Р E Ш Е Н И
Е
№
12.10.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2660
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
79, ал.1 ЗЗД и във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Юсис Секюрити“ ЕООД твърди в исковата си молба, че по ч.гр.д. № 6097/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, в негова
полза срещу ответника „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение - проф.д-р Стоян Киркович” АД била издадена заповед № 3792 от 23.12.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за сума общо в размер на 22626.12
лв., от които
главница в размер на
19148.47 лева, съгласно Споразумение от 28.01.2016 г. с нотариално заверени
подписи - член I и член III.1.; обезщетение
за забавено плащане по Споразумение от 28.01.2016 г. с нотариално заверени
подписи, в общ размер на 3477.65 лв., съгласно чл. II и чл. III.2.
от Споразумението и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до датата
на окончателното плащане, както и направените в заповедното производството разноски. Ответникът подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение, за сумата от 6000 лева от присъдените суми, както и за законна
лихва върху сумата
от 2522.35 лева от 22.12.2016 г. до
окончателното плащане. Това обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове
за установяване на оспореното вземането.
Ищецът излага следните
обстоятелства, на които основава вземането си:
Между ищеца и ответника
било сключено Споразумение от 28.01.2016г., с нотариална заверка на подписите.
Със същото изрично се установявал размерът на задължението на ответника към
ищеца към момента на подписването му – сума в размер на 19148,47 лева за
главница и сумата от 3477,65 лева - обезщетение за забавено плащане или общия
размер на задължението било 22626,12 лева – точка III от споразумението.
Ответникът оспорвал сумата
от 6000 лева с твърдение, че същата била изплатена преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В точка IV от
споразумението бил установен график със срокове и суми за плащане на така
установеното и признато задължение, като в точка VII, абзац 1, страните
са се съгласили, че „в случай на неизпълнение на поетото в
т. IV от настоящото споразумение
задължение от страна на длъжника, в т. ч. и неплащането на която и да е от
договорените вноски на съответния падеж, кредиторът си запазва право да търси
цялата дължима сума, посочена в т. III от настоящото
споразумение, ведно с всички дължими и изтекли лихви и допълнително направени
разноски”. В абзац 2 на същата точка VII, страните изрично уговаряли, че: „в
случай че длъжникът /УМБАЛ/ не изпълни задължението си по точка VI от
настоящото споразумение и не заплати някоя от вноските на посочените падежи, то
същия дължи на КРЕДИТОРА сума в размер на 22626.12 лева, която сума е посочена
в т. II от настоящото споразумение и същата е безспорно и
безусловно приета от длъжника и не се оспорва от същия". Ищецът твърди, че тази разпоредба била със санкционен характер по отношение на ответника. Смисълът й бил, че при забава на която и да е от вноските,
независимо от платеното до момента, ще се дължи именно сумата от 22626,12 лева. Това била разпоредбата,
която целяла да дисциплинира длъжника – ответника по
споразумението, както и да гарантира кредитора - ищеца и
да го обезщети при нова забава, която би могла да настъпи независимо от
подписването на споразумението /както и именно се било случило - забавата на длъжника била безспорен факт/. Ищецът сочи, че в противен
случай тази разпоредба би била излишна в текста,
предвид изрично заявеното в абзац 1 на точка VII; разпоредбата обаче съществувала и
граматическото и систематичното й тълкуване водели
именно до горния извод. Ищецът моли съда да приеме с решението си, че именно
този бил смисълът
на горепосочената разпоредба.
От представените платежни
нареждания към искането се виждало, че плащанията били извършени, както следва: на 25.02.2016 г - 1500 лева; на
29.02.2016 г. - 1500 лева; на 18.04.2016 г. - 1500 лева; на
01.08.2016 г. - 1500 лева. Същевеременно, съгласно споразумението, сумите и падежите били, както следва: първа
вноска - в срок до 10.02.2016 г. - 1500 лева; втора вноска - в срок
до 10.03.2016 г. - 1500 лева; трета вноска - в срок до 10.04 .2016 г. - 1500
лева; четвърта вноска - в срок до 10.05.2016 г. - 1500 лева; пета
вноска - в срок до 10.06.2016 г. - 1500 лева; шеста вноска - в срок
до 10.07.2016 г. - 2000 лева; седма вноска - в срок до 10.08.2016 г. - 2000
лева; осма вноска - в срок до 10.09.2016 г. - 2000 лева; девета
вноска - в срок до 10.10.2016 г., - 4500 лева; десета вноска - в
срок до 10.11.2016 г. - 4626.12 лева.
Следователно
още с първата вноска било налице закъснение; такова било налице и при третата вноска; четвъртото плащане от 1 август било с близо три месеца след срока на четвъртата вноска и нямало
последващи плащания. Налица
били следователно всички условия, уговорени от страните, за активиране на
санкционната по своя характер разпоредба на чл. VII, абзац 2 от
споразумението и към датата на подаване на заявлението, съгласно изрично
признатото и уговорено от длъжника при подписване на това споразумение и при
условията на неплащане на вноските в договорените падежи, ищецът претендирал правилно сумата от 22626.12 лева. Като бил изчакал изтичане и на последния падеж по споразумението, но предвид
липсата на каквото и да било плащане,
реализирал правата си съгласно същото.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - проф.д-р
Стоян Киркович” АД, ЕИК *********, че дължи и следва да заплати на „Юсис Секюрити"
ЕООД оспорената сума в размер на 6000 лева, включваща 3477,65
лева мораторни лихви и 2522,35 лева главница, съгласно Споразумение от
28.01.2016 г., както и законната лихва върху
главницата от 22.12.2016 г. до окончателното плащане, както и присъдените
разноски по частното гражданско дело. Претендира и за разноските по настоящото
производство.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение - проф.д-р Стоян Киркович” АД е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва
изцяло предявените от ищеца искове, както по тяхното основание, така и
по отношение на техния размер. Оспорва и твърденията на ищеца в
исковата молба, като излага следните твърдения за това:
На
28.01.2016г. било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите между страните. По така сключеното споразумение от страна на длъжника били платени четири вноски в общ размер на 6 000лв., съответно
на 25.02.2016г., 29.02.2016г., 18.04.2016г. и на
01.08.2016г. На 22.12.2016г. ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч.гр.д.№ 6097/2016г. по описа на PC -
Стара Загора.
Въз основа на така подаденото заявление му била издадена Заповед за изпълнение № 3792/23.12.2016г. и изпълнителен лист. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изп.дело № 1017/2018г. по описа на ЧСИ Г.Илчева. На 23.04.2018г. ответникът подал възражение по ч.гр.д.№ 6097/2016г., с което оспорвал
дължимостта на сумата от 6000лв., от които 3477,65лв. мораторни лихви и 2522.35лв. главница. С Определение № 1183/27.04.2018г. по ч.гр.д. № 6097/2018г. било спряно принудителното незабавно изпълнение по издадената заповед за
изпълнение за сумата от 6000лв.
Между
страните се спорило относно тълкуването на клаузите на
сключеното Споразумение на 28.01.2016г. и по конкретно т.VII от същото.
В исковата си молба ищецът
твърдял, че страните се били споразумели, че независимо от платената
извънсъдебно сума /какъвто и размер да имала тя/, при наличие на забава
в плащането, дори и на пълния размер на задължението или частично такова,
кредиторът имал право да получи повторно сумата от 22 626.12лв. без
значение колко бил заплатил длъжникът извънсъдебно. От това му
твърдение можел да се извади
извода, че същият претендирал цялата сума отново под формата на
неустойка, макар и същият да
избягвал тази формулировка в
исковата си молба. Причината за това била, че и в самото споразумение липсвала уговорка между страните за
заплащане на неустойка, а единствено и само на законната лихва за забава по
чл.86 от ЗЗД при изпадане в забава от страна на длъжника. Според ответника тези мотиви на ищеца били изцяло неоснователни и необосновани, а направеното от него тълкуване на
клаузите на споразумението било фриволно и противоречало на собствените му изявления и на добросъвестността. Тълкуването на ищеца се опровергавало от
искането му, съдържащо се в заявлението му по ч.гр.д.№ 6097/2016г. по описа на РС-Стара Загора, и издадената въз
основа на него Заповед за изпълнение № 3792/23.12.2016г. От
същото било видно, че той
претендирал „сумата от
19148.47лв. главница и 3477.65лв.
обезщетение за забавено плащане по споразумение от 28.01.2016г.,………., съгласно чл.II и чл III.2 от
споразумението”. За това била и издадена заповед за изпълнение
- заплащане на главница и лихва за забава по чл.П и чл.Ш.2 от споразумението.
Никъде в т.II и т.III.2 не се посочвала отговорност на длъжника при
забава, различна от тази по закон, а именно законната лихва за забава. Самият той не претендирал заплащането на нещо друго, освен на главница и лихва за забава и
никъде не се позовавал в
своето заявление на т.VII от споразумението. В тази връзка било
и подаденото от ответника
възражение по чл.414 от ГПК. Предвид чл.76, ал.2 от ЗЗД с така платените
суми били погасени мораторните лихви в размер на 3477.65лв.,
както и 2522.35лв. от главницата. Настоящото
производство и опитите за превратно тълкуване и разширяване на предмета на
делото извън претенцията му по ч.гр.д.№ 6097/2016г. било необосновано. Самото му заявление по ч.гр.д.№
6097/2016г. противоречало на тезата му в настоящото производство. Съгласно чл.20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябвало да
се търси действителната воля на страните, а отделните уговорки трябвало да
се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтичал от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. От t.V от споразумението ясно проличавала целта и волята на страните
- в дух на разбирателство и след направени взаимни отстъпки и компромиси да
бъдат уредени отношенията между страните по споразумението. За да обоснове иска си, ищецът се
позовавал на абзац втори от t.VII, но направеното от него тълкуване не
съответствало на нормата на чл.20 от ЗЗД. В абзац първи на t.VII било записано, че при неизпълнение, кредиторът си запазвал
правото да търси дължимата сума, посочена в т.III от споразумението, а именно главница - 19148.47лв. и
законна лихва 3477.65лв., ведно с всички дължими и изтекли лихви. Т.е. налице била
стандартна уговорка за погасяване на задължението в случай на неизпълнение на
споразумението, а именно главницата, ведно с мораторната лихва и в случай на
неизпълнение - и на лихвите изтекли от датата на сключване на споразумението до
окончателното изплащане на задължението по главницата. И това съответствало
на обичаите в практиката, доколкото това била отговорноста на длъжника в забава, предвидена в чл.86 от ЗЗД.
Нямало
друга причина, поради която страните да се позовават на точка от споразумението, освен тази.
Ако действително страните са имали предвид заплащане на неустойка в размер на
цялото задължение по споразумението/главница и лихва и без значение каква сума
е била заплатена извънсъдебно/, то не биха се позовавали на т.III, а биха посочили, че се касае за неустойка в пълния размер на
задължението. Друг довод в подкрепа на това тълкуване бил и фактът, че нямало длъжник, който да се съгласи, освен дължимата главница и лихва да
заплати повторно цялото задължение под формата на неустойка, но и върху нея да
бъде начислена допълнително лихва върху неустойката.
Горното
тълкуване се отнасяло и до втори и трети абзац на t.VII. Това било така, защото и в трите абзаца страните по споразумението препращали
към т. III от същото. Ако действително страните са имали такава воля, както твърди ищецът, то какъв би бил смисълът от препращане тогава към т. III от споразумението, в което задължението било посочено като главница и
лихви? В
това нямало логически смисъл според ответника. Безпорно било, че първото плащане по
споразумението било извършено на 25.02.2016г., т.е. с 15 дни
забава. Ако тълкуването на ищеца било вярно, тогава какъв бил смисълът длъжникът по
споразумението да извършва плащане на първата вноска след като бил изпаднал в забава. И след това
да извърши още три плащания, на обща стойност 6 000лв.,
ако вече дължал, както
твърдял ищецът, цялата сума плюс остатъка
от неплатената главница и лихва. Според тълкуването на ищеца,
още с изпадане в забава при първата вноска се обезмисляло извършване на каквото и да било плащане от страна на длъжника.
Но такива били
извършени. Това отхвърляло тезата на ищеца, че страните се били договорили да му бъде
заплатена още един път цялата дължима сума при изпадане в забава. Не това била
волята на страните, а направеното тълкуване противоречало на добросъвестността.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа
исковете по изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание,
ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по съображения,
изложени в отговора на исковатa молба.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д.№ 6097/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Юсис Секюрити“ ЕООД против „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение - проф.д-р Стоян Киркович” АД заповед № 3792 от 23.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, за следните суми: главница в размер на 19148.47 лева съгласно споразумение от 28.01.2016 г. с нотариално заверени
подписи – член
I и член III.1 и обезщетение
за забавено плащане по споразумението в размер на 3477.65 лв. – член II и
член III.2, и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до датата
на окончателното плащане, както и направените в заповедното производството разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение
от длъжника, с което оспорва дължимостта на сумата от 3477.65 лв. – за мораторна лихва и дължимостта на сумата от
2522.35 лева –за главница, ведно със законната лихва върху тази главница от 2522.35
лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2016 г. до окончателното
й изплащане. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил против ответника настоящите установителни искове за
установяване на оспорените вземания по издадената заповед за изпълнение.
По делото не е спорно, а и видно от представеното Споразумение от 28.01.2016г.
(с нотариална заверка на подписите), сключено между страните по делото,
ответникът е признал, че дължи на ищеца сумата в размер на 19148.47 лева за главници по индивидуализирани в споразумението фактури и сумата в общ размер на 3477.65 лева – обезщетение за забавено плащане върху главниците или общо сумата в
размер на 22626,12 лева, която страните са се споразумели да бъде заплатена на
вноски по следния начин: първа вноска - в срок до
10.02.2016 г. - 1500 лева; втора вноска - в срок до 10.03.2016 г. - 1500 лева; трета
вноска - в срок до 10.04 .2016 г. - 1500 лева; четвърта вноска - в
срок до 10.05.2016 г. - 1500 лева; пета вноска - в срок до
10.06.2016 г. - 1500 лева; шеста вноска - в срок до 10.07.2016 г. - 2000 лева; седма
вноска - в срок до 10.08.2016 г. - 2000 лева; осма вноска - в срок
до 10.09.2016 г. - 2000 лева; девета вноска - в срок до 10.10.2016 г., - 4500 лева; десета
вноска - в срок до 10.11.2016 г. - 4626.12 лева.
По делото не е спорно, а и видно от представените платежни нареждания
(л.29-32 от делото), по горепосоченото споразумение, ответникът е извършил
следните плащания в полза на ищеца: на 25.02.2016г. е заплатил сумата от 1500
лева, на 29.02.2016г. е заплатил сумата от 1 500 лева, на 18.04.2016г. е заплатил сумата от 1500 лева и на 01.08.2016г. е заплатил сумата от 1500
лева или общо заплатената сума възлиза на 6000 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Всъщност
страните не спорят, нито, че са сключили споразумение, с което ответникът е
признал, че дължи на ищеца сумата от 19148.47
лева за главници и сумата от 3477.65 лева – за
мораторна лихва, нито че ответникът е
заплатил на ищеца общо четири погасителни вноски в общ размер на 6000 лева, три
от които със забава в плащането, след което е преустановил плащанията по
споразумението.
Спорът между страните се свежда до това дали при
неизпълнение на задълженията по споразумението за плащане на посочените в него
погасителни вноски на съответните падежи, длъжникът дължи на ищеца цялата сума
по споразумението от 22626,12 лева (включваща 19148,47 лева – главница и
3477,65 лева – мораторна лихва) или от нея следва да бъде приспадната
заплатената от ответника сума от 6000 лева. И двете страни в настоящото
производство се позовават на точка VII от споразумението
и спорят относно тълкуването й. Текстът на точка VII от споразумението гласи: абзац първи - „В случай на неизпълнение на поетото в т. VI от настоящото споразумение задължение от страна на ДЛЪЖНИКА,
в т. ч. и неплащането на която и да е от договорените вноски на съответния
падеж, КРЕДИТОРЪТ си запазва право да търси цялата дължима сума, посочена в т. III от настоящото споразумение, ведно с всички дължими
и изтекли лихви и допълнително направени разноски. Абзац втори - Страните се съгласяват за следното – в случай, че ДЛЪЖНИКЪТ не изпълни
задължението си по т. VI от настоящото
споразумение и не заплати някоя от вноските на посочените падежи, то същият дължи на КРЕДИТОРА сума в размер на 22626.12 BGN
(двадесет и две хиляди шестотин двадесет и шест лева и дванадесет стотинки), която сума е
посочена в т. III от настоящото споразумение и същата е безспорно и безусловно
приета от ДЛЪЖНИКА и не се оспорва
от същия. Абзац трети-След падежите посочени в т. VI от настоящото споразумение и при неизпълнение от
страна на ДЛЪЖНИКА, сумата в размер на 22626.12 BGN (двадесет и две
хиляди шестотин двадесет и шест лева и дванадесет стотинки) (посочена в т. III), става изискуема
без да е необходимо отправянето на каквито и да е било уведомления и покани от
страна на КРЕДИТОРА.“
Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в
практиката и добросъвестността.
Съдът тълкувайки съдържанието
на процесния договор, при условията на чл. 20 ЗЗД, приема, че страните са уговорили
неустойка в т.VII от споразумението
в случай на неизпълнение на задължението на ответника да плати уговорените погасителни вноски на
падежите. Такава неустойка обаче не е претендирана в
заповедното производство, а е претендирана само главница по т. I и т. III.1 от споразумението и обезщетение за забавено плащане по т II и т III.2 от същото, видно от самото заявление за издаване на заповед за изпълнение (л. 3 от
приложеното ч.гр.д. 6097/2016г. на РС – Стара Загора) и от
издадената въз основа на него заповед № 3792 от 23.12.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В подкрепа на този извод на съда е и
твърдението на самия ищец, че въпросната уговорка има санкционен характер. Именно,
защото има такъв характер тази уговорка, то тя представлява неустоечна клауза,
макар в текста на т.VII от
споразумението да не е употребена думата „неустойка“. От съдържанието на текста
на абзац първи на т.VII, изхождайки от записаното
от страните, че при неизпълнение или забава кредиторът има право да търси
дължимата сума, ведно с дължимите и изтекли лихви и разноските, следва че
страните са имали предвид неплатената от длъжника такава към момента на
забавата (респ. към момента на неизпълнението), защото само тя може да бъде
дължима. Препращането към т. III не променя този
извод. Защото ако се приеме друго, то тогава се обезсмисля
уговореното и изрично посоченото в абзац втори от т. VII от
споразумението, че при
неизпълнение или забава длъжникът дължи на кредитора сумата от 22 626.12 лева
– неустоечна клауза. Отделен е въпроса доколко обаче тази
клауза за неустойка не противоречи на добрите нрави предвид разрешенията,
дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009г., ОСТК, но това е въпрос, който излиза извън рамките на настоящото
производство, което е такова по чл. 422 ГПК и е продължение на заповедното
производство, в което, както бе посочено по горе, се претендира заплащане на
главница и мораторна лихва, но не и на неустойка по т.VII от споразумението.
Ето защо, съдът приема, че следва да бъдат
приспаднати платените от ответника на ищеца суми по споразумението общо в
размер на 6000 лева, като се приеме, че с извършените плащания ответникът е
погасил задължението си от 3477.65 лв. – за мораторна
лихва и частично за главница в размер на
2522.35 лева.
Предвид което следва, че предявените от ищеца искове
за установяване на съществуването на вземания за сумата от 3477.65 лв. – за мораторна лихва и за сумата от
2522.35 лева –за главница, ведно със законната лихва върху тази главница от
2522.35 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2016
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№ 6097/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора, са неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
разноски в исковото производство в размер на 630 лева за процесуално
представителство. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо и предвид това, че са били оспорени само част от вземанията по
заповедното производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца приспадащата
се част от разноските по заповедното производство, като се изходи от
отхвърлената част от исковете в настоящото производство, а именно сумата от 1099,73
лева (1496 лева (разноски по ч.гр.д.)*16626.12 лева (неоспорена част от
вземането)/ 22626.12 лева (цялата претендирана сума по заповедното)).
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮСИС СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Армейска № 5, против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-ПРОФ.Д-Р
СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Стара Загора, ул.Генерал Столетов № 2, искове за установяване на съществуването на оспорените
вземания на „ЮСИС СЕКЮРИТИ” ЕООД в общ размер на 6000 лева, включващи 3477,65 лева
–
за мораторни лихви и 2522,35 лева - за главница, съгласно споразумение от 28.01.2016 г. с нотариална заверка на подписите, както и за законната
лихва върху главницата от 2522,35 лева, считано от
22.12.2016 г. до окончателното
й
изплащане, за които суми е издадена заповед № 3792 от 23.12.2016 г.
за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6097/2016г. по описа на PC – Стара Загора.
ОСЪЖДА „ЮСИС СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора,
ул.Армейска № 5, да заплати на
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-ПРОФ.Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.Генерал Столетов № 2, сумата от 630 лева –
разноски в настоящото производство за процесуално представителство.
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ-ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Стара Загора, ул.Генерал Столетов № 2
да заплати на „ЮСИС СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Армейска № 5, сумата от 1099,73 лева – приспадащата се част от разноските по ч. гр. д.№
6097/2016г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, касаеща неоспорената част от вземанията.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: