Р Е
Ш Е Н
И Е № 742
07.12.2015 год., гр. Хасково
Том VІІІ,
стр.80-81
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на деветнадесети
ноември през две хиляди и петнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Дарина Петрова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 1397 по описа за 2015 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Чолаков“ ЕООД-гр.Хасково против “Ди
Джи“ ЕООД-с.Мраморен, Обл.Враца обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на
1 988.90 лева и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 52.24
лева.
В исковата молба се твърди, че от началото на 2015г.
дружеството-ищец като продавач и ответното дружество като купувач сключили
устна договорка за доставка и продажба на строителни материали. Съгласно същата
продавачът следвало да доставя стоките на строителния обект на купувача в
с.Хасковски минерални бани, със собствен или нает транспорт. Купувачът от своя
страна се задължил да заплаща стоките в деня на получаването им. За доставените
стоки ищецът издавал на ответника данъчни фактури, в които били посочени вида,
количеството /бр. или кв.м./ и стойността на строителните материали и
транспорта за доставката им. Към фактурата бил съставян и Приемо-предавателен
протокол, удостоверяващ факта на предаване, респ. получаване на стоките и
прехвърляне собствеността върху същите. В изпълнение на договорните си
задължения ответникът неколкократно поръчвал за
доставка и закупувал строителни материали от ищеца. За поръчаните и получени
строителни материали/стоки страните своевременно оформяли и подписвали данъчни
фактури и с малки изключения и Приемо-предавателни
протоколи. Първоначално купувачът изпълнявал стриктно договорното си задължение
за плащане на получената стока в деня на издаване на фактурите и/или приемо-предавателните протоколи. Независимо обаче, че
нямало последваща промяна в договореностите между страните, купувачът /ответник
по делото/ не бил платил изцяло дължимите суми по следните фактури: Фактура №
**********/17.03.2015г. за доставени разтвор за зидария – Баумит
ММ50 – 40 кг., 6 бр. европалети Баумит
и транспорт, на стойност 1260.60 лева с ДДС; Фактура № **********/21.03.2015г.
за доставени 526 кв.м. гипсокартон 12.5 мм., 1.2х2.0;
120 бр. СD профили 60/27/3000 и транспорт на стойност 2203.20 лева с ДДС. По
Фактура № **********/17.03.2015г. от общо дължимата сума 1260.60 лева
ответникът извършил частично плащане в размер на 534.90 лева, като остатъкът от
725.70 лева бил дължим на ищеца. По Фактура № **********/21.03.2015г. от общо
дължимата сума 2203.20 лева ответникът извършил частично плащане в размер на
940 лева, като остатъкът от 1263.20 лева не бил платен. Посочва се още, че за
времето на просрочие, считано от датата на издаване
на съответната фактура и доставка на стоката, купувачът дължал мораторна лихва, до 22.06.2015г., както следва: по Фактура
№ **********/17.03.2015г. върху главницата от 725.70 лева ответникът дължал мораторна лихва в размер на 19.57 лева за периода от
17.03.2015г. до 22.06.2015г., а по Фактура № **********/21.03.2015г. върху
главницата от 1263.20 лева мораторна лихва в размер
на 32.67 лева за периода от 23.03.2015г. до 22.06.2015г. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата общо в размер на 2041.14 лева, представляващи
сбор от следните вземания: 725.70 лева – неплатен остатък по Фактура №
**********/17.03.2015г. и мораторна лихва в размер на
19.57 лева върху посочената главница за периода от 17.03.2015г. до
22.06.2015г.; 1263.20 лева – неплатен остатък по Фактура №
**********/23.03.2015г. и мораторна лихва в размер на 32.67 лева върху тази
главница за периода от 23.03.2015г. до 22.06.2015г. Претендира направените по
делото разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно
заседание не изпраща процесуален представител.
Изразеното от ответника в постъпилата
Молба, вх. № 20759/12.10.2015г. становище относно неспазване на едноседмичния
срок за депозиране на заключението от вещото лице преди датата на съдебното
заседание, води до извода, че същият не се е дезинтересирал
от процеса и неявяването му впоследствие в съдебно заседание не може да доведе
до извода, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение. Ето защо, съдът намира, че следва да мотивира решението по същество.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно се установява, че
ищецът е извършил доставка на стоки на ответника, за което са били издадени съответните
фактури – Фактура № **********/21.03.2015г. на стойност 2 203.20 лева и
Фактура № **********/17.03.2015г. на стойност 1 260.60 лева. Съдът намира
за безспорно установено и, че към момента на предявяването на исковата молба – 24.06.2015г.
цялата стойност на така извършените
доставки не е била заплатена, а именно – по Фактура № **********/21.03.2015г.
не е била заплатена сумата от 1263.20 лева, а по Фактура №
**********/17.03.2015г. сумата от 725.70 лева. В подкрепа на така направените
от съда констатации е представеното по
делото заключение на вещо лице. Същото не бе оспорено от никоя от страните и
съдът го приема като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се
установява, че за доставка на стоки на ответника ищецът е издал процесните две фактури: фактура № **********/17.03.2015г.
на стойност 1260.60 лева, в т.ч. данъчна основа 1050.50 лева и ДДС 210.10 лева;
начин на плащане – по сметка и фактура № **********/21.03.2015г. на стойност
2203.20 лева, в т.ч. данъчна основа 1836 лева и ДДС 367.20 лева; начин на
плащане – по сметка. Вещото лице сочи още, че след извършените частични
плащания салдото по двете фактури към 01.09.2015г. е 1956.96 лева. Непогасената
част от фактура № **********/17.03.2015г. е 725.70 лева, а по фактура № **********/21.03.2015г.
е 1263.20 лева.
При тези данни по делото, съдът
намира, че по безспорен начин се установява, че ответникът не е изпълнил своето
договорно задължение да заплати на ищеца-доставчик получената стока в пълен
размер. Ответникът не представя доказателства. Нещо повече - не оспорва и
представените от противната страна доказателства.
С оглед всичко казано дотук,
съдът намира за безспорно установено наличието на парично задължение в размер
на 1 988.90 лева, което ответникът не е изплатил, поради което ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума.
По
отношение на втората претенция за сумата от 52.24 лева, представляваща
обезщетение за забава, съдът намира за установено следното: ищецът претендира
обезщетение за забава при неизпълнение на поетото задължение от ответника,
което обезщетение се равнява на законната лихва от датата на възникване на
задължението до датата на предявяване на иска. С оглед на казаното по-горе
съдът намира и този иск за основателен. По неоспорим начин се установи, че има
извършено само частично плащане по двете процесни фактури,
както и че се касае за парично вземане, лихва върху което тече от датата на
издаване на всяка една от фактурите. В тази насока съдът счита, че предявения
иск за заплащане на мораторна лихва следва да се уважи в пълния му размер, а
именно - за сумата от 19.57 лева върху
главница от 725.70 лева за периода от 17.03.2015г. до 22.06.2015г. и за сумата
от 32.67 лева върху главница от 1263.20 лева за периода от 23.03.2015г. до
22.06.2015г., което се установява и от заключението на вещото лице.
С оглед
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на
779.56 лева. При определяне размера на
дължимите разноски съдът взе предвид внесената държавна такса в размер на
129.56 лева, платеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и
внесеното възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева, но не и внесената
парична гаранция в размер на 200 лева по повод допуснатото обезпечение на исковете.
Действително, съгласно т.5 от ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Има се предвид обаче
разноски, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение, но
не и внесена парична гаранция, доколкото същата подлежи на освобождаване по
реда на чл.403 от ГПК, в случай, че са налице предпоставките за това.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Ди Джи“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с.Мраморен 3054, ул.“Георги
Димитров“ № 63, Община Враца, Област Враца, да заплати на “Чолаков“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Днепър“ № 24, сумата 1 988.90
лева, от които 725.70 лева по фактура № **********/17.03.2015г. и 1263.20 лева
по фактура № **********/21.03.2015г., както и 52.24 лева – мораторна
лихва, от които 19.57 лева върху главницата от 725.70 лева за периода от
17.03.2015г. до 22.06.2015г. и 32.67 лева върху главницата от 1263.20 лева за
периода от 23.03.2015г. до 22.06.2015г.
ОСЪЖДА „Ди Джи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – с.Мраморен 3054, ул.“Георги Димитров“ № 63, Община Враца, Област
Враца, да заплати на “Чолаков“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Днепър“ № 24,
направените по делото разноски в размер на 779.56 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр.Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.