Р
Е Ш Е
Н И Е №
142
гр.Сливен, 04.02.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
трети състав в открито заседание на тридесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря
Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното съдията гр. дело № 5462
по описа за 2019г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5,
т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд, 243 часа положен в периода 01.09.2016г.-
30.09.2019г. с цена на иска 1 751,64
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба 15.10.2019г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е държавен служител при ответника и за исковия период
полагал труд като «водач на специален автомобил» в РДПБЗН гр.Сливен на 24
часови смени по график при сумарно тримесечно отчитане на работното време. За
процесния период от време сочи, че действали последователно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. /в сила от 01.04.2015г./ и Наредба №
81213-776/29.07.2016г. / в сила от 02.08.2016г./, издавани от министъра на
вътрешните работи, като те уреждали реда за организацията и разпределянето на
работното време, отчитането му, компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на служителите в
МВР. Първата посочена наредба била отмененас Решение на ВАС, влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано 29.07.2016г. Тези две наредби се
предхождали от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., в която обаче имало изрична
регламентация, че часовете труд положени от 22 ч. до 06ч. За отчетен период от
време се умножавал с коефициент 0,143 – чл.31, ал.2. В последвалите две наредби
липсвала такава регламентация за преизчисляване на нощния труд и затова по
аналогия се прилагал КТ и по специално Наредба за структурата и организацията
на работната заплата.
Твърди, че за исковия
период ответникът не е изчислявал правилно работното време, като не преобръщал
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Това довело до ощетяването
му, тъй като тези часове се явявали извънреден труд, който не му бил заплатен.
Иска се от съда осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 751,64 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 243 часа извънреден труд, положен
в периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.10.2019г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на
исковата молба, с който счита претенцията за допустима, но неоснователна.
Не оспорва това, че за процесния период ищеца бил служител при ответника,
работил на сменен 24 часов режим на работа
при сумарно отчитане на работното време. Счита обаче, че в случая не
следвало да се преизчислява положения нощен труд към дневен, тъй като не била
приложима посочената Наредба за структурата и организацията на работната
заплата към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Тази
наредба се прилагала за работници с трудови правоотношения по КТ, работещи на
смени и имала за цел приравняването на 7 часовия нощен труд по КТ към 8 часов
дневен режим на работа с цел заплащането на труда.
Сочи, че в ЗМВР в чл.187, ал.3 е дадена изрична регламентация на нощния
труд за тези служители за времето от 22 ч. до 06 ч., като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за 24 часовата смяна, т.е. не била налице
твърдяната от ищеца празнота в правната уредба. Освен това тези часове не
представлявали извънреден труд, тъй като служителят не полагал труд над
установеното за съответния отчетен период работно време.
Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира
присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищеца с искане за редуцирането му до минимален размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото / постановено за безспорно
обстоятелство с Разпореждане № 4344/11.12.2019г. – л.112 от делото/, а и се
установява от писмените платежни бележки и протоколи по делото, представени от
ответника в процеса, че ищеца през исковия период от време е бил в служебно
правоотношение с ответника – „Водач на специален автомобил” в РДПБЗН Сливен при
ГДПБЗН МВР и полагал труд на сменен режим – 24 часа при сумарно изчисляване на
работното време.
Приети по делото са писмени доказателства – платежни
бележки, протоколи за отчитане на отработеното работно време между 22ч.- 06ч. и
графици за непрекъснат сменен режим за исковия период от време, които съдът не
следва да анализира подробно, тъй като са преценени от вещото лице, изготвило
назначената съдебно икономическа експертиза.
В хода на процеса е прието заключение по назначена
съдебно икономическа експертиза. От него,
както и от изслушването на експерта в открито съдебно заседание се установява,
че за исковия период ищецът положил общо 1694 часа нощен труд, който след
превръщането му към дневен труд с
коефициент 1,143 е 1936 часа. Така се
получавали 243 часа извънреден труд, на стойност 1 751,64 лв., който не бил
заплатен на ищеца. През процесния период от време ищецът също така реално положил 8
часа извънреден труд в периода 01.01.2019г. – 31.03.2019г., на стойност 64,34
лв., който труд бил отчетен, съответно начислен и изплатен на ищеца. Не били
изплатени само часовете, образувани в резултат на преизчисляването на нощните
часове труд в дневни такива. Ищецът нямал положен извънреден труд над 70 часа
за отчетен период.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният главен иск е
допустим и основателен в пълен размер.
Установи се в процеса, че ищеца за исковия период от
време бил в служебно правоотношение с ответната ГДПБЗН МВР и работил на сменен
режим на работа 24 часови смени при сумирано отчитане на работното време.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР, статутът на държавните
служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1, т.3 предвижда, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден
труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
За процесния исков период
действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена
възможност при работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период /същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен
акт липсва изрична разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен
труд в дневни, за разлика от действалата преди това Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г., която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Понастоящем липсата на такава изрична
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.).
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на РБългария утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите
на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а
определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР.
Така в чл. 9 от НСОРЗ е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от Наредба за работното
време, почивките и отпуските и също субсидиарно
приложима по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален
закон, касателно служителите на МВР е посочено, че
отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд.
В настоящия правен казус безспорно се установи, че
ответника не е превръщал положените от ищеца часове нощен труд в дневни, с
оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза,
че след превръщането на тези часове, ищецът е работил часове над нормативно
определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд,
подлежащ на компенсиране.
По тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето
основание, а именно след отмяна на Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР и липсата на изрична специална за
служителите на МВР разпоредба към исковия период, то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата за тези
служители Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 и
чл.18, ал.3 и Наредба за работното време,
почивките и отпуските – чл.9г.
От събраните по делото доказателства се установи, че
положения от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в
дневен е 243 ч. за исковия отчетен период 01.09.2016г.- 30.09.2019г., като
дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в размер
на 1751,64 лв.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв
следва да бъде уважен в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в
съда 15.10.2019г. до окончателното изплащане на възнаграждението.
Предвид изхода на спора, ответника бива натоварен с
разноските, сторени в процеса.
Съдът счита възражението на ответника за прекомерност
на адвокатския хонорар на ищеца за неоснователно. Платеното възнаграждение в
размер на 350 лв. не надвишава минималния размер, предвиден в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в
случая е 352,61 лв., поради което съдът не следва да го редуцира.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да
заплати разноските за вещо лице в размер на 150 лв., както и държавна такса
върху уважения иск в размер на 70,06 лв.
или общо за сумата от 220,06 лв. в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на СлРС.
С оглед горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т.2 ЗМВР Главна
Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението” МВР, представлявана от
гл.комисар Николай Николов ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Й.М., ЕГН: ********** ***, сума
в размер на 1 751,64 лв. /хиляда
седемстотин петдесет и един лева и 0,64 ст./, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 243 часа за периода от
01.09.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от 15.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на
населението” МВР, представлявана от гл.комисар Николай Николов ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.М., ЕГН: ********** ***,
сума в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, разноски
в процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗМВР Главна
Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението” МВР, представлявана от
гл.комисар Николай Николов ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в
полза на бюджета на съдебната власт, сума в размер на 220,06 лв. /двеста и двадесет
лева и 0,06 ст./, разноски и такси за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок,
считано от 13.02.2020г.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: