№ 294
гр. Габрово, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20254200100448 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. М. М., А. М. М., М. М.
М. и Г. И. Е. срещу С. М. А., с предявени субективно съединени искове по чл.45 ЗЗД , като
всеки от ищците претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт
в размер на 50 000лв.
В исковата молба са наведени твърдения ,че с присъда № 14/11.11.2024г. по НОХД №
316/2024г. по описа на Окръжен съд - Габрово, съдът е признал подсъдимия С. М. А. за
виновен в това, че на 08.02.2024г., около 12.00 часа в **, в блоково дворно пространство,
умишлено умъртвил М. М. Р. от с. Д., чрез нанасяне на посечен удар с почти хоризонтален
ход, леко отгоре надолу с острата част на брадвата по лявата част на лицето и шията с който
е пресечена сънната артерия вляво на шията, вследствие на което е причинена остра и
несъвместима с живота кръвозагуба, довела до смъртта на М. М. Р. - престъпление по чл. 115
от НК, за което и на основание чл. 54 от НК го е осъдил на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ, на осн. чл. 57 ал. 1, т. 2, б „а" от ЗИНЗС. Впоследствие, с РЕШЕНИЕ №
52/28.04.2025г. по ВНОХД № 27/2025г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, съдът
е изменил, на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 от НК, Присъда № 14/11.11.2024г. на ОС-Габрово,
постановена по НОХД № 316/2024г. по описа същия съд, като е намалил наложеното
наказание на подсъдимия С. М. А. на основание чл. 115 ог НК от осемнадесет години - на
петнадесет години лишаване от свобода и е потвърдил първоинстанционната присъда в
останалата й част. ПРИСЪДА № 14/11.11.2024г. по НОХД № 316/2024г. по описа на Окръжен
съд - Габрово е влязла в законна сила на 03.06.2025г. Съгласно издаденото удостоверение за
наследници № 13/14.02.2024г. от Кметството на с. Д. ищците А. М. М., А. М. М., М. М. М. и
Г. И. Е. са наследници на починалия М. М. Р., като първите двама са негови синове, третия
1
— негов внук, а четвъртата - негова снаха. Третия син на починалия е починал преди него.
Смъртта на М. М. Р. за ищците А. М. М., А. М. М. - синове на починалия, М. М. М. - внук на
починалия, и Г. И. Е. - снаха на починалия е била голям удар за тях, от който не биха могли
да се съвземат никога, защото става дума за смърт на баща, свекър и дядо. Те не само са
обичали своя баща, свекър и дядо, но той е бил тяхна опора. Освен моралната си подкрепа,
той се е грижил и ги е подпомагал и финансово. Те са имали и разумни основания да
очакват занапред неговата грижа и подкрепа. Семейството им е било задружно, сплотено и
щастливо, а със смъртта на техния родител това е безвъзвратно изгубено. Смъртта на М. М.
Р. е предизвикал шоково състояние у всички тях, стрес и депресия. Тя е била неочаквана,
причинена умишлено. Починалият е бил на 74 години, в добро здравословно състояние и
според приеманата средна продължителност на човешкия живот, пред него е имало още
години, в които е щял да продължава да проявява любовта си и грижата си към синовете си,
снаха си и внука си. Между ищците и баща им, дядо и свекър е имало изградена силна
емоционална връзка. Всичките са можели да разчитат на него за всичко. Всичките са
изживяли значителни по интензитет болки, страдания и стрес, поради тежката и
непреодолима загуба. След като разбрали за убийството на баща си, дядо си и свекъра си,
изпаднали в състояние на силна стресова реакция, като първоначално не могли да повярват,
какво действително се е случило. Изключително трудно приели факта, че завинаги са
загубили своя баща, дядо и свекър, който им е бил най-сигурната опора в живота и пример
за подражание. След случилото се, изпаднали в тежко емоционално състояние, изразяващо с
в паника, силна уплаха и страх за бъдещето, нарушение на съня и концентрацията, на
естествения и обичаен ритъм, изолиране от обществото, приятели и близки. И досега не
могат да преодолеят случилата се психотравмираща ситуация и не могат да се примирят с
тежката загуба на своя родител. На моменти изпитват гняв от случилото се, но мисълта, че
не може нищо да променят, обсебва съзнанието им и ги кара да изпитват кошмари, тежки,
тревожни и неприятни изживявания. Всички изключително тежко понасят загубата на своя
баща, свекър и дядо, към който са имали силна емоционална привързаност. Внезапната
смърт на техния сродник е довела до изпадането им в състояние на силен шок, емоционален
срив и липса на желание за постигане на цели и мечти. Още не могат да преживеят ужаса от
убийството на баща си, свекър и дядо. Загубили са безвъзвратно сигурността, която техния
сродник им е давал. Загубата на живот, който сам по себе си съставлява висшето човешко
благо, е непреодолима. Настъпилата смърт е изключително брутална и породена от
съществуващи у подсъдимия остро осъдими социални фобии ,макар че в действителност той
дори не е имал и най-малкото основание да ги изявява. Всичките тези обстоятелства
характеризират причинената смърт по отношение на сродника на ищците като
изключително нелепа, оскърбителна и най-вече ненавременна. Проявената жестокост, до
която са се докоснали ищците по време на процеса, е от естество само да задълбочи
душевните страдания. Ищците считат като справедлив размер за обезщетяване на
причинените на всеки от тях неимуществени вреди, следствие преждевременната смърт на
техния роднина , сумата от 50 000лв.
Претендира се да бъде постановено решение , с което ответникът С. М. А. бъде
2
осъден да заплати на всеки от ищците А. М. М., А. М. М., М. М. М. и Г. И. Е. сумата от 50
000 /петдесет хиляди/ лева - за обезщетяването на всички неимуществени вреди, следствие
преждевременната смърт на М. М. Р., както и законната лихва от датата на увреждането
08.02.2024г. до окончателното й изплащане, ведно със законните последици.
Ответникът не е депозирал писмен отговор.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът по настоящото дело С. М.
А. с влязла в сила присъда по нохд. № 316/2024г. по описа на Окръжен съд – Габрово е
признат за виновен в това, че на 08.02.2024г., около 12.00 часа в **, в блоково дворно
пространство, умишлено умъртвил М. М. Р. от с. Д..
Влязлата в сила присъда по нохд. № 316/2024г. по описа на Окръжен съд – Габрово се
ползва с доказателствената сила по чл.300 ГПК , с оглед на което е доказан един от
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на
ответника С. А. за извършения деликт на 08.02.2025 г., от който е настъпила смъртта на М.
М. Р..
Ищците А. М. М. и А. М. М. са синове на починалия М. М. Р. и съгласно ТР №1 от
26.01.2018г. на ОС НГТК на ВКС по т.д.№1/2016 г. подадат в кръга на лицата, които са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък , посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. на Пленума на
Върховния съд.
От показанията на свидетелите С. Ф., А. М.а и Е. Ф. се установява, че ищците А. М. и
А. М. са изживели тежко загубата на баща си. Докато е бил жив са поддържали близки
отношения с него.
Преживените от ищците А. М. и А. М. негативни изживявания от загубата на техния
баща, са претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с извършения от ответника
деликт на 08.02.2024г. За обезщетяване на тези неимуществени вреди, съобразявайки ,че
смъртта на техния баща е настъпила внезапно и при трагични обстоятелства, че се касае за
загуба на родител, както и че и двамата синове на починалия са били пълнолетни /А. на 51г.,
а А. на 46г./ и че всеки от тях има собствено семейство, което да му окаже морална
подкрепа при преодоляването на загубата, както и обществено-икономическите условия към
настъпване на увреждането през 2024г., следва на всеки от тях като обезщетение да се
присъди сумата от 50 000лв.
Ищецът М. М. М. е внук на починалия М. М. Р., като към датата на деликта е бил на 29
г., а ищцата Г. И. Е. – снаха на починалия М. М. Р.. Съществуващата родствена връзка с
починалия предпоставя ,че по отношение на тези двама ищци следва да се съобрази
даденото тълкуване с ТР № 1 от 21.06.2018 г по т. д. № 1/2016, ОСНГТК на ВКС, според
което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05. 1961 г. и ППВС №5 от
24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
3
страдания. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността
за обезщетяване на други лица, извън очертания в Постановление № 4/1961 и
Постановление № 5 /1969 г. най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение –
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия). По отношение на бабите/дядовците и внуците е прието, че само формалната
връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато право на
обезщетение. За да получат обезщетение, тези лица следва да докажат, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че
те търпят от неговата смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по интензивност
и времетраене нормално присъщите за тези отношения на родство и от гледна точка на
справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от
ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. за обезщетяване само на най-близките
на починалия. Съгласно установената съдебна практика обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете
пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Ориентир за такова изключение
е съществуването на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която
надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна
обич и грижа, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. В случая не е доказано
по делото тези предпоставки да са осъществени по отношение на ищците М. М. и Г. И. Е..
От доказателствата по делото се установява, че са живели в отделно домакинство, М. е бил
отгледан от своите родители / баща му е починал през 2022г., когато е бил на 27г.-
пълнолетен/ . От години М. и неговата майка са се установили да живеят в чужбина, М. е
създал свое семейство. Не се твърди и не се установява М. да е бил отгледан от дядо си и
между тях да е установена връзка като между родител и дете. Описаните от свидетелите
отношения, които са съществували между дядото и неговия внук М. и ищцата Г. Е. и нейния
свекър, не се различават от обичайните за тези родствени отношения. Не се установява от
свидетелските показания негативните изживявания на ищеца М. М. и ищцата Г. Е. , свързани
със смъртта на техния родственик М. Р., да са такива, превишаващи обичайните негативни
емоционални изживявания, които един внук изпитва при смъртта на своя дядо и една снаха
при смъртта на своя свекър. Твърдените от свидетелите здравословни проблеми - поява на
косопад при М. и че ищцата Г. Е. има холестерол, сами по себе си и при липсата на други
данни за проведени прегледи , при които да са констатирани и установени причините за
появата им, не обосновават ,че това е вследствие именно от загубата на техния роднина М.
Р. . По изложените съображения исковата претенция на тези двама ищци се явява
неоснователна и недоказана.
На основание изложеното предявените от ищците А. М. и А. М. искове по чл.45 ЗЗД
следва да бъдат уважени изцяло , като на всеки от тях се присъди обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща, причинена от ответника, в
размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от деликта – 08.02.2024г. Предявените от
4
ищците М. М. и Г. Е. искове по чл.45 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ОС-Габрово
държавна такса от 4000лв. върху присъдените на двамата ищци А. М. и А. М. обезщетения
по предявените искове по чл.45 ЗЗД.
От процесуалния представител на ищците е претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на осъществено процесуално представителство по чл.38,ал.1,
т.2 ЗА за всеки от тях. Съгласно съдебната практика /опр.№2885 от 05.06.2025г. по ч.гр.д.
№864/2025г. на ВКС, ІІІг.о и др/ договарянето на осъществяваната правна помощ като
безплатна следва да бъде установено от данните по делото, а условие за уважаване на
искането по чл.38, ал.2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на клиента размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че
договорената правна помощ е предоставена като безвъзмездна и липсата на данни , които да
го опровергават. В случая тези предпоставки са налице . Исковата молба съдържа изявление
за предоставена от адв.С. безплатна правна защита на ищците, като не се твърди и няма
данни, които да го опровергават.
Съгласно съдебната практика въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда
възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност на съда
да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския
процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да
се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. От значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа ,фактическата и правна сложност на делото.
В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, дължимостта на
претендираното обезщетение за всеки от ищците се извежда от едни и същи обстоятелства,
подадена е една обща искова молба с идентичност на доводите относно всеки от
предявените субективно съединени искове срещу ответника и защитавания по всеки от тях
материален интерес , проведено е едно с.з. с участието на пълномощника на ищците, в което
е пледирал по същество. С оглед на това за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищците А. М. и А. М. по уважените два иска по чл.45 ЗЗД на
процесуалния представител адв.С. следва да бъде определено общо възнаграждение в
размер на 4000лв. /р.№211 по т.д.№2522/2022г., ВКС, ІІ т.о, опр.№483 по гр.д.№2179/2024г.,
ВКС, ІІ г.о . и др./.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. А. , ЕГН**********, от **, понастоящем в Затвора в гр.Ловеч да
заплати на А. М. М., ЕГН**********, от ** сумата от 50 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща му М. М. Р.о, причинена от ответника на
08.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на деликта – 08.02.2024г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА С. М. А. , ЕГН**********, от ** понастоящем в Затвора в гр.Ловеч да
заплати на А. М. М., ЕГН**********, от с.Д. ,** сумата от 50 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му М. М. Р.о, причинена от ответника
на 08.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на деликта – 08.02.2024г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М. ,ЕГН**********, от ** срещу С. М. А. ,
ЕГН**********, от с.Градница, общ.Севлиев, обл.Габрово, понастоящем в Затвора в
гр.Ловеч, иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо М. М. Р.о, причинена от ответника на
08.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на деликта – 08.02.2024г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Е., ЕГН**********, от ** срещу С. М. А. ,
ЕГН**********, от **, понастоящем в Затвора в гр.Ловеч, иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 50 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния
свекър М. М. Р.о, причинена от ответника на 08.02.2024г., ведно със законната лихва от
датата на деликта – 08.02.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. М. А. , ЕГН**********, от **, понастоящем в Затвора в гр.Ловеч, да
заплати на адв. И. И. И. – С. от АК-Габрово, сл.адрес :** за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищците А. М. и А. М. адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 4000лв., на основание чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА С. М. А. , ЕГН**********, от **, понастоящем в Затвора в гр.Ловеч, да
заплати по бюджетната сметка на ОС-Габрово в Банка „ ДСК“ ЕАД – клон Габрово
държавна такса от 4000лв., на основание чл.78,ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6