РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 29 юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия
БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 260 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Б.П.Б. ***, депозирана
чрез адвокат-пълномощник В. И. ***, против Решение № 361 от 27.03.2020 г.,
постановено по АНД № 2482/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 283 от 26.11.2019 г., издадено от
Началник на Сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при Областна дирекция на
МВР – Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР и на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 (сто) лева и е осъден жалбоподателят да заплати на ОД на МВР –
Русе направените по въззивното дело разноски – 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Иска от съда да отмени въззивното решение и да реши делото по същество
като отмени издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждане на
направените пред касационната инстанция разноски, като представя списък на
разноските.
Ответната в производството страна – Сектор
„Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР – Русе, чрез процесуален представител
– гл. юрисконсулт Т. Йорданова, в депозирано писмено възражение по касационната
жалба вх. № 19251 от 17.06.2020 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността
на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита
жалбата за неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по
чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е основателна.
За да потвърди оспореното пред него наказателно
постановление РС - Русе е приел, че в административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства наказаното лице безспорно
е осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение по ЗМВР, за което правилно е индивидуализирано и наложеното му
административно наказание.
Решението на районния съд е неправилно.
Административнонаказателната отговорност на
Б. Б. е била ангажирана за това, че на 13.09.2019 г., около 11:40 часа, в гр.
Русе, ул.„Александровска“ срещу № 1, пред входа на банка „Експресбанк“
неизпълнява устно разпореждане на полицейски орган, във връзка с възложените му
функции по охрана на обществения ред, да премести управлявания от него
автомобил на позволено място, който автомобил е бил паркиран преди това от
водача в горепосочения пътен участък.
Касационният съд счита, че в конкретния казус са
налице предпоставките за прилагане на законовата хипотеза на маловажен случай.
Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са
налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП
поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на ВКС).
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието
“маловажен случай”, затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се
приложи НК.
Според чл. 93, т. 9 от НК “маловажен случай” е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема, че „маловажен случай” ще е
налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Фактическите
установявания по делото, свързани с процесния казус, указват именно на
маловажност по смисъла на закона.
По делото е установено, че мястото,
на което жалбоподателят е бил паркирал управлявания от него автомобил,
представлявало определено паркомясто за клиенти на кредитната институция, която
Б. Б. желаел да посети и на която бил клиент. Настояването му за престоя именно
на това място било по повод държането на значителна сума парични средства и с
оглед личната му защита и тази на собствеността му, налагащи необходимост управляваният
от него автомобил да бъде паркиран в близост до кредитната институция. Б. Б. е
спрял правомерно, със субективна увереност в правото си да паркира управлявания
от него автомобил именно на това място. От данните по делото не се установява
полицейският орган да е обяснил на жалбоподателя конкретната причина, поради
която е дал процесното устно разпореждане за преместване на автомобила на
процесните дата и час.
По горепосочените съображения касационният съд счита,
че в конкретния казус е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и нарушението следва да
се квалифицира като маловажен случай по смисъла на закона.
С оглед горното, като е потвърдил процесното
наказателно постановление, Районен съд - Русе е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено. След отмяната на решението и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на
спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе
съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл.63,
ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следват сторените разноски
в касационната инстанция. Те възлизат на 300 (триста) лева - възнаграждение за
адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие (л. 7 от делото).
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 361 от 27.03.2020 г.,
постановено по АНД № 2482/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 283 от 26.11.2019 г., издадено от
Началник на Сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при Областна дирекция на
МВР – Русе и е осъден Б.П.Б., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Русе
направените по въззивното дело разноски – 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 283 от 26.11.2019 г., издадено от
Началник на Сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при Областна дирекция на
МВР – Русе, с което на Б.П.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на
чл. 64, ал. 2 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе да
заплати на Б.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300 (триста) лева -
разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.