№ 163
гр. Търговище, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20213530100017 по описа за 2021 година
Производството по делото е по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът твърди, че притежава имот, находящ се в гр.Търговище, кв.“Запад“, блок
25, вх.Б, ет.4, ап.12. Собствеността върху имота е придобита, след като същият е бил
отнет в полза на държавата по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност, през 2010 година, с влязло в сила съдебно
решение. Имотът е бил отнет от М. ИД. АЛ., МЮЖГ. ОСМ. АЛ. и СД „Албаш-А.,
Идаетов и СИЕ“. С присъда № 33 от 19.06.2007г. по наказателно дело № 505/2006 г. на
Окръжен съд град Търговище М. ИД. АЛ. е бил признат за виновен за извършено от него
престъпление, за което е осъден на пет години лишаване от свобода и е постановена
конфискация на 1/2 идеална част от седем броя недвижими имоти, между които и
процесния апартамент. Твърди се, че още през 2006 година като обезпечение е вписана
възбрана върху имота от Комисията за установяване на имущество придобито от
престъпна дейност, тогава, а на 19.06.2008 година е вписана в АВ и исковата молба, въз
основа, на която е образувано производството по отнемане на това имущество. С влязло в
сила на 30.12.2010 г. Решение № 53/08.20.2009 г. по гражданско дело № 240/2008 г. по описа
на Окръжен съд - гр. Търговище, на основание чл. 28 във връзка чл. 4, ал. 1 от Закона за
отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престьпна дейност
(ЗОПДИППД - отм.), са били отнети в полза на държавата от М. ИД. АЛ., МЮЖГ. ОСМ.
АЛ. и СД „Албаш-А., Идаетов и СИЕ“ недвижими имоти, включително останалата 1/2
идеална част от цитираният по горе недвижим имот, предмет на конфискация с Присъда
№ 33 от 19.06.2007 г. по наказателно дело № 505/2006 г. на Окръжен съд - гр. Търговище.
1
На 16.06.2011 г. е направено отбелязване по вписаната искова молба, с което е вписано
влязлото в сила Решение № 53/08.20.2009 г. по гр. дело № 240/2008 г. През 2011 година ЧСИ
Стойко Аспарухов е образувал изпълнително дело със взискател “КТМ ЕКС“ ЕООД и
длъжник М. ИД. АЛ.. С постановление на съдебния изпълнител по това дело, на „КТМ
ЕКС“ ЕООД е възложен 1/2 ид.ч. от този имот.Така по силата на това постановление се
твърди от „КТМ ЕКС“, че са придобили права върху имота, а постановлението е вписано в
АВ на 06.10.2011 година. Твърди се, че това постановление на съдебен изпълнител е вписано
след вписаната от страна на бившата Комисия за установяване на имущество придобито
от престъпна дейност възбрана върху имота- 19.10.2006 година, както и след датата на
вписване на исковата молба-19.06.2008 година. Поради изложените факти, се твърди, че
ответникът не е придобил права върху процесната 1/2 ид.ч. върху имота. Поради горното
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника,
че е собственик на 1/2 ид.ч. от находящ се в гр.Търговище, кв.“Запад“, блок 25, вх.Б, ет.4,
ап.12, както и да бъде осъден последният да му предаде владението върху имота
Претендират се разноски по делото.
Ответникът оспорва, предявения иск с твърдението, че притежава имота по
силата на постановление за възлагане на недвижим имот, издадено въз основа на публична
продан, проведена по изпълнително дело от 2011 година. Твърди се, че вписването,
съответно на 26.09.2011 г. на Присъда № 33/19.06.2007 г. и на 16.06.2011 г. на Решение №
53/08.12.2009 г. е било след инициираната публична продан, постановлението за възлагане
по която е вписано в СВ Търговище като акт № 105, том XIV, дв.вх.рег.№ 7369, вх.рег.№
7380 на 27.09.2012 г. предхождана от възбрана, като изпълнителен способ върху процесния
имот в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД. Освен горното се излагат твърдения, че не е бил
спазен срока по чл.115, ал.2 от ЗС за извършване на отбелязване на влезлите в сила
Присъда № 33/19.06.2007 г. по н.о.х.д.№ 505/2006 г. на ОС Търговище и Решение №
53/08.12.2009 г. по гр.д.№ 240/2008 г. на ОС Търговище, считано от влизането им в сила
спрямо М. ИД. АЛ., поради което вписването на исковата молба е загубило действието си
и е било непротивопоставимо на трети лица. Поради изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, като му бъдат присъдени разноски в
настоящото производство.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
От приложената по делото справка по вписванията – Търговище, съдебни решения
и присъда, се установява, че М. ИД. АЛ. е осъден за извършено от него престъпление, като
му е наложено наказание лишаване от свобода- Присъда № 33 от 19.06.2007г. по
наказателно дело № 505/2006 г. на Окръжен съд град Търговище. Със същата присъда е
наложена и конфискация на 1/2 идеална част от седем броя недвижими имоти, между
които и процесния апартамен, находящ се в гр.Търговище, кв.“Запад“, блок 25, вх.Б, ет.4,
ап.12. Присъдата е потвърдена и е влязла в сила на 23.04.2008 г.
С влязло в законна сила на 30.12.2010 г. Решение № 53/08.20.2009 г. по гражданско
2
дело № 240/2008 г. по описа на Окръжен съд - гр. Търговище, на основание чл. 28 във връзка
чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престьпна дейност (ЗОПДИППД - отм.), се отнемат в полза на държавата от М. ИД. АЛ.,
МЮЖГ. ОСМ. АЛ. и СД „Албаш-А., Идаетов и СИЕ“ недвижими имоти, включително
останалата 1/2 идеална част от цитираният по горе недвижим имот, предмет на
конфискация с Присъда № 33 от 19.06.2007 г. по наказателно дело № 505/2006 г. на
Окръжен съд - гр. Търговище .
От приложените на л.192 и л.195 от делото обезпечителна заповед и съдебно
решение е видно, че на 19.10.2006 г. е вписана обезпечителната заповед, с която е
наложена обезпечителна мярка „Възбрана“, като обезпчение на бъдещ иск на държавата,
чрез бившата Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност
върху цитираният недвижим имот. На 16.06.2011 г. е вписано влязлото в сила Решение №
53/08.20.2009 г. по гр. дело № 240/2008 г.
С постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на
29.07.2011 година, на ЧСИ Стойко Аспарухов на ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД е
възложена 1/2 ид.ч. от процесния апартамент. Съгласно справката, постановлението е
вписано в СВ- Търговище на 06.11.2011 година.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Ищецът твърди, че е носител на правото на собственост върху описания в
исковата молба недвижим имот. Поради, което следва да установи, че е носител на
правото на собственост по отношение на спорния имот и как е придобил правата си. В
тази връзка, при условията на пълно и главно доказване, следваше да докаже, факта на
придобиването на имота, както и че ответникът упражнява фактическата власт без да
има основания за това, като по този начин оспорва правата заявени от ищеца. Събраните
по делото доказателства, сочат, че ищецът е придобил права по отношение на процесния
имот, по силата на конфискацията, наложена с присъдата и отнемането му в полза на
държавата с влязло в сила съдебно решение. Ответникът от своя страна основава
правата си върху 1/2 ид.ч. от същия имот на постановление за възлагане на имота в
изпълнителното производство, по което е имал качество на кредитор. Актовете,
подлежащи на вписване, за да бъдат противопоставими на трети лица, следва да бъдат
вписани в АВ. Съгласно чл. 115, ал.2, изр.2 ЗС, съответният акт следва да бъде вписан в
шестмесечен срок, след изтичане на който, вписването на исковата молба губи своето
действие. Категорични данни по делото кога е вписана исковата молба по гр. дело №
240/2008 г.на Окръжен съд-Търговище, с решението по което е отнето имуществото в
полза на държавата няма. Но самото решение е вписано 16.06.2011 г., а присъдата по
НОХД № 505/2006 г. на Окръжен съд град Търговище, е вписана на 26.09.2011 година.
Постановените съдебни актове никога няма да станат противопоставими на трети лица,
ако не бъдат представени за вписване, макар исковата молба да е била вписана. Ако
исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от
ефекта на вписването от момента на вписване на решението, в случая 16.06.2011 година,
3
за съдебното решение и 26.09.2011 година за присъдата.
Постановлението за възлагане на процесните ½ ид.ч. от апартамента на „КТМ
ЕКС“ ЕООД от ЧСИ Стойко Аспарухов е от дата 21.07.2011г., като вписването му е
станало на 06.11.2011 година. Т.е. към този момент вписването на съдебното решение за
отнемане в полза на държавата и присъдата по наказателното дело са произвели своето
действие и са били противопоставими на ответника. Постановлението за възлагане,
вписано след това не е произвело нужното прехвърлително действие на собствеността
върху процесния недвижими имот преди отбелязване на решението, за ответното
търговско дружество.
Въз основа на изложените мотиви, съдът приема, че ищецът при условията на
пълно главно доказване, доказа правата си по отношение на имота, обстоятелство
обуславящо основателността на предявеният иск за собственост.
По предявеният иск за предаване на владението върху имота, съдът намира
следното: Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на
правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или друго
вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Искът за собственост по чл. 108 ЗС е иск
на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този
иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна
защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху имота. В хода на делото следва да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без
основание, противопоставимо на собственика. Ако в хода на делото се установи, че
ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не
владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика,
съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен
диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли
второто искане за правна защита-за предаване на владението на имота. Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод за липса на една от
предпоставките по чл.108 от ЗС, а именно владение от страна на ответника на спорния
имот. Макар ищеца да се легитимира като собственик на процесния имот, при негова
доказателствена тежест, не установи своето твърдение, че ответникът владее имота и
ги ползва. Затова осъдителната част на иска по чл.108 ЗС е неоснователна и в тази част
искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски. Сторените от
ищеца такива са в размер на 1 184.60 лв. Ответникът, претендира разноски в размер на 2
000 лв., представляващи възнаграждение на упълномощения адвокат. Претендират се и
разноски, в размер на 1 000 лв., представляващи възнаграждение на упълномощен адвокат
по в.ч.гр.д.№103/21 по описа на Окръжен съд-Търговище. По отношение на тези разноски,
4
съдът се е произнесъл и ги е присъдил с Определение № 60 от 02.06.2021 година,
постановено по в.ч.гр.д.№ 103/21 на ОСТ. При изчисляването на разноските, които
страната е направила в производството по делото, обаче се вземат предвид само онези,
които реално са направени от страната. Отговорността за разноски, направени в
производството пада върху страната против, която е постановен съдебния акт, т.е.
страната, по отношение на която съдът е постановил, че претендираното от нея право,
респ. отричаното от нея право не съществува. Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК визира
заплатено, а не уговорено или обещано адвокатско възнаграждение. Отговорността за
разноски е обективна, невиновна отговорност, поради което дължими са само реално
направените разноски. Чрез присъждането на разноски страната се обезщетява за
причинените и вреди, като липсата на плащане сочи, че вреди не са претърпени, поради
което не следва да се присъждат разноски. В този смисъл е трайно установената
практика на Върховен касационен съд.Видно от доказателствата по делото – л.165 ,
ответникът е сторил разноски в размер на 5.91 лв., заплатена държавна такса за издаване
на съдебно удостоверение. Действително е представляван по делото от адвокат, за което
е приложено пълномощно на л.153 от делото, но не са представени доказателства, дали
ответникът и упълномощения от него адвокат са договорили възнаграждение и в какъв
размер, още по-малко са представи доказателства за заплащането на такова
възнаграждение. Поради горното на ответника следва да се присъдят разноски по делото,
в размер на 5.91 лв., представляваща държавна такса за издадено съдебно удостоверение.
Тези разноски вече са присъдени с влязло в сила определение № 1616 от 10.12.2021 година.
Така по съразмерност на ищеца се дължат разноски, в размер на 592.30 лв., а на
ответника- 2.96 лв. След компенсация на ищеца следва да се присъдят разноски, в размер
на 589.34 лв.
Въз основа на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КТМ ЕКС“ ЕООД гр.Варна
ЕИК:********* с адрес за призоваване гр.Варна, п.к. 9000, р-н Одесос, ул.“Хаджи
Димитър“ № 14, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Тихомир Николаев Колев, че
ДЪРЖАВАТА представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез Областен управител на област Търговище е собственик на 1/2
ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Търговище, кв.“Запад“, блок 25, вх.Б, ет.4, ап.12, с
идентификатор 73626.508.51.5.12 с площ от 67.45 кв.м., заедно с избено помещение № 47,
заедно с 1.37% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на
мястото, построен в сграда с идентификатор 73626.508.51.5, разположена в поземлен
имот с идентификатор 73626.508.51, при граници за апартамента : на същия етаж
73626.508.51.5.11; под обекта 73626.508.51.5.9; над обекта 73626.508.51.5.15., на основание
чл.108 от ЗС.
5
ОТВЪРЛЯ предявеният от ДЪРЖАВАТА представлявана от МИНИСТЪРА НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез Областен управител на
област Търговище против на „КТМ ЕКС“ ЕООД гр.Варна ЕИК:********* с адрес за
призоваване гр.Варна, п.к. 9000, р-н Одесос, ул.“Хаджи Димитър“ № 14, ет.1, ап.3,
представлявано от управителя Тихомир Николаев Колев, иск за предаване на владение върху
следния имот : 1/2 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Търговище, кв.“Запад“, блок 25,
вх.Б, ет.4, ап.12, с идентификатор 73626.508.51.5.12 с площ от 67.45 кв.м., заедно с избено
помещение № 47, заедно с 1.37% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж на мястото, построен в сграда с идентификатор 73626.508.51.5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 73626.508.51, при граници за апартамента
: на същия етаж 73626.508.51.5.11; под обекта 73626.508.51.5.9; над обекта
73626.508.51.5.15., на основание чл.108 от ЗС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „КТМ ЕКС“ ЕООД гр.Варна ЕИК:********* с адрес за призоваване
гр.Варна, п.к. 9000, р-н Одесос, ул.“Хаджи Димитър“ № 14, ет.1, ап.3, представлявано от
управителя Тихомир Николаев Колев да заплати на ДЪРЖАВАТА представлявана от
МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез Областен
управител на област Търговище, сумата от 589.34 лв. разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6