Решение по КНАХД №2238/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Х. Н. К., [населено място], [улица], ет.1, ап.1, представляван от адв. И. М. обжалва Решение № 897 от 08.08.2025г., постановено по АНД № 1618 по описа за 2025г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-1030-010521/13.12.2024г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, за наложено на касатора административно наказание : глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.104А от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ на основание чл.183 ал.4 т.6 ЗДв.П, както и отнемане на общо 8 контролни точки.

Касационният жалбоподател счита изводите на ПРС за неправилни – по отношение конкретизация на място на извършване на нарушението и относно твърдението за използване на мобилен телефон, тъй като същите са основани на свидетелските показания на актосъставителя, който изначално заявил как нищо не помни. Посочено е, че в съдебно заседание актосътавителят потвърдил ясно извършена проверка при спрян автомобил с твърдение, че е видял К. да ползва телефон докато шофирал, но не го е спрял, а изчакал да паркира и чукнал по стъклото за проверка. В тази вр. не е установено местоположението на проверяващият екип и от какво разстояние е видял нарушението. Свидетелските показания на Св. К. не са кредитирани, тъй като според съда изхождат от заинтересован източник – приятел на жалбоподателя и не кореспондират с тези на актосъставителя. Доказателствената преценка на съда се счита за недопустима, тъй като в конкретиката на случая – ако полицейският служител е видял водач с телефон по време на движение, следва да го спре, а не да изчака да паркира. Ведно с това се поддържа нарушение на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – липсват данни къде точно е извършено нарушението, къде е бил проверяващия екип и е допълнен № 10 към ул. Г. И.. Заявено е, че ако проверката е извършена на [улица] – там, където е бил паркиран автомобила, не е посочено къде е извършено нарушението, след като се твърди да е използван мобилен телефон при движение на автомобила. Поискана е отмяна на решението с отмяна на НП.

Ответникът Началник група в сектор Пътна при ОД МВР - Пловдив не изразява становище по жалбата и по същество.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Д. предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1. НП е издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021г. на Министъра на МВР – т.3, 3.9. Същата е част от административно наказателната преписка и отразена в НП. АУАН № [рег. номер]/28.11.2024г. е съставен от Й. К. на длъжност полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД МВР - Пловдив, оправомощен с цитираната заповед. Следва извод за компетентност на административно-наказващ орган и актосъставител.

Според обстоятелствената част на НП : На 28.11.2024г., в 13:09 ч., в [населено място] [улица], като водач на лек автомобил мерцедес Г 63 АМГ, рег. № [рег. номер], К. управлява посоченото МПС, като използва мобилен телефон по време на движение, без наличие на устройство свободни ръце.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.104А ЗДв.П в редакция преди изм. в сила от 07.09.2025г. : „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.“. Приложена е санкцията по чл.183 ал.4 т.6 ЗДв.П – в редакция към дата на издаване на НП и преди изм. от 2025г.: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: т.6 използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му;“. На основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. са отнети общо 8 точки.

Защитната теза на касатора е принципно правилна, но според свидетелските показания, предвид отсъствие на други доказателства, се установяват различни от поддържаните данни. Актосъставителят е заявил, че не знае за кой акт е призован в съдебно заседания, но след предявяването му е потвърдил, че поддържа описаното в АУАН. Пояснил е, че лично е добавил № 10 в акта спрямо ул. Г. И., тъй като при разпечатване на акта от таблетите, понякога не излиза точния номер. В тази вр. е посочено, че номерът е добавен и на трите екземпляра, преди връчването му на водача. Предвид това авторство и момент на вписване на номера на улицата са изяснени и начинът на отразяване на корекцията не е ограничило или нарушило правото на защита в случая. Показанията разкриват и местоположението на контролните органи – в близост до Второ РУ, а дори актосъставителят да не си спомня името на улицата, от значение е, че без колебание в началото на изявленията си е посочил със сигурност, че улицата е еднопосочна. Ведно с това, подробно и в хронология е описано поведението на водача, което обективно отрича възможност да е бил видян едва когато е паркирал : влязъл в еднопосочна улица в насрещното, нарушавайки наличен на място забранителен знак за влизане на ППС – Б1; спрял на тротоара; „като през това време говори по телефона“ или както е уточнено – нарушава знак Б1, разговаря по мобилен телефон по време на управление и накрая паркира върху тротоара. Описанието разкрива период на наблюдение, включващ непосредствено възприятие на движението на автомобила, по време на което водачът говори по телефона. Изрично в тази вр. е посочено „Това става пред очите ми.“. Посочено е още, че актосъставителят е бил на ул. Г. Измирлев. Еднозначно е заявено, че автомобилът е бил в движение преди да паркира, като в случая паркирането е няколко секунди след навлизане в улицата, при което преценката за проверка след спиране на МПС не е грешна. Детайлно е обяснено, че докато завивал и влизал в улицата, по време на движение водачът използва мобилния си телефон – „беше му на ухото, държеше го с ръка“.

Св. К. е твърдял, че е бил в автомобила. Не си спомня дата, но е заявил, че е било тази година в началото – съдебното заседание, в което е изслушан, е проведено на 16.06.2025г., а датата на твърдяното нарушение е 28.11.2024г. Свидетелят е изложил данни, потвърждаващи близост на контролните органи до мястото на нарушението – патрулката била „буквално качена пак пред друг мой гараж“ и отрекъл К. да е разговарял по телефона докато шофира.

2. ПРС приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от събраните доказателства, като правилно съобразил, че освен ясните и подробни данни, сведени от актосъставителя в качество на свидетел, същият е и безпристрастен свидетел. Доказателства за заинтересованост от влошаване положението на жалбоподателя отсъстват. Сведенията от св. К. са квалифицирани като заинтересовани, предвид информацията, че К. му е приятел и клиент. Извършена е съпоставка между показанията на свидетелите, при което обективно е прието, че св. К. не е отрекъл навлизането на автомобила в еднопосочната улица със забранителен знак. Това обстоятелство, ведно с факта на паркиране на тротоар, за което няма спор – са потвърдени и от актосъставителя. Затова свидетелските показания на контролния орган са преценени като достоверни – представените данни за двете нарушения не са отречени, а по отношение ползването на телефон по време на движението на МПС няма причина да не бъдат възприети от съда с оглед нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Тоест, установени са били : място на нарушението, факт на непосредствено възприето движението на МПС от водач, който говори по телефона шофирайки, начин на проверка. В тази вр. е последвал обективен извод за липса на доказателства, опровергаващи презумптивната доказателствена сила на АУАН. Верен е извода на съда за приложение нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН по отношение корекцията, изразяваща се в добавяне на номер на улицата в АУАН, който е вписан в НП без корекция. Посочената разпоредба представлява критерий за същественост и несъщественост на допуснати нарушения при съставяне на АУАН /нередовности/ – значима е безспорната установеност на извършване на нарушението, самоличност на нарушителя и неговата вина.

Свидетелят – актосъставител в случая е бил и очевидец на описаното в акта поведение на жалбоподателя - лично възприел факта на ползване на мобилен телефон по време на движение на МПС от страна на К.. Относно поддържано по-широко понятие на устройството “свободни ръце“ с арг. от вложения смисъл в нормата на чл.104А ЗДв.П следва да бъде отбелязано, че устройството „свободни ръце“ трябва да бъде ползвано от водача, за да бъдат ръцете му свободни по време на управление на МПС и когато същото не е сторено, без значение е напр. дали последния е разполагал с подобно устройство. Прието е, че всяко държане на мобилния телефон в момент на управление – за разговор или за ползване на други негови функции, съставлява „използване“ по см. на чл.104А ЗДв.П. В тази вр. следва да се отбележи, че обществената опасност на деянието произтича от препятстване на управлението на МПС в случай, когато в ръцете се държи мобилен телефон. Ръцете на водача на МПС при управлението му трябва да са свободни и ангажирани единствено с управлението на автомобила, поради което забраната по см. на чл.104А ЗДв.П е нарушена и когато водачът на МПС при управлението му е държал телефон, за да възприема информация от същия, или е ползвал други функции на мобилния телефон, които обстоятелства не изключват обективното поведение - ползване на мобилен телефон без устройство за свободни ръце. За конкретното административно нарушение е ангажирана отговорността на нарушителя с приложена санкция в размер, фиксиран в закона.

По отношение предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН вр. с § 1 т.4 ДР ЗАНН – ПРС е изложил правилни съображения, тъй като се касае за поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност и застрашава не само живота и здравето на санкционираното лице, но и тези на останалите участници в движението. В конкретиката на фактите не е доказана извънредна или извинителна причина за жалбоподателя да си служи с мобилен телефон по време на движение, без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.

Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 897 от 08.08.2025г., постановено по АНД № 1618 по описа за 2025г. на Районен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.