РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Смолян, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20255440100525 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д. К. против Регионална
дирекция „***“ гр.Смолян, в която се твърди от ищеца, че работи по служебно
правоотношение по ЗМВР при Регионална дирекция „***" град Смолян към Главна
дирекция „***" при МВР, в *** *** на длъжност „***". За времето от 01.01.2023г. до
31.03.2025г. е бил командирован 30 пъти от РДГП-Смолян, ГПУ *** до ГПУ ***, ГПУ ***
или ГПУ *** и обратно, като времето за отиване и връщане, не му е заплатено изцяло.
Заплащано му е възнаграждение за 4 отработени часа на отиване и 4 отработени часа на
връщане, като разликата до 8-часова смяна не му е заплатена. За това време не му е
заплатено възнаграждение за общо 240 часа отработено време. Касае се за време за пътуване
с оглед изпълнение на служебни задължения по охрана на държавната граница, като това
време следва да му бъде заплатено като една цяла смяна, гьй като през този ден се е явил на
работа и е бил готов да престира труда си.
Въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или
служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото
време, трябва да се считат изцяло за работно време, е решен със задължителната за
националните юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални
запитвания - напр. Решение от 03.10.2000 г. подело С-303/98 Sindicato de Medicos de
Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad у Consumo de la Generalidad
Valenciana; Решение от 09.09,2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel срещу Norbert
Jaeger; решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fu срещу Stadt Halle, решение от
11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Cesky Krumlov, решение от
1
10.09.2015г. по С-266/14/Federacion de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras
срещу Tyco Integrated Security SL. Следователно, съобразно задължителните указания на
СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на
дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на
място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да
присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се
счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време
е само времето, през което действително е положен труд - дело Simap. Неактивната част от
дежурствата (време за спане, почивка, храна, физиологични нужди) също представлява
работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено
от работодателя - дело Jaeger. Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за
всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване,
тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират
приложение и към настоящия казус. Директивата е приложима и за процесното
правоотношение, като извън нормативната воля, изразена в нея, е изложеното разбиране на
процесуалния представител на въззивника, че тя не се прилага при организация на
работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл.1 т.2 от Директивата,
същата се прилага за някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.
Моли съда да постанови решение, с което да ответникът да бъде осъден да
заплати ан ищеца сумата от 1500,00 лева, представляваща сбор на неплатено
възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при командироване в
периода 01.01.2023г. - 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 01.04.2025г„ до окончателното изплащане,
както и 150,00 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 1500,00 лева за периода
от 01.01.2023г. до 31.03.2025г. Претендира и за разноски по водене на делото.
В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника, искът се оспорва. Излагат се
съображения, че ЗМВР е специален закон и общото трудово законодателство е
неприложимо. Разиват се доводи защо претендираното възнаграждение не се дължи.
В с.з. ищецът р. пр. не се явява. Вместо него искът се поддържа от пълномощника
му адв.М.О..
Ответникът р.пр. се представлява от юриск.М.***, която оспорва иска.
Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба и
отговора,на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение, като заема длъжността “***“ в ГПУ-*** към РД“ГП“-Смолян, което
служебно правоотношение не е прекратено.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е
оспорена от страните, се установява, че за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2025г., ищецът е
2
командирован общо 16 /шестнадесет/ пъти до ГПУ-*** и ГПУ-***. за периодите на
командироване на ищеца, за времето на отиване и връщане от и към граничния пункт са
начислени часовете само за времето на пътуване. Общата сума на платените възнаграждения
за времето на пътуване – отиване и връщане през месеците, в които ищецът е бил
командирован е в размер на 1 159,48 лв. Общата сума на неначислените и неизплатените
възнаграждения за пътуването на отиване и връщане при преизчисляване на 8 часа труд в
посока за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2025 г. е в размер на 641,12 лв. Законната лихва
върху дължимата сума за неизплатени часове на пътуване в командировка - отиване и
връщане, подробно описана в таблица 2 към 01.04.2025 г. е в общ размер на 41,27 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
От заключението на вещото лице става ясно, че ищецът през процесния период е
команидрован общо 16пъти в зоната на отговорност на ГПУ *** и ГПУ *** за участие в
СПО по бъгаро-турската граница.
В действалите през исковия период 01.01.2023 г. – 31.03.2025 г. наредби за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи – Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. в членове
съответно 23, ал.1 и 22, ал.1 е предвидено, че отработеното време включва: 1. работните
часове в рамките на редовното работно време; 2. времето за хранене; 3. времето за
физиологични почивки; 4. времето за провеждане на професионално обучение; 5. времето за
инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за
строеви преглед; 6. времето за отдих; 7. времето от уведомяване до приключване на
фактически извършената работа по време на разположение; 8. работа извън редовното
работно време; 9. времето на дежурство; 10. времето на пътуване при командироване след
проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време на
пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4
от ЗМВР; 11. времето на пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в
специализирани операции.
Съгласно чл.2 от Наредбата за командировките в страната, която е приложима в
случая, освен в хипотезите, за които има уредба в специалния закон, командировките се
определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на
пътуването и почивните и празничните дни.
Чл.4, ал.1, изр.1 от същата наредба предвижда, че командированият за времето на
командировката има право да получи, освен брутното си трудово възнаграждение, и
командировъчни пари при условията и в размерите, определени с тази наредба.
Приложено съответно за полицейските служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
какъвто е ищецът, това правило, заедно с ал.1 на чл.23, съответно на чл.22 от горните
наредби, означава, че за дните на пътуване за отиване и връщане при командировка, на
3
ищеца се дължи и брутно трудово възнаграждение за тези два дни. То следва да се определи
не на база единствено часовете за пътуване според пътните книжки на служебните
автомобили, с които е ставало превозването на ищеца и колегите му, а на база брутното
трудово възнаграждение за редовно работно време. Неговата нормална продължителност,
съгласно чл.187, ал.1, пр.1 ЗМВР е 8 часа дневно, а не по-малко, защото чл.22, ал.1 и чл.23,
ал.1 от горните наредби не предвиждат в отработеното време да се включи само времето на
пътуване по т.11, а и времето по всички останали точки на алинеята. В подкрепа на този
извод е и представената по делото Заповед № 4074з-1363/01.09.2023 г. на ВПД директор
комисар *** на РД “***“- Смолян. С нея по т.ІІ е разпоредено следното: Отчитането на
времето за пътуване на служителите от ГПУ при РДГП-Смолян до ГПУ Ново село и ГПУ-
*** при РДГП-*** за участие в провежданата СПО в зоната на отговорност на РДГП-*** и
чувствителните участъци на българо-гръцката граница в зоната на отговорност на РДГП-
Смолян в изпълнение на Заповед № 8121з-2/04.01.2023 г., в отменените заповеди по т.І от
цитираната заповед, да се отчете като работна смяна с продължителност 8 часа, като в нея
бъде включено и времето за провеждане на брифинг и дебрифинг при пристигане и
отпътуване за и от участие в СПО при спазване изискванията на Наредба № 8121з-922 от
22.07.2022 г.
Описаната Заповед № 4074з-1363/01.09.2023 г. е издадена и на осн. т.4 и т.6 от
Указания рег.№ 3282р-17463/28.06.2023 г. на ВПД директор на Главна дирекция „***“ към
МВР главен комисар Антон Златанов. В т.6 от тези Указания е разпоредено: за времето за
пътуване на командированите служители за/от участие в СПО да се издава заповед за
полагане на труд извън редовното работно време от изпращащите структури на осн.чл.17 и
чл.19 от наредбата, която се издава отделно от заповедта за командироване на служителите
съгласно чл.31 от наредбата. Според изр.второ на същата т.6 от Указанията, положеният труд
извън редовното работно време съгласно заповедта не може да надвишава реалните часове
на пътуване.
Това означава, че самият ответник приема минимум на работното време за дните
на пътуване и отпътуване при командировка като тази на ищеца е 8 часовата смяна, а не по-
малко. В подкрепа на изложените изводи са и разрешенията на Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията
на работното време, приложима във всички области на дейност в частната и публичната
сфера с изключение на транспорта; както и решения на СЕС – напр. решение от 03.10.2000 г.
по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de
Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana); решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02
Landesstadt Kiel срещу Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по дело С- 437/05 Jan Vorel
срещу Nemocnice Ceaky Krumilov, решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss
срещу Stadt Halle.; т. 94 от решение от 15.07.2021 г. по дело С- 742/21, т.94, решения по дела
C-344/19, С-258/10, С-262/20 и цитираната в тях съдебна практика.
Установи се от заключението на вещото лице, че общата сума на неначислените и
неизплатените възнаграждения за пътуването на отиване и връщане при преизчисляване на 8
4
часа труд в посока за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2025 г. е в размер на 641,12 лв.
Законната лихва върху дължимата сума за неизплатени часове на пътуване в командировка -
отиване и връщане, подробно описана в таблица 2 към 01.04.2025 г. е в общ размер на 41,27
лв. В тези размери исковете за главница и лихви са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени изцяло, предвид допуснатото в с.з. от 16.06.2025г. изменение на размера на
исковете. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване
на иска- 01.04.2025г. до окончателното й изплащане.
Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн.чл. 80 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер на
500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ще следва на осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Смолян ДТ върху уваженят иск в размер на 100,00 лв. и разноски за вещо
лице в размер 150,00лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** с адрес гр.Смолян, бул.“*** да заплати на А. Д. К., ЕГН **********
с адрес гр.***, ул.***8а, общ.***,обл.Смолян сумата от сумата от 641,12 лева,
представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за
пътуване при командироване в периода 01.01.2023г. - 31.03.2025г., сумата 41,27 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2023г. до 31.03.2025г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 01.04.2025г„ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА *** с адрес гр.Смолян, бул.“*** да заплати на А. Д. К., ЕГН **********
с адрес гр.***, ул.***8а разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА *** с адрес гр.Смолян, бул.“*** да заплати по сметка на СмРС ДТ
върху уважените искове в размер на 100,00 лв., както и разноски за вещо лице в размер на
150,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5