката с който е продаден имота през 2016 г., то тези двама
ответници го владеят без правно основание, тъй като сделката не е произвела
своя вещно-прехвърлителен ефект. Следователно са установени и другите две
кумулативни предпоставки, поради което искът по чл.108 от ЗС по отношение на ответниците
Д.Н.Д. и М.П.Д. следва да бъде уважен.
По отношение на третия ответник В.М.С., искът се явява
неоснователен, тъй като той няма никакво отношение по отношение на
собствеността и владението на процесния имот. Ревандикационен иск може да се
предявява само срещу владелец на имота. Предвид това искът по чл.108 от ЗС
относно този ответник подлежи на отхвърляне.
По втория иск по чл.108 от ЗС - Да бъде признато по
отношение на ответниците В.М.С., Е.А.И. и Е.З.И. и И.М.Й., че ищците Ф.З.Б. ЕГН
********** и Ф.Й./Ф.З.Б./ ЕГН ********** сме собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
начин на трайно ползване -НИВА от 14.000 /четиринадесет/ дка с идентификатор
03215.2.4. стар номер 002004 - четвърта категория, в местността „Бабилезини
ниви” при съседи: имот №03215.2.5.,03215.2.3., 03215.600.201., 03215..0.40. по
КВС на землището на с. Безмер общ. Тервел и да им бъде предадено владението на
имота.
Съображенията на
съда за това, че ищците са собственици по наследство на процесния имот са
същите, които съдът приема по горе по първия иск по чл.108 от ЗС и важат и за
този иск, поради което не следва да ги преповтаря.
И четиримата
ответници по делото признават иска.
От представеният
по делото нотариален акт № 30, том. II, per. № 1116, н.дело № 125/18.04.2017
година на нотариус Д. П с per. № 174 на нотариалната камара, вписан в СВ гр.
Тервел, вх. per. № 762/18.04.2017 год., акт № 177, том. II, дело № 274/2017
год., е видно, че ответниците Е.А.И. и съпругата му Е.З.И. продават на И.М.Й.,
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, начин на трайно ползване - НИВА от 14.000 /четиринадесет/ дка с
идентификатор 03215.2.4. по КВС на землището на с. Безмер общ. Тервел. Това ще
рече, че към момента владелец на процесния недвижим имот се явява купувача по
тази сделка ответника И.М.Й..
Съдът намира, че са първата и втората от трите
кумулативно дадени предпоставки по иска, но само по отношение на ответника И.М.Й.,
тъй като към настоящият момент, той е единственият владелец на процесния имот. Безспорно
се доказва чия е собствеността на недвижимия имот, а именно на ищците по
делото.
По отношение на
това, че ответника И.М.Й. владее имота без правно основание, съдът съобрази
следното:
Страните продавачи по горе цитираната сделка, от които И.М.Й.
е купил процесния имот са, Е.А.И. и съпругата му Е.З.И.. Доколкото бе прието по
горе от съда, че сделката обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №
7, том IV per. № 2779 н.дело № 444/13.10.2016 година на нотариус Д.П с per. №
174 на нотариалната камара, вписан в СВ гр. Тервел, Вх. Per. 2118, акт № 100,
TOM.VI, дело № 1020/13.10.2016 година с който първият ответник В.М.С. в
качеството си на пълномощник на А.Ч./А.И.Б./ продава на Е.А.И. поземлен имот,
начин на трайно ползване - НИВА от 14.000 /четиринадесет/ дка с идентификатор
03215.2.4. стар номер 002004 - четвърта категория, в местността „Бабилезини
ниви” при съседи: имот № 03215.2.5., 03215.2.3., 03215.600.201., 03215..0.40.
по КВС на землището на с. Безмер общ. Тервел се явява нищожна поради липса на
съгласие означава, че тази сделка не е произвела исканите от страните по нея
правни последици, а именно не е произвела своя вещно транслативен ефект, поради
което Е.А.И. и съпругата му Е.З.И. не са придобили процесния недвижим имот.
След като това е така, по правилото, че никой не може да продаде нещо, което
няма следва, че ответника И.М.Й. не е придобил собствеността върху процесния недвижим имот.
От това следва, че ответника И.М.Й. владее този имот без правно основание за това.
По този начин е осъществена и третата предпоставка на иска по чл.108 от ЗС,
поради което същият следва да бъде уважен по отношение на ответника И.М.Й..
По отношение на другите ответници по иска по чл.108 от ЗС
- В.М.С., Е.А.И. и Е.З.И., иска се явява неоснователен, тъй като те не владеят
процесния имот, поради което в тази му част по отношение на тези ответници
следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.26 от ЗЗД да бъде обявен за нищожен договорът
за покупко продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 30, том.
II, per. № 1116, н.дело № 125/18.04.2017 година на нотариус Д. П с per. № 174
на нотариалната камара, вписан в СВ гр. Тервел, вх. per. № 762/18.04.2017 год.,
акт № 177, том. II, дело № 274/2017 год., с който Е.А.И. и съпругата му Е.З.И.
продават на И.М.Й., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, начин на трайно ползване - НИВА от 14.000
/четиринадесет/ дка с идентификатор 03215.2.4. по КВС на землището на с. Безмер
общ. Тервел за нищожен по право.
Силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с което купувачът е
отстранен от един недвижим имот, поради това, че същият принадлежи на трето
лице, ще се разпростре само върху спорното материално право, претендирано от
ищеца (притежаващ права върху вещта), въведено от него чрез иска като предмет
на делото и потвърдено с решението, а именно, че имотът му принадлежи и
приобретателят следва да му го върне. Фактът, че купувачът е предал имота на
третото лице, не влияе върху действието на договора, по силата на който е
придобит имотът. Договорът продължава да е валиден и да обвързва страните до
момента, в който купувачът упражни правото си да го развали, а той ще има това
право при наличие на определени предпоставки. Право на евинцирания купувач е да
прецени с оглед неизпълнението на договора от продавача, дали да упражни
правото си на разваляне на договора или да уреди отношенията си с продавача по
друг начин във връзка със съдебното отстраняване, запазвайки облигационната
връзка. Законът въздига в чл.221 ГПК в предмет на силата на пресъдено нещо само
спорното право, т.е. с влязло в сила решение за съдебно отстранение на
приобретателя не се разрешава със сила на пресъдено нещо и спорът дали следва
да се развали и договорът, по силата на който последният е придобил недвижимия
имот, когато това негово право не е въведено чрез иск като предмет на делото.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и това, че договорът за
покупко - продажба на чужд недвижим имот е действителен. Съгласно императивното
правило на чл.87, ал.3 ЗЗД 5 развалянето на договорите, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става
по съдебен ред. Само изправната страна може да иска разваляне на договора
поради виновно неизпълнение от противната страна, и този общ принцип на
облигационното право е свързан с общите положения и цели на договора и
договорната отговорност - съхраняване на възможността за изпълнение и обезвреда,
съобразена с интереса на изправния кредитор. Последиците от неизпълнението биха
могли да бъдат различни според неговата воля - изправният кредитор може да
развали договора; може и да запази облигационната връзка, като поиска заплащане
на компенсаторно обезщетение или престиране на друга вещ (даване вместо
изпълнение). Аргумент в подкрепа на разбирането за разваляне по право на
договорната връзка по силата на влязлото в сила решение за съдебно отстранение
не може да се изведе и от общата норма на чл.89 ЗЗД, съгласно която: „…ако
задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение,
договорът се разваля по право. Развалянето по право е допустимо по действащото
законодателство само в хипотезата на чл. 89 ЗЗД – при двустранните договори, ако
задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение.
Освен това чл. 89 ЗЗД визира прекратяване на договора поради пълна и трайна
невиновна невъзможност за изпълнение, докато при продажба на чужда вещ и
добросъвестен купувач става дума за виновно поведение на продавача. Евикцията –
евентуална или реализирана, не прави продавача невиновен длъжник, за да се
приложи правилото на чл. 89 ЗЗД. Посочената разпоредба не е идентична с
разглежданата хипотеза на реализирана евикция. По силата на съдебното решение
предметът на договора за продажба не е станал невъзможен. Предметът – в случая
имотът, съществува, той може да бъде продаван и купуван, а не е изваден от
гражданския оборот и няма пречка продавачът да го купи от третото лице или да
го освободи от вещни тежести. Ако само част от имота принадлежи на третото
лице, продавачът може да изкупи неговата част и по този начин да изпълни
задължението си към купувача. И след съдебното отстранение за купувача остава
възможността да преустанови действието на договора, за да може да си върне
платената цена и другите разноски, направени във връзка със сключения договор.
Той има интерес да предяви иск за връщане на цената на отпаднало основание и
затова купувачът може да развали договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Аргумент в подкрепа на становището, че развалянето следва да стане по съдебен
ред е и защитата на третите лица и сигурността в оборота. Вписването на
конститутивния иск за разваляне на договора има не само оповестително, но и
защитно действие. 6 На следващо място, възприетото разбиране, че развалянето на
договора за прехвърляне на недвижим имот не настъпва по право по силата на
решението за евикция, е в съответствие с постановките, приети в Тълкувателно
решение №3 от 29.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК (за отмяната по
чл. 537, ал.2 ГПК). Съгласно последните на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК
подлежат само констативните нотариални актове, когато не отразяват
действителното правно положение; конститутивните следва да се запазят, защото
по същината си са форма на договора и дори и продавачът да не е собственик,
този договор продължава да обвързва страните; формата за действителност трябва
да бъде запазена предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи от
неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект. По
тези съображения, съдът намира, че този иск се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен, въпреки признанието му от ответниците.
По разноските:
Ищцовата страна е направила общо 1753,90 лева разноски по производството от
които 1000 лева адвокатски хонорар и 753,90 лева държавна такса, депозит за
назначаване на особен представител и други разноски по производството.
Предявени са общо пет иска.
С оглед изхода от делото на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците Д.Н.Д. и М.П.Д. с оглед уважаването на
двата предявени срещу тях иска следва да заплатят на ищеца направените разноски
по делото съразмерно на уважената част от исковете. и а именно сумата от 700
лева.
С оглед изхода от делото на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците Е.А.И. и Е.З.И. с оглед уважаването на
един от общо два иска предявени срещу тях следва да заплатят на ищеца
направените разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете. и а
именно сумата от 350 лева.
С оглед изхода от делото на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответника В.М.С. с оглед уважаването на двата иска
предявени срещу него следва да заплати на ищеца направените разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете. и а именно сумата от 700 лева.
Ответника И.М.Й. с оглед
признаването на иска от негова страна и предвид това, че не е дал повод за
завеждането на иска срещу него, не следва да му бъдат възлагани разноски по
това производство.
Внесената по късно от
ищцовата страна държавна такса по делото в размер на 200 лева, не следва да се
присъжда, тъй като ищците не желаят да им бъде присъдена.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 108 от ЗС по
отношение на Д. Н. Д. ЕГН ********** и М.П.Д. ЕГН ********** ***, че ищците Ф.З.Б. ЕГН ********** ***,
гр. Измир и Ф.Й./Ф.З.Б./ ЕГН ********** живуща в Р. Турция, гр. Измир са собственици на недвижим имот - Нива
от 44.999 дка, имот №003047, пета категория на земята, в местността „Чепела“, в
землището на с.Главанци, общ.Тервел, съгл. скица № К00814/03.07.2015 г. на ОСЗ гр.Тервел, КАТО ОСЪЖДА Д. Н. Д. ЕГН
********** и М.П.Д. ЕГН ********** да освободят и предадат на Ф.З.Б. ЕГН **********
и Ф.Й./Ф.З.Б./ ЕГН **********, владението върху недвижим имот - НИВА от 22.001/ двадесет и два дка, нула,
нула един/ кв.метра с идентификатор 03215.1.14. стар номер 001014 - четвърта
категория, в местността „Коджа анлък” при съседи: имот №03215.1.28.,
03215.1.29., 03215.1.17., 03215.1.58 и 03215.36.2. по КВС на землището на с.
Безмер, общ. Тервел. ОТХВЪРЛЯ иска
по отношение на ответника В.М.С. ЕГН **********
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 108 от ЗС по
отношение на И.М.Й. ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищците Ф.З.Б. ЕГН ********** ***, гр. Измир и Ф.Й./Ф.З.Б./ ЕГН **********
живуща в Р. Турция, гр. Измир са
собственици на недвижим имот - Нива от 44.999 дка, имот №003047, пета
категория на земята, в местността „Чепела“, в землището на с.Главанци,
общ.Тервел, съгл. скица № К00814/03.07.2015 г.
на ОСЗ гр.Тервел, КАТО ОСЪЖДА И.М.Й. ЕГН: **********, да
освободи и предаде на Ф.З.Б. ЕГН ********** и Ф.Й./Ф.З.Б./ ЕГН **********, владението
върху недвижим имот - НИВА от 14.000
/четиринадесет/ дка с идентификатор 03215.2.4. стар номер 002004 - четвърта
категория, в местността „Бабилезини ниви” при съседи: имот
№03215.2.5.,03215.2.3., 03215.600.201., 03215..0.40. по КВС на землището на с.
Безмер общ. Тервел. ОТХВЪРЛЯ иска по
отношение на ответниците В.М.С. ЕГН **********, Е.А.И. ЕГН ********** и Е.З.И.
ЕГН **********.
ПРОГЛАСЯВА на осн. чл.26 от ЗЗД нищожността
на Договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № 5, том IV per. № 2777, н.дело № 442/13.10.2016 година на
нотариус Д.П с per. № 174 на нотариалната камара, вписан в СВ гр. Тервел, вх.
per №. 2116, акт № 98, TOM.VI, дело № 1118/13.10.2016 година с който В.М.С. ЕГН
********** с адрес ***, в качеството си на пълномощник на А.Ч./А.И.Б./ живуща в
Р.Турция с ЕГН **********, продава на Д.Н.Д. ЕГН **********, с адрес ***- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ начин на трайно
ползване- НИВА от 22.001/ двадесет и два дка, нула,нула един/ кв.метра с
идентификатор 03215.1.14. стар номер 001014 - четвърта категория, в местността
„Коджа анлък” при съседи: имот № 03215.1.13., 03215.1.28., 03215.1.29.,
03215.1.17., 03215.1.58 и 03215.36.2. по КВС на землището на с. Безмер общ.
Тервел поради липса на съгласие.
ПРОГЛАСЯВА
на осн. чл.26 от ЗЗД нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим
имот обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 7, том IV per. № 2779
н.дело № 444/13.10.2016 година на нотариус Д.П с per. № 174 на нотариалната
камара, вписан в СВ гр. Тервел, Вх. Per. 2118, акт № 100, TOM.VI, дело №
1020/13.10.2016 година с който В.М.С. ЕГН ********** с адрес ***, в качеството
си на пълномощник на А.Ч./А.И.Б./ живуща в Р.Турция с ЕГН **********, продава
на Е.А.И. ЕГН ********** с адрес ***, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, начин на трайно ползване -
НИВА от 14.000 /четиринадесет/ дка с идентификатор 03215.2.4. стар номер 002004
- четвърта категория, в местността „Бабилезини ниви” при съседи: имот №
03215.2.5., 03215.2.3., 03215.600.201., 03215..0.40. по КВС на землището на с.
Безмер общ. Тервел поради липса на съгласие.
ОСЪЖДА Д. Н.
Д. ЕГН ********** и М.П.Д. ЕГН ********** ***, да заплатят на Ф.З.Б. ЕГН ********** ***, гр. Измир и Ф.Й./Ф.З.Б./
ЕГН ********** живуща в Р. Турция, гр. Измир, сумата от 700 лева, представляваща
разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.А.И.
ЕГН ********** и Е.З.И. ЕГН ********** ***, да заплатят на Ф.З.Б. ЕГН ********** ***, гр. Измир и Ф.Й./Ф.З.Б./
ЕГН ********** живуща в Р. Турция, гр. Измир, сумата от 350 лева,
представляваща разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.М.С.
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати
на Ф.З.Б. ЕГН ********** ***, гр. Измир и Ф.Й./Ф.З.Б./ ЕГН ********** живуща в
Р. Турция, гр. Измир, сумата от 700 лева, представляваща разноски по делото и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в четиринадесетдневен срок от съобщението
му до страните.
СЪДИЯ: