О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ІІ- 662 10.04.2018
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ въззивен
състав
На десети април две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.Т. РУСЕВА-МАРКОВА
2.ГАЛЯ БЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №302 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №211 от 13.12.2017г. по
гр.д.№564 по описа за 2017г. на РС- гр.Айтос е допусната делба на следните
имоти и между следните лица:
1. гараж №2 с площ 21,70
кв.м., находящ се на партерен етаж от масивната жилищна сграда в гр.Айтос,
ул.”Христо Ботев” №41, ведно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата, както и 6,07/265 ид.ч. от дворното
място върху което е построена сградата; лек автомобил „Нисан” с ДК №А
6539 МС и лек автомобил „Фолксваген” с ДК №А 5625 МР, при квоти по
½ ид.ч. за съделителите Н.Н. Николова и А.Р.Г.;
2. апартамент №13, находящ
се в гр.Айтос, ул.”Славянска” №1Б, вх.А, ет.5, построен върху държавна земя,
ведно с прилежащите избено и таванско помещение с №13, ведно с идейните части
от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти: 1/6 ид.ч. за
ищцата Н. Николова; 1/6 идч. за ответника А.Г. и 2/3 ид.ч. в режим на СИО за
ответниците Р.П.Г. и Т.А.Г.;
3. товарен автомобил „Форд”,
модел „Транзит” с ДК №А 0095 ВВ, при квоти: по ¼ ид.ч. за Н. Николова
и А.Г., както и ½ ид.ч. в режим на СИО за Р.Г. и Т.Г..
Искът за делба на офис №1
на партерния етаж на сградата в гр.Айтос, ул.”Васил Левски” №44, ведно с
идеални части от общите части на сградата, както и от правото на строеж върху
земята, предявен от Н. Николова против А.Г. е отхвърлен.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищцата- на 28.12.2017г. чрез адвокат К.; на ответниците- на 18.12.2018г.,
чрез адв.Б..
Решението е обжалвано с две
въззивни жалби.
Първата е подадена по пощата на
15.01.2018г. от Н.Н. Николова, чрез адвокатите К. и Гочев.
Втората е подадена с куриерска
фирма на 3.01.2018г. от адв.Б. като пълномощник на Р.Г., Т.Г. и А.Г..
Въззивницата- ищца е обжалвала
решението само в частта, с която е отхвърлен иска й за делба на офиса. Намира
за неправилни изводите на съда, че е налице критерий за преобразуване на лично
имущество по отношение на този имот, а именно- характера на вложените за
придобиването му средства. Неоснователно съдът приел, че вписването в
окончателния договор само на ответника А. го регитимира като собственик на
имота. доколкото окончателния договор е такъв за продажба на недвижим имот, на
основание чл.21 СК същия представлявал СИО, без значение, че вещното паво е
придобито на името на единия съпруг. Извода, че се касаело за дарение от
родителите на сина им не отговарял на формата, предписана от закона. Затова не
можело да се твърди наличие на пълна трансформация. неправилно съдът приел, че
ищцата не провела насрещно доказване на възражението за трансформация, а
именно- че за закупуването на имота били вложени общи средства. Според
правилата за разпределение на доказателствената тежест ответниците следвало да
докажат съществуването на акта за дарение. След като те не били доказали това,
то за ищцата не възниквала необходимост от провеждане на насрещно доказване.
Моли решението да бъде отменено в атакуваната от нея част, като и този имот се
допусне до делба.
Въззивниците- ответници са
обжалвали решението на съда само в частта, с която до делба са допуснати
апартамент №13 и товарен автомобил „Форд”, модел „Транзит”. Същите го намират
за неправилно и молят за неговата отмяна.Излагат оплаквания, че извода на съда,
че възражението за пълна трансформация по смисъла на чл.23, ал.1 вр. с чл.22,
ал.1 СК относно горепосочените вещи е неоснователно като недоказано. този извод
не кореспондирал със събраните гласни доказателства- показания на св.Узунов,
който установил, че средствата за закупуването на тези вещи са дадени от Р. и Т.
Горанови. За липсата на съвместен принос в закупуването им от страна на бившите
съпрузи А.Г. и Н. Николова можело да се направи извод и от показанията на
водената от ищцата свидетелка Евстратиева. Обсъдени са подробно писмените
доказателства във връзка с договора за продажба на апартамента, който
представлявал част от ведомствения фонд на министерство на отбраната, което
обяснявало и формалното участие на А.Г. като купувач по договора, понеже бил
член от семейството на останалите двама от ответниците, а не защото той или
неговото семейство е платило цената на имота. Сочи се, че вместо да анализира
събраните доказателства, съдът е изчерпал изводите си с лаконичната фраза, че
доказателствата не са достатъчни, повторена четирикратно в решението. Намират,
че по делото била оборена успешно презумпцията за съвместен принос на бившите
съпрузи Н. и А. относно двата имота, предмет на жалбата. Молят след отмяната на
решението в атакуваната от тях част да се постанови ново, с което иска за делба
по отношение на апартамента и МПС „Форд” модел „Транзит” да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Страните нямат доказателствени
искания. Същите не са представили и отговори на въззивните жалби на насрещните
страни, въпреки че им е била дадена подобна възможност.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивните жалби са подадени против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно
упълномощени процесуални представители на страни, които имат правен интерес да
го обжалват в атакуваните от тях части. Жалбите отговарят на изискванията на
чл.260 и 261 ГПК и са допустими.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивните жалби и останалите
въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.