№ 39456
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110126495 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 14 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. И. И. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД
и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че сключения между тях Договор за паричен заем № ********* г. е
нищожен поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, и
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,77 лева – недължимо платена
от ищеца на ответника сума за възнаградителна лихва по нищожния договор за
паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 10.05.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и в уточнителната молба се твърди, че на 03.09.2019 г. ищецът
е сключил договор за паричен заем № ******** с „Изи Асет Мениджмънт” АД за
сумата от 1 000 лева, като видът на вноската е седмична, а размерът на месечния
лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от договора е уговорено договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита. Съгласно договора поръчителите следвало
да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за
размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е
в размер на минимум 1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да не са
поръчители, да имат чисто ЦКР, или кредитополучателят да представи сключен
договор за гарантиране задължението с дружеството. На 03.09.2019 г. „Изи Aceт
Мениджмънт“ АД, ищецът и „Файненшъл България“ ЕООД са сключили договор за
предоставяне на гаранция № ********, по силата на който „Файненшъл България”
ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД
задълженията на ищеца по договора за кредит, като обезпечението се изразявало в
наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на
кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е
задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер па 317,28 лева,
която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението за
поръчителство се дължало в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като
„Изи Асет Мениджмънт“ АД бил овластен да приеме плащането. Ищецът излага
съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради противоречие,
евентуално поради заобикаляне на закона тъй като, ако в ГПР по кредита се включи и
възнаграждението за поръчителство същият би надвишил петкратният размер на
1
законната лихва, което би довело освен до противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПКр., още и
до заобикаляне на тази разпоредба. В условията на евентуалност поддържа, че
договорът за кредит е нищожен поради това, че съдържа неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на негово
задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“
АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Поддържа, че е прехвърлил вземането си, произтичащо от договора с ищеца на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради което не е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Признава, че по силата
на договор за паричен заем № ********* г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предала в
собственост на Н. И. И. сумата от 1000 лева, а последният се е задължил да я върне на
12 равни седмични вноски, всяка от които в размер на 87,56 лева, платими на равни
периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора, при фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата
възнаградителна лихва за срока на договора възлиза на 50,72 лева. Общата дължима
сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1050,72 лева. Твърди, че
към момента на цедиране на вземанията към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
Н. И. И. е погасил задължения в размер на 971,64 лева и е дължал на дружеството-
кредитор непогасена главница в размер на 34,13 лева и непогасено лихвено
задължение в размер на 44,95 лева. Твърди, че с Решение № 5040 от 20.03.2024 г. по
гр.д. № 20328/2023 г. по описа на Софийски районен съд, договор за предоставяне на
гаранция № ******** е признат за нищожен и „Файненшъл България“ ЕООД е осъден
да възстанови заплатеното от Н. И. И. възнаграждение по този договор. Ответникът
поддържа, че в договора за паричен заем не съществува клауза или уговорка, която
задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати
необосновано високо възнаграждение за поръчителство, а действителността или
недействителността на клауза 4, в която е уговорено задължение за предоставяне на
обезпечение, не се отразява на действителността на договора за паричен заем, тъй като
оспорваната клауза не засяга основните права и задължения на страните по договора
за паричен заем - относно размера на кредита, размера на лихвата, начина и срока за
погасяване. Излага доводи, че както съгласно разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, така и съгласно разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО,
задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с
точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по
предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула. Предвид изложеното, моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове –
главен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.19, ал. 1
ЗПК поради противоречие със закона, под евентуалност – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр.
чл.22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК поради заобикаляне на закона, както и осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: сключването на
договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият e нищожен на
сочените основания; заплащането на ответника на твърдяната в исковата молба сума за
погасяване на задълженията си по процесния договор.
2
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените
изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да
прецени икономическите последици от сключването на договора, както и наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно
обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем
в размерите на така извършеното плащане.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че на 03.09.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемател и Н. И. И. като
заемополучател е сключен Договор за паричен заем № ********, по силата на който
ответникът е предоставил в заем сумата от 1 000 лева на ищеца, като за обезпечаване
на вземанията на ответника на 03.09.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Н. И.
И. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция №
********.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства с
изключение на приложената съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същата е
приета в друго съдебно производство и е недопустимо с оглед принципа на
непосредственост да се приема като доказателство по делото.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания,
в това число платежни нареждания за погасени вноски по договора за паричен заем,
разписки, извадка от счетоводни книги, копие от договора, погасителен план и СЕФ,
следва да бъда уважено като необходимо за изясняване на спора.
По искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание, с оглед становището, че по първите два въпроса ответникът може
да представи справка.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025 г.
от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба документи, с изключение на приложената съдебно-счетоводна експертиза.
ЗАДЪЛЖАВА по искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК
ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи заверен препис от договор за паричен заем, погасителен
план и СЕФ, както и справка от счетоводството си за всички извършени плащания.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на изисканите документи
съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани фактите,
чието установяване страната препятства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
3
договора.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза до първото по делото заседание.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4