Решение по ЧНД №5732/2025 на Софийски градски съд

МОТИВИ към Решение от 23.10.2025г., постановено по НЧД №
5732/2025г.
Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (наричан по-долу за кратко Закона).
Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение на
несъдебен орган на Реп.Австрия от 06.03.2024г. и влязло в законна сила на
19.06.2024г., за налагане на финансова санкция глоба в размер на 150 евро на
лицето Ц.С.Ц..
В с.з. представителят на СГП съвсем лаконично предлага да бъде
признато решението за финансова санкция спрямо Ц..
Самото засегнато лице не се явява и не изразява позиция по същество на
процесния спор.
В хода на съдебните прения адв.Ц., упълномощен защитник, отправя
искане за постановяване на решение, с което да бъде отказано признаването
на акта за налагане на финансова санкция.В подкрепа на горното се навежда
довод за допуснато в издаващата държава нарушение в рамките на
реализираната административно-наказателна процедура и довод за
неизпълнение на законовите изисквания по изпращане на процесното
удостоверение.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице Ц.С.Ц. е български гражданин, роден на 04.10.1986г. в
гр.Ботевград, с постоянен и настоящ адрес гр.София ул.******** и с ЕГН:
**********.
От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение № SP9-
STR-9164/2023 за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен
орган на изпращащата държава на 06.03.2024г. и влязло в законна сила на
19.04.2024г. е наложена на лицето санкция в размер на 150
евро.Административната отговорност на лицето е ангажирана във вр. с
извършено на 01.04.23г. на територията на Австрия нарушение, изразяващо се
в управление на МПС с ДК№ СВ ******** със скорост, превишаваща с 31
км/ч. разрешената максимална такава от 100км/ч.
Видно от доказателствените материали, производството по налагане на
финансовата санкция в издаващата държава е било писмено, като лицето е
било уведомено съгл. нормативните правила на решаващата държава относно
правото си на обжалване на решението и относно сроковете за обжалване, но
не се е възползвало от предоставената му възможност и след влизането му в
законна сила не е заплатил наложената му глоба.По делото също така е
1

приложен и самият акт за налагане на финансовата санкция, носещ
съдържание за установеното нарушение (абсолютно идентично с това,
отразено в процесното удостоверение); за самоличността на нарушителя; за
реда за обжалване и инструкции за плащане.
На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът
намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от Закона да
признае и постанови изпълнение на цитираното решение. Законовите
предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, а
именно следва засегнатото лице да притежава местоживеене или обичайно да
пребивава в района на съответния окръжен съд, които се приемат за
изпълнени.
По същество на делото настоящият съд установява наличие на
законовите условия за признаване на издадения несъдебен акт.Налице са
формалните предпоставки, предвидени в чл.5 от Закона – удостоверение по
образец, ведно с превод на български език, като в отговор на изложени
защитни възражения, съдът дебело подчертава, че горният нормативен
регламент предвижда изпращане в превод само и единствено на издаденото
Удостоверение, а не и на останалите придружаващи го документи.
В случая решението за налагане на финансова санкция е влязло в
законна сила на 19.06.2024г., респ. представлява акт на държава членка на ЕС,
подлежащ на изпълнение, като по безспорен начин се установява и фактът на
уведомяване на лицето за възникналото му право на жалба.В тази вр. и отново
в отговор на наведени от защитата доводи, се отбелязва, че в Удостоверението
изрично се сочи обстоятелството на връчване на засегнатото лице на
издадения акт за налагане на финансова санкция и за неговото уведомяване за
правото на обжалване или за повторно разглеждане, като съдът не поставя под
съмнение това обстоятелство, позовавайки се на принципа на добросъвестност
и взаимно доверие.
Съобразно приобщените по делото доказателствени материали,
засегнатото лице е наказано за извършено пътнотранспортно нарушение.
Последното, независимо че има аналог и в българското право (чл.182 ал.1 т.4
ЗДвП) е от кръга на посочените, за които не се изисква двойна наказуемост.Т.е.
налице са законовите условия по чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона за признаване на
решението за наложена финансова санкция. Законът обаче в нормата на чл.30
ал.3 регламентира и допълнителни предпоставки, които са нормативно
определени в условията на алтернативност.За такава относно ФЛ е въздигнато
наличие на местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Реп.
България, като в случая се касае за български гражданин, притежаващ
регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на страната.
На следващо място съдът приема, че наложената глоба с решение на
несъдебен орган представлява финансова санкция по см. на чл.3 ал.1 т.1 от
Закона.
Същевременно съдът установи, че не е налице нито една от хипотезите,
която може да бъде основание за отказ по чл.35 от Закона. Удостоверението
2

съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, няма
имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението на решението,
не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, деянието е
извършено на територията на Реп. Австрия и претендираната финансова
санкцията надхвърля минималната граница от 70 евро.В контекста на
изложени защитни възражения за приложение на чл.35 т.9 и т.10 от Закона
съдът отбелязва, че в случая и съгласно процесното удостоверение,
производството в издаващата държава е протекло писмено и респ. не намира
приложение факултативното основание по чл.35 т.10 от Закона. Досежно
основанието по чл.35 т.9 от Закона по-горе в настоящото решение са отразени
определени аргументи, касаещи съдържанието на процесното Удостоверение с
изрично посоченото обстоятелството на връчване на засегнатото лице на
издадения акт за налагане на финансова санкция и за неговото уведомяване за
правото на обжалване.В допълнение следва да се подчертае, че законовата
норма на чл.35 т.9 от специалния закон визира факта на неуведомяване на
засегнатото лице за постановения акт и то съгласно законодателството на
издаващата държава – тази формулировка на законовия регламент се оценява
за още един показател за дължима от страна от издаващата държава преценка
за спазване на изискванията за уведомяване на наказаното лице и доколкото в
Удостоверението е даден положителен отговор на този факт, то съдът не
поставя под съмнение същия.Т.е. процедурата по връчване на уведомлението
за постановения несъдебен акт на наказаното лице е в суверенните
правомощия на издаващата държава (текстът на чл.35 т.9 от Закона „в
съответствие със законодателството на издаваща държава... "), като РР
2005/214/ПВР не предоставя възможност за проверка на този процес от
изпълняващата държава.При горните съображения съдът приема за
неоснователно възражението, че не е установено безспорно дали решението е
връчено лично на засегнатото лице.В заключение и относно претендираното
от защитата нарушение на законовите изисквания по изпращане на
процесното удостоверение, който довод не е подкрепен с конкретни аргументи
и поради това, се приема за голословен такъв, се подчертава, че съдът след
цялостна служебна проверка не установи твърдените нарушения.
С оглед всички изложени съображения съдът приема, че следва да
признае конкретизираното по-горе решение на несъдебен орган на
Реп.Австрия и при горните мотиви постанови своя съдебен акт.

Съдия при СГС :
3

Номер на акта:	711
Дата:	23 октомври 2025 г.
Съдия:	Аделина Иванова

Дело:	20251100205732
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 септември 2025 г.

Решение по ЧНД №5732/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите