№ 3017
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110161807 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от
22.01.2024 г., подадена от „..“ ЕАД срещу Р. Т. В. и К. В. П..
Предявени са при условията на пасивно субективно съединяване обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца при условията на разделност по равно следните суми:
1/ Р. Т. В. – ½ част от дълга или за сумите от 1603,68 лв. – главница,
представляваща стойност на доставената в процесния имот и незаплатена
топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба – 10.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, 277,65 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху
стойността на главницата за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., 10,45 лв. –
главница, представляваща цената на услугата за дялово разпределение за периода
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 10.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 2,75 лв. – лихва за
забава, начислена върху стойността на главницата за цената за дялово
разпределение в периода от 01.07.2021 г. до 19.10.2023 г.;
2/ К. В. П. – ½ част от дълга или за сумите от 1603,68 лв. – главница,
1
представляваща стойност на доставената в процесния имот и незаплатена
топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба – 10.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, 277,65 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху
стойността на главницата за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., 10,45 лв. –
главница, представляваща цената на услугата за дялово разпределение за периода
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 10.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 2,75 лв. – лихва за
забава, начислена върху стойността на главницата за цената за дялово
разпределение в периода от 01.07.2021 г. до 19.10.2023 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците е налице облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, в качеството им на
наследници на В. К. В., при Общи условия /ОУ/, чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ,
обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че
съгласно чл. 63, ал. 1 от общите условия на дружеството, при смърт на клиент –
физическо лице, наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по
чл. 12, т. 12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Излага доводи, че
ответниците са потребители на топлинна енергия, в качеството им на съсобственици
на топлоснабден имот с адрес: гр. София, .., с абонатен № ... Сочи, че в периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил в процесния имот топлинна енергия на
стойност 3207,37 лева, която не била заплатена от купувачите. Твърди, че в рамките на
процесния период действали ОУ за продажба на топлинна енергия от „..” АД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, в
сила от 10.07.2016г. Поддържа, че потребителите били длъжни да заплащат месечните
суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на продавача, като лихва за забава се начислявала
единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за
съответния отоплителен сезон. В тази връзка, сочи че ответниците му дължат
заплащането на мораторна лихва в размер на 555,30 лева, начислена върху стойността
на главницата за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г. Твърди, че на основание чл.
139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на
Етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение, при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В тази
връзка сочи, че етажните собственици в сградата, в която се намирало процесното
жилище, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „..“
ООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
2
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Твърди, че ответниците му дължат цената на услугата за дяловото разпределение, в
размер на 20,90 лева, начислена за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., както и
лихва за забава върху посоченото главно вземане в размер на 5,49 лева, начислена за
периода от 01.07.2021 г. до 19.10.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. В. П. е подала отговор на исковата
молба. Признава предявените искове по основание и размер. Твърди, че е
изплатила изцяло претендираните вземания, ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба. Счита, че с поведението си не е дала повод за завеждане
на настоящото дело, поради което моли разноските да бъдат възложени в тежест на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. Т. В. не е подала отговор на
исковата молба.
С молба от 07.10.2024г. ищецът е потвърдил постъпилото плащане, с което
били заплатени сумите за главница за ТЕ и дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху двете главници, както и частично платени съдебни
разноски. Дължими останали 143,22 лева съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, което претендира в минимален размер.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана
топлинна енергия по аб.№...
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл
на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
3
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за
процесния имот от ответниците в качеството им на наследници по закон на
починалия потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота – В. К. В.,
починал преди образуване на делото. От събраните по делото доказателства се
установява, че ответниците са наследници по закон на В. К. В., който е починал на
04.08.2023г., като на основание чл.5 и чл.9 ЗН същите имат равни дялово от
наследството. Установява се от представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №95, том III, рег. №3592, дело №412/2022г. на нотариус .., район
на действие СРС, вписан в рег. на НК под рег. №508, че В. К. В. е продал на ..
4
апартамент на адрес гр. София, ж.к. „.. Не е спорно между страните, че имотът през
процесния период е бил собственост на В. К. В., като след смъртта му
задължението за заплащане на задълженията за имота са част от наследството на
починалия, поради което ответниците като негови наследници отговарят за тях.
Поради това съдът приема, че наследодателят на ответниците е бил битов
клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за
имота абонатен №.. през процесния период, след неговата смърт ответниците в
качеството си на наследници по закон отговарят за задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора
не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответниците или техния наследодател са упражнили
правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
5
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „..” ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за наследодателя на ответниците е възникнало задължение по
силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
от ищеца цена, не се оспорва от ответниците, нито дължимите такси за извършена
услуга дялово разпределение. Ответниците не оспорват и начислените лихви.
Ответникът К. П. изрично е заявила, че признава исковата претенция по
размер и основание, като е представила доказателства за заплащане на процесните
суми от 05.03.2024г. Изложила е твърдения, че не е знаела за наличие на
задължението до получаване на исковата молба, като е смятала задълженията на
наследодателя си към ищеца за погасени към датата на продажба на недвижимия
имот с оглед два броя разписки от 22.03.2022г. и 29.04.2022г. за извършени
плащания в Изи Пей. Видно от същите, плащания са извършени по фактури за
м.5.2019г. до м.02.2021г., който не съвпада с исковаия. От представените разписки
се установява плащане по обща фактура за период 2019-2020г. в размер на 1367,97
лева, както и плащане по месечно издавана фактури за посочения период.
Вземанията за главница в настоящото производство са формирани от фактури
№10139557519/31.07.2021г. и №**********/31.07.2022г., които са общи фактури за
периода 01.05.2020г. -30.04.2021г. и съответно 01.05.2021г. – 30.04.2022г. С оглед
изложеното се установява, че с представените разписки от Изи Пей са погасени
задължения за предходен на исковия период, като не са включени задълженията по
издадената към момента на плащането сума по фактура
6
№10139557519/31.07.2021г. С оглед начина на отчитане на потребената
топлоенергия, съобразно ОУ на дружеството – ищец, потребителят е длъжен да
заплати действително потребената от него ТЕ, съобразно отчетено от дружеството,
извършващо дялово разпределение, за което се издава обща фактура за
отоплителния сезон. Съдът намира, че възраженията на ответника П., че не е дала
повод за завеждане на делото са неоснователни. Плащането е извършено в хода на
настоящото производство, след подаване на исковата молба. Решение по чл.237
ГПК се постановява по искане на ищеца, а не на ответника, каквото не е
направено.
Ищецът е заявил, че е получил плащане на задълженията след образуване на
делото, с изключение на 143,22 лева за разноски. С оглед извършеното плащане в
хода на производството, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане. Съдът съобразявайки, че плащанията са извършени в хода
на производството, след подаване на исковата молба и след получаване на
разпореждане на съда по чл.131 ГПК от ответницата П., намира, че последните са
дали повод за завеждане на делото, поради което и следва да понесат
отговорността за сторените от ищеца разноски. С оглед изложеното на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 100 лева общо или по 50 лева от всеки от ответниците, доколкото не са
налице основания за солидарна отговорност, както и разноски за държавна такса в
размер на 143,22 лева.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. .. при условията на пасивно субективно съединяване
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р. Т. В., ЕГН
**********, и К. В. П., ЕГН **********, в качеството им на наследници на В. К. В.,
за следните суми по отношение на всеки от тях:
1/ Р. Т. В. – ½ част от дълга или за сумите от 1603,68 лв. – главница,
представляваща стойност на доставената в процесния имот и незаплатена топлинна
енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на исковата молба – 10.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
277,65 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за
7
периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., 10,45 лв. – главница, представляваща цената
на услугата за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва за забава от 10.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 2,75 лв. – лихва за забава, начислена върху стойността
на главницата за цената за дялово разпределение в периода от 01.07.2021 г. до
19.10.2023 г.;
2/ К. В. П. – ½ част от дълга или за сумите от 1603,68 лв. – главница,
представляваща стойност на доставената в процесния имот и незаплатена топлинна
енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на исковата молба – 10.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
277,65 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за
периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., 10,45 лв. – главница, представляваща цената
на услугата за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва за забава от 10.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 2,75 лв. – лихва за забава, начислена върху стойността
на главницата за цената за дялово разпределение в периода от 01.07.2021 г. до
19.10.2023 г.; като погасени чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. чл.78, ал.8 от ГПК Р. Т. В., ЕГН
**********, и К. В. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ при условията на
разделност на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. .., сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение и 143,22 лева разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8