№ 41
гр. Севлиево, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20234230101096 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от П. Д. П., искова
молба /заедно с направено уточнение от 18.01.2024 г./, насочена срещу Д. П.
П., с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 129, том I, рег. № 1188, дело
№ 125 от 2013 г. на нотариус Недялка Косева, с район на действие Pайонен съд
– Севлиево, ищецът прехвърлил на ответника 7/18 идеални части от: поземлен
имот с идентификатор 65927.501.931, област Габрово, община Севлиево, гр.
Севлиево, п.к. 5400, ул. „Бузлуджа” № 22, вид територия: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), площ 355 кв. м, стар номер
931, квартал 18, парцел IX, с граници/съседи, имоти с идентификатори
65927.501.4186, 65927.501.4185, 65927.501.929, 65927.501.932, ведно с
построените в същия имот: жилищна сграда 65927.501.931.1, брой етажи 1,
застроена площ 71 кв. м,, състояща се от три стаи, килер и коридор, с
приземна част от маза и помещение за живеене и проходящ коридор; сграда
65927.501.931.2, функц. предн. постройка на допълващото застрояване, брой
етажи 1, застроена площ 33 кв. м., сграда 65927.501.931.3, функц. предн.
постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 7 кв. м.
1
Ищецът твърди, че с друг нотариален акт, вх. № 3638, акт 75, т. 10, д.
2186, парт. 60319, 60321 от 30.11.2017 г. на Служба по вписванията, ИР
Габрово, за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, ищецът прехвърлил на ответника 1/2 ид. част от поземлен имот
23203.502.17, община Габрово, с. Д.ци, площ 1572 кв. м, ведно със
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 23203.502.17.1.1, ведно със
сграда 23203.502.17.2. Срещу собствеността на същия имот в с. Д.ци,
ответникът (син на ищеца) поел задължение към ищеца гледането и
издръжката му, лично или чрез трети лица, като му осигури нормален и
спокоен живот.
В исковата молба се твърди, че ответникът, към сключването на същите
договори, бил знаел за здравословните проблеми на ищеца и нуждата му от
получаване на такива грижи и на издръжка. Ищецът страдал от 2004 г. от
епилептични припадъци, което било причина същият да се пенсионира поради
висока степен на констатирана неработоспособност. Впоследствие се
наложило да му бъде поставен пейсмейкър на сърцето, поради нарушения на
работата в пети сърдечен блок. През 2017 г. му бил открит рак на простатата, в
резултат на който бил постигнат ПСА от 304, при норма до 7 единици.
Преминал през няколко вида терапии и опити за лечение, вкл. и лъчетерапия и
химиотерапия. Твърди се, че по повод на тези тежки проблеми, ищецът бил
мотивиран, по настояване на ответника, да сключи договора за имота в с.
Д.ци. Твърди се, че след сключването на договора за с. Д.ци, ответникът
преустановил полагането на грижи и не му е давал никаква издръжка. При
предложение на ищеца да получи обратно имота, за да може да го ползва за
евентуално сключване на друг такъв договор с лице, което би се грижило за
него, ответникът му поискал сумата от 15 000 лева. Заболяванията на ищеца
се развили още. През 2019 г. се наложило да премине и през ректална
операция, а по-късно и през заболяване от ковид.
Твърди се още, че над 6 години ответникът живеел в чужбина, като за
кратките моменти на посещение в България не поддържал никакви отношения
с ищеца. Ищецът го търсил активно, надявайки се в началото на същия период
да види някаква готовност за нормализиране на отношенията им, но
ответникът не бил дал до сега никакви признаци за такова нещо. Последният
контакт между страните бил през м. май 2023 г., когато за последно и
2
окончателно между страните имало конфликтен разговор и ясно изразена
позиция от ответника, че няма да полага грижи за баща си и че иска 15 000
лева, за да му върне имота. Ищецът иска от съда да отмени договора за
дарение, както и да присъди разноски в полза на ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан.
Ответникът излага твърдения, че се е грижил за ищеца, включително му е бил
и личен асистент, като било сключено тристранно споразумение между
ответника, Община Габрово и ищеца. Ответникът твърди, че давал на ищеца
2/3 от сумите, които получавал. Ответникът сочи, че никога не му била искана
издръжка, като ищецът не бил искал от ответника пари, а само последният да
му закупи дребни неща от Холандия. Ответникът твърди, че ищецът имал
съсобствени имоти и наследствени земи, които продал. Към момента на
подаване на отговора на исковата молба, личен асистент на ищеца бил другият
му син – брат на ответника. С отговора е предявен и насрещен иск, като съдът
е прекратил производството по насрещния иск с Определение № 593 от
05.07.2024 г.
В съдебно заседание ищецът - лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения иск, по съображенията изложени в
исковата молба, като изрично е направено уточнение, че трайната нужда от
издръжка, която се твърди, е от 2013 г. Излага съображения за уважаване на
иска в писмена защита.
В съдебно заседание ответникът - лично и чрез процесуалният си
представител, оспорва иска и иска от съда да го отхвърли. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и с доклада по делото е отделено, като
безспорно, че ищецът и ответникът са баща и син, както и че с нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 129, том I, рег. № 1188, дело № 125 от 2013 г.
на нотариус Недялка Косева, с район на действие Pайонен съд – Севлиево,
вписан под № 298 в регистъра на Нотариалната камара, ищецът дарил на
ответника 7/18 идеални части от поземлен имот с идентификатор
3
65927.501.931, област Габрово, община Севлиево, гр. Севлиево, п.к. 5400, ул.
„Бузлуджа” № 22, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), площ 355 кв. м, стар номер 931, квартал 18,
парцел IX, с граници/съседи, имоти с идентификатори 65927.501.4186,
65927.501.4185, 65927.501.929, 65927.501.932, ведно с построените в същия
имот: жилищна сграда 65927.501.931.1, брой етажи 1, застроена площ 71 кв.
м,, състояща се от три стаи, килер и коридор, с приземна част от маза и
помещение за живеене и проходящ коридор; сграда 65927.501.931.2, функц.
предн. постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ
33 кв. м., сграда 65927.501.931.3, функц. предн. постройка на допълващото
застрояване, брой етажи 1, застроена площ 7 кв. м.
За установяване на здравословното си състояние ищецът е представил
по делото писмени доказателства. От епикриза, издадена от „Комплексен
онкологичен център – Велико Търново” ЕООД е видно, че в периода от
12.03.2018 г. до 16.03.2018 г. на ищеца е проведено лъчелечение с модулиране
на интензитета /телерадиотерапия с използване на фотони/, след което същият
подлежи на наблюдение. От етапна епикриза за периода 01.07.2019 г. -
01.07.2020 г., издадена от „МЦ-1-Севлиево” ЕООД, се установява, че на ищеца
е поставена диагноза – световъртеж от централен произход, с придружаващи
заболявания – хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност. В
анамнезата е отразено, че през 2017 г. ищецът е опериран по повод
хиперплазия на простатата, с хист.резултат-прост атен карцином. През 2012 г.
- преживян мозъчен инсулт. От същия период със захарен диабет на перорална
терапия с Неоформин. От над 10 г. с АХ, системно лекувана и проследявана.
През м. януари 2012 г. поставен пейсмейкър. От етапна епикриза за периода
03.07.2019 г. - 03.07.2020 г., издадена от ГППМП АКТАМЕД, се установява, че
ищецът е лекуван с водеща диагноза хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност, с придружаващи заболявания: наличие на сърдечен
имплантат и трансплантат, неуточнени, хипертонично сърце със /застойна/
сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет – без
усложнения, Grand mal припадъци /с малки припадъци или без тях/,
неуточнени. От епикриза, издадена от Отделение по кардиология, МБАЛ
„Христо Ботев” АД - гр. Враца, се установява, че ищецът е бил на лечение в
отделението в периода 07.06.2020 г. - 09.06.2020 г., като му е бил
реимплантиран постоянен електрокардиостимулатор - ПЕКС-VDDR. От
4
епикриза, издадена от „Специализирана болница за активно лечение по
белодробни болести – Габрово” ЕООД, се установява, че в периода 28.11.2021
г. – 06.12.2021 г., ищецът е лекуван в здравното заведение с диагноза:
диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания,
остро протичащи с усложнения. Установено било заразяване с ковид.
Видно от Експертно решение № 0173 от 18.01.2018 г. на ТЕЛК при
МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД - Габрово, на ищеца е определена степен на
инвалидност 100 % с чужда помощ, с водеща диагноза: CA на простатата,
както и редица съпровождащи заболявания. Срокът на експертното решение е
пожизнен.
По делото са разпитани трима свидетели – двама свидетели за
ищцовата страна - Р.К.Д. /във фактическо съпружеско съжителство с ищеца/ и
В.Н.Д. и един свидетел за ответната страна – Х.И.Г..
От показанията на свидетелката Р.К.Д. /във фактическо съпружеско
съжителство с ищеца/ се установява, че ответникът бил по-добрият от двамата
синове на ищеца и заради това ищецът му дарил имота. Свидетелката сочи, че
не живеела постоянно с ищеца, защото трябвало да се грижиа за майка си,
която била болна, но били непрекъснато заедно и контактували. Сочи, че
ищецът живеел в село Д.ци. Свидетелката дава сведения, че ищецът се
разболял през 2017 година и тогава решили, че ответникът трябвало да бъде
подсигурен с тези дарения и покупко–продажби. Съгласно дадените
показания, ищецът започнал да споделя, че има нужда от пари, от миналата
година /2023 г./. Ищецът имал нужда от пари, в началото на 2023 г., защото
здравословното му състояние още повече се влошило. Парите били
необходими за манипулации, инжекции, терапии, на които и досега
продължавал да ходи. Свидетелката сочи, че била помагала на ищеца, като му
купувала храна, готвила му и се грижила за него.
Свидетелката твърди, че ответникът не е давал пари на баща си, за да
му помага, за да си покрива разходите. Свидетелката виждала, че понякога,
когато ответникът посещавал баща си, носел само отпадъци - мухлясал хляб,
стари неща. Виждала ответника да чисти в къщата, опитвал се да вкара в
къщата някакви строителни материали за ремонт на къщата, но впоследствие
си ги взел.
Свидетелката заявява, че няма информация относно имуществата на
5
ищеца, като подчертава, че здравословното му състояние е много влошено. От
миналата година /2023 г./ личен асистент му е И. П., другият син на ищеца,
който имал задължение да се грижи за него и се грижел за него, от миналата
година /2023 г./. Р.К.Д. дава сведения, че преди ответникът бил личен асистент
на ищеца, като последният нямал оплаквания от поведението на ответника до
момент, в който „получи това, което искаше да получи”. Свидетелката твърди,
че ответникът се променил коренно след като му били предоставени
документално имотите, като същата не може да каже дали това прехвърляне е
било преди 2017 г. или след.
Свидетелката сочи, че ищецът имал нужда от по–специални нужди - да
бъде закаран до болница, до поликлиника. Процедурите били две в месеца, но
ищецът трябвало да ходи преди това при личния лекар, за да му даде
направление. И. /другият син на ищеца/ го водел до болницата, както и сам
ищецът карал колата. Свидетелката твърди, че основното заболяване на ищеца
е от 2013 г., а през 2017 г. получил на карцином на простата, операции,
химиотерапии, лъчетерапии. Процедурите ги правел от 2017 година.
Свидетелката Р.К.Д. споделя случка от м. юли 2024 г., когато
ответникът завел при ищеца момче от ромски произход, с цел да бъде гледач
на баща му, след което станало стълкновение между страните, която случка
съдът намира, че няма отношение към предмета на доказване по настоящото
дело.
От показанията на свидетеля В.Н.Д. се установява, че се познава от
дълго време с ищеца. Свидетелят твърди, че миналата година /2023 г./ ищецът
му се оплакал, че е закъсал финансово и че искал финансова помощ от
синовете си. Сочи още, че страните по делото били в много добри отношение
преди години, но ответникът си променил отношението преди две – три
години.
От показанията на свидетеля Х.И.Г. се установява, че също познава
страните от дълго време, като не му е известно ищецът да е изпаднал в
затруднение. Сочи, че за ищеца се грижи другият му син.
Съдът кредитира свидетелските показния, съобразявайки разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, като при оценката и анализа им съдът намира, че не следва
да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели, в
частта, в която показанията им не почиват на техни лични преки възприятия,
6
което ги дискредитира изцяло и ги прави негодни като доказателства за
установяване на релевантни за делото факти. Съдът не кредитира показанията
на последните и в съответните части, в които правят свои предположения или
изводи, въз основа на споделеното им от страна по делото или от трети лица.
По делото е представена справка от Регистъра на осигурените лица
относно ответника Д. П. П..
Видно от тристранно споразумение № 360 от 13.10.2020 г., сключено
между Община Габрово, ответника и ищеца, ответникът е станал личен
асистент на ищеца за срок от 08.10.2020 г. до 28.09.2025 г. По делото е
представено и тристранно споразумение № 3104 от 21.11.2022 г., сключено
между Община Габрово, И. П. П. и ищеца, видно от което И. П. П. станал
личен асистент на ищеца за срок от 01.12.2022 г. до 28.09.2025 г.
По делото са приети, като писмени доказателства, и три броя разписки,
издадени от Изи пей, с дати 25.07.2024 г., 14.08.2024 г. и 09.09.2024 г., видно
от които ответникът Д. П. П. е изпратил пари в брой на ищеца - П. Д. П., в общ
размер на 550 лева. Като основание за превода е посочено „паричен превод за
издръжка”.
Видно от служебна бележка, с дата 10.09.2024 г., издадена от Агенция
по заетостта, Д. П. П. е регистриран като търсещо работа лице.
Съгласно представеното по делото разпореждане № 071-00-506-5 от
14.06.2024 г., издадено от НОИ, ТП – Габрово, за периода от 26.03.2024 г. до
25.07.2024 г., на ответника Д. П. П. е отпуснато парично обезщетение за
безработица, в размер на 18 лева дневно.
По делото са представени и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 30, том I, рег. № 581, дело 23 от 2013 г. на нотариус
Цветелина Златкова, район на действие - Софийски районен съд, вписан под
№ 189 в регистъра на Нотариалната камара, с който ищецът е продал
съответната си идеална част от апартамент, находящ се в град София;
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 128, том I, рег. № 1186, дело
№ 124 от 2013 г. на нотариус Недялка Косева, с район на действие Pайонен съд
– Севлиево, вписан под № 298 в регистъра на Нотариалната камара, с който
ищецът е дарил на другия си син – И. П. П. магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр. Севлиево, а с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
66, том I, № 682, дело № 58 от 26.03. 2013 г. на нотариус Анна Цонева, с район
7
на действие Габровски районен съд, вписан под № 359 в регистъра на
Нотариалната камара, му дарил 1/4 идеална част от УПИ, находящо се в с.
Драгановци, общ. Габрово; нотариален акт за продажба на недвижим имот №
14, том I, рег. № 272, дело № 10 от 01.02.2018 г. на нотариус Анна Цонева, с
район на действие Габровски районен съд, вписан под № 359 в регистъра на
Нотариалната камара, с който ищецът купува по 1/4 идеална част от 17 имота
/земеделски земи/.
По делото са представени и договор за аренда, сключен на 16.06.2015 г.;
договор за аренда на земеделска земя, сключен на 28.02. 2019 г., акт № 173,
том I, рег. № 2999 от 2019 г. на нотариус П. Димитров, с район на действие
Районен съд – Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на Нотариалната
камара и договор за аренда на земеделска земя, сключен на 28.02.2019 г., акт
№ 174, том I, рег. № 3001 от 2019 г. на нотариус П. Димитров, с район на
действие Районен съд – Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на
Нотариалната камара. По арендните договори един от арендодателите е
ищецът, като договорите от 2019 г. са сключени със срок до 2025 г.
По делото е представена и справка от Агенцията по вписванията за
вписвания, отбелязвания и заличавания, с данни за П. Д. П..
По делото са представени и Решение № 312 от 19.06.2024 г. на Районен
съд – Габрово, по гр. д. № 1595/2023 г. по описа на Районен съд – Габрово, с
което на осн. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, е развален сключеният между П. Д. П. и Д. П.
П. договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, сключен с нотариален акт № 62 , том ІІ, рег. № 3134, дело №231 от
30.11.2017 г. на нотариус Анна Цонева, с район на действие Габровски
районен съд, вписан под № 359 в регистъра на Нотариалната камара.
Решението е обжалвано и е потвърдено с Решение № 239 от 08.11.2024 г. на
Окръжен съд – Габрово по в.гр.д. № 393 по описа за 2024 г. на Окръжен съд –
Габрово, което решение е окончателно.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
За основателността на иска, в тежест на ищцеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на договор за
дарение на идеални части от процесния недвижим имот, изпадането си в
трайна нужда от издръжка и отправянето на покана за предоставянето на
8
такава, както и отказ /изричен или мълчалив/ от страна на ответника да я дава.
Ответната страна следва да проведе насрещно доказване, както и да установи,
че е предоставял средства за издръжка.
По делото не е спорно, че ищецът и ответникът са баща и син, както и
че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 129, том I, рег. № 1188,
дело № 125 от 2013 г. на нотариус Недялка Косева, с район на действие
Pайонен съд – Севлиево, вписан под № 298 в регистъра на Нотариалната
камара, ищецът е дарил на ответника 7/18 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 65927.501.931, област Габрово, община Севлиево, гр.
Севлиево, п.к. 5400, ул. „Бузлуджа” № 22, вид територия: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), площ 355 кв. м, стар номер
931, квартал 18, парцел IX, с граници/съседи, имоти с идентификатори
65927.501.4186, 65927.501.4185, 65927.501.929, 65927.501.932, ведно с
построените в същия имот: жилищна сграда 65927.501.931.1, брой етажи 1,
застроена площ 71 кв. м,, състояща се от три стаи, килер и коридор, с
приземна част от маза и помещение за живеене и проходящ коридор; сграда
65927.501.931.2, функц. предн. постройка на допълващото застрояване, брой
етажи 1, застроена площ 33 кв. м., сграда 65927.501.931.3, функц. предн.
постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 7 кв. м.
Безспорно се приема както в теорията, така и в съдебната практика, че
договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било правно
задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е валидна и
допустима при наличието на призната от закона причина, която да я оправдава
- т. нар. основание на сделката. Договорът за дарение не прави изключение от
това правило, но за разлика от възмездните сделки, разпоредителното
действие, е свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с
удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да прояви щедрост,
алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора, поражда морално
задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде наложено
по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си
би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената
договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното
задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на
обективирано поведение на дарения, при които за дарителя се поражда
9
правото, материалното право на собственост да бъде върнато обратно в
правната му сфера, чрез отмяна на дарението. Получаването на правото на
собственост върху недвижимия имот /на идеални части върху недвижим
имот/, с оглед неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и
поражда правната възможност дарителят с едностранно волеизявление да
прекрати възникналата правна връзка. Едно от основанията за отмяна на
дарението е предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В тази хипотеза, отмяната
на дарението може да се иска, когато дареният откаже да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае. Константната съдебна практика и правна
теория приемат, че договорът за дарение е едностранен, правни задължения
възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални
задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице.
Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, свързва определени
обстоятелства в правнорелевантни факти, при които моралното задължение на
дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнение поражда
правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение.
За да бъде уважен искът за отмяна на дарението, е необходимо
дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да няма средства за своето
съществуване и да е поискал от надарения необходимата му издръжка. Тъй
като даването на издръжка е морално задължение, което се превръща в правно
от момента на поискването му, отказът от доставянето на такава е
основанието да се иска отмяна на направения договор за дарение.
Доказателствената тежест относно необходимостта от издръжка, както и
относно наличието на покана за плащане и отказа от страна на ответника,
лежи върху ищеца.
Ищецът твърди, че е изпаднал в трайна нужда и е имал нужда от
издръжка от 2013 г., като отправяне на покана до ответника за предоставянето
на такава не е представена по делото. Както приема ВКС в трайната си и
непротиворечива съдебна практика, при този иск е необходимо да бъде
изследвано дали дарителят е изпаднал в трайна нужда, която може да е била
факт, както към датата на поканата, отправена преди исковата молба, така и
към датата на исковата молба, която сама по себе си също има значение на
покана /в т.см. Решение № 435/2.11.2011 г. по гр. д. № 1370/2010 г., IV г. о.,
Решение № 473/ 20.01.2012 г. на ВКС гр. д. № 263/2011 г., IV г. о. ВКС и др./.
10
Исковата молба има характер на покана, поради което и следва да се приеме,
че до приключване на устните състезания /арг. чл. 235, ал. 3 ГПК/, се е
осъществил факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който съдът
е длъжен да съобрази. Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД,
дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на
дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято
кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този
законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя, искането,
отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/
да дава издръжка. Необходимо е дарителят също така да не може да си
осигури издръжка чрез собствените си доходи и имоти.
От данните по делото е видно, че ищецът е в тежко здравословно
състояние. Той е бил във влошено здравословно състояние още към момента
на процесното дарение, чиято отмяна се иска. Съдът приема, че не се доказа
пълно и главно ищецът да е изпаднал в трайна нужда от издръжка. Тя е
налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от получаваните
от него средства или притежаваното имущество /Решение № 275/26.03.2009г.
по гр.д. 5837/2007г. на ВКС, IV г.о./. В случая разходите, необходими за
задоволяване на нуждите на ищеца не се установяват от приетите по делото
доказателства, като следва да се има предвид, че по делото бяха ангажирани
доказателства, видно от които ищецът разполага с други доходи /освен
твърдените от него пенсия и предоставяна социална услуга/ – видно от
сключените договори за аренда. Също така следва да се има предвид, че до
приключване на устните състезания, ищецът е развалил сключеният с
ответника договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и
издръжка, като по този начин имуществото, с което разполага и от което може
да се издържа, се е увеличило. Също така следва да се има предвид, че личен
асистент на ищеца от 2022 г. е другият му син – т.е. му е осигурена грижа.
Относно направеното възражение, че е изтекъл преклузивният срок по
чл. 227, ал. 3 от ЗЗД, следва да се има предвид даденото тълкуване от ВКС,
дадено в Решение № 186 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2016 г., IV г.
о., ГК, съгласно което „Формално тълкувана правната норма би довела до
извод, че срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от момента, в който
дарителят приема, че може да иска отмяна на дарението. За да може да бъде
установен със сигурност началният момент на срока по посочената правна
11
норма, трябва да са налице категорични данни, че надареният знае за тази воля
на дарителя. Противното означава, че дарителят има само намерение да
осъществи провеждането на съдебно производство по иск с правно основание
чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на дарителя и
волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по дарението са в
равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна. Поради
това съдебната практика приема за покана и директното предявяване на иска
по чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Когато е налице покана, преди предявяване на иска,
преклузивният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от получаването й
или узнаването й от надарения.”. В този смисъл съдът приема, че
предявяването на исковата молба се явява покана към ответника за заплащане
на издръжка и съответно преклузивният срок не е изтекъл.
По делото са представени и приети разписки от Изи Пей, от които е
видно, че ответникът през месеците юли, август и септември 2024 г. е превел
на ищеца сумата от общо 550 лева, с посочено основание „издръжка”, която
сума не е потърсена от него. Допълнително следва да се има предвид и
обстоятелството, че от 2020 г. до 2022 г. ответникът е бил личен асистент на
ищеца – т.е. полагал е грижи спрямо него. Т.е. дори да се приеме, че ищецът е
изпаднал в трайна нужда и е уведомил ответникът, то същият не е отказал да
дава издръжка на ищеца. Следва да се има предвид и, че поначало дарението
не създава за дарения задължение да издържа дарителя си. Такова възниква,
само ако дарителят изпадне в трайна нужда и поиска издръжка. В този случай,
задължението на дарения е не само морално, но и правно, доколкото законът
изрично предвижда отмяна на дарението, когато се отказва помощ, от която
дарителят трайно се нуждае. Смисълът на закона е да се върне подареното, за
да може дарителят да разполага със средства за издръжка и гледане. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 21.10.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГК
на ВКС - при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД
не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави
поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради
липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният
би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо
положение от това на дарителя. В тази връзка следва да се има предвид и
обстоятелството, че ответникът е бил безработен, като освен обезщетението за
безработица, по делото не се представиха доказателства да е разполагал с
12
други доходи.
Доказателствената тежест по делото е на ищеца, като съдът приема, че
по делото не се установи, при условията на пълно и главно доказване,
кумулативното наличие на посочените по-горе предпоставки за уважаване на
така предявения иск за отмяна на дарението. Ето защо и предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника, следва да
му бъдат присъдени направените разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът е представил доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, в размер на 1600 лева, които разноски следва да му бъдат
присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от П. Д. П., с ЕГН
********** и с адрес: **********, срещу Д. П. П., с ЕГН ********** и с
адрес: гр. Севлиево, ул. „Стефан Пешев” № 88, ет. 2, ап. 4, иск, с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, за отмяна на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 129, том I, рег.
№ 1188, дело № 125 от 2013 г. на нотариус Недялка Косева, с район на
действие Pайонен съд – Севлиево, вписан под № 298 в регистъра на
Нотариалната камара, на 7/18 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 65927.501.931, област Габрово, община Севлиево, гр.
Севлиево, п.к. 5400, ул. „Бузлуджа” № 22, вид територия: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), площ 355 кв. м, стар номер
931, квартал 18, парцел IX, с граници/съседи, имоти с идентификатори
65927.501.4186, 65927.501.4185, 65927.501.929, 65927.501.932, ведно с
построените в същия имот: жилищна сграда 65927.501.931.1, брой етажи 1,
застроена площ 71 кв. м,, състояща се от три стаи, килер и коридор, с
приземна част от маза и помещение за живеене и проходящ коридор; сграда
65927.501.931.2, функц. предн. постройка на допълващото застрояване, брой
етажи 1, застроена площ 33 кв. м., сграда 65927.501.931.3, функц. предн.
13
постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 7 кв. м.
ОСЪЖДА П. Д. П., с ЕГН **********, да заплати на Д. П. П., с ЕГН
**********, сумата от 1600 лева – сторени разноски пред настоящата
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
14