№ 17219
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110117641 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Я. С.
Ш. и Е. Н. Д., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми:
- от Я. С. Ш.: сумата от 1449,75 лв.- главница, представляваща стойност на доставена
и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 55,
вх. А, ет. 9, ап. 42, за периода от м.07.2023 г. до м.09.2024 г., ведно със законната лихва от
27.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 421,89 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2023 г. до 24.03.2025 г., сумата от 24,22 лв. - главница, представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м.08.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 27.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,10 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.06.2023 г. до 24.03.2025 г.;
- от Е. Н. Д.: сумата от 289,95 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 55, вх.
А, ет. 9, ап. 42, за периода от м.07.2023 г. до м.09.2024 г., ведно със законната лихва от
27.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 84,38 лв., представляваща лихва за забава
в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
1
15.09.2023 г. до 24.03.2025 г., сумата от 4,85 лв. - главница, представляваща цена на услугата
за дялово разпределение за периода от м.08.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва
от 27.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,42 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.06.2023 г. до 24.03.2025 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 55, вх. А, ет. 9, ап.
42, като всеки от ответниците има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи
условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода
на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди
ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците Я. С.
Ш. и Е. Н. Д., с която оспорват предявените искове по основание и по размер. Уведомяват
съда, че на 17.07.2025 г. са сключили Споразумение с ищеца за разсрочено плащане на
задълженията, предмет на настоящото дело. Представят писмени доказателства в подкрепа
на наведените твърдения. Молят съда да прекрати делото с оглед сключеното между
страните споразумение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца не взема отношение по предявените
искове.
В откритото съдебно заседание, проведено на 18.09.2025 г. съдът е задължил ищеца
да посочи дали и, ако да, кои от претендираните вноски на разсрочено плащане, падежирали
до момента на приключване на устните състезания пред СРС /а именно 18.09.2025 г./ са
платени от страна на ищеца. Видно от вписаното в съдебния протокол от проведеното
открито съдебно заседание, ищецът е заявил, че ответниците са заплатили до сумата от 240
лева, с което е погасена първата авансова вноска при подписване на договора, както и
втората и третата вноска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е
престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в
сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.
Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на
купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.
1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2
одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
3
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен № 118707,
представляващ апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 55, вх. А,
ет. 9.
По делото е представено споразумение от 17.07.2025 г., сключено между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, от една страна – като ищец, и Я. С. Ш., от друга – като
ответник. Споразумението е сключено на основание чл. 365 от ЗЗД, като страните са се
споразумели, че ответникът дължи на ищеца общо сумата от 2 474,69 лева, включваща 1
768,77 лева – главница, 514,79 лева – лихва за забава върху главницата за периода от
15.06.2023 г. до 24.03.2025 г., и 120,75 лева – съдебни разноски, извършени от ищеца.
С оглед общия исков материален интерес възлизащ на сумата от 2283,56 лева, съдът
приема, че макар извънсъдебното споразумение да е включено единствено от страна на
ответника Я. Ш., то касае и другия ответник с оглед сумите, фигуриращи като дълг в
споразумението.
Съгласно чл. 365, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с договора
за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор,
като си правят взаимни отстъпки. В приложение на правилото по чл. 175 от ГПК, съдът
приема, че на практика спорни по делото факти и обстоятелства не съществуват с
изключение на факта дали и какви суми са дължими към настоящия момент, т.е. към датата
на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд.
По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са
от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване
на съдебното дирене в производството по иска.
Доколкото в съдебния протокол по делото от 18.09.2025 г. ищецът е признал, че към
датата на приключване на устните състезания пред СРС непогасени вноски от ответната
страна на практика няма, тъй като е направено плащане в общ размер на 240 лева, с което до
момента са погасени първата авансова вноска при подписване на договора, както и втората
(платима към 17.08.2025 г.) и третата вноска (платима към 17.09.2025 г.), съдът приема, че
исковите претенции насочени към тях в настоящото производство са неоснователни.
Следващата четвърта вноска е платима чак към 17.10.2025 г., но тази дата е последваща
датата на приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция и не може
да бъде взета предвид, тъй като на практика тя е недължима към релевантния за преценка
момент по делото.
Следва да се отбележи, че съдебният протокол се ползва с
материалната доказателствена сила, която е свързана със съдържанието на документа.
Законът в чл. 179 ГПК предоставя такава сила единствено
за официалните свидетелстващи документи – тези, които удостоверяват определени
правнорелевантни факти. Доколкото съдебният протокол, съставен по установения в закона
ред и форма, е именно такъв официален документ, съдът приема, че описаните в него факти
отговарят на обективната истина и в приложение на правилото по чл. 175 ГПК, приема, че
ответната страна е погасила всички падежирали до момента вноски, така както са описани в
4
Споразумението от 17.07.2025 г., сключено между страните.
В обобщение на всичко по-горе съдът намира, че исковите претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. С оглед неоснователността на главните искове, акцесорните искове
също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответниците с поведението си са
дали повод за завеждане на делото, поради което следва да понесат изцяло разноските по
производството, макар и исковете да са отхвърлени поради липса на непогасени вноски,
падежирали към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния
съд.
Ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид
изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Претендирано е и възстановяване на платена държавна такса в размер на 120,75 лева, която
сума следва да бъде разпредЕ. като разноска в тежест на ответника с оглед изхода от спора.
Воден от горното,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу Я. С. Ш. и Е. Н. Д., с която
са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:
- от Я. С. Ш.: сумата от 1449,75 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 55, вх.
А, ет. 9, ап. 42, за периода от м.07.2023 г. до м.09.2024 г., ведно със законната лихва от
27.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 421,89 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2023 г. до 24.03.2025 г., сумата от 24,22 лв. - главница, представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м.08.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 27.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,10 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.06.2023 г. до 24.03.2025 г.;
- от Е. Н. Д.: сумата от 289,95 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и
5
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 55, вх.
А, ет. 9, ап. 42, за периода от м.07.2023 г. до м.09.2024 г., ведно със законната лихва от
27.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 84,38 лв., представляваща лихва за забава
в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2023 г. до 24.03.2025 г., сумата от 4,85 лв. - главница, представляваща цена на услугата
за дялово разпределение за периода от м.08.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва
от 27.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,42 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.06.2023 г. до 24.03.2025 г.
ОСЪЖДА Я. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 55, вх. А,
ет. 9, ап. 42 и Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 79, вх. 5,
ет. 7, ап. 117, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 220,75 лв. – разноски, сторени пред СРС за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ЕООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6