№ 271
гр. Дупница, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря Деа Д. И.а
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно
дело № 20251510200713 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №9393 от 09.06.2025г., на Директор
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура"-
гр.София, с което на Д. Б. Й.,ЕГН:**********, с адрес с.***,ул. ***,със адрес за
кореспонденция гр.***,ул.***№ ...,ет. *,ап. *, е наложено административно наказание за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ,предл.2 от Закона за пътищата, във вр.
чл.7,ал.1,т.5,б.“в“,чл.8,ал.1 и чл.37,ал.1,т.1,предл.1 от от Наредба № 11 от 03.07.2001г.,за на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС -ГЛОБА в размер на 3000.00/ три
хиляди / лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,предл.2 от Закона за пътищата.
Д. Б. Й. в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление, тъй като счита
същото за незаконосъобразно,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването му, и нарушения при прилагане на материално правните
норми.Счита издаденото НН за необосновано.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят,редовно призован не се
явява,и не изпраща представител.В писмени бележки е изразено становище по хода по
същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител,който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Дупнишкият районен съд –като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.05.2025г., в 12.31 часа на път II-62,км.28 на отбивна площадка в посока гр.Дупница-
гр.Кюстендил,жалбоподателя е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири
оси с две управляеми оси марка „Ман“,модел „ТГС“, с регистров номер ********,като в
процеса на извършената проверка е било установено,че водача извършва превоз на МИ 03 –
суровина за преработка на пясък,видно от товарителница №258872 от 14.05.2025г., без
разрешение за дейности в рамките на специално ползване на
пътищата/разрешително/,съгласно изискванията на чл.8,ал-.1 от Наредба №11 от
03.07.2001г., на МРРБ, за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Необходимостта от Разрешително е била доказана от направеното измерване с електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС ,модел PW-10,
№К0200007 и ролетка №1304/18/5м/, при което е било констатирано следното:
1.При измерено разстояние между осите 1,40 м, сумата от натоварнането на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 30.850 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19
т.,съгласно чл.7,ал.1,т.5,б“в“ от наредбата,като превишаването е с 11.850т.Съгласно чл.3,ал.2,
от Наредбата,при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7,ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват,че същото е тежко по смисъла на
чл.3,т.2 от Наредба№11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съгласно разпоредбата на чл.26,ал.2,т.1 б.”а”,предл.2 от Закона за пътищата във вр. с
чл.7,ал.1,т.5,б.“в“,чл.8,ал.1, и чл.37,ал.1,т.1,предл.1 от Наредбата, движението на тежки
ППС, е забранено и се осъществява само с разрешение/разрешително/ за превишаване на
максимално допустимите норми по реда на II от Наредбата за дейности от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя/АПИ/.
Описаната фактическа обстановка е възприета по идентичен начин изцяло от
административнонаказващия орган, който на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2, от Закона за
пътищата е наложилжалбоподателя административно наказание „Глоба“ ,в размер на
3000.00 /три хиляди / лева.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Е. Л.
С., който потвърждава възприетото при проверката. Актосъставителят при разпита си е
заявил, че при направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, и ролетка №1309/18/5м/, е
констатирано,че сумата от натоварването на двойната задвижваща се ос е била близо 31
тона,като превишаването е било с 12 тона,тъй като е определено двойната задвижваща ос да
бъде до 19 тона,съгласно измерените 1.40 разстоянието между осите.
2
Същото при разпита си е заявил и свидетеля М. И. Н..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите се явяват подробни,
логични и съответни на събраните по делото писмени доказателства.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
На жалбоподателя е вменено административно нарушение за виновно осъществен състав на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “a”,предл.2, от Закона за пътищата,във вр. с чл.7,
ал.1,т.5,б“в“,чл.8,ал.2,чл.8,ал.1 и чл.37,ал.1,т.1,презл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г.,на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно този член, движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за
дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
/АПИ/. От събраните по делото доказателства се установява, а и това не се оспорва от
жалбоподателя, че към момента на проверката именно той е осъществявал движение с
процесното тежко пътно превозно средство. Установява се също така, че същият е
осъществил това без разрешително или квитанция за платени пътни такси, издадени по реда
на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално
ползване на пътищата.Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС е
било претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от
Наредбата, като се е установило претоварване, а и същото не е било оспорено. Процесното
ППС отговаря на легалната дефиниция на “извънгабаритни ППС”, съгласно Параграф 1, т. 1
от ДР на Наредбата, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3,т.2 Установява се от писмените и гласните доказателетва по делото, че
процесното ППС –е тежко по смисъла на Наредба № 11/2001 г.
Видно е че при направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, с четири оси с две управляеми оси марка
„Ман“,модел „ТГС“, с регистров номер ********,като в процеса на извършената проверка е
било установено,че водача извършва превоз на МИ 03 –суровина за преработка на
пясък,видно от товарителница №258872 от 14.05.2025г., без разрешение за дейности в
рамките на специално ползване на пътищата/разрешително/,съгласно изискванията на
чл.8,ал-.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ, за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Необходимостта от Разрешително е била доказана от направеното измерване с
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС ,модел PW-
10,№К0200007 и ролетка №1304/18/5м/, при което е било констатирано следното:
1.При измерено разстояние между осите 1,40 м, сумата от натоварнането на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 30.850 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19
т.,съгласно чл.7,ал.1,т.5,б“в“ от наредбата,като превишаването е с 11.850т.Съгласно чл.3,ал.2,
от Наредбата,при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7,ППС е тежко.
3
Видно отново от доказателствата по делото е че водачът извършва превоз на МИ 03 –
суровина за преработка на пясък,видно от товарителница №258872 от 14.05.2025г., без
разрешение за дейности в рамките на специално ползване на
пътищата/разрешително/,съгласно изискванията на чл.8,ал1, от Наредба №11 от 03.07.2001г.,
на МРРБ, за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване
на маса и поосово натоварване на ППС, и ролетка №1309/18/5м/, е констатирано следното:
1.При измерено разстояние между осите 1,40 м, сумата от натоварнането на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 30.850 т., при максимално допустимо натоварване на оста
19 т.,съгласно чл.7,ал.1,т.5,б“в“ от наредбата,като превишаването е с 11.850т.Съгласно
чл.3,ал.2, от Наредбата,при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7,ППС е
тежко.
В процеса на проверката било направено измерване,при което е било констатирано,че са
надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС,както следва: при измерено разстояние между осите
1,40м,сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.850т,при
максимално допустимо натоварване на оста 19т,съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.”в”, от Наредбата
като превишаването е с11.850 т. Съгласно чл.3,т.2 от Наредбата при превишаване на
максимално допустимите норми по чл.7,ППС е тежко
Съгласно чл.3,т.2 от Наредбата ,при превишаване на максимално допустимите норми по
чл.7,ППС е тежко.Измерените параметри на превозното средство показват,че същото е
тежко по смисъла на чл.3,т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.Съгласно чл.26,ал.2,т.1,б.”а”,предл.2 от Закона за
пътищата,във вр. с чл.8,ал.2,чл.8,ал.1, и чл.37 ал.1,т.1,предл.1 от Наредбата,движението на
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение/разрешително/, за превишаване
на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата/,за дейности от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя/АПИ/.
На свой ред правилата на чл. 53 от същия закон визират съответното укоримо от закона
действие или бездействие по чл. 6 от ЗАНН, което го прави административно нарушение, в
т.ч. и субекта на отговорността. В ал. 1 на чл. 53 от закона, субекти на
административнонаказателна отговорност са физическите лица, нарушили разпоредбите на
чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП, както и физическите
лица, които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:...изброени в
точки, от които т. 2 - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В тази
насока законът е ясен и не буди съмнение – кръгът на отговорните лица е посочен с оглед
обхващане на всички възможни хипотези и ангажирането на отговорността на единия
/напр.фактическия извършител/ не изключва тази на лицето, наредило извършването на
4
запретената от закона дейност /напр.съответния ръководител/. В тази връзка като
неоснователно следва да се прецени и възражението, че жалбоподателя не може да е субект
на това административно нарушение, доколкото същият изпълнява длъжността водач, а
съответно нормативната база разрешението се издава на собственика на дружеството, който
е лицето по чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Следва да се посочи, че съгласно чл.53,
ал.1 Закона за пътищата, наказанието за нарушение на чл.26, ал.2 от Закона за пътищата се
налага на физическите лица, нарушили същата разпоредба. Също така разпоредбата на
чл.37, ал.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. изрично предвижда, че служби за контрол при
МВР "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или
тежко пътно превозно средство.
Не се възприемат като основателни доводите по жалбата относно допуснати нарушения на
процесуални правила при издаване на акта и наказателното постановление.
Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че в случая липсва виновно поведение на
санкционирания водач. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г.,
собствениците на тежки ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да подадат
в АПИ или в съответното ОПУ заявление за издаване на необходимото разрешение по
образец, като същото следва да съпътства ППС. Т.е. изисква се предварителна осведоменост
на собственика на ППС и на лицето, осъществяващо превоза за наличие на обстоятелствата
за депозиране на заявление и издаване на разрешение, в противен случай всеки нарушител
би черпил права от собственото си противоправно поведение. Шофьорът е бил длъжен да
знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на “тежко” такова и в случай, че е
така, да не допуска движение в обхвата на пътя, ако няма разрешение за това. Аргумент в
подкрепа на последното се черпи и от обстоятелството, че един немалък брой места от
пътната инфраструкрура са забранени за преминаване от МПС над определен тонаж, поради
което всеки един правоспособен шофьор от съответната категория, и особено
професионалните такива, са длъжни да знаят колко тежко е МПС, което управляват, за да
съобразят това.
Според становището на съда в конкретния казус нарушението е правило установено,
доказано, извършено е от жалбоподателя, и е осъществено виновно. Същевременно
наказанието глоба е наложено в размер от 3000.00 лева.
При определяне размера на имуществената санкция обаче административнонаказващият
орган не е съобразил критериите по чл. 27. от ЗАНН. Надлежното приложение на същите
обоснова извод за налагане на административно наказание в минималния размер, определен
от законодателя – 1000,00 лева. От доказателствата по делото се установява,нарушението е
за първи път.
Настоящият състав намира, че налагането на административно наказание над предвидения
минимален размер от 1000,00 лева е прекомерно с оглед целите по чл. 12 на ЗАНН. С оглед
изложеното следва атакуваното наказателно постановление да бъде изменено
Не са установиха и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
5
съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка, констатираното нарушение
и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“
от Закон за пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Съдът не констатира допускането на съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство. Спазени са процесуалните
срокове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №79393 от 09.06.2025г., на Директор Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура"-гр.София, с
което на Д. Б. Й.,ЕГН:**********, с адрес с.***,ул. ***,със адрес за кореспонденция
гр.***,ул.***№ ...,ет. *,ап. *, е наложено административно наказание за нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а” ,предл.2 от Закона за пътищата, във вр. чл.7,ал.1,т.5,б.“в“,чл.8,ал.1 и
чл.37,ал.1,т.1,предл.1 от от Наредба № 11 от 03.07.2001г.,за на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС -ГЛОБА в размер на 3000.00/ три хиляди / лева, на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2,предл.2 от Закона за пътищата,като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание от 3000.00 лева на 1 000.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Кюстендилски административен съд по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6