РЕШЕНИЕ
№ 7319
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110165814 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че ответникът М.а В. Т. е наследник по закон на Р.
Я. Т., с която са били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия
за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент 9, находящ се в гр. /////. Твърди, че
е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
потребеното от нея и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Моли съда да
постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати
сумата от 3383,23 лв.–главница, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 год. за посочения по-горе недвижим
имот, сумата от 562,08 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019
год. – 26.10.2021 год., сумата от 26,41 лева, дължима за услугата дялово разпределение
за периода от м.10.2018 год.-м.04.2020 год. и сумата от 5,59 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019
год.-26.10.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2021 год. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените
в производството разноски.
Ответникът-М.а В. Т., чрез назначения й осебен представител, е депозирала в
1
срок отговор на исковата молба, в който оспорва качеството си на потребители на
топлинна енергия, количеството доставена и консумирана топлинна енергия. Прави
възражение за изтекла погасителна давност напретенциите.
Третото лице помагач-„Е” ООД не изразява становище относно
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящият случай ответникът
оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за апартамент № 9, находящ
се в гр.///////, за който са начислени процесните суми. Съдът приема възражението за
основателно. Ищецът твърди, че М.а В. Т. е наследник по закон на Р. Я. Т., която е
притежавала правото на собственост върху топлоснабдения имот. От приетия като
доказателство по делото Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
придобит по Закона за етежната собственост №3, том ХХ, дело №45/1936 год. се
установява, че правото на собственост върху имота е притежавано от Р. Н Т.. Ищецът
не ангажира доказателства, че последната е наследодател на Р. Я. Таркчиева, чийто
наследник твърди, че е ответницата М.а В. Т.. С оглед изложеното и доколкото ищецът
не доказа качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, съдът приема,
че само на това основание искът е неоснователен и недоказан и не следва да се
обсъждат останалите възражения за недължимост на процесните суми.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. //// искове против М.а В. Т. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////, чрез адв.
Г.-особен представител, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.
149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за плащане на сумата от 3383,23 лв.–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 562,08 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2019 год. – 26.10.2021 год., сумата от
26,41 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018 год.-
м.04.2020 год. и сумата от 5,59 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 год.-26.10.2021 год., като
неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Е” ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3