Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./25.10.2019
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
А.
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно търговско дело № 746 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост,
ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу решение №
4643/16.11.2018 год. по гр.дело
№ 5611 по
описа за 2018
год. на ВРС, поправено с
решение № 1363/02.04.2019 год., XLIX състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу К С.К., с адрес: *** иск с правно основание чл.415 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите, както следва:
Сумата от 1.21 лева, представляваща мобилни
услуги за предпочетен номер ***,
за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 год., представляваща разликата над
присъдената сума от 25,33 лева до пълния заявен размер на претенцията от 26,44
лева по договор
за мобилни услуги от 06.07.2015г. по заявка № *********
Сумата
от 28.66 лева, представляваща мобилни
услуги за предпочетен номер ***, за отчетен период 10.01.2016г. -
09.04.2016 г.,., представляваща разликата над присъдената сума от 44.71 лева до
пълния заявен размер на претенцията от 73,37 лева по за мобилни услуги от 02.06.2015г.
по заявка №*********
Сумата от 1.51 лева, представляваща мобилни
услуги за предпочетен номер ***,, за отчетен период 10.01.2016г. -
09.04.2016 год., представляваща разликата над присъдената сума от 47,37 лева до
пълния заявен размер на претенцията от 48,88 лева по Договор за мобилни услуги от
19.01.2016г. по заявка №*********
Сумата в размер на 82,16 лв., за отчетен
период 10.01.2016г. - 09.03.2016г., по Договор за мобилни услуги
от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочетен номер +***, изменен с Допълнително
споразумение от 06.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
Сумата от 299,85
лв., представляваща разлика над присъдената сумата от 39,98 лв. с ДДС, за
отчетен период 10.02.2016г. - 09.04.2016г., представляваща сбор от 2 бр.
месечни лизингови вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и 06.04.2016г. по
Договор за лизинг, сключен между страните на 06.07.2015г., във връзка с Договор за мобилни
услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* и предоставен предпочитан мобилен
номер *** и Допълнително
споразумение от 06.07.2015г. към него, с което ищцовото
дружество предоставило на ответника устройство - SONY Xperia М4 Aqua Black, със задължение на ответника да изплаща на 23бр.
равни месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 19,99 лв., считано
от 06.08.2015г. и крайна дата на договора за лизинг – 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. №
1299/2018г. по описа на ВРС, 33 състав до пълния заявен размер на претенцията
от 339,83 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Сумата от 308,85
лв. , представляваща разлика над присъдената сумата 41,18 лв. с ДДС, за отчетен период 10.02.2016г. - 09.04.2016г.,
представляваща сбор от 2 бр. месечни лизингови вноски с падежи съответно
06.03.2016г. и 06.04.2016г. по Договор за лизинг, сключен между страните на
06.07.2015г., във връзка с Договор за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка
№********* с предпочитан мобилен номер ***
и Допълнително
споразумение от 06.07.2015г. към него, с което ищцовото дружество предоставило
на ответника устройство - SONY Xperia М4 Aqua White, със задължение на
ответника да изплаща на 23бр. равни месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер на 20,59 лв., считано от 06.08.2015г. и крайна дата на договора за лизинг
– 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2018г., до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 1299/2018г.
по описа на ВРС, 33 състав до пълния заявен размер на претенцията от 350,03
лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
и
Сумата от 241,29 лв. представляваща разлика над
присъдената сумата от 22,98 лв. с ДДС, за отчетен период 10.03.2016г. -
09.06.2016г., представляваща 2 бр. месечни лизингови вноски с падежи съответно
06.03.2016г. и 06.04.2016г. по Договор за лизинг, сключен между страните на
23.02.2016г., във връзка с Договор за мобилни услуги от 19.01.2016г. по заявка
№********* и предоставен предпочитан мобилен номер *** и Допълнително
споразумение от 23.02.2016г. към него, с което ищцовото дружество предоставило
на ответника устройство - НТС Desire 820 Dark Grey, със задължение на ответника
да изплаща на 23бр. равни месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на
11,49 лв., считано от 23.03.2016г. и крайна дата на договора за лизинг –
23.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда - 30.01.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 1299/2018г. по описа
на ВРС, 33 състав, до пълния заявен размер на претенцията от 264,27 лева, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно, постановено в разрез с материалното и процесуалното право и
събраните по делото доказателства. Навеждат се оплаквания за неяснота на
мотивите и направените от първостепенния съд изчесления без да се допусне
исканата от ищеца ССЕ касателно предоставените мобилни услуги, каквото искане
се поддържа и пред въззивната инстанция, както и се излагат доводи за
неоснователност на доводите на съда относно отхъврляне на иска за заплащане на
сбора от съответно 15, 15 и 21 броя лизингови вноски за трите апарата. Настоява
се за отмяна на постановеното решение, като се обективира и искане за събиране
на доказателства чрез провеждане на ССЕ.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Като развива
доводи за неоснователността й, моли за потвърждаване на съдебното решение.
В проведеното открито съдебно
заседание, въззивникът, с писмена молба поддържа жалбата и моли за отмяна на
решението в обжалваната част.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник,
оспорва жалбата.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания
относно обжалваната част от решението.
Видно
от сезиралата първоинстанционния съд искова молба, предмет на предявения пред ВРС иск с правно основание
чл.422 ГПК е дължимостта на сборно вземане в размер на 2 834,74 лв., съставляващо
неплатени абонаментни такси в общ размер на 26,44 лв. по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016г.,
неплатена неустойка в размер на 200,00 лв. за предпочетен номер +***, начислена
на основание чл.11 от договора от стандартните месечни абонаменти за срок от
08.06.2016г. до 06.07.2017г., неплатени абонаментни такси и използвани услуги в
общ размер на 82,16 лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за отчетен период 10.01.2016г. - 09.03.2016г.,
неплатена неустойка в размер на 321,84 лв. за предпочетен номер +***, начислена
на основание Раздел IV, чл. 4 от споразумението от стандартните месечни
абонаменти за срок от 08.06.2016г. до 06.07.2017г., неплатени лизингови вноски
в общ размер на 339,83 лв. по Договор за лизинг за устройство марка SONY Xperia
М4 Aqua Black за отчетен период 10.02.2016г. - 09.04.2016г., неплатени
абонаментни такси и използвани услуги в общ размер на 73,37лв по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за отчетен
период 10.02.2016г. - 09.03.2016г., неплатена неустойка в размер на 294,85 лв.
за предпочетен номер +***, начислена на основание Раздел IV, чл. 4 от
споразумението от стандартните месечни абонаменти за срок от 12.03.2016г. до
06.07.2017г., неплатени лизингови вноски в общ размер на 350,03 лв. по Договор
за лизинг за устройство марка SONY Xperia М4 Aqua White за отчетен период
период 10.02.2016г. - 09.04.2016г., неплатени абонаментни такси и използвани
услуги в общ размер на 129,40лв. по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** за отчетен период 10.02.2016г. -
09.04.2016г., неплатена неустойка в размер на 752,55 лв. за предпочетен номер +***,
начислена на основание Раздел IV, чл. 4 от споразумението от стандартните
месечни абонаменти за срок от 12.03.2016г. до 06.07.2017г. и неплатени
лизингови вноски в общ размер на 264,27 лв. по Договор за лизинг за устройство
марка НТС Desire 820 Dark Grey за отчетен период период 10.03.2016г. -
09.06.2016г.,
като предмет на въззивното производство е
решението в отхвърлителната му част за мобилни услуги за предпочетен номер ***, за
отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 год – за сумата от 1.21 лева /разлика над
присъдената сума от 25,33 лева до пълния заявен размер на претенцията от 26,44
лева по договор
за мобилни услуги от 06.07.2015г. по заявка № *********/,
за мобилни услуги за предпочетен номер ***,
за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 г. – за сумата от 28.66 лева /разликата
над присъдената сума от 44.71 лева до пълния заявен размер на претенцията от
73,37 лева
по за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №*********,
за мобилни услуги за предпочетен номер ***,, за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 год. – за сумата от 1.51 лева
/разлика над присъдената сума от 47,37 лева до пълния заявен размер на
претенцията от 48,88 лева по Договор за мобилни услуги от 19.01.2016г. по заявка
№*********/
и за сумата в размер на
82,16 лв., за отчетен
период 10.01.2016г. - 09.03.2016г., по Договор за мобилни услуги
от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочетен номер +***, изменен с Допълнително
споразумение от 06.07.2015 год.,
както и решението в отхвърлителната му част относно
непадежирали и изискуеми поради предсрочно прекратяване на договорите за лизинг
на три мобилни апарата договори.
Първоинстанционното
решение, в частта, с която са приети за дължими останали суми по цитираните
договори, както и на падежирали лизингови вноски по трите договора, е влязло в
сила поради необжалването му от абоната – въззиваем. Поради горното и съобразявайки
преустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо,
въззивният съд намира за недопустимо за остатъка на вземането да се спори
относно основанието на вземането и правното му квалификация като приема за
установени правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването
и съществуването на материалното правоотоншение /така и указанията в т.2 на ТР
3/2016 год. на ОСГТК/.
Гореизложеното налага
извода, че предмет на проверка е доказаността на размера на ползваните услуги
за посочените четири номера, за което в хода на първоинстанционното
производство ищецът е ангажирал писмени доказателства – фактури, оспорени
досежно истиността на отразените в тях данни относно ползваните услуги. Действително,
представените частни писмени документи не се ползват с материална
доказателствена сила, но имат доказателствена стойност, която следва да се цени
в съвкупност с другите доказателства по делото, а именно извършената пред
настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза. Оспореното от въззиваемата
страна кредитиране на същата, с оглед изявлението в о.с.з., че заключението се
основава и на неприложени по делото справки, не се възприема от настоящия
състав на ВОС, с оглед извода на вещото лице за съответствие на стойностите на
количествата потребени услуги именно с неоспорената детайлна разпечатка към
всяка фактура за конкретно потребление на всеки от телефонните номера за
съответния период. Видно общият размер на остатъчните задължения /включително
неустойки, лизингови вноски и мобилни услуги възлиза на 2 829.94 лева,
което отнесено към предмета на въззивното произнасяне е, както следва:
за мобилни услуги за предпочетен номер ***, за
отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 год. се установява дължима сума в общ
размер в размер на 25.23 лв., поради което и не се установява дължимост допълнително на сумата от 1.21 лева /разлика над
присъдената сума от 25,33 лева до пълния заявен размер на претенцията от 26,44
лева по договор
за мобилни услуги от 06.07.2015г. по заявка № *********/,
за мобилни услуги за предпочетен номер ***,
за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 г. се установява дължима сума в общ
размер на 72.17 лв., поради което се
установява дължимост на сума в размер на още 27.46 лева /разликата
над присъдената сума от 44.71 лева до пълния заявен размер на претенцията от
73,37 лева
по за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №*********/ и недължимост на разликата от 1.20 лева
до пълния претендиран размер/,
за мобилни услуги за предпочетен номер ***,, за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 год. се установява
дължимост на сума в общ размер от 128.19 лева, което води до дължимост допълнително на сумата от 1.51 лева
/разлика над присъдената сума от 47,37 лева до пълния заявен размер на
претенцията от 48,88 лева по Договор за мобилни услуги от 19.01.2016г. по заявка
№*********/
и по Договор
за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочетен номер +***, изменен с Допълнително
споразумение от 06.07.2015 год., за отчетен период 10.01.2016г. -
09.03.2016г., се установява общ размер на задължение от 141.99 лева, поради
което и сумата в размер на 82,16
лв. е изцяло дължима.
Тук
следва да се посочи, че съдът не споделя бланкетното оплакване на въззиваемата
страна относно основанието за записване на задълженията. Разпоредбата на §1, т.17 от ДР на ЗЕС дава легална дефиниция на
понятието ”електронна съобщителна услуга”, а именно услуга, обичайно
предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на
сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса,
осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги,
свързани със съдържанието и/или контрола върху него, а според §1, т.47 от ДР на
ЗЕС ”повикване“ е свързване, осъществено чрез обществена електронна съобщителна
услуга, позволяващо двупосочни гласови съобщения. В този смисъл предоставянето
на електронни съобщителни услуги се изразява в задължението на мобилния
оператор да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин,
че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното устройство
телекомуникационни услуги-пренос на глас и на данни. Наред с това същия, освен
в предвидените с договора изключения, е ограничен във възможността да се
намесва в обема на заявения от потребителя трафик на информация.
За основателна съдът
намира и претенцията за установяване дължимостта на лизинговите вноски. Не е
спорно между страните, а и е установено с влязлото в сила решение, че
едновременно с горепосочените договори страните са сключили, съответно са
обвързани и от договори за придобиване от ответника на устройства /мобилни
апарати/ на изплащане. Разпоредбата на чл.342, ал.1 от ТЗ дава легално определение
на договора за оперативен лизинг, съгласно което лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Събраните в хода на
производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че
страните са обвързани от договори за оперативен лизинг, като лизингодателят е изправна страна по
отношение на задължението си да предостави за ползване лизинговите вещи за
процесния период. Ирелевантни са възраженията на въззиваемия досежно
неполученото от него уведомление за прекратяване на договорите за лизинг, тъй
като видно от същите са сключени за срок от 23 месеца, който срок е изтекъл и
следва да бъде съобразен от съда. Доколкото ответникът не твърди, респективно
не е ангажирал доказателства за връщане на предадените му мобилни
устройствата или погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения
срок, същите са дължими и искът се явява основателен следва да бъде уважен.
Налага се извод за
частична основателност на отхърълените от ВРС искове, поради което решението на
първоинстанционния съд, с което те са отхвърлени следва да бъде отменено в тези
части и потвърдено в останалата обжалвана част.
Този изход от спора изисква редуциране
на присъдените на страните разноски както за исковото производство, така и за
заповедното такова. При общ размер на сторените в исковото производство за
двете инстанции от ищеца разноски в размер на 1 842 лева, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 769 лв., а за заповедното
– сума в общ размер на 189 лева, съобразно
уважената част от предявените искове /включително необжалваната от него/.
Съобразно отхвърлената част от исковете, в полза на ответника /сега въззиваем/
се дължат разноски в размер на 832 лева за исковото производство пред двете
инстанции /съобразявайки и влязлото в сила определение по чл.248 ГПК/ и сума в
размер на 211 лева за заповедното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение №
4643/16.11.2018 год. по гр.дело
№ 5611 по
описа за 2018
год. на ВРС, поправено с
решение № 1363/02.04.2019 год., XLIX състав, В ЧАСТИТЕ, с които е
отхвърлен предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, пк 1766, жк.Младост № 4, Бизнес парк София,
сграда 6 срещу
К С.К., с адрес: *** иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумите,
както следва:
- сумата от 27.46
лева, представляваща мобилни услуги за предпочетен номер ***,
за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 г.,., представляваща разликата над
присъдената от ВРС сума от 44.71 лева до пълния заявен размер на претенцията от
73,37 лева
по за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №*********
- сумата от 1.51 лева, представляваща мобилни услуги за предпочетен номер ***,, за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 год.,
представляваща разликата над присъдената сума от 47,37 лева до пълния заявен
размер на претенцията от 48,88 лева по Договор за мобилни услуги от
19.01.2016г. по заявка №*********
- сумата в размер на 82,16 лв., за отчетен
период 10.01.2016г. - 09.03.2016г., по Договор за мобилни услуги
от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочетен номер +***, изменен с Допълнително
споразумение от 06.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
-
сумата
от 299,85 лв., представляваща
разлика над присъдената сумата от 39,98 лв. с ДДС, за отчетен период
10.02.2016г. - 09.04.2016г., представляваща сбор от 2 бр. месечни лизингови
вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и 06.04.2016г. по Договор за лизинг,
сключен между страните на 06.07.2015г., във връзка с Договор за мобилни
услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* и предоставен предпочитан мобилен
номер *** и Допълнително
споразумение от 06.07.2015г. към него, с което ищцовото
дружество предоставило на ответника устройство - SONY Xperia М4 Aqua Black, със задължение на ответника да изплаща на 23бр.
равни месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 19,99 лв., считано
от 06.08.2015г. и крайна дата на договора за лизинг – 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. №
1299/2018г. по описа на ВРС, 33 състав до пълния заявен размер на претенцията
от 339,83 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
-
сумата
от 308,85 лв. , представляваща
разлика над присъдената сумата 41,18
лв. с ДДС, за отчетен период 10.02.2016г. - 09.04.2016г., представляваща сбор
от 2 бр. месечни лизингови вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и
06.04.2016г. по Договор за лизинг, сключен между страните на 06.07.2015г., във
връзка с Договор
за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочитан мобилен
номер *** и Допълнително споразумение от
06.07.2015г. към него, с което ищцовото дружество предоставило на ответника
устройство - SONY Xperia М4 Aqua White, със задължение на ответника да изплаща
на 23бр. равни месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 20,59 лв.,
считано от 06.08.2015г. и крайна дата на договора за лизинг – 06.06.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
- 30.01.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
633/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 1299/2018г. по описа на ВРС, 33 състав до пълния
заявен размер на претенцията от 350,03 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
- сумата от 241,29 лв. представляваща разлика над присъдената сумата от 22,98
лв. с ДДС, за отчетен период 10.03.2016г. - 09.06.2016г., представляваща 2 бр.
месечни лизингови вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и 06.04.2016г. по
Договор за лизинг, сключен между страните на 23.02.2016г., във връзка с Договор
за мобилни услуги от 19.01.2016г. по заявка №********* и предоставен
предпочитан мобилен номер *** и Допълнително споразумение от 23.02.2016г. към
него, с което ищцовото дружество предоставило на ответника устройство - НТС
Desire 820 Dark Grey, със задължение на ответника да изплаща на 23бр. равни
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,49 лв., считано от
23.03.2016г. и крайна дата на договора за лизинг – 23.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда -
30.01.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
633/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 1299/2018г. по описа на ВРС, 33 състав, до пълния
заявен размер на претенцията от 264,27 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, както и в частта за присъдените на страните
разноски
И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че К С.К., с адрес: ***
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, пк 1766, жк.Младост № 4, Бизнес парк София, сграда 6
сумите, както следва:
- сумата от
27.46 лева, представляваща мобилни
услуги за предпочетен номер ***, за отчетен период 10.01.2016г. -
09.04.2016 г.,., представляваща разликата над присъдената от ВРС сума от 44.71
лева до пълния заявен размер на претенцията от 73,37 лева по за
мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №*********
- сумата от 1.51 лева, представляваща мобилни услуги за предпочетен номер ***,, за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 год.,
представляваща разликата над присъдената сума от 47,37 лева до пълния заявен
размер на претенцията от 48,88 лева по Договор за мобилни услуги от
19.01.2016г. по заявка №*********
- сумата в размер на 82,16 лв., за отчетен
период 10.01.2016г. - 09.03.2016г., по Договор за мобилни услуги
от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочетен номер +***, изменен с Допълнително
споразумение от 06.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
-
сумата
от 299,85 лв., представляваща
разлика над присъдената сумата от 39,98 лв. с ДДС, за отчетен период
10.02.2016г. - 09.04.2016г., представляваща сбор от 2 бр. месечни лизингови
вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и 06.04.2016г. по Договор за лизинг,
сключен между страните на 06.07.2015г., във връзка с Договор за мобилни
услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* и предоставен предпочитан мобилен
номер *** и Допълнително
споразумение от 06.07.2015г. към него, с което ищцовото
дружество предоставило на ответника устройство - SONY Xperia М4 Aqua Black, със задължение на ответника да изплаща на 23бр.
равни месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 19,99 лв., считано
от 06.08.2015г. и крайна дата на договора за лизинг – 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2018г., до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 1299/2018г.
по описа на ВРС, 33 състав до пълния заявен размер на претенцията от 339,83
лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
-
сумата
от 308,85 лв. , представляваща
разлика над присъдената сумата 41,18
лв. с ДДС, за отчетен период 10.02.2016г. - 09.04.2016г., представляваща сбор от
2 бр. месечни лизингови вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и 06.04.2016г.
по Договор за лизинг, сключен между страните на 06.07.2015г., във връзка с Договор за мобилни
услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочитан мобилен номер *** и Допълнително споразумение от
06.07.2015г. към него, с което ищцовото дружество предоставило на ответника
устройство - SONY Xperia М4 Aqua White, със задължение на ответника да изплаща
на 23бр. равни месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 20,59 лв.,
считано от 06.08.2015г. и крайна дата на договора за лизинг – 06.06.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
- 30.01.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
633/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 1299/2018г. по описа на ВРС, 33 състав до пълния
заявен размер на претенцията от 350,03 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
- сумата от 241,29 лв. представляваща разлика над присъдената сумата от 22,98
лв. с ДДС, за отчетен период 10.03.2016г. - 09.06.2016г., представляваща 2 бр.
месечни лизингови вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и 06.04.2016г. по
Договор за лизинг, сключен между страните на 23.02.2016г., във връзка с Договор
за мобилни услуги от 19.01.2016г. по заявка №********* и предоставен
предпочитан мобилен номер *** и Допълнително споразумение от 23.02.2016г. към
него, с което ищцовото дружество предоставило на ответника устройство - НТС Desire
820 Dark Grey, със задължение на ответника да изплаща на 23бр. равни месечни
лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,49 лв., считано от 23.03.2016г.
и крайна дата на договора за лизинг – 23.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. №
1299/2018г. по описа на ВРС, 33 състав, до пълния заявен размер на претенцията
от 264,27 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 4643/16.11.2018 год. по гр.дело
№ 5611 по
описа за 2018
год. на ВРС, поправено с
решение № 1363/02.04.2019 год., XLIX състав, В ЧАСТИТЕ, с които е
отхвърлен предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, пк 1766, жк.Младост № 4, Бизнес парк София,
сграда 6 срещу
К С.К., с адрес: *** иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумите,
както следва:
- сумата от 1.21 лева, представляваща мобилни услуги за предпочетен номер ***, за
отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 год., представляваща разликата над
присъдената сума от 25,33 лева до пълния заявен размер на претенцията от 26,44
лева по договор
за мобилни услуги от 06.07.2015г. по заявка № *********,
- сумата от 1.20
лева, представляваща мобилни услуги за предпочетен номер ***,
за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 г.,., представляваща разликата над
присъдената от ВРС сума от 44.71 лева и присъдената допълнително с настоящото
решение сума от 27.46 лева до пълния заявен размер на претенцията от 73,37 лева по за
мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №*********.
ОСЪЖДА
К С.К.,
с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, пк 1766, жк.Младост № 4, Бизнес парк
София, сграда 6 сумата от 769 лв. – разноски за исковото производство пред две
инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и разноски в заповедното
производство в размер на 189 лева.
ОСЪЖДА ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пк 1766,
жк.Младост № 4, Бизнес парк София, сграда 6 да заплати на К С.К., с адрес: ***
сумата от 832 лв. – разноски за исковото производство пред две инстанции,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, както и разноски в заповедното производство в
размер на 211 лева.
На
основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: