Р Е Ш Е Н И Е № 260000
гр. Пловдив, 07.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи
граждански състав, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 545/2020 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№13890 / 02.06.2020 г. от И.Б.Б.
и Д.И.Б. ,представлявани от адв.М. против решение №
372/20.03.2020 г.,постановено по гр.д 2093/18 г. по описа на ОС -Пловдив ,в частта
,в която е уважен предявения от „М. „ ЕООД против жалбоподателя отменителен иск
по чл.135 от ЗЗД досежно договор за дарение на два недвижими имота ,сключен
между И.Б. и А.Б. от една страна , и ответницата Д.Б. по отношение на
притежаваните от Б. 1 / 2 идеална част от същите.По съображенията ,изложени
във въззивната жалба и в постъпилата писмена защита жалбоподателят счита
решението за неправилно ,незаконосъобразно,постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон и
заявява искане то да бъде отменено и постановено друго ,с което така
предявеният иск да бъде отхвърлен ведно с присъждане на разноски ,вкл. адвокатско
възнаграждение почл.38 от ЗА.
От ответника по въззивната жалба „М. „ЕООД ,представляван от
адв.д. е постъпил отговор ,с който се
оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени там ,както и в
постъпилата писмена защита е заявено искане обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Пловдивски апелативен съд
след като прецени събраните доказателства намира за установено следното :
Производството по гр.д. 2093/2018 г. по описа на ОС –
Пловдив е образувано по искова молба от „М. „ЕООД против И.Б.Б. ,А.Д.Б. и Д.И.Б.
с искане за обявяване на относителната недействителност на договор за дарение
на недвижими имоти, сключен на 26.07.2012 г.,с който И. и А. Б.са дарили на Д.Б.
описаните там имот по отношение на притежаваните от И.Б. 1 / 2 ид.ч. от
същите.Твърдял е ,че е кредитор на И.Б. с вземане ,произтичащо от два броя
записи на заповед ,въз основа на които се е снабдил с изпълнителен лист
,издаден по ч.гр.д. 10515 / 2015 г. по
описа на РС – Пловдив, и такъв ,издаден по ч.гр.д10577 /ф 2015 г. по
описа на РС – Пловдив . С договор за
дарение ,обективиран в нот.акт № ***/**.**.**** г. на Нотариус В. З. И.Б. и съпругата му А.Б. са
дарили на ответницата Д.Б. притежаваните от тях два недвижими имота ,поради
което ищецът счита тази сделка за увреждаща го и поради това е предявели
разглеждания тук Павлов иск ,който съдът е уважил за притежаваните от длъжника Б.
1 / 2 ид.ч. от имотите,предмет на дарението като е приел ,че са налице всички елементи от фактическия
състав на иска по чл.135 ал.3 от ЗЗД.Със същото решение искът по чл.135 от ЗЗД ,предявен против А.Д. е отхвърлен
,в която част решението е влязло в сила.
Недоволен от така постановеното решение е останал длъжника И.Б.
,който релевира оплакване за неправилност на решението като счита ,че нито един
от елементите от фактическия състав на Павловия иск не е налице.По
конкретно счита ,че вземането на „М. „ЕООД
,произтичащо от запис на заповед
от 06.01.2011 г. с падеж 31.08.2012г. за сумата от 102 260 евро е
придобито от дружеството с договор за цесия от 20.07.2015 г. ,а
разпоредителната сделка предхожда цесията ,поради което цесионерът не е легитимиран
да води настоящия иск.Поддържа също така,че
не е установено по делото наличието на намерение за увреждане у длъжника и
лицето ,с което той е договарял,както изисква разпоредбата на чл.135 ал.3 от ЗЗД
,а презумпцията на ал.2 от чл.135 от ЗЗД в случая не намира приложение .
По делото не се спори относно сключването на процесния
договор за дарение на два недвижими имота ,притежавани от И. и А. Б.в режим на
СИО ,извършено на 26.07.2012 г. полза на
Д.И.Б. като не е спорно също така ,че
същата е дъщеря на прехвърлителите.
Качеството на кредитор в лицето на ищеца „М.“ЕООД ,произтичащо
от запис на заповед от 06.01.2011 г. с
падеж 31.08.2012 г.,издадел по който е И.Б.Б. е установено с влязло в сила решение
,постановено по в.т.д.669/2017 г. по описа на АС – Пловдив.Посоченото търговско
дело е приложено към настоящето и от него е видно,че “М. „ЕООД е придобило
правата по ефекта чрез джиро,извършено
на 20.07.2015 г. От същата дата в
кориците на делото се намира и договор
за цесия за същото това вземане ,в която връзка жалбоподателят прави възражение
за липса на активна материално правна легитимация за водене на този иск
доколкото към момента на сключване на разпоредителната сделка ищецът не е бил
кредитор на длъжника . Действително
налице е висящо тълкувателно дело по въпроса притежава ли цесионера активна материално правна
легитимация за предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД ,когато увреждащата сделка е
сключена след възникване на вземането на
първонначалния кредитор ,но преди
цесията ,по който въпрос все още няма произнасяне.Настоящият съд обаче споделя
виждането ,че в този случай цесионерът
притежава активна материално правна легитимация да води този иск доколкото
същият има характера на обезпечение ,а съобразно разпоредбата на чл.99 ал.2 от ЗЗД прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности .
Т .е дори е да се
приеме ,че вземането по записа на заповед е цедирано , а не джиросано ,
активната легитимация на „М.“ЕООД е установена по делото.
Вземането ,легитимиращо ищеца като кредитор не е предмет на
производството по иска по чл.135 от ЗЗД ,същото
не е необходимо да е нито
ликвидно ,нито изискуемо ,нито установено с влязло в сила решението .Достатъчно
е същото да се извлича от въведените
фактически твърдения от ищеца, да е
действително и да не е отречено със сила на присъдено нещо.В случая се твърди
,а и се установява,че вземането произтича
от запис на заповед ,издател по който е ответника Б. от дата 06.01.2011
г. и е с падеж 31.08.2012г.,при което положение настоящият съд намира ,че
вземането ,легитимиращо ищеца като кредитор на Б. е възникнало с поемане на
задължението по записа на заповед,т.е на
06.01.2011 г. , а не с настъпване на падежа му
,поради което и доколкото
разпоредителната сделка е сключена на 26.07.2012г. ,то същата е след възникване
на вземането ,което сочи ,че приложимата
правна норма в случая е нормата на чл.135 ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Съобразно посочената разпоредба на чл.135
ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието
е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането,а съобразно ал.2 от същата разпоредба знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника.
Както се каза по-горе качеството на кредитор в лицето на „М.
„ЕООД по отношение на ответника И.Б.Б. е установено.Безспорно е ,че И.Б. и
съпругата му А.Б. са се разпоредели в
полза на ответницата Д.Б. с два недвижими имота ,предмет на атакуваната сделка.
По отношение увреждащия й характер следва
да бъде съобразена наложилата се трайна касационна практика ,че доколкото
длъжникът отговаря за задълженията си с цялото си имущество ,то всеки акт на
разпореждане води до неговото намаляване
и съответно е увреждащо за кредиторите му.Що се отнася субективния елемент -
знанието на длъжника и лицето ,с което е договарял ,за увреждането следва да се съобрази ,че Б. ,задължавайки се
по процесния запис на заповед ,е бил напълно наясно с поетите от него задължения
и следователно ,разпореждайки се с имоти
,част от неговото имущество и
намалявайки същото по този начин , при това безвъзмездно ,е бил наясно и с това
,че уврежда интересите на своите кредитори. А що се отнася до знанието на
лицето ,с което е договарял , доколкото разпоредителната сделка е безвъзмездна
,то същото не е елемент от фактическия състав на настоящия иск.
Гореказаното несъмнено сочи ,че са налице всички елементи от
фактическия състав на Павловия иск ,поради което същият се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
До същите крайни изводи е стигнал и първоинстанционният
окръжен съд ,поради което като е уважил така предявения иск е постановил
правилен съдебен акт ,който следва като такъв да бъде потвърден ведно с присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна за настоящата инстанция в размер на 3 000 лв.
Мотивиран от горното , съдът,
Р Е Ш И :
ПОТВРЪРЖДАВА решение № 372/20.03.2020 г.,постановено по
гр.д2093/18 г. по описа на ОС -Пловдив ,в частта ,в която е уважен предявения
от „М. „ ЕООД против И.Б.Б. и Д.И.Б. иск за обявяване за относително
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо „М.“ ЕООД
сделката, изповядана с нот. акт № ***, том *,
рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В.З., № *** на НК, вписан с
Акт № **, том **, дело № ****/**.**.**** г. на СВ – П., с която И.Б.Б., ЕГН **********,
и А.Д.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, *, чрез адв. И.М., са дарили
на дъщеря си Д.И.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, *, чрез адв. И.М.,
- сграда с идентификатор *****.***.***.* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ 18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменена със Заповед КД-14-16237/14.02.2011 г. на
Началника на СГКК – Пловдив, с адрес на сградата: ****, с предназначение:
сграда за търговия; брой етажи - 1, със застроена площ от 344 кв.м., стар
идентификатор: *****.***.***.*, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор *****.***.***, при граници и съседи: от юг – път на община П., от
изток - парцел *–стоп. дейност, от север
– парцел *–стоп. Дейност, от запад – паркинг;
- сграда с идентификатор *****.***.***.*,
по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № 18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменена със Заповед КД-14-16-237/14.02.2011 г. на Началника на СГКК – П., с
адрес на сградата: ****, с предназначение: сграда за търговия; брой етажи - 1,
със застроена площ от 344 кв.м, стар идентификатор: *****.***.***.*, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, при граници
и съседи: от юг – път на община П., от изток – парцел *–стоп. дейност, от север
– парцел *–стоп.
дейност, от запад – паркинг,
по отношение на притежаваната от И.Б.Б.,
ЕГН **********, 1/2 (една втора) идеална
част от тези недвижими имоти, .
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН ********** ***, със съд. адрес:***, *,
чрез адв. И.М. и Д.И.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, *, чрез адв. И.М.,
да заплатят на „М.“ ЕООД ***, ЕИК
********* разноски за настоящата инстанция в размер на 3000 лв.
Решението е обжалваемо от страните в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.