№ 1698
гр. Русе, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520105009 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове (главен и евентуален) с правно основание чл. 26,
ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
Постъпила е искова молба от К. Х. П. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, в
която се твърди, че на ***г. между страните е сключен Договор за кредит, по
силата на който на ищцата била предоставена от ответното дружество сума в
размер на 1000лв., която следвало да бъде върната за 30 дни, заедно с всички
лихви, разноски, такси за бързо разглеждане и др., като общо дължимата сума
по договора от заемополучателя възлизала на 1240,00лв. Ищцата твърди, че
процесният договор за заем е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК и е
сключен в нарушение на множество императивни правила за този вид
договори уредени в ЗПК, ЗЗД и ЗЗП. Излагат се подробни аргументи за
недействителността на процесния договор, свързани с начина на формиране в
него на годишния процент на разходите, както и че в същия не са включени
всички разходи на кредитополучателя, включително таксата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на заем, с която ГПР по кредита
многократно нараствал над допустимия по закон размер от 5 пъти законната
лихва, а именно възлизал в размер на 2294,65%. Поради това и други
нарушения като това на изискването на чл. 11, ал.1 т.12 и т.20 ЗПК, се счита,
1
че договорът противоречи на закона и се явява недействителен. В условията
на евентуалност, ако това становище не бъде споделено от съда се, счита, че
недействителна се явява отделна клауза от договора, тази за дължимостта на
„такса за бързо разглеждане“ , тъй като същата представлява скрита добавка
към лихвата, с която както лихвата, така и ГПР стават много по-високи от
посочения в договора техен размер.
С оглед на изложеното, се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да се прогласи недействителността на Договор за потребителски
кредит от ***г., сключен между К. Х. П. и „Вивус.БГ“ ЕООД поради
противоречието му със ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, както и на практиката на Съда на
Европейския съюз. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че
договорът не е изцяло недействителен, се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да се прогласи за недействителна клаузата за заплащане на
„такса за бързо разглеждане“ в размер на 206,31лв. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за
недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва
наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит и
параметрите на същия, въпреки, че в отговора е посочено, че отпуснатата по
договора сума е в размер на 1100лв. (а не на 1000лв. както се твърди в
исковата молба). Счита се, че установителната искова претенция е
недопустима, тъй като липсвал правен интерес за ищцата от постановяване на
решение каквото претендира. Обявяването на договора за нищожен с нищо
нямало да промени правното положение на ищцата, което правело
установителната претенция лишена от интерес, още повече, че задължението
по процесния договор било предсрочно погасено на 31.05.2024г., когато К. П.
е заплатила сума в размер на 1608,04лв., която е отнесена и разпределена от
кредитора за погасяване на 1300лв. главница, 265,26лв. такса бързо
разглеждане и 42,78лв. договорна лихва.
На следващо място се счита, че предявеният иск е и неоснователен,
като се излагат подробни аргументи, че не са нарушени императивните
правила на закона, уреждащи сключването и съдържанието на процесния
договор, както и че годишният процент на разходите също е съобразен с
изискванията на закона за неговото формиране, формулиране и размер.
Невярно било твърдението на ищцата, че таксата за бързо разглеждане
2
следвало да бъде част от ГПР по договора, тъй като това била услуга, която не
е свързана с усвояването и управлението на кредита, а допълнителна
незадължителна услуга, която тя е поискала. В този случай съгласно
утвърдената практика на СЕС разхода за тази услуга не следвало да е част от
ГПР по договора. Не били налице и другите твърдени нарушения във връзка с
начина на посочване в договора на ГПР, дължима договорна лихва и пр.
Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от
ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Моли се за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски в полза на ответното
дружество.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на ***г. между К. Х. П. като кредитополучател и „Вивус.БГ“
ЕООД като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит с №*** при
следните параметри: сума на кредита – 1000лв., срок – 30 дни, стандартен
лихвен процент – 40,97%, лихвен процент за срока на кредита – 40,99%, сума
на лихвата за срока на кредита – 33,69лв., ГПР-49,7%, общо дължима сума по
договора – 1 240лв. В договора е предвидено и заплащането на „такса за бързо
разглеждане“ в размер на 206,31лв.
С анекс към договора от 06.05.2024г., ищцата е получила допълнително
сума в заем в размер на 300лв. С преводно нареждане от 31.05.2024г. тя е
погасила задължението си по договора като е заплатила обща сума от
1608,04лв., която е посочена като общо дължима сума по договора в
сключения към него анекс от 06.05.2024г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Между ищцата и ответното дружество са възникнали правоотношения
по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1
ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Всяка страна по договора има правен интерес да поиска
прогласяване недействителността му или недействителността на отделни
3
негови клаузи, което да внесе яснота в отношенията на страните, още повече
по въпроси, за които имат правен спор, което е очевидно по делото. Този
правен интерес продължава да е налице и при извършено плащане по договор,
който платилият длъжник счита за недействителен. Изходът от настоящия
правен спор би могъл да внесе яснота в бъдещите отношения между страните,
които не е изключено да имат във връзка с изпълнението по договора. Ищецът
е този, който избира коя от възможностите да защити правата си следва да
реализира. Доколкото предявеният по делото иск е една от тези възможности,
не би могъл да бъде отречен правния му интерес да я упражни. Поради това
предявените искове следва да се приеме, че са процесуално допустими, а
възражението на ответника за обратното за неоснователно.
Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за
потребителски кредит нарушава императивни разпоредби от ЗПК, поради
което е недействителен, по следните съображения:
Съгласно чл. 11 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. В случая в
процесния договор е посочен процент на разходите, като абсолютна
процентна стойност – 49.7%. Не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора и общите
условия към него липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Тук
следва да се отбележи, че ГЛП е 40.99% и не става ясно какво друго е
включено в ГПР (49.70%) извън договорения ГЛП, уговорката за който пък на
самостоятелно основание би следвало да се приеме за недействителна, като
противоречаща на добрите нрави, тъй като посочения размер на договорната
лихва надвишава трикратния размер на законната лихва към датата на
4
сключване на договора. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Ответникът признава, че посочената в договора такса за бързо
разглеждане – 206,31 лв., не е включена при изчисляване на ГПР. В клаузата на
чл.4.2. от ОУ към Договора е предвидено, че кредиторът предоставя
възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата е предвидена като
допълнителна, незадължителна, като с нея се гарантира обработка искането на
кредитополучателя и отговор в срок от 15 минути от изпращането му. Таксата
за тази услуга се изчислява спрямо сумата по кредита и срока на договора.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но съобразно ал.2 на същата разпоредба не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за
приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с
процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда
дължимостта му, влиза в колизия с повелителната норма – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Текстът от ОУ е в раздел „Разглеждане на искане за кредит и сключване на
договора“ и в относимата уговорка е предвидено, че срещу заплащане на
сумата се гарантира бърза „обработка“ на искането, което неминуемо
съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от
императивната забрана. С тази такса кредиторът се домогва да набави
допълнителни плащания, извън предвидените в закона, съответно да
заобиколи и законовото ограничение за максимално допустим размер на ГПР.
И без специални знания може да се установи, че включването на „таксата за
бързо разглеждане“, естеството на която предполага това да е така, то
реалният ГПР по процесния договор ще нарасне многократно над пет пъти
размера на законната лихва, което е забранено съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК.
Горните изводи се потвърждават и от допълнителния анекс към договора, при
който с отпускането на допълнителна сума „автоматично“ се начислява и
увеличение на таксата за бързо разглеждане, т.е. нейният размер е функция от
размера на отпусната в заем главница и очевидно представлява „скрита“
договорна лихва, чиито размер сам по себе си обосновава извод за
недействителността на тази клауза
5
Също така в процесния договор не е посочен и дължимия лихвен
процент на ден, каквото е изискването на чл.11 т.20 ЗПК.
Посочените по-горе нарушения на императивни изисквания на ЗПК са
достатъчно основание за прогласяване цялостната недействителност на
процесния договор съгласно чл. 22 ЗПК, съответно за уважаване на
предявения по делото главен иск.
Предвид основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне
по заявения в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на
отделни негови клаузи.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищцеца следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото
производство в размер на 52,50лв. държавна такса.
Пълномощникът на ищеца е поискал определяне и присъждане
възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА. Представил е договор за
правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, процесуалният представител е оказал
безплатна правна услуга на материално затруднено лице. Налице са
предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране отговорността на
насрещната страна относно разноските за процесуално представителство на
ищеца. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение.
Съдът в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА не е обвързан от присъждане на
поисканото от адвоката възнаграждение или пък с размера, на същото,
определен по реда на Наредба №1/2004г. на ВАС, а следва да съобрази
правната и фактическа сложност на делото и да овъзмезди справедливо
адвоката за положения от него труд, без това да засяга неоправдано интереса
на другата страна, която ще бъде осъдена да заплати разноските на адвоката, в
който е смисъл е утвърдената съдебна практика, включително и на СЕС. В
случая съдът съобразявайки горните обстоятелства определя като
справедливо адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
ищеца – адв. В. Е. в размер на 400лв., а не претендираните от него в списъка
по чл. 80 ГПК 424лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на Договор за предоставяне на
потребителски кредит №***, сключен на ***г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД
ЕИК202393458 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Г. М.
Димитров“ №16А, ет.1, офис №2, представлявано от управителя Здравко
Райчев и К. Х. П. ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, ***, поради
противоречие на закона.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД ЕИК202393458 със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №16А, ет.1, офис №2,
представлявано от управителя Здравко Райчев да заплати на К. Х. П.
ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, *** сумата от 52,50лв.
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД ЕИК202393458 със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №16А, ет.1, офис №2,
представлявано от управителя Здравко Райчев да заплати на основание чл. 38,
ал.2 ЗА на адвокат В. Е. Г., вписан в Адвокатска колегия – София с личен
№********** с адрес гр. София, *** сумата от 400лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7