№ 2086
гр. В., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110103025 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „А. З. К. Н. П. З.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П. В.“ ***
срещу АЛ. М. П., ЕГН ********** действаща със съгласието на своя
попечител Р. А. П., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. В., ул. „Д.“ *** по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №
260787 от 14.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12841/2020г. по описа на ВРС за следните суми:
1354,49 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем
№ 5473349/03.10.2018г., сключен между „В. К.“ ООД и АЛ. М. П., вземането
по който е прехвърлено от в полза на „А. З. К. Н. П. З.“ ЕООД по силата на по
силата на Приложение № 1/01.10.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г.; сумата от 212.55 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 02.11.2018 г. до 30.06.2019 г.;
сумата от 91.02 лева, представляваща законна лихва за периода от 01.07.2019
г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.10.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените в производството
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.10.2018г. между „В.
К.“ ООД и ответницата АЛ. М. П. е сключен договор за паричен заем №
1
5473349. По силата на договора заемодателят се задължил да предостави на
ответницата сума в размер на 1500 лева, като договорът имал сила на
разписка за предаване на сумата. Заемателят се задължил да върне сумата,
ведно с договорна лихва, или обща сума в размер на 1762.92 лева, на 9
месечни погасителни вноски. По договора за заем ответницата извършила
плащания в общ размер от 400 лева. Вземанията на „В. К.“ ООД по процесния
договор за заем били прехвърлени в полза на ищцовото дружество по силата
на Приложение № 1/01.10.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответницата
със съгласието на нейния попечител Р. А. П., с който исковете се оспорват
като неоснователни. Оспорва се извършената цесия, като се твърди, че същата
не е произвела действие поради липса на уведомяване на длъжника от
предходния кредитор „В. К.“ ООД. Оспорват се исковете и като недоказани
по основание и размер. Прави се възражение за нищожност на клаузата за
неустойка по чл.4, ал.2 от договора поради накърняване на добрите нрави.
Прави се възражение за унищожаемост на сключения договор за кредит, тъй
като ответницата е поставена под ограничено запрещение със съдебно
решение, влязло в законна сила на 16.04.2018г. Сочи се, че договорът е
унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, тъй като към сключването му
ответницата не е могла да разбира и ръководи действията си.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва
предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
5473349 от 03.10.2018г., сключен между АЛ. М. П. като заемател и „В. К.“
ООД като заемодател. Съгласно договора заемодателят се задължава да
предостави на заемателя сумата от 1500 лева, а заемодателят се задължава да
я върне в срок от 9 месеца на 9 погасителни вноски с посочен в договора
падеж за всяка от тях, като последната е с падеж 30.06.2019г. Уговореният
2
размер на погасителната вноска е 264,18 лева, който включва част от
дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Фиксираният
годишен лихвен процент по заема е 40,30 %, а ГПР – 49,46 %. Съгласно чл.1,
ал.3 от договора за извършена от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в
размер на 614,70 лева. Посочено в чл.2, ал.1, т.10 от договора, че сумата по
заема се усвоява в брой, като съгласно чл.2, ал.2 с подписването на договора
заемателят удостоверява, че е получил от заемателя заемната сума, като
договорът има силата на разписка предаването/получаването на сумата.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни,
считано от усвояване на сумата, да предостави на заемателя като обезпечение
или поръчител при определени условия, на които същият следва да отговаря,
или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя, валидна
30 дни след падежа за плащане по договора. Договорът е подписан лично от
ответницата АЛ. М. П..
Представена е Тарифа на „В. К.“ ООД относима към договорите за
парична заем, с която заемодателят съгласно чл.13 от договора е бил
предварително запознат.
Представен е рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016г., сключен между „В. К.“ ООД като цедент и „А. З. К.
Н. П. З.” ООД като цесионер, както и извадка от Приложение № 1 от
01.10.2019г. към Рамковия договор, видно от което е прехвърлено и вземането
от АЛ. М. П. по договор № 5473349 от 03.10.2018г. за главница от 1354,49
лева, договорна лихва в размер на 212,55 лева, неустойки/такси/разходи за
забава в размер на 1270,28 лева.
С решение № 536 от 26.03.2018г. по гр.д. № 8/2018г. по описа на ВОС,
влязло в законна сила на 16.04.2018г. АЛ. М. П. е поставена под ограничено
запрещение, на основание чл.5, ал.2 от ЗЛС.
Видно от удостоверение от 24.11.2020г., издадено от Органа по
настойничество и попечителство при Община В. – Район „Одесос“ за
настойник на АЛ. М. П. е назначена Р. А. П..
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
3
ГПК. Предявени са след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в
срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.4 от ГПК и са процесуално
допустими.
Разпределението на доказателствената тежест е такова, че ищецът
следва да докаже валидно сключен договор за кредит, изпълнение на
задълженията си по него, основанието за начисляване на договорни лихви и
размера на същите, изпадане на ответника в забава и начална дата на същата.
Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт – плащане, давност и др.
Безспорно се установи сключването на процесния договор за заем от
03.10.2018г. между „В. К.“ ООД и ответницата АЛ. М. П.. Установи се още,
че към датата на сключване на договора АЛ. М. П. вече е поставена под
ограничено запрещение с влязло в сила съдебно решение. От договора за заем
е видно, че същият е подписан единствено от ограничено запретената, но не и
от друго лица в качеството му на попечител.
Съгласно чл.27 от ЗЗД унищожаеми са договорите сключени от
недееспособни лица или техен представител, без спазване на изискванията,
установени за тях. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с чл.4, ал.2 от ЗЛС ограничено
запретените лица могат да извършват правни действия със съгласието на
техните попечители.
Очевидно в настоящия случай при сключване на процесния договор не е
спазено изискването за съгласие на попечителя на ограничено запретената
А.П., доколкото договорът е подписан само от нея, нито има данни за
последващото му потвърждаване от страна на попечител. С оглед на
изложеното се налага извода, че договорът е унищожаем.
Предвид обстоятелството, че процесният договор не е валидно сключен,
съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. З. К. Н. П. З.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П. В.“ *** срещу Р. А. П., ЕГН
**********, и двете с адрес: гр. В., ул. „Д.“ *** искове за признаване за
4
установено между страните, че Р. А. П., ЕГН **********, и двете с адрес: гр.
В., ул. „Д.“ *** дължи на „А. З. К. Н. П. З.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „П. В.“ *** следните суми: сумата от 1354,49
лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем №
5473349/03.10.2018г., сключен между „В. К.“ ООД и АЛ. М. П., вземането по
който е прехвърлено от в полза на „А. З. К. Н. П. З.“ ЕООД по силата на по
силата на Приложение № 1/01.10.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г.; сумата от 212.55 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 02.11.2018 г. до 30.06.2019 г.;
сумата от 91.02 лева, представляваща законна лихва за периода от 01.07.2019
г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.10.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 260787 от
14.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 12841/2020г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5