РЕШЕНИЕ
№ 6922
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110106669 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Д. Л. П., ЕГН:
**********, и К. И. П., ЕГН: **********, срещу К. К. П., ЕГН: **********, син на
молителката, молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, с искане за налагане на мерки за защита на
молителите при твърдения за извършени от ответника спрямо пострадалите лица актове на
домашно насилие на 28.01.2023 г. и на 29.01.2023 г., изразяващи се в отправяне от страна на
ответника лично и по телефон на обиди, ругатни, заплахи, включително и заплахи за
убийство по отношение на молителите. На 28.01.2023 г. ответникът е блъскал, посягал,
скубал молителката направил е опит да я събори, насъскал е куче да я ухапе, след което я е
хванал с ръка през гърлото докато стои зад нея, като в хватката е започнал да я души с ръце.
На същата дата ответника е блъскал и баща си, който се е опитал да го успокои.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично, не се представлява и не взима
отношение по молбата на молителите.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
1
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена
от лица, които твърдят лично да са пострадали от домашно насилие, поради което и на
основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице.
Ответникът е низходящ, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Описаните в молбата актове на 28.01.2023 г. и на 29.01.2023 г.
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице
твърдение за осъществено физическо и психическо насилие спрямо молителите. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която са описани подробно актовете на насилие от 28.01.2023 г. и от 29.01.2023 г. по време,
място, начин на извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и
последиците за молителката. Представени са още Протокол от 03.07.2014 г. от о.с.з. на СГС,
НО, 16 състав, в който е одобрено споразумение, с което ответникът се признава за виновен
по повдигнатите му обвинения. Представено е и Съдебномедицинско удостоверение № V-
41/2023 г., издадено от „...“ .... По делото са представени и предходни заповеди за незабавна
защита срещу ответника.
По делото с протоколно определение от 10.04.2023 г. между страните е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е син на
молителите. Същото е видно и от Удостоверение за раждане № 042785 от 02.12.1993 г.
В случая на акта на домашно насилие не се спори, че е присъствал очевидец – майката
на молителката, предвид което декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е достатъчно
доказателство, тъй като тя е такова единствено когато по делото няма други събрани
доказателства. При тези обстоятелства молителите следва да проведат пълно и главно
доказване на твърдения акт на насилие.
Посоченото в декларацията се подкрепя от представеното по делото
Съдебномедицинско удостоверение № V-41/2023 г., издадено от „...“ ЕООД, в което е
отразено, че при прегледа на молителката на 28.01.2023 г., същата по предната повърхност
на дясното бедро в горната му трета е имала 2 успоредни едно до друго охлузвания на
кожата, косо разположени спрямо срединната линия с размери отгоре надолу 1.3/0.2 см и
1.5/0.4 см, покрити с кафеникави корички, стоящи над нивото на околната кожа; описаните
охлузвания на кожата били разположени на 0.5 см едно от друго. Според съдебния медик
увреждането може да се получи от молителката по време и начин, описан от молителите –
при ухапване от куче. Увреждането е причинило болка и страдание.
По отношение на акта на домашно насилие от 29.01.2023 г. В молбата се твърди, че на
същата дата в 22:30 ч. ответникът е позвънял от телефонен номер ********** на телефона
на майката на молителката – **********; молителката е вдигнала същия, тъй като посочва,
че майка се разстройва, когато говори с внука си; ответникът е отправил заплахи и обиди
2
както следва: „Ей сега ще дойда, ще те убия, ще разбия вратите, ще изпочупя всичко, ще те
изкормя“. В случая на този акт на домашно насилие не са присъствали очевидци, предвид
което и с оглед декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира, че се установява по делото
ответникът да е осъществил спрямо молителката на процесната дата твърдения акт на
домашно насилие, като е обиждал и заплашвал молителката, включително и я заплашвал с
побой и убийство, което представлява психическо насилие.
Предвид разгледаните поотделно и в съвкупност доказателства и с оглед декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира, че се установява по делото ответникът да е осъществил
спрямо молителите на процесните дати твърдените актове на домашно насилие, като е
блъскал, посягал, скубал молителката направил е опит да я събори, насъскал е куче да я
ухапе, след което я е хванал с ръка през гърлото докато стои зад нея, като в хватката е
започнал да я души с ръце; по отношение на молителя К. П. се установи, че същият е бил
блъскан от ответника, който се е опитвал да го успокои. С тези актове е осъществено
физическо насилие върху молителите. На 29.01.2023 г. ответникът е отправил по адрес на
молителката обиди, ругатни, заплахи, включително заплахи за убийство: „Ей сега ще дойда,
ще те убия, ще разбия вратите, ще изпочупя всичко, ще те изкормя“.
Поради гореизложеното съдът намира молбата за доказана, поради което същата следва
да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.
1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът
намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалите и забраняване на
ответника да се доближава до молителите на разстояние, по-малко от 200 м, както и да
посещава специализирана програма. Посочените мерки (освен задължаването на ответника
да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово задължение) следва
да се наложат за максималния срок от 18 месеца от постановяване на настоящото решение за
издаване на заповед за защита (по арг. от чл. 19 ЗЗДН), който ще даде възможност на
ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
3
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът,
като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителите от деянието спрямо тях, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 500, 00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителите имат право на разноски, но предвид
обстоятелството, че същите не претендират такива, не следва и да им бъдат присъждани.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25, 00 лв. на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу К. К. П., ЕГН:
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. К. П., ЕГН: **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Л. П., ЕГН: **********, и
К. И. П., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на К. К. П., ЕГН:
**********, да се доближава до Д. Л. П., ЕГН: **********, и К. И. П., ЕГН: **********, на
разстояние по-малко от 200 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за
защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН на К. К. П., ЕГН:
**********, да доближава жилището, което обитават Д. Л. П., ЕГН: **********, и К. И. П.,
ЕГН: **********, находящо се на адрес гр. ...., ж.к. „...“, бл. ..., вх. ..., ап. .., ап. ..., на
разстояние по-малко от 200 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за
защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН К. К. П., ЕГН: **********, да
посещава специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. ....,
ж.к. „.....“, ул. „....“ № ..., ет. .., офис ...., тел.: ....и ..., e-mail: ....
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН К. К. П., ЕГН: **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на К. К. П., ЕГН: **********, глоба в размер
на 500,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН К. К. П., ЕГН: **********, да
4
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5