РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗЛ. СТ. СТ. от гр. София, ******** срещу
Eлектронен фиш, Серия К, № 2502488, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 400 (четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен, без да се излагат
конкретни съображения за това.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява. Същият се представлява от
пълномощника си –адв ******* която в дадения ход по същество пледира за
отмяна на атакувания ЕФ. Подробни аргументи за това развива в представени
писмени бележки. Претендира присъждане на сторените от доверителя й
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
1
процесуален представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 21.01.2019 г. в 10:34 ч. в гр. София по бул.”Проф.Цв.Лазаров” с
посока на движение от бул.“Асен Йорданов“ към бул.“Хр.Колумб“, до
сервиз „Митвас“ с техническо средство –мобилна система за видеоконтрол
„ARH CAM S1” била засечена скорост на движение на МПС – „Опел
Сигнум” с рег. № СВ 97 52 ВС от 87 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч.
за населено място, т.е. превишение на скоростта от 37 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на името на жалбоподателя ЗЛ. СТ.
СТ..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 2502488 срещу З.С., с който последният е санкциониран с налагане на
глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Фишът
бил връчен на нарушителя срещу подпис на 26.05.2021 г.
От приложения към делото снимков материал - снимка №
11743С7/0057508 (заснет с мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM
S1”), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл.
189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 21.01.2019 г., в
10:34:51 ч., в района на бул„Цв.Лазаров” до сервиз „Митвас“ с координати
GPS 42.664644 23.388073 е измерена скорост на движение от 90 км/ч., като са
записани датата, часа (включително и секундите), посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила,
който съвпада напълно с този, управляван от жалбоподателя.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 21.01.2019 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство- мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM
S1” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
2
средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 07.09.2027 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година,
като мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” е преминала
проверка на 19.10.2018 г. От приложения по делото протокол № 68-С-
ИСИ/19.10.2018 г. на лаборатория „Полицейска техника” е видно, че
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с фабричен № 11743С7
отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при
измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като
измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение и
снимка на разположението на уреда; протокол за използване на АТСС от
19.01.2019 г., протокол № 68-С-ИСИ/19.10.2018 г. на лаборатория
„Полицейска техника”, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126, издадено от БИМ, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г.
на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
електронен фиш, ежедневна форма за отчет.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно–наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
3
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
От изложеното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно приетото
в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г.
на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от
ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш, поради което съдът намира възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока за
неоснователни.
От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с
оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната
4
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или
чрез тълкуване по аналогия. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено
при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел
възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална
процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и
системи и се елиминира субективния елемент при установяване на
нарушенията. Освен гореизложените аргументи, прецизното граматическо
тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага извода, че
израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява
действието по издаването на електронния фиш, а не действието по
установяване и заснемане на нарушението. И систематическото тълкуване на
тази разпоредба подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш
се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение
от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави
АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на
нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата
от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се
касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Така например, нормата на ал.1
от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от
ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено
изключението от правилото, а именно: случаите, при които съответен писмен
акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на
контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е
допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически,
разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към
издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на
нарушението.
От приложения към материалите на делото протокол за използване на
5
АТСС, се установява, че на инкриминираната дата се е извършвал контрол на
бул."Проф.Цветан Лазаров" до сервиз „Митвас“, както и че посоката на
движение на контролираните МПС е от бул.“Асен Йорданов“ към
бул.“Христофор Клумб“, а посоката на задействане-приближаващи
автомобили, като точните GPS -координати на мястото са посочени в
заснетата и приложена по делото снимка № 11743С7/0057508.
В случая е допустимо отговорността спрямо посочения субект за
извършеното нарушение да бъде реализирана в производство по чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, тъй като е установено с автоматизирана система - мобилната
система за видеоконтрол, фиксирала скоростта, която отговаря на
предвидените изисквания за надеждност и сигурност. В точка 65, § 6 (Нова –
ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП, за да се внесе яснота е дадена
дефиниция на "Автоматизирани технически средства и системи" - уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
6
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да
се направи извод, че към датата на извършване на нарушението-21.01.2019 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„ARH CAM S1” с фабричен № 11743С7, представляваща одобрен тип
средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от приложената към материалите на делото снимка №
11743С7/0057508, измерената скорост на движение на автомобила на
жалбоподателя е била 90 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
87 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс”, като
инкриминираната скорост е намалена на 87 км./ч., т.е. отчетено е превишение
от 37 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това
превишение същият е бил санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
7
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 68-С-ИСИ/19.10.2018 г. на лаборатория „Полицейска техника” и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, валидно
до 07.09.2027 г.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
21.01.2019 г. в 10:34 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност
на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване
на установените процесуални правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова
разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
Що се касае до автора на деянието, според настоящия съдебен състав,
той също е бил определен коректно от органите на МВР, доколкото видно от
приложените по делото доказателства автомобилът, с който е извършено
нарушението е собственост на жалбоподателя С.. Последният като собственик
на МПС-то не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало
автомобила на посочената дата, не е представил и упоменатата в ЕФ писмена
декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на
това лице, каквото изискване е предвидено в ЗДП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от
ЗДП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът, респективно
ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В тази насока и не съществува
8
задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител
във фиша да депозира декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която
нарушителят може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения
законов срок от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма
задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а въззивника
като собственик на автомобила е длъжен да представи такива. Доказателства
в тази насока не са представени, като спор относно този факт по делото няма.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят ЗЛ. СТ. СТ. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, забраняваща на водача да
управлява МПС в населено място със скорост на движение надвишаваща 50
км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят С. като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч., като по този начин е подценил настъпването
на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на
останалите участници в движението), при пряката си цел да управлява своето
МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното ограничение за
населено място.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не
следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране. Според
становището на съда това наказание е явно справедливо и ще допринесе за
постигане целите по чл. 12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
9
При този изход на делото, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на жалбододателя за присъждане на направените
разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо и ал.3
от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, К, № 2502488, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на ЗЛ. СТ.
СТ. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400
(четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.
ОСТАВЯ без уважение искането на пълномощника на жалбоподателя
за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10