№ 21125
гр. С., 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20211110165252 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 99 ЗЗД, за осъждане на ответника ЗК „Л. И. АД да заплати на ищеца „Б.“
ЕООД сумата от 390,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 21.02.2019 г. до 10.01.2020 г., изчислено
върху дължимо обезщетение от 4340,90 лева за имуществени вреди, нанесени
на лек автомобил марка „С.“ модел „* *“, с рег. № ********, собственост на
„М. к.“ ЕООД, вследствие на ПТП, станало на 18.11.2018 г., около 06,20 часа, в
гр. С., ул. „И. Б.“, по вина на водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“,
с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответното дружество по полица „Гражданска отговорност“ №
**/**/************, което вземане е прехвърлено в полза на ищеца с договор
за цесия от 02.09.2019 г., за което длъжникът е уведомен. Ищецът твърди, че в
срока на действие на застрахователна полица, на 18.11.2018 г., около 06,20
часа, в гр. С., ул. „И. Б.“ срещу МГУ, поради неспазване на предимство при
заобикаляне, водачът на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, чиято
гражданска отговорност на автомобилист била застрахована при ответника,
навлязъл в платното за насрещно движение и реализирал удар с лек автомобил
марка „С.“ модел „* *“. Застрахователят бил уведомен за застрахователното
1
събитие, като платил на 21.02.2019 г.,
на увреденото лице, обезщетение в размер на 4274,48 лева. Твърди, че това
обезщетение не било достатъчно да обезщети всички вреди, изчислени по
пазарни цени в общ размер на 8615,38 лева, поради което понастоящем
застрахователят му дължи още 4340,90 лева, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 21.02.2019 г. (датата на плащане на
първата сума) до 10.01.2020 г. (дата на което по съдебен ред в друго
производство била предявена претенцията за главница). Сочи, че тези
вземания били прехвърлени в полза на ищеца с договор за прехвърляне на
вземанията от 02.09.2019 г, за който длъжникът е уведомен. Ето защо прави
искане съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове, при твърдения, че не е бил
поканен извънсъдебно да плати обезщетение за забава и че с договор за цесия
не е включено вземане за мораторна лихва. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на вземането за лихва. Прави възражение за
недължимост на лихва за периода, предхождащ датата на сключения договор
за цесия. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно възприетото в съдебната практика /решение № 50086 от
07.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1859/2022 г., III т. о., решение № 46 от
04.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 2274/2022 г., II т. о., решение № 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., решение № 50104 от
26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1386/2022 г., II т. о. и др./ в хипотезата на пряк
2
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение
по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ,
като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните
дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от
КЗ или датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице, или датата на предявяване на
претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано със следните последици: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си
забава; и 2 възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В производството по делото се претендира лихва за забава върху
обезщетението по чл. 432 КЗ за периода от датата на извършване на плащане
от застрахователя -21.02.2019 г. до датата на подаване на заявление в съда, въз
основа на което е образувано ч. гр. д. № 1048/2020 г. по описа на СРС, 87
състав.
По делото е представено влязло в сила решение № ****/04.06.2025 г.,
постановено по в. гр. д. № ****/2022 г. по описа на СГС, „IV-E” въззивен
състав, с което е отменено решение № ********/30.04.2022 г., постановено по
гр. д. № 49325/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, в частта, с която иск с
правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 432 КЗ е отхвърлен за сумата от
1265,38 лв. – главница /горница над сумата от 3075,20 лв. до размера на
сумата от 4340,90 лв./, претендирана като дължимо застрахователно
обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.11.2018 г., по
вина на водача на МПС марка „Ф.“, модел „Д.“, с рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е застрахована от „Л. И.“ АД и изразяващи се в
настъпили щети по МПС марка „С.“, модел „**“, Втора генерация, с рег. №
3
********, което вземане застрахователно обезщетение е прехвърлено на „Б.“
ЕООД по силата на договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
10.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1048/2020 г. по описа на СРС, като вместо това е
признато за установено по предявения от „Б.“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК
срещу ЗК „Л. И.“ АД иск с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 432 КЗ, че
ответникът ЗК „Л. И.“ АД дължи на ищеца „Б.“ ЕООД сумата в размер на
1265,38 лв. – главница /горница над сумата от 3075,20 лв. до пълния
претендиран размер от 4340,90 лв./, претендирана като дължимо
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
18.11.2018 г. по вина на водача на МПС марка „Ф.“, модел „Д.“, с рег. №
********, чиято гражданска отговорност е застрахована от ЗК „Л. И.“ АД и
изразяваща се в настъпили щети по МПС марка „С.“, модел „**“, Втора
генерация с рег. № ********, което вземане застрахователно обезщетение е
прехвърлено на „Б.“ ЕООД по силата на договор за цесия, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 10.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1048/2020 г. по описа на
СРС. Решението е окончателно.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.
По делото е представен договор за цесия от 02.09.2019 г., сключен между
„М. к.“ ЕООД в качеството на цедент и „Б.“ ЕООД в качеството на цесионер, с
който прехвърленото вземане преминало в патримониума на цесионера, ведно
с принадлежностите му – чл. 2 от договора.
Представено е уведомление за цесията от цедента до ЗК „Л. И.“ АД с вх. №
12167/13.09.2019 г.
Представени са още договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 01.07.2019 г. и банков документ за извършен превод на 21.02.2019
г. на сумата от 4274,48 лв. в полза на „М. к.“ ЕООД от ЗК „Л. И.“ АД.
Обезщетението за имуществени вреди в размер на 4340,90 лева е присъдено
на ищеца с влязло в сила решение от 04.06.2025 г. в. гр. д. № ****/2022 г. по
описа на СГС, „IV-E” въззивен състав, и решение от ********/30.04.2022 г.,
постановено по гр. д. № 49325/2020 г. по описа на СРС, 87 състав.
4
В производството по посочените дела не е претендирано от страна на ищеца
заплащането на лихва за забавено изпълнение на дължимото от ответника
обезщетение. Посоченото обстоятелство не е спорно по делото и се
установява от представеното решение на СГС.
Следва да се отбележи с горепосочените съдебни решения съществуването
на материалното субективно право, индивидуализирано по основание
(правопораждащите го юридически факти), съдържание и страни е установено
със сила на пресъдено нещо.
Предвид изложеното между страните по делото следва да се приеме за
установено наличието на заявена извънсъдебна претенция по чл. 380 КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение от ответното застрахователно
дружество за настъпилото застрахователно събитие по чл. 429, ал. 3 КЗ.
Спорно между страните по делото е дали в патримониума на ищеца е
възникнало вземане за лихва. С изтичане на срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ,
считано от датата предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, ответното
дружество дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си
забава.
По делото се установи, че процесното вземане е прехвърлено с договора за
цесия на ищеца. Цесията е съобщена на ответното дружество, поради което е
дължи изпълнение на новия кредитор /ищец /. По силата на разпоредбата на
чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В чл. 2 от договора за цесия
изрично е уговорено прехвърлянето на вземането ведно с принадлежностите
му на новия кредитор /ищец/, поради което наведено с отговора на исковата
молба възражение в този смисъл за недължимост на вземането за лихва е
неоснователно. В тази връзка необходимо е да се посочи, че със сключването
на 02.09.2019 г. на договора за цесия, субективното право на вземане за
сумата, предмет на договора, ведно с акцесорните вземания, е преминало от
правната сфера на неговия носител в правната сфера на ищеца по делото. Тази
правна последица настъпва с постигане на съгласието на страните по
договора. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането за
5
законна лихва възниква от фактически състав, включващ главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото.
Предвид изложеното неоснователно е възражението, че лихва не се дължи за
периода преди датата на договора за цесия, доколкото вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното и отделен
провопораждащ фактически състав, включващ неизпълнение на главното
задължение, предмет на цесията.
В настоящия случай законна лихва се претендира от датата на извършено от
застрахователя плащане - 21.09.2019 г. до 10.01.2020 г., на която дата е
подадено заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. по описа на СРС, 87 състав.
При така установеното, направеното с отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на задължението за лихва за забава е
неоснователно. Съгласно чл. 111, буква „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като теченето
на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ или
с подаване на заявление по чл. 410 ГПК пред съда. В случая исковата молба е
подадена на 16.11.2021 г., т. е. погасени по давност са вземанията,
изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3 години, преди датата на
подаване на ИМ в съда – 16.10.2018 г. или възникнали преди тази дата,
какъвто не е настоящия случай.
Предвид гореизложеното следва да се посочи, че в открито съдебно
заседание от 27.10.2025 г. процесуалният представител на ответното
дружество е направил възражение за неоснователност на претенцията,
обоснована с твърдения, че не е представено доказателство за прекратена
регистрация на процесното МПС, както и че в решението по в. гр. д.
№****/2022 г. по описа на СГС, изрично е прието наличие на тотална щета на
МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК когато в установения срок
ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни
правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
6
непредвидени обстоятелства. Така всички възражения, които биха довели до
отхвърлянето на иска по общото правило на чл. 133 ГПК се преклудират с
подаването на отговора на исковата молба, освен ако не се основават на по-
късно възникнал факт /т. 4 от ТР № 1/13 г. по тълк. д. № 1/13 г. на ОСГТК на
ВКС/, в който случай преклузията настъпва с приключването на съответното
открито заседание, към датата на което страната е била узнала за новото
обстоятелство и би могла да направи основаното на него свое възражение
/така решение № 380/15.10.2012 г. по гр. д. № 1015/2011 г. на ВКС, IV г. о./.
Предвид изложеното направеното възражение в открито съдебно заседание не
се явява преклудирано и следва да бъде разгледано в производството.
Както бе посочено, с влизане в сила на решението на СГС е формирана сила
на пресъдено нещо относно субективно право за застрахователно обезщетение
до размер на предявения иск, което обезщетение е определено
като тотална щета в мотивите на съдебния акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета.
Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗК застрахователят е длъжен да се произнесе по
отправена към него застрахователна претенция като определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано
откаже плащането. След получаване на застрахователна претенция по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят
следва в сроковете по чл. 497 КЗ да се произнесе, и ако е налице увреждане на
моторно превозно средство, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, да определи
обезщетение като тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. При
определяне на размера на застрахователното обезщетение застрахователят
следва да положи грижата на добър търговец. Основание за редовност и
основателност на писменото заявление за започване на процедурата пред
компетентните органи, завършваща с акт за дерегистрация на МПС, и
7
съответно възможност за издаване на удостоверението по чл. 390, ал.
1 КЗ съгласно разпоредбата на чл. 18а ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства е лицензираният
застраховател да е изпратил уведомление до Гаранционния фонд за взето
решение за изплащане на тотална щета.
Предвид гореизложеното следва извод, че смисълът на разпоредбата на чл.
390 ГПК е застрахователят да изпада в забава при представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, но при условие че
същият е положил дължимата грижа при извършване на оценка на щетите и
при наличие на условията по чл. 390, ал. 2 КЗ е определил обезщетение
като тотална щета на МПС, след което е изпратил предвиденото в чл. 18а, ал.
7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. уведомление до Гаранционния фонд.
В случаите, в които е налице спор за вида и размера на нанесените вреди и
застрахователят не е определил обезщетение като тотална щета по смисъла
на чл. 390 КЗ, а такава в действителност е настъпила, важат общите правила за
поставяне в забава на застрахователя.
Предвид изложеното предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 390,68 лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на задължението за главница от 4340,90
лева за периода от 21.02.2019 г. до 10.01.2020 г.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Ищецът епредставил списък по чл. 80 ГПК, в който са
обективирани разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение, която сума в представения договор за правна
защита и съдействие /л. 5 от делото/ е отбелязано, че е платена в брой.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за адвокат, което с оглед фактическата и
правна сложност на делото и предвидения минимален размер в Наредба №
1/2004 г. в приложимата редакция, съдът намира за неоснователно.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. К. Л. И.“АД, ЕИК: *********, представлявано от М. М.-Г. и
П. В. Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в." № *** да
заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. К. с., ул. „К." № **, ет. *, ап. *, представлявано от И. С. И., със
съдебен адрес: гр. С., ул. „М. К. В." № *, ет. *, офис *, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 390,68 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.02.2019 г. до 10.01.2020 г., изчислен върху
главницата от 4340,90 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, нанесени на лек автомобил марка „С.“ модел „* *“, с рег.
№ ********, вследствие на ПТП, станало на 18.11.2018 г. в гр. С., по вина на
водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество по
полица „Гражданска отговорност“ № **/**/************, което вземане е
прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия от 02.09.2019 г.
ОСЪЖДА „З. К. Л. И.“АД, ЕИК: *********, представлявано от М. М.-Г. и
П. В. Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в." № *** да
заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. К. с., ул. „К." № **, ет. *, ап. *, представлявано от И. С. И., със
съдебен адрес: гр. С., ул. „М. К. В." № *, ет. *, офис *, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 350 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9