Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 387
гр.С., 20 януари 2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
с участието
на секретаря Г. Й. като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 1586
по описа за 2018 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “М.” ЕАД гр. С., БУЛСТАТ ., с
адрес на управление: гр. С., район Оборище, ул. Е. ., представляван от изп. директор г.а.б.,
ЕГН - **********, моли съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат следните суми:
2 077.62 евро,
представляваща непогасени вноски по Споразумение с рег. № . / 29. 12. 2016 г.
за разсрочване на задълженията към Договор за заем № 7 – . / 04. 03. 2015 г. с нотариална
заверка на подписите на страните за периода месец май 2017 г. – месец април
2018 г.;
6 907.29 евро –
непогасена главница, предсрочно изискуема съгласно чл. 9 от споразумението,
съставляваща месечни вноски с падеж от месец май 2018 г. – февруари 2025 г.;
1 280.00 евро –
еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума по чл. 8 от
споразумението заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 496 / 2018 г. по
описа на СРС до изплащане на вземането и разноски по производството, както и
разноските, направени в заповедното производство.
Ответниците „М.“
ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ул. П. К.в №
., ет. 3, ап. 6, представлявано от А.И.Ч., А.И.Ч. с ЕГН ********** и М.Б.Ч. с
ЕГН **********, дваата с адрес: *** са подали писмен отговор, с който оспорват
исковите претенции по основание и размер. Оспорват извлечението от счетоводните
книги, като считат, че същото не съдържа достатъчно данни по отношение на
сключения между страните договор за кредит, частичното му изпълнение,
остатъчното задължение и неговия характер. Твърдят че липсва годно основание за
започване на заповедно производство предвид недействителност на каузалната
сделка – договора за кредит, който противоречал на закона и добрите нрави,
поради което бил нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД, а освен това и договора и
споразумението били подписани при условията на крайна нужда и явно неизгодни
условия, поради което бил унищожаеми.
Направени са и възражения за нищожност на клаузи от договора поради
неравноправност, както и е оспорена представителната власт на лицето, подписало
договора и споразумението от името на ищеца.
Съдът, след
преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
Настоящото
производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу
издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № . / 2018 г. по
описа на СРС. С
издадената заповед за изпълнение № . / 03. 05. 2018 г. ответниците са задължени
да заплатят на ищеца следните суми: 2 077.62
евро, представляваща непогасени вноски по Споразумение с рег. № . / 29. 12.
2016 г. за разсрочване на задълженията към Договор за заем № . / 04. 03. 2015 г. с нотариална заверка на
подписите на страните за периода месец май 2017 г. – месец април 2018 г.; 6 907.29 евро – непогасена
главница, предсрочно изискуема съгласно чл. 9 от споразумението, съставляваща
месечни вноски с падеж от месец май 2018 г. – февруари 2025 г.; 1 280.00 евро – еднократно
обезщетение в размер на 20 % от заемната сума по чл. 8 от споразумението заедно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 4. / 2018 г. по описа на СРС до
изплащане на вземането.
Против
издадената заповед за изпълнение ответникът длъжник е възразил в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, което е причина за завеждане на настоящото производство.
Безспорно е установено по
делото, че страните са сключили нотариално заверен договор за заем № . / 04. 03. 2015 г., а
впоследствие и споразумение с рег. № ./ 29. 12. 2016 г. за разсрочване на
задълженията към същия този договор за заем, по силата
на който ищецът в качеството на заемодател е предал на първия ответник в качеството на заемополучател и при поръчителството на вторите двама ответници сумата от 7 800 лв. Съгласно чл.3, ал. 1 и
ал. 2 от споразумението,
за ползването на заетата сума заемателят дължи на заемодателя фиксирана
лихва в размер на 9.70 % годишно, както и месечна рискова премия в размер на 0.90% от първоначалната заемна сума от
6 400.00 евро. Страните са уговорили дадената в заем сума да
бъде върната в срок до 05.02.2025 г. Уговореното задължение е следвало да се погаси на 98 равни месечни
вноски, всяка в размер на 173.14 евро, дължими на 5 -то число от съответния месец, считано от 05.01.2017 г. до 05.02.2025 г., като при
просрочие в плащането на три поредни месечни вноски по споразумението,
заемателят дължи допълнително еднократно обезщетение в размер на 20 % от
заемната сума – чл. 8 от споразумението. Съгласно чл. 9 от същото, в случай,
че заемателят просрочи плащането на която и да е погасителна вноска,
заемодателят има право да обяви заемната сума за предсрочно изискуема, без да
уведомява за това заемателя.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е назначена и изслушана икономическа експертиза,
която е установила, че общият размер на дължимите месечни вноски съгласно съставения за нуждите на
експертизата погасителен план, възлиза на сумата от 7 672.29 евро, от която главница в общ размер на 7 198.70 евро / 291.41 евро просрочена
главница и 6 907.29 евро остатък от главницата по споразумението /, лихва съгласно чл. 3, ал.1 от споразумението в размер на 243.19 евро, рискова
премия по чл.3, ал.2 от споразумението
в размер на 230.40 евро.
Установена е и дължимост на еднократното обезщетение по чл. 8 от споразумението
в размер на 1280.00 евро. Според вещото лице за периода
от 13.01.2017 г. до 31.05.2018 г. ответникът е извършил плащания в общ размер от 2 018.23 евро или 3 947.39
лева. Съгласно експертното
заключение платени са погасителни
вноски от № 1 до № 11 общо в размер на 1904.54 евро и частично - вноска № . в
размер на 100.71 евро. Експертизата е приета в
съдебно заседание и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира
изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
Въз основа
на експертизата и с оглед оспорването на претенцията по размер от страна на
ответниците, съдът приема за установено, че исковите
претенции са основателни до така посочените размери. За разликата от 765.00 евро до 2 077.68 евро исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При преценка
на основателността на претенциите съдът има предвид и направените от
ответниците възражения, които намира за неоснователни. Ищецът не е
банкова институция, а небанкова финансова институция, която не попада в обхвата
на регулация на ЗКИ, тъй като съгласно чл.1 от ЗКИ той урежда условията и
реда за лицензирането, осъществяването на дейността, надзора за спазването на
пруденциалните изисквания и прекратяването на кредитните институции с цел
да се осигури стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите, както и
изискванията за оповестяване на информация от страна на Българската народна
банка (БНБ) в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху банките. Тъй като не е кредитна институция,
по отношение на ищеца са неприложими и разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а единствено
разпоредбите, уреждащи договорните отношения,
основани на ЗЗД. В конкретния случай не се касае за договор за банков кредит, а
за договор за заем по ЗЗД и страните са договаряли свободно при условията на
равнопоставеност, а съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат сила на
закон за тези, които са ги сключили.
С оглед изхода на спора
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски за производството, които съобразно с уважената част от
претенциите са в размер на 1990.18 лева. Следва да бъдат редуцирани и
разноските за заповедното производство, съответно в размер на 1466.50 лева.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените разноски за производството съобразно с отхвърлената част от
претенциите, но предвид липсата на доказателства за извършени такива, съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „М.“ ЕООД с ЕИК .,
със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ул. П. К. № ., ет. 3, ап.
6, представлявано от А.И.Ч., А.И.Ч.
с ЕГН ********** и М.Б.Ч. с
ЕГН **********, двамата с адрес: *** дължат
солидарно на “М.” ЕАД гр. С., БУЛСТАТ ., с адрес на управление: гр. С.,
район Оборище, ул. Е. Й. № ., представляван от изп. директор г.а.б. сумата
от 765.00 / седемстотин шестдесет и пет / евро, представляваща непогасени
вноски по Споразумение с рег. № . / 29. 12. 2016 г. за разсрочване на
задълженията към Договор за заем № . /
04. 03. 2015 г. с нотариална заверка на подписите на страните за периода месец януари
2018 г. – месец април 2018 г. и част от вноска с падежна дата 05. 12. 2017 г.; сумата от 6 907.29 / шест хиляди деветстотин и седем евро и 29 евроцента
/ евро – непогасена главница, предсрочно изискуема съгласно чл. 9 от
споразумението, съставляваща месечни вноски с падеж от месец май 2018 г. –
февруари 2025 г.; сумата от 1 280.00 / хиляда двеста и
осемдесет / евро – еднократно
обезщетение в размер на 20 % от заемната сума по чл. 8 от споразумението, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 20. 04. 2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 496 / 2018 г. по описа на СРС до изплащане
на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 1061 / 03. 05. 2018 г. по ч.гр. д. № 496
/ 2018 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите в останалата им част като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С.,
район Триадица, ул. П.К. № ., ет. 3, ап. 6, представлявано от А.И.Ч., А.И.Ч. с ЕГН ********** и М.Б.Ч. с ЕГН **********, двамата
с адрес: *** да заплатят
солидарно на “М.” ЕАД
гр. С., БУЛСТАТ ., с адрес на управление: гр. С., район Оборище, ул. Е. Й. № ., представляван от изп. директор г.а.б.
сумата от 1 990.18 / хиляда
деветстотин и деветдесет лв. и 18 ст. / лева – разноски
по производството, както и сумата от 1466.50 / хиляда
четиристотин шестдесет и шест лв. и 50 ст./ лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 496 / 2018 г.
по описа на СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: