№ 2262
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110119216 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е въз основа на Молба, вх. № 357106/12.12.2023г. на СРС, подадена от
ищеца „Рила Строй – 7“ ЕООД чрез адв. Д. П. – АК-София, с искане да бъде изменено
постановеното по делото Решение № 19395/24.11.2023г. в частта за разноските, като
дължимата по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК държавна такса бъде определена като за неоценяем
иск, а присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение от 2400,00 лева
бъде намалено до 1000,00 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответницата Ц. Р. Г. чрез адв. М. К. – АК-София, е
депозирала Отговор, вх. № 11149/12.01.2024г. на СРС, с който оспорва исканията като
неоснователни.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното.
Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, касае разпределената по реда на
чл. 70, ал. 3 държавна такса, съответно присъдените на насрещната страна разноски, поради
което е допустимо.
Разгледано по същество то е неоснователно. Разноските по делото са правилно и
законосъобразно разпределени съобразно изхода от делото и процесуалното и
извънпроцесуално поведение на страните, като не са налице предпоставки за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Още с определение от 14.11.2023г. съдът е обявил на страните по реда на чл. 70, ал. 3
ГПК, че искът е оценяем, а цената му, съобразно данните от заключението на вещото лице,
възлиза на 20124,00 лева. Съобщена е и държавната такса, която ще подлежи на
допълнително изискване по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК при решаването на делото. Съобразно
тази сума е постановено и решението по делото, като с оглед изхода му допълнително
дължимата държавна такса от 754,96 лева е възложена на ищеца.
Доводите, че искът за връщане на даденото по договор за заем за послужване е
неоценяем, не могат да бъдат споделени. В тази насока произнасянето на съда е в
съответствие с установената съдебна практика, цитирана в решението, така и със
задължителното ТР 6/2012-2013-ОСГТК, т. 20, според което стойността на договора е
паричната оценка на интереса от изпълнението му. При договора за заем за послужване този
1
интерес е получаване на ползването на една вещ, а негова стойност е съизмерима с
дължимата пазарна наемна цена.
Оттук липсва основание и за намаляване на присъдената в полза на насрещната
страна сума за заплатено адвокатско възнаграждение, още повече, че, както съдът е изложил
в решението си, преценен съобразно фактическата, правна и процесуална сложност на
делото, както и защитавания материален интерес по НМРАВ, хонорарът не може да бъде
преценен като прекомерен.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба по чл. 248 ГПК, вх. № 357106/12.12.2023г. на
СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК, да се съобщи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2