№ 1885
гр. Варна, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500877 по описа за 2022 година
въззивно гражданско дело № 877 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по следните въззивна жалба:
I. Въззивна жалба от В. Т. Т. и Н. СТ. Т. срещу Решение № 262469/18.08.2021 г.,
постановено по гр. дело № 9414/2016 г. по описа на ВРС, с която са формулирани искания за
отмяна на съдебния акт, в следните посочени от жалбоподателите части:
1. в частта, с която В. Т. Т. е осъден да заплати на ИВ. Д. К. парична сума в
размер на 3158,75 лева като обезшщетение за ползите, от които е била лишена лично за
двуетажната сграда на ул.Панапорище № 15 и сумата от 2832, 50 лева на същото основание
за сградата на ул.Габрово № 15 на основание чл.30 ал.З от ЗС;
2. с която В. Т. Т. е осъден да заплати на ИВ. Д. К. парична сума в размер на
3158,75 лева като обезщетение за ползите, от които е била лишена лично за двуетажната
сграда на ул.Панапорище № 15 на основание чл.30 ал.З от ЗС;
З. с която Н. СТ. Т. е осъдена да заплати на ИВ. Д. К. парична сума в размер на
3158,75 лева като обезщетение за ползите, от които е била лишена лично за двуетажната
сграда на ул.Панапорище № 15 на основание чл.30
ал.З от ЗС;
4. с която Н. СТ. Т. е осъдена да заплати на ИВ. Д. К. парична сума в размер на 3158,75
лева като обезщетение за ползите, от които е била лишена като наследница на Минка
Матева Бонджева за двуетажната сграда на ул.Панапорище № 15 и сумата от 2832,50
лева на същото основание за сградата на ул.Габрово № 15 на основание чл.30 ал.З
от ЗС;
5. в частта, в която след като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатени от
1
ИВ. Д. К. подобрения в имота на ул.Панапорище № 15 в размер на 217,96 лева е
отхвърлена претенцията му за разликата до размер от 5929,25 лева;
6. в частта, в която след като е уважена претенцията на Н. СТ. Т. да и бъдат заплатени от
ИВ. Д. К. подобрения в имота на ул.Панагюрище № 15 в размер на 217,96 лева е
отхвърлена претенцията й за разликата до размер от 5929,25 лева;
7. в частта, в която след като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатени от
ИВ. Д. К. като наследник на Минка Бонджиева подобрения в имота на ул.Панагюрище
№ 15 в размер на 217,96 лева, е отхвърлена претенцията му за разликата до размер
от 5929,25 лева;
8. в частта, в която след като е уважена претенцията на Н. СТ. Т. да й бъдат заплатени от
ИВ. Д. К. като наследник на Минка Бонджиева подобрения в имота на ул.Панагюрище
№ 15 в размер на 217,96 лева е отхвърлена претенцията за разликата до размер
от 5929,25 лева;
9. в частта, в която е отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатени от ИВ. Д.
К. подобрения в имота на ул.Габрово № 28 в размер на 7823,20 лева;
10. в частта, в която е отхвърлена претенцията на Н. СТ. Т. да й бъдат заплатени от ИВ. Д.
К. подобрения в имота на ул.Габрово № 28 в размер на 1611,55 лева;
11. в частта, в която е отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатени от ИВ. Д.
К. като наследник на Минка Бонджева подобрения в имота на ул.Габрово № 28 в
размер на 7823,20 лева - при изписан диспозитив 1611,55 лева;
12. В частта, в която е отхвърлена претенцията на Н. СТ. Т. да й бъдат заплатени от ИВ.
Д. К. като наследник на Минка Бонджeва подобрения в имота на ул.Габрово № 28 в
размер на 1611,55 лева.
II. Въззивна жалба от ИВ. Д. К., чрез процесуален представител адв. Е. Е. срещу
Решение № 262469/18.08.2021 г., постановено по гр. дело № 9414 /2016 г. по описа на ВРС в
частите, с които:
1. осъжда ИВ. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. Т., сумата от 217,96 (двеста и
седемнадесет лева и 96 ст.) лева, съставляващи подобрения извършени в имот на ул.
„Панагюрище» №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, за периода 2001г.-2018г;
2. осъжда ИВ. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на Н. СТ. Т. сумата от 217,96 (двеста и
седемнадесет лева и 96 ст.) лева, съставляващи подобрения извършени в имот на ул.
„Панагюрище" №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето
на останалите съсобственици, за периода 2001г.-2018г.;
3. осъжда ИВ. Д. К., в качеството й на правоприемник на починала в хода на
съдебното производство Минка Матева Бонджева, ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. Т., сумата от
217,96 (двеста и седемнадесет лева и 96 ст.) лева, съставляващи подобрения извършени в
имот на ул. „Панагюрище» №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
2
противопоставянето на останалите съсобственици, за периода 2001г.-2018г.;
4. осъжда ИВ. Д. К., в качеството й на правоприемник на починала в хода на
съдебното производство Минка Матева Бонджева, ДА ЗАПЛАТИ на Н. СТ. Т. сумата от
217,96 (двеста и седемнадесет лева и 96 ст.) лева, съставляващи подобрения извършени в
имот на ул. „Панагюрище" №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, за периода 2001г.-2018г.
Съдът, в рамките на извършената проверка относно допустимостта на
производството и редовността на жалбите, установи че е допусната нередовност в
администрирането, тъй като въпреки дадените указания за отстраняване на констатирани
несъответствия между формулираните във въззивната жалба от Васил и Недка Т.и искания
към съда за отмяна на съдебното решение и изписаните в същото диспозитиви, същите не са
изправени от страните.
Видно от съдържанието на жалбата по т. 4, т. 7, т. 8 и т. 11, въззивниците
претендират съдебният акт да бъде отменен в части, които не съответстват на действително
произнасяне на съда в решението, доколкото не са обективирани в неговата диспозитивна
част.
С Решение № 262469/18.08.2021 Г., постановено по гр. дело № 9414/2016 г. по описа
на ВРС Н.Т. е осъдена на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС да заплати на И.К., в качеството на
правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна Минка Бонджева,
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната единствено по отношение на
имота, находящ се в гр. Варна, ул. „Панагюрище" № 15, като не е налице произнасяне за
имота на ул. „Габрово“ № 28 за сумата от 2832.50 лева, което се обжалва от
жалбоподателите по т. 4 от въззивната жалба.
Исканията по сметки с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД на Васил и Недка Т.и
срещу И.К., И.К., в качеството на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна Минка Матева Бонджева, за извършените подобрени в имота на ул.
„Панагюрище" № 15 са уважени за сумите от по 217.96 лева за всеки от ищците, като са
отхвърлени до размерът от 1174.16 лева за всеки от тях. В същото време, в пунктове 7 и 8
от жалбата е посочено, че решението се обжалва и се иска неговата отмяна, в частите, с
които е отхвърлена претенцията на ищците за разликата до размерът от 5929.25 лева.
Посоченото несъответствие между формулираното искане и произнасянето на
първоинстанционния съд представлява наредовност на въззивната жалба по смисъла на чл.
260, т. 4 от ГПК, съответно е основание за оставянето без движение на основание чл. 262,
ал. 1 от ГПК.
Гореизложеното е изцяло относимо и по отношение на т. 11 от въззивната жалба, с
която се претендира отмяна на решението в частта, с която е отхвърлена претенцията на В.Т.
срещу И.К., в качеството на правоприемник на Минка Бонджева в размер на 7823.20 лева,
докато с обжалвания съдебен акт искът е отхвърлен за сумата от 1611.55 лева.
Изложените противоречия между исканията на въззивниците и диспозитивите на
3
решението, освен, че представляват нередовност на въззивната жалба, същите
възпрепятстват надлежното определяне на предмета на въззивното производство, като
същевременно ограничават и правото на защита на насрещната страна, която не е в
състояние да установи конкретното искане на жалбоподателя и подлежащите на въззивна
проверка част от съдебния акт.
Поради изложеното, дадените с разпореждането от 01.11.2021 г. по делото указания
на администриращият съд за отстраняване на установените несъответствия във въззивната
жалба са правилни и законосъобразни, поради което е следвало да бъдат изпълнени в цялост
преди да се продължи с администрирането на същата.
В изпълнение на последните, с молба вх. № 30406/06.12.2021 г. въззивниците са
посочили единствено, че номерацията по жалбата не съвпада с поредността на
диспозитивите, поради което са посочили и, че оспорването е за съответните диспозитиви,
като са отправили искане преценката за съдържанието на жалбата да бъде оставена на
въззивната инстанция. Заявили са още, че неправилно е прието от съда, че една от
претенциите не е насочена срещу И.К., в качеството на правоприемник на своята майка.
С цитираната молба жалбоподателите не са отстранили констатираната нередовност
на въззивната си жалба, като предявените с нея искания, съответно и предметът на
въззивното обжалване е останал неизяснен. Посоченото обстоятелство представлява
основание същата повторно да бъде оставена без движение и на страните да бъде
предоставена последна възможност да изпълнят дадените ясни и конкретни указания да
приведат заявените с нея искания в съответствие с обжалваните диспозитиви на съдебното
решение, на основание чл. 260, т. 4 от ГПК. На страните също следва да бъде дадена
възможност да заявят дали обективираното в уточняващата им молба изявлението, че съдът
неправилно е приел, че не е насочена една от претенциите към ищцата като правоприемник
на майка си, представлява искане за допълване на съдебното решение. В случай, че
поддържат такова искане, следва изрично да заявят в кои части.
Едва след изпълнение на посочените указания и произнасяне по искането за
допълване, в случай, че жалбоподателите поддържат такова, препис от жалбата следва да
бъде връчен на въззиваемата страна, на която следва да бъде предоставена възможност да
изрази становище по надлежно формулирания предмет на производство, очертан в
съответствие с отправените към съда искания. При неизпълнение на дадените указания,
жалбата подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, като в този смисъл са
напълно неоснователни изявленията на въззивниците, че преценката за съдържанието
следва да бъде извършена единствено от въззивния съд, тъй като компетентен да разпореди
отстраняване на нередовностите е именно администраращият съд, който също е
оправомощен и да върне жалбата, при наличието на посочените в цитираната разпоредба
предпоставки.
От друга страна, въззивният съд може да определи предмета на производство
единствено въз основа на редовна въззивна жалба, отговаряща на изискването на чл. 260, т.
4 от ГПК, от чието съдържание позволява да бъде извършена преценка за обжалваните части
4
на решението, посредством ясни и отговарящи на действителното произнасяне искания на
жалбоподателя. При наличието на поддържани от въззивниците твърденията за непълнота
на съдебния акт, компетентен да се произнесе за пръв път е единствено съда постановил
решението.
По посочените съображения въззивното производство следва да се прекрати, а делото
да се върне на ВРС за извършване действия по администриране на въззивната жалба, в
съответствие с мотивите на настоящото определение относно несъответствията между
обжалваните части на първоинстанционното решение и обективираното в него действително
произнасяне на съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 877/2022 г., по описа на Окръжен съд – Варна.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд, за отстраняване на нередовността на
въззивната жалба, съгласно изложените в настоящото определение мотиви.
След надлежното администриране на жалбата, делото да се изпрати обратно на ВОС
по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5