РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Велики Преслав, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20233610200061 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от М. А. Г. с ЕГН
**********, с адрес гр.***, обл.***, ул.“***“№*, вх.*, ет.*, ап.* срещу Наказателно постановление
№22-0323-000554/19.10.2022 г., издадено от Началник РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление, като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и
необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от редовно
упълномощен защитник. Защитникът поддържа изложеното в жалбата допълва, че нарушението не
е доказано от субективната страна, поради което моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в нарочна молба заявява, че
за страните и съда е задължително прилагането на ТП№№ 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС
по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, без да излага
становище по същество и моли на осн.чл.62д, ал.2 от ЗАНН, в случай че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, съдът да го намали по размер.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 18.02.2022 г. в
10.55 часа в с.Ловец, общ.Върбица, обл.Шумен по ул.“Свобода“ до дом №10 в посока с.Конево,
общ.Върбица, обл.Шумен, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил
л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№Н5829КА. На същата дата и място бил спрян за проверка от
1
полицейските служители – св.Т. Т. и З. И. при РУ-В.Преслав. При проверката освен собствеността
на автомобила и самоличността на водача било установено че жалбоподателя управлява
автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и че служебно била прекратена регистрацията на автомобила поради липса на
действаща застраховка „Гражданска отговорност“, на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП на 30.12.2021 г. За
установеното бил съставен на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.483, ал.1 от КЗ. Предвид
данните за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК преписката била изпратена по
компетентност на ШРП ТО-В.Преслав. В хода на преписката било установено, че жалбоподателя,
в качеството му на собственик на автомобила не е бил уведомен, че регистрацията на автомобила е
била служебно прекратена. След постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство
от РП-В.Преслав с постановление от 05.08.2022 г. било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от
ЗДвП от същия закон на жалбоподателя са наложени административни наказания ”Глоба” в общ
размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.
Съдът кредитира показанията на св. Т. Т. и З. И. изцяло. Същите са последователни,
логични и незаинтересовани.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в
законоустановения 14-дневен срок, ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г.
При издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалния закон. При издаването на
наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат
отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Поради изложеното съдът счита направените възражения в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушение за неоснователни.
В случая наказателното постановление да е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН,
тъй като въз основа на постановление на прокурор при РП-В.Преслав от 05.08.2022 г. е отказано
образуването на досъдебно производство. Този прокурорски акт, ведно с материалите по
прокурорската преписка е изпратен на административно-наказващия орган и следователно
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е акта, въз основа на който е
образувано настоящото административно-наказателно производството, в който случай не са издава
АУАН, като основание за издаване на атакуваното НП. Спазени са и давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
2
При издаване на обжалваното Наказателно постановление е допуснато нарушение на
материалния закон, налагащо неговата отмяна.
АНО е приел, че жалбоподателя на инкриминираната дата 18.02.2022 г. е управлявал
собственото си МПС – л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№Н5829КА, което не е регистрирано по
надлежния ред, т.к регистрацията му била прекратена служебно на 30.12.2021 г. на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП/получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса
за застраховането, липса на сключен договор за застраховка Гражданска отговорност/. Съгласно
разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното
постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, т.е същия не е
регистриран по надлежния ред в РБългария. От материалите по делото, не се установява
жалбоподателя, като собственик да е бил уведомен, че регистрацията на автомобила му е
прекратена служебно.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има
значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно
средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е
последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение
по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да
уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва
след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016
г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и
отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.
Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била
прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело
до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта
на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.
Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за
моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и
до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на
3
закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая
се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от
неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на
собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила,
поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство
не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши
справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба
№ 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена
регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със
защитена информация.
При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази
и разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство задължително се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват
каквито и да е доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за
това обстоятелство, а от там и жалбоподателя. Следователно не може да се направи извод, че към
датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управлявания от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна
страна състава на посоченото от АНО по чл. 140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика обективирана в Тълкувателно
постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и
недоказано и само на това основание подлежи на отмяна.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни
мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е
санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно –
отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.
Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а
единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на
наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния административен орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта
на налагане на наказание за извършеното нарушение.
Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от пълномощника на
жалбоподателя за присъжданe на разноски за адвокатско възнаграждение и представените
доказателства – договор за правна защита и съдействие, счита на осн.чл. 63д от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, следва въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя направените разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните призводства страните имат право на
4
присъждане на разноски по реда на АПК като в ал. 4 на същата разпоредба е предвидена
възможност съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В нарочна молба наказващият орган е направил
възражение за прекомерност в случай, че е заплатен адвокатски хонорар над минималните
размери.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които
административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, поради което размерът на минималното
възнаграждение е 400.00 лева към момента на договарянето и към настоящия момент. Съгласно чл.
18, ал.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на
жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, в случая
200.00 лв. В настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя е осъществил
процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, поради което няма право на
допълнително заплащане. Т. е. минималното възнагражение за осъществената от процесуалният
представител на жалбоподателя защита е в общ размер на 600.00 лева. Следва да се вземе и
предвид, че съгласно посочената Наредба в минималните адвокатски възнаграждения не са
включени сумите за пътни разходи в случаи на осъществявано в съдебни учреждения, намиращи
се извън населеното място, в което е кантората на адвоката, какъвто е и настоящия случай /чл.2,
ал.8 от същата/, които не следва да бъдат оставени невъзмездени. В конкретният случай е било
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева, което съдът намира,
че е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и молбата за намаляването му е основателна.
Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от
процесуалният представител на жалбоподателя защита се изразява в изготвяне и депозиране на
жалба срещу НП, процесуално представителство в едно открито съдебни заседания. Предвид
обема на извършената от процесуалния представител работа претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което следва да бъде присъдено възнаграждение в минимално предвидения размер, а
именно – 600.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.1 вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0323-000554/19.10.2022 г., издадено от
Началник РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на М. А. Г. с ЕГН **********, с
адрес гр.***, обл.***, ул.“***“№*, вх.*, ет.*, ап.* за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон са наложени
5
административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за шест месеца, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“№2 да заплати на на М. А. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.***,
обл.***, ул.“***“№*, вх.*, ет.*, ап* направените в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв./шестстотин лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6