Решение по дело №1427/2021 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№  260587 / 21.5.2021г.

Гр. Перник, 21.05.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 6-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 11 05.2021 година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА

при участието на секретаря А С.

като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 01427 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от

И.С.В. ЕГН ********** *** съд.адрес адв.А.А.

*** АД

кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество :

сумата 660.07 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за жилище гл.Перник ул.Ю.Гагарин бл.33 В  и аб.№ ********** от която

главница 628.13лв. за периода 01.04.1998 г.- 30.04.1999 г.

 сумата 31.94 лв. законна лихва за забава на мес. плащания за периода 01.06.1998-08.03.2021г.,

начислени суми  по партида с аб.№  **********

ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ

 

Ищцовата страна твърди, че при извършена справка при топлофикационното дружество било установено, че това задължение стои висящо, но понего  не са били образувани изпълнителни производства.

Въпреки това „Топлофикация – Перник“ АД продължава да претендира сумата, включвайки я като дължима в „блокирана сметка“.

Намира вземанията за недължими поради погасяването им по давност.

 Счита за приложим тригодишния давностен срок по                    чл. 111, б. „в“ ЗЗД с оглед характера им на периодични плащания.

Поддържа, че ответникът не е предприел действия, които да са довели до спиране/прекъсване на давността, последната е изтекла към настоящия момент, поради което и неоснователно претендира като дължими от ищцата процесните суми.

 С тези съображения обоснова правния си интерес от търсена защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация – Перник“ АД  е подал писмен отговор на исковата молба.

В съдебното заседание ищецът чрез пълномощника си адв. А., поддържа исковата молба, счита предявените с нея искови претенции за процесуално допустими, тъй като ответното дружество продължава да претендира процесните вземания като дължими от абоната, чрез включването им в блокирана сметка. Намира исковете за доказани по основание и размер с оглед събраните по делото писмени доказателства. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.

Ответното дружество „Топлофикация–Перник“ АД, чрез пълномощника си                      юрк. Максимова, оспорва исковите претенции с довод за недопустимостта им, с твърдението, че след погасяването му по давност задължението продължава да съществува като естествен дълг, чието изпълнение зависи единствено от волята на длъжника.

Посочва, че отричаните суми са висящи при представляваното от нея дружество, но последното не е предприело действие по събирането им чрез образуване на изпълнителен процес.

 Намира претенциите и за недоказани поради което моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски по списък по                  чл. 80 ГПК, който представя.

 

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Между страните не спори,  а и от приетото по делото извлечение от сметка за абонатен                               №  с абонат –ищецът - за обект, находящ се в гр. Перник, посочен по-горе апартамент, се установява, че процесните вземания за главница и лихва за забава са включени в сметката, водена при ответника, като неплатени в срок задължения, произтичащи от доставка на топлинна енергия.

Други относими доказателства по делото не са събрани.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

 

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде призната недължимостта на парични вземания поради погасяването им по давност.

 В тази връзка в тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните вземания, както и периода – начален и краен момент на давността.

 При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищцата вземания съществуват.

 

Съдът намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ правен интерес на ищцата от търсената защита, поради което се явяват и процесуално допустими.

 

Основателен е и следва да се уважи по същество отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в т. ч. основан на твърдения за погасяване на вземанията по давност.

 

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

Съдът намира, че вземането, представляващо цена на доставена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него принципно е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.

 

Тригодишният давностен срок принципно е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от  предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.

Извън този случай спрямо това притезание на самостоятелно основание е приложима тригодишната давност, тъй като се касае за законна мораторна лихва, включена в хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно  чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.                  

 

В публикуваните и с това публично достъпни Общи условия на ответното дружество „Топлофикация–Перник“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. Перник, е предвидено задължението на потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и, че при неизпълнение в срок на това задължение купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия.

Изложеното дава основание за извод, че вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става изискуемо от първия ден след изтичане на                        30-дневния срок за плащане.

 

Същевременно, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

 

Доколкото по делото няма данни за момента на депозиране на искането на молителя – ответникът в настоящото производство „Топлофикация – Перник“ АД за  съдебно дирене на сумата - при извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране на паричните притезания.

Ответникът, чиято е тежестта да установи, че в негова полза са възникнали и съществуват паричните притезания, предмет на исковите претенции по чл. 124, ал. 1 ГПК, въпреки дадените му указания, не ангажира доказателства за това, нито конкретно за настъпване на основание, довело до спиране и/или прекъсване на давностния срок.

Предвид изложеното, съдът приема, че вземането  е ПОГАСЕНО   ПО ДАВНОСТ

 

С оглед на горното, предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, основани на твърдението за недължимост на сумите  като погасени по давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.

По  разноските:

При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски има само ищецът , който претендирала присъждане на такива в общ размер 326.40 лв. по списък по чл.80 ГПК.

 Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, поисканите от ищеца разноски по делото следва да му бъдат присъдени в пълния претендиран размер.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И.С.В. ЕГН ********** *** и чрез адв.А.А. ПАК

срещу „Топлофикация – Перник“ АД

кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,

 че ищецът не дължи на ответното дружество :

сумата 660.07 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за жилище гл.Перник ул.Ю.Гагарин бл.33 В  и аб.№ ********** от която

главница 628.13лв. за периода 01.04.1998 г.- 30.04.1999 г.

 сумата 31.94 лв. законна лихва за забава на мес. плащания за периода 01.06.1998-08.03.2021г.,

начислени суми  по партида с аб.№  **********

ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ

 

ОСЪЖДА „Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на

И.С.В. ЕГН ********** *** и чрез адв.А.А. ПАК- РАЗНОСКИ 326.40лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: