№ 611
гр. Варна, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела П.а
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела П.а Гражданско дело №
20213110116423 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от Б. С. С.
срещу „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *****, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което ответникът да обяви нищожността, евентуално
унищожаемостта на процесните договори, или евентуално нищожността на
отделните клаузи от последните, да постанови решение, с което да осъди на
основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника
да му заплати сумата в размер на 904.98 /деветстотин и четири лева и
деветдесет и осем ст./, представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се излага, че на 25.09.2017 г. ищецът Б. С. С. е
сключил договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия" с „Кеш
Кредит Мобайл" ЕАД. В договора е посочено, че минималната сума, която
може да бъде усвоена по кредита е 200.00 лева, кредитния лимит е 2000.00
лева, лихвения процент при максимален срок на кредита е 36 %, а Годишния
процент на разходите при максимален срок на кредита е 50 % при подробно
описани в договора допускания. В договора е посочено, че за кредита следва
1
да бъде представено едно от следните обезпечения: поръчителство от две
физически лица, наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно
брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева., или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от Кредитодателя банка, или
поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество.
В чл. 2, ал. 2 от договора е посочено, че усвояването на суми се заявява
от Кредитополучателя чрез подаване на искане за усвояване на място в
търговски обект на дистрибутора, или посредством наличните канали за
дистанционна комуникация като електронна поща, уеб-сайт, мобилни
приложения, IM съобщения и кратки текстови съобщения и обаждане на кол
център.
На същата дата /25.09.2017 г./ Б. С. е подал Искане за кредитна линия до
„Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, с която е помолил да му бъде направено
предложение за условията, при които може да се усвои сума по кредит тип
„Кредитна линия" със следните параметри: 2000.00 лева - сума за усвояване.
На същия ден му е отпуснат заем в размер на 2000.00 лева. В погасителен
план към кредит № **** към договор за кредитна линия било посочено, че
погасителният план има силата на споразумение между страните относно
размера на усвоената сума от 2000.00 лева за срок от 24 месеца, размерът на
месечната погасителна вноска е 145.42 лева, като сумата от 2000.00 лева по
кредита е усвоена в брой в търговския обект, където е подписан договора за
кредит.
Отново на същия ден /25.09.2017 г./ в изпълнение на договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия" Б. С. сключил Договор за
възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с
„Кредит гаранция" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Слатина", ул. „****" № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2.
В договора е уговорено, че същият влиза в сила в момента на неговото
подписване, но ще породи действие само ако Кредитополучателят в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит по Договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия"
не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две
физически лица, наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно
брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, одобрено от
2
кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД банка и не представи
съответните доказателства за това. В договора е посочено, че за оценяването
и поемането на задължението за поръчителствате по кредита клиентът
заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на
кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията
по кредита, редовност на Клиента при получаване на кредити и други
показатели, свързани с лоялността на Клиента, чиито конкретни размери при
съответните Погасителен план, неразделна част от този договор.
Възнаграждението представлява сбора от вноските по Погасителния план.
Клиентът заплаща възнаграждението съгласно представения погасителен
план по банковата сметка на Посредника /„Кеш Кредит Мс 5 търговските
обекти на Посредника /„Кеш Кредит Мобайл" ЕАД/.
На Б. С. е представен и погасителен план с включено възнаграждение за
обезпечение, в който е посочено, че в случай на възползване от услуга за
възлагане на поръчителство общо дължимата сума по усвоения кредит №
**** и възнаграждение за предоставено поръчителство възлиза на: размерът
на месечната погасителна вноска по кредита е 145.42 лева, размерът на
възнаграждение за поръчителство е 69.58 лева месечно за 24 месеца (общо
1669.92 лева), общата сума на месечната вноска е 215.00 лева.
Под № **** фигурира единствено искане за кредитна линия. Ищецът
изрично заявява, че след отправеното искане не e сключван нарочен договор
за потребителски кредит № **** с „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД за сумата в
размер на 2000.00 лева, както е посочено в представените погасителен план
към искане за кредитна линия и погасителен план към договор за възлагане
на поръчителство. Б. С. С. е погасил изцяло сумата предсрочно и е заплатил
общ размер на 2904.98 лева /включваща главница, лихва и възнаграждение за
поръчителство/. Последната е изплатена изцяло и единствено на „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, съгласно представената към исковата молба справка/, както
следва: 215.00 лева - на дата23.10.2017 г.; 215.00 лева - на дата 20.11.2017 г.;
215.00 лева - на дата 20.12.2017 г.; 215.00 лева -на дата 22.01.2018 г.; 2044.98
лева - на дата 26.01.2018 г.;
Ищецът счита, че описаните договори са нищожни на осн. чл. 22 от
ЗПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречат на законоустановените
3
императивни правила.
Ищецът заявява, че процесиите договори са нищожни на основание чл.
10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма.
Нарушено е изискването процесните договори да са сключени в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, да са написани по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договорите.
Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.
1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно общият размер на кредита, как се изплаща същата –
брой или по банков път, как се изплаща сумата, размера на общата сума за
връщане. Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите и общата
сума, която е дължима от потребителя. Липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посоченият в договора за потребителски кредит тип
„Кредитна линия" ГПР от 50.00 %, е в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В
договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.00 %,
без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.
Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са
включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по
сключения договор за поръчителство), индивидуализирани по вид и размер и
водещи до различен размер на ГПР от посочения.
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията,
в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването
на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни,
4
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му".
В договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на
ГПР, а действителният такъв /в размер на 106.00 % за конкретния договор, с
който е предоставена сумата в размер на 2000.00 лева/ е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от
доверителя ми.
В договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия" е посочено,
че за кредита следва да бъде представено едно от следните обезпечения:
поръчителство от две физически лица, 3 наети на безсрочен трудов договор с
минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00
лева, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
Кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от Кредитодателя
дружество.
В изпълнение на горното на същия ден Б. С. е сключил Договор за
възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с
„Кредит гаранция" ЕООД, ЕИК: *****, като се е задължил да заплати на
поръчителя възнаграждение в общ размер на 1669.92 лева, която сума
впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по Договора за
паричен заем единствено на „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД. Това съглашение не
отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство.
Смисълът на последния се изразява в гарантиране на изпълнението на
задължението на длъжника към кредитора.
Предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за
поръчителство с лице, избрано и посочено от заемодателя, за което е заплатил
такса, по-голяма от размера на отпуснатия заем, без да е налице неизпълнение
на задълженията от негова страна следва, че сключеният договор за
поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има
за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.
В този смисъл смята, че клаузата с която в договора за паричен заем е
уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, което впоследствие се
предоставя от точно определено от Заемодателя лице - „Кредит гаранция"
ЕООД, в полза на „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е в противоречие със ЗПК,
глава „Четвърта“ където е уредено задължение на кредитора преди сключване
5
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
Същата кореспондира със съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити. Клаузата на договора е неравноправна и нищожна,
тъй като същата е във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от
Закона за защита на потребитетелите /ЗЗП/ - не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Клаузата не е
формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.
147, ал. 1 от ЗЗП и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Също така
счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Сумата в размер на 1669.92 лева е част от общо дължимата сума по
кредита и макар в договора да е посочено, че същата представлява
възнаграждение за поръчителство, предоставено от „Кредит гаранция" ЕООД,
същата е заплатена от ищеца на „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД /което не я е
прехвърлило впоследствие на „Кредит гаранция" ЕООД / като по самия
кредит.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може
да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Счита, че „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е нарушило императивното
правило на чл.19, ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включило
възнаграждението за поръчител на ГПР. При условие, че същото беше
законосъобразно посочено, щеше да възлиза на 106.00 %. Това нарушение
води до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните.
С тези действия „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
6
длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона е нищожна.
Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да му
заплати разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответното дружество оспорва предявения иск като недопустим поради липса
на правен интерес за установяване нищожността на договора за
потребителски кредит тип „Кредитна линия" 3-1-10947-146398 с оглед
обстоятелството, че същият е предсрочно погасен от кредитополучателя на
25.09.2021г., както и фактът, че действието на договора е прекратен на същата
дата по взаимно съгласие. Съгласно т.1 от TP № 8/27.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно
липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за
правния интерес от установяването.
Оспорва исковете по основание и размер. Същите са неоснователни и
недоказани и моли за отхвърлянето й. Изложените в исковата молба
твърдения са неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи с
възникналите между страните правоотношения и относимите към правния
спор доказателства. Договорът за кредит тип „Кредитна линия" съдържа
всички клаузи, уреждащи правоотношения по договора за кредит. Оспорва
твърденията, че ищецът е погасил изцяло сумата от 2904.98 лв. Приложените
справки не отговарят на изискванията на чл. 180 от ГПК и не представляват
годни писмени доказателства. Относно изложените в исковата молба доводи
за недействителност изразява следните аргументи: I. Оспорва твърденията за
недействителност на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), вр.чл.26, ал.1 ЗЗД.
1.Оспорва твърденията за недействителност вр.чл. 22 от ЗПК. В
съответствие с цитираната разпоредба, договорът за потребителски кредит е
сключен в писмена форма, на хартиен, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са предоставени с еднакъв по вид Calibri, с
размер на шрифта 12, на всяка от страните.
2. Неправилни са изложените твърдения за липса на реквизит по чл. 11,
ал. 1, т. 7 от ЗПК. В посочената разпоредба се изисква от кредитора да впише
7
в договора за кредит общия размер на кредита и условията за усвояването му.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗПК, е "Общ размер на кредита" е максималният
размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит. В чл. 1,
а . 4, т. 2 от Договора е посочен именно одобрения от кредитора кредитен
лимит, до който кредитополучателят може да прави усвоявания по договора,
като включително в чл. 1 от Договора са изброени условията за усвояване на
суми по същия, като начинът е посочен в чл. 2, ал. 3 от Договора и Общите
условия.
3. Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор на
основание чл. 1, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. В исковата молба са изложени
твърдения за несъответствие със законодателството от всякакво естество - за
размера, изчислението, методологията, конкретните параметри, включени в
него и други. Съгласно чл. договора за потребителски кредит следва да се
съдържа: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите съгласно приложение № 1. Предвид заложената в
закона формула за изчисление на ГПР, размерът на същото се променя в
зависимост от това на коя дата е усвоена сумата по договора, като именно
поради тази причина е използвано заложеното в буква „д" от Приложение №
1 допускане, като е посочена най-високата стойност на ГПР, която стойност
ще бъде най-високата стойност при усвояването на някоя от по-високите
суми за усвояване по рамковия договор.
Оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с
неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за
поръчителство и считам, че ГПР е изчислено правилно, како включително и
че са взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи разходи по кредита
за потребителя" съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В така посочената разпоредба
се указва, че „общи разходи по кредита за потребителя" са „всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати...". Предвид обстоятелството, че ГПР трябва
да бъде записан като реквизит в договора за потребителски кредит, то
неговото изчисляване следва да се извърши преди сключването на договора,
8
като използваните за изчисляването „общите разходи по кредита за
потребителя" следва да са били известни на кредитора именно към момента
на сключване на договора за кредит. На кредитора не е известно възникването
на допълнителни разходи по договора за кредит. Наред с това от
доказателствата по делото не установява да са възникнали други разходи за
ищеца, освен записаните в договора за потребителски кредит, като
включително. Не се предоставят доказателства за сключването на договор с
„Кредит Гаранция" ЕООД, по силата на който ищецът да дължи
възнаграждение за поръчителство.
Абсолютно неправилни и в явно противоречие както с българското
законодателство, така и със законодателството на Европейския съюз, са
твърденията за това, че уговарянето на задължение за обезпеченост на
договора за потребителски кредит е в пряко противоречие със съображение
26 от Директива 2008/48 по повод задължението за кредитора за
предварителна оценка на кредитоспособността. В чл. 11, ал. 1 т. 18 от ЗПК,
който пряко кореспондира с чл. 10, параграф 2, буква ,,о)" от директивата, е
предвидено, че в договора за кредит следва да се съдържат „обезпеченията,
които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива". Именно в
изпълнение на посочените разпоредби е разписан и чл. 1, ал. 2 от договора за
кредит.
Оспорва наведените в исковата молба твърдения, че сочената за
възнаграждение за поръчителство сума в размер на 1669.92 лв. е била част от
общо дължимата сума по кредита, както и че същата е била реално заплатена
от ищеца на „Кеш Кредит Мобайл"' ЕАД. Кредиторът не е получавал така
посочената сума, като липсват доказателства както за основанието, така и за
формирането й. В тази връзка са неправилни и противоречащи
действителността изложените твърдения относно това, че действителният
размер на ГПР е 106 %, ако бъде включено договореното между клиента и
„Кредит Гаранция" ЕООД възнаграждение за услугата за поръчителство.
4. По повод изложените твърдения за недействителност на договора за
кредит на основания чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, счита,
че същите са неоснователни, както и че процесният договор за потребителски
кредит съдържа така посочените реквизити. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК
в договора за потребителски кредит следва да се съдържа: „лихвения процент
9
по кредита, условията за прилагането му". В чл.1 ал. 4, т. 3 от Договора за
потребителски кредит е посочен именно лихвения процент в размер на 36%,
както и условието, че същият се прилага при „максимален срок на кредита",
който съгласно погасителния план е 18 месеца. Наред с това и предвид
изложените в табличен вид параметри на кредита в чл. 1, ал. 4 от Договора,
следва да се има вземе предвид, че същите се прилагат кумулативно, като
промяната на един компонент би довело до промяна на друг, предвид което и
всеки компонент е явява условие за прилагането на всеки един от останалите
компоненти.
Оспорва и изложените доводи за нищожност на лихвата в размер на 36
% поради твърдяното й противоречие с добрите нрави. Както е посочено с
подадения отговор на исковата молба, Законът за потребителския кредит е
специален спрямо общите норми, включително разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите, уговарящи предоставянето на заеми и
недействителността. Специална спрямо чл. 26 от ЗЗД се явява и нормата на
чл. 22 от ЗПК, където изчерпателно са изброени основанията, на които
договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен.
5.Оспорва и изложените доводи за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се съдържат:
„условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването". В чл. 1, ал. 3 от
Договора е записано, че кредитополучателят се задължава при условията и
сроковете на договора да върне, предоставения кредит, както и да заплати,
уговорената лихва и други разходи съгласно Договора, Общите условия и
приложимия към всяко усвояване на сума погасителен план. В чл. 1, ал. 4, т. 6
от Договора са посочени условията за издължаване, както и изрично е
препратено към погасителния план. Същевременно в погасителния план са
посочени размерът, броят, периодичността и конкретните дати за заплащане
на погасителните вноски, както и разпределението на различните компоненти
- главница и лихва към всяка една от погасителните вноски. „Общата сума,
дължима от потребителя" също е посочена в погасителния план и се изразява
10
в сбора на погасителните вноски, а именно 2 617.56 лв. В тази връзка оспорва
изложените твърдения за неправилно изчисляване на броя и размера на
погасителните вноски.
6. Оспорва изложените доводи за недействителност на договора на
основание: 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК. Правото на отказ е подробно
записано в чл. 4 и чл. 5 от Договора и чл. 22 - чл.27 от Общите условия на
дружеството към договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия".
II. Оспорва като неоснователни и изложените твърденията за
унищожаемост на договорите на основание чл.29, ал.1 ЗЗД - поради измама,
евентуално на основание чл. 28, ал. 1, от ЗЗД -за сключване на договора
поради крайна нужда считам същите и за недоказани. Към момента на
сключване ищецът е упражнявал трудови функции по трудов договор, като е
получавал заплата в размер на 1794.35 лв. на месец. В тази връзки липсват и
доказателства за наличието обстоятелствата за прилагането на чл. 38,ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата по повод претендираните разноски в
производството. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 23 вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 55 ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. В настоящото производство в тежест на ищеца е да
докаже, че е сключил Договор за потребителски кредит с ответника „Кеш
Кредит Мобайл" ЕАД, както и че е заплатил на ответното дружество сумата
от 904.98 лв. – разликата между заплатената от ищеца на ответника сума
(2904.98 лв.) и получената от него сума (2000.00 лв.), като сумата от 231.62
лв. представлява възнаградителна лихва по договора, а сумата от 673.36 лв. –
възнаграждение за поръчителство. Следва да установи, че е изпълнил изцяло
задълженията си по тези договори, както и твърденията си за нищожност на
посочените в исковата молба договорни клаузи.
В тежест на ответника е да докаже всички положителни факти и
обстоятелства, които го ползват, а именно, че начислената и получена от
ищеца сума по Договора за потребителски кредит е била законно дължима.
Съгласно представения по делото договор, страните са се намирали в
11
облигационни отношения, като между тях е бил сключен договор за
потребителски кредит - тип кредитна линия 3-1-10947-146398 от 25.09.2017г.,
с параметри: 200 лв.- минимална сума, която може да бъде усвоена по
кредита, 2000 лв. - кредитен лимит, лихвен процент - 36 % и ГПР при
максимален кредит - 50%. За обезпечение на кредита било необходимо
поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500,00 лв.
или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя
банка или поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество. Страните
са се споразумели предоставеният кредит, както и дължимите лихви, да бъдат
изплатени на 15 вноски, съгласно погасителен план към договора, подписан
от тях.
По делото са представени общи условия на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“
ЕАД към договор за потребителски кредит тип кредитна линия, като същите
са разписани от страните.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства на листи 8 и 9
се установява, че от Б. С. са извършени плащания по процесния договор към
Кеш Кредит Мобайл ЕАД както следва: на 23.10.2017г., 20.11.2017г.,
20.12.2017г. 22.01.2018г. в размер от по 145.42 лева и на 26.01.2018г. плащане
в размер на 1649.94 лв. Общият размер на плащанията възлиза на 2231.62 лв.
Сумата се равнява на сумата по главницата (2000 лв.), както и сбор от
заплатени възнаградителни лихви в размер на 231.62 лв. /част от исковата
претенция, формулирана като сбор на сумите в размер на 231.62 лв. и в
размер на 673.36 лв., до общия размер сумата в размер на 904.98 лв./.
Представена е и справка от ответника за извършено плащане към „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД за сумата в размер на 145.42 лв., платена на
23.10.2017г., сумата в размер на 145.42 лв., платена на 20.11.2017г., сумата в
размер на 145.42 лв., платена на 20.12.2017г., сумата в размер на 145.42 лв.,
платена на 22.01.2018г. и сумата в размер на 1649.94 лв., платена на
26.01.2018г. От приложените справки се установява, че на ответника е
заплатена на сумата в общ размер на 2000 лв. /погасена главница/, както и
сумата в размер на 231.62 лв. – възнаградителна лихва.
Съдът намира възражението на ищеца за недействителност на договора
поради неспазване изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК вр. чл.22 ЗПК, поради
12
неспазване на предвидената от закона форма за неоснователно. Процесният
договор е сключен в писмена форма на хартиен носител и е разбираем.
Погасителният план с посочване на падежите и размерите на погасителните
вноски е част от договора. Ищецът твърди и недействителност на сключения
договор за кредит на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 7 и т.10 ЗПК, поради
непосочване общия размер на кредита и ГПР по кредита. В договора, като
начин на усвояване на кредита е посочено – по банков път, в брой или
съгласно други налични способи, без да е конкретизиран начинът, по който
ще бъде получена сумата. Съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за кредит следва да съдържа информация относно ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите. В договора е посочено
единствено, че годишният процент на разходите при максимален срок на
кредита е в размер на 50 %, като не се съдържа пълна информация относно
начина на формиране на ГПР и какви компоненти е включил кредиторът.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор не
са посочени допусканията, взети предвид при определяне размера на ГПР, не
е представена използваната методика, по която същият е формиран.
Поради изложеното, съдът счита клаузите, с които се определят начина
на усвояване на кредита и размера на ГПР за нищожни на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД – поради противоречие на закона. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12,
ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. След като
клаузите, с които са уговорени начина на усвояване и ГПР са нищожни, то
същите не пораждат правно действие, като недействителността им влече
недействителност на целия договор. На основание чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. При горните доводи и предвид обстоятелството, че са
налице доказателства за заплатени на „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД както
13
главница 2000 лева, така и договорна лихва в размер на 231.62 лева, следва,
че предявения иск е частично основателен. С оглед установената
недействителност на договора за кредит, потребителят дължи връщане само
на усвоената сума, а именно – 2000 лева. В полза на ответника е заплатена
сумата в общ размер на 2231.62 лева, в която освен главница е включена и
сумата от 231.62 лева, представляваща договорна лихва, поради което
последната се явява платена от ищеца без основание и ответникът дължи
нейното връщане. Съдът приема, че сумата 673.36 лева, представляваща
възнаграждение по поръчителството не е заплатена на ответното дружество,
доколкото по делото няма доказателства за плащане, поради което
предявения иск в тази част е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
С исковата молба ищецът е претендирал разноски, но до приключване
на устните състезания по делото не е представил договор за правна защита,
съответно списък с разноски включващи заплатена държавна такса и адв.
хонорар, предвид което такива не му се следват. Разноски на ответника също
не се дължат, доколкото и от него не са представени доказателства за
сключен договор за правна защита, ведно със списък с разноски за адв.
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ж.к. „**** № 15, вх. Г, ет. 6
да заплати на Б. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „****“ № 3
сумата 231.62 лева, представляваща платена при начална липса на основание
сума по договор за потребителски кредит тип кредитна линия 3-1-10947-
146398 от 25.09.2017г. сключен между страните, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.11.2021г. до окончателното изплащане, като
14
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над сумата 231,62 лв. до
претендирания размер 904,98 лева, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд – Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15