РЕШЕНИЕ
№ 6738
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110146582 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът **** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника Г. С. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в г****, като той
не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на
база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнася, което ответникът не е сторил, поради което
претендира от него сумите, както следва: 805,85 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.; 143,78 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
13.06.2022 г.; 29,93 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 5,56 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
13.06.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 34822/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 05.07.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. С. С., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител – адв. Р. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
1
исковете при твърдението, че между него и ищеца липсва облигационно правоотношение,
тъй като не е доказано присъединяването към топлофикационната мрежа след провеждане
на общо събрание и вземане на решение от поне 2/3 от етажните собственици. Оспорва да е
доказано и наличието на отношения между ищеца и „****. Оспорва да е потребил
твърдяната топлинна енергия. Оспорва доказателствената стойност на представените от
ищеца извлечения и фактури, тъй като са частни документи. Оспорва да е доказана
методиката за ценообразуване на различните пера, начина на отчитане на топлинната
енергия и обема на действително ползваната такава. Счита за недопустимо начисляването на
лихви върху прогнозни сметки. Позовава се на допуснато нарушение на Директива 32/2006
г., тъй като се дължи плащане само на реално ползвана топлинна енергия. Навежда довод за
изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „**** изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение в била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за дялово
разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки:
облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му
на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. Този извод се налага от изричното
разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция
и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна
енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова
тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и
учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик
на имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява. В случая, от представения в
заверен препис нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том LLLLXLIV, нот.
дело № 48028/1997 г. (л. 15-16 от делото), който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения в
2
него имот, се установява, че на 22.12.1997 г. Цв. Т. С.а и п. С.а К. даряват на ответника Г. С.
С., първата от тях – собствените си 4/6 идеални части, а втората от тях – собствената си 1/6
идеална част, или общо 5/6 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент №
13, находящ се в *** който видно от представеното писмо с изх. № КС-15-08-7000-2/2011
г./24.01.2011 г. (л. 14 от делото), издадено от ***, ***, по описание на административния си
адрес изцяло съответства на този, за който се отнасят исковите суми за цена на топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение, а именно: апартамент № 13, находящ се
на адрес в *****, поради което съдът приема, че същите са идентични. Видно е от същия
нотариален акт, че дарителката Цв. Т. С.а си е запазила правото на ползване върху дарените
от нея на ответника С. 4/6 идеални части от правото на собственост върху имота, пожизнено
и безвъзмездно. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС вещното право на ползване се погасява със
смъртта на носителя му. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че правото на ползване върху притежаваните от дарителката Цв. Т. С.а 4/6
идеални части от процесния имот, учредено в нейна полза с посочената по – горе
прехвърлителна сделка от 22.12.1997 г., е било погасено, напр. поради настъпила смърт
и/или изричен отказ от него от нейна страна или др. Ето защо, макар формално
представеният нотариален акт да е годен да легитимира ответника като собственик на общо
5/6 идеални части от процесния имот, съдът приема, че обемът на отговорността му
съответства на 1/6 идеална част, на колкото се равнява дарената му от сестра му такава. За да
достигне до този извод съдът съобрази, че по отношение на останалите 4/6 идеални части от
правото на собственост ответникът се явява т. нар. „гол собственик“ с оглед запазеното
право на ползване в полза на третото за настоящото производство лице Цв. Т. С.а, без да има
данни същото да е било погасено, поради което не той, а вещният ползвател се явява
задължено лице за заплащане на разходите във връзка с ползването на топлоснабдения имот
в посочения обем. Що се отнася до останалата 1/6 идеална част от правото на собственост
върху процесното жилище, която не е предмет на представения договор за дарение, съдът
намира, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи
извод, че същата е била част от патримониума на ответника С. в рамките на исковия период.
В случая, липсват твърдения, а и не са ангажирани доказателства по делото относно
осъществяването на придобивен способ, въз основа на който да се приеме, че тя е била
притежание на ответника, като следва да се отбележи, че преценката на съда в тази насока
не следва да почива на предположения за евентуално осъществило се наследствено
правоприемство, още повече, че изобщо не се излагат такива доводи. В случая, този извод на
съда не се разколебава и с оглед данните по делото за подадена от ответника С. молба –
декларация от 23.05.2001 г. за откриване на партида на негово име по отношение на имот,
находящ се на адрес: *****, доколкото нормативната уредба в областта на енергетиката е
ясна и категорична и тя не придава такова правно значение на този факт, а свързва
качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване върху имота. В случая, не е налице изключение от
общото правило на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, при което е възможно постигане на съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в тази разпоредба,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, в който случай
цената на доставената топлинна енергия ще се дължи именно от него – арг. т. 1 от ТР №
2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Настоящата хипотеза не е такава,
поради което ирелевантно за възникване на качеството потребител на топлинна енергия е
подаването на молба – декларация за откриване на партида, доколкото в случая тя не
изхожда от трето за съсобствеността лице и не става въпрос за предоставяне ползването на
имота по силата на договорно правоотношение, респ. за сключен между ползвателя и ищеца
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Нещо повече, качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е обусловено и от
3
фактическото обитаване и ползване на имота, нито от това кой е титуляр на партидата за
него и на чие име са издавани фактурите и изравнителните сметки. Фактът, че партидата е
открита и се води на името само на един от собствениците, не означава, че единствено той е
страна по облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие, тъй като
разпоредбите на ЗЕ императивно установяват, че меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - право на собственост или ограничено вещно право на ползване
/така решение № 5705/09.11.2023 г. на СГС по в. гр. дело № 3034/2023 г./. Предвид
изложеното не следва да бъде възприето позоваването на ищеца на подадената от ответника
С. молба – декларация от 23.05.2001 г. за откриване на партида на негово име, с която
същият обосновава основанието за цялостно ангажиране на отговорността му, предвид
данните по делото за учредено в полза на трето за спора лица ограничено вещно право на
ползване по отношение на 4/6 идеални части, което няма данни да се е погасило и предвид
липсата на ангажирани доказателства, легитимиращи ответника като носител на останалата
1/6 идеална част, наред с придобитата от него такава по силата на договора за дарение от
22.12.1997 г. Фактът, че един от съсобствениците е отправил искане за откриване на партида,
не обуславя извод за възникване на облигационно правоотношение само между него и
топлопреносното предприятие, респ., че само той дължи цената за доставената топлинна
енергия. В допълнение следва да се отбележи, че представената извадка от съдебно решение
на СРС по друго дело с идентичен предмет (л. 19-21 от делото) също не е годна да обоснове
извод за наличието на основание за цялостно ангажиране на отговорността на ответника С..
Нещо повече, с доклада по делото от 29.07.2024 г. съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства относно основанието за цялостно ангажиране на отговорността на ответника
за процесните вземания, но въпреки това той не е предприел действия в тази насока,
твърдейки, че се позовава единствено на подадената молба – декларация за откриване на
партида от негово име, за която обаче съдът не достигна до извод, че има такова правно
значение, още повече, че тя е подадена значителен период от време преди исковия период –
2001 г.
На следващо място по делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването
впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния
имот, поради което съдът прави извод, че включително и в рамките на исковия период –
01.10.2018 г. - 30.04.2021 г. ответникът С. се легитимира като собственик на 5/6 идеални
части от него, но е клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на 1/6
идеална част от същия, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката той се явява легитимиран да отговаря за процесните вземания,
касаещи същия, в посочения обем.
С оглед на изложеното, посоченото лице се явява страна по облигационното
правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна
енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, като сключването на
изричен писмен договор с ищеца не е необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на
съответни идеални части от правото на собственост върху процесното жилище, съдът прави
извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
4
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
На следващо място, неоснователно е и направеното с отговора на исковата молба
оспорване относно липсата на облигационно правоотношение с ищеца, тъй като не е
доказано присъединяването към топлофикационната мрежа след провеждане на общо
събрание и вземане на решение от поне 2/3 от етажните собственици. Това е така, доколкото
според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36,
ал. 3. Съгласно чл. 153, ал. 3 ЗЕ лицата по ал. 2 на същата законова разпоредба се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Между
страните не е налице спор, а и от приетото по делото заключение по допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата в режим на етажна собственост,
находяща се на адрес в ***, в която се намира и процесният недвижим имот, е била
топлоснабдена. В случая, заявеното от ответника оспорване по естеството си се основава на
предвидения в ал. 2 на чл. 153 ЗЕ ред за прекратяване на топлоснабдяването от етажните
собственици, който обаче няма основание да се прилага по аналогия и по отношение на
процедурата за присъединяване към топлопреносната мрежа. Редът за това, респ.
необходимото мнозинство на етажните собственици, е установен в чл. 33, ал. 2, т. 6 ЗУЕС.
Дори да се приеме обратното, доколкото по делото се установи, че ответникът притежава
идеални части от самостоятелен обект, намиращ се в процесната сграда в режим на етажна
собственост, то за него е била налице възможност за отправяне на искане за отмяна на
взетото от етажните собственици решение за присъединяване към абонатната станция на
ищеца, обслужваща сградата, в случай, че е считал, че същото е било незаконосъобразно,
което страната не твърди и не доказва да е сторила. Ето защо, предвид обстоятелството, че
процесната сграда е била топлоснабдена в рамките на процесния период, както и с оглед
липсата на установяване от страна на ответника на успешно проведено производство по
отмяна на решението на етажните собственици по реда на ПУРНЕС (отм., но действащ към
момента на вземане на решението от 23.05.2002 г.), съдът намира, че това решение обвързва
всички етажни собственици, вкл. и ответника. Доколкото не се установява последващ отказ
от услугата по топлоснабдяване на етажната собственост, то собствениците на
самостоятелни обекти в същата се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди и
дължат заплащане на стойността на потребеното количество такава.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 23.05.2002 г., списък към него и
договор от 28.08.2002 г. (л. 22 – 26 от делото), представените индивидуални справки (л. 85 -
87 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението
по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че етажните собственици в
сградата, находяща се на адрес: ***, са възложили извършването на индивидуално
5
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на третото лице - помагач „****.
Следва да се отбележи, че претендираните от ищеца суми действително се основават
на съставени от него частни документи - извлечения от сметки, които не представляват
доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, сами по себе си извлеченията
от сметки, на които се позовава ищецът в исковата си молба и въз основа на които са
формирани претендираните суми, не са от естество да установят реално доставеното
количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време
обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: *** е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Изяснява се, че през процесния период в имота на ответника не са начислявани суми за
битово гореща вода, а единствено такива за отопление и сградна инсталация, като детайлно
е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление са начислявани
предвид наличието на 1 брой отоплително тяло без разпределител по действащата методика,
описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, а сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са
начислявани съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1 на същата
Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 242 куб. м. и този
на етажната собственост – 12 532 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият
топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са ангажирани
доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през
процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. Съдът намира, че посочените по-горе разпоредби на ЗЕ
не са в противоречие с чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно ефективността на крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги. Тази Директива е транспонирана в българското законодателство и
изискванията са въведени както в Закона за енергетиката, така и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради което няма пряк ефект и са приложими нормите
на националното ни законодателство. Поради спецификата на самостоятелните обекти в
6
сгради – етажна собственост и начина на потребление на топлинна енергия в същите,
законодателят е предвидил както монтиране на средства за търговско измерване на
количествата топлинна енергия в абонатната станция, така и монтиране след него на
индивидуални разпределители на топлинна енергия, инсталирани върху всички отоплителни
тела и/или индивидуални топломери за имотите. По този начин е спазен и принципът,
залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на
реално енергийно потребление. В случая, според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в
Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца
именно по горния ред, а именно: по прогнозни месечни вноски, за които са издавани
фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение. В случая, при съобразяване на резултата
от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела,
че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 805,83 лв., представляваща разлика между
прогнозно начислените суми по фактури (815,91 лв.) и сумите за получаване от абоната по
изравнителните сметки (10,08 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата
експертиза по делото са установени по категоричен начин доставената и потребена в
процесния имота топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия
период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
ответникът Г. С. С. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 29.06.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (за период от два месеца и
7 дни) срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 29.06.2019 г., а след и
на 22.04.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно,
действително е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода
от 01.10.2018 г. до 28.02.2019 г., тъй като най-късното вземане - това за м.02.2019 г. е станало
изискуемо на 15.04.2019 г., т. е. преди 22.04.2019 г. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2019 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
7
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответника следва да бъде
определен въз основа на посочения по-горе такъв от съдебно-техническата експертиза, а
именно: 805,83 лв., отразяващ реално доставената и потребена такава. От тази сума следва
да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от 01.10.2018 г. до
28.02.2019 г., чиято стойност според съдебно-техническата експертиза възлиза на 220,06 лв.
Така след извършено преизчисляване, размерът на месечните задължения за цена на
топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., които съдът прие, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 585,77 лв. (805,83 лв. – 220,06 лв.). В
случая, при съобразяване на обема на отговорността на ответника – 1/6, той се явява
задължен за сумата от 97,63 лв. (1/6 от 585,77 лв.), до който размер предявеният главен иск
за цена на топлинна енергия е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 805,85 лв., или за размера от 708,22 лв., и за
периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2019 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято обща
стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 29,93 лв. Това е така,
тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между **** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че с оглед началния
период на този вид претенция – 01.05.2019 г., тя не е обхваната от изтекла погасителна
давност. Отново при съобразяване на дълга на ответника - 1/6, той се явява задължен за
сумата от 4,99 лв. (1/6 от 29,93 лв.), отнасяща се за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
до който размер предявеният главен иск за цена на услуга за дялово разпределение е
основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
от 29,93 лв., или за размера от 24,94 лв.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.06.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
8
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава /така решение № 4273/16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./.
По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
онлайн - калкулатор, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху главното
задължение за цена на топлинна енергия в размер на 585,77 лв. за периода от 01.03.2019 г. до
30.04.2021 г., попадащо в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от
163,20 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до 13.06.2022 г. Отново при
съобразяване на обема на отговорността на ответника – 1/6, то той се явява задължен за
сумата от 27,20 лв. (1/6 от 163,20 лв.), до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за
забава е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 143,78 лв., или за размера от 116,58 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.06.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5,56 лв. за периода от
01.07.2019 г. до 13.06.2022 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
- частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя – ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
34822/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 9,88 лв. – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и на 115,31 лв. – платена държавна такса, депозит за
особен представител на ответника, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец
в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, чиято продължителност е обичайна за дела от този тип. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като той не претендира, а и не доказва
извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: **** срещу Г. С. С., ЕГН **********, с адрес: **** установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. С. С. дължи на **** сумата от 97,63 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: *****, за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 4,99 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2022 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 27,20 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.06.2022 г., за които суми по ч. гр. дело №
34822/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 05.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 97,63 лв. до пълния предявен размер от 805,85 лв., или за размера от
708,22 лв., и за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2019 г.; иска за цена на услуга дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 4,99 лв. до пълния предявен размер от
29,93 лв., или за размера от 24,94 лв.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 27,20 лв. до пълния предявен размер
от 143,78 лв., или за размера от 116,58 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5,56 лв. за периода от
01.07.2019 г. до 13.06.2022 г.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 9,88 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 34822/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 115,31 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ****** – „****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10